Водопад

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:18 pm

First topic message reminder :

Водопад - Page 17 Waikamoi_small_waterfall_ls

Spoiler:

by **Мередит Сулес** Нед Дек 05, 2010 12:56 pm

-18... 813.. и имаме победител - обявих трюмфално, сякаш бях коментатор на някои мач между Левски и ЦСКА.
-Тогава значи ще дойда - казах и се засмях на наглостта си. Тогава Алекс предложи да се махнем оттук. Приех и станахме. Тръгнахме в някаква посока и се сетих че още не знам на къде сме тръгнали.
-Къде отиваме? - попитах го, докато вървяхме.. нанякъде.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 1:38 pm

Днес реших да отида на Водопада.исслех да ходя на Топлият водопад новинаги ходех там исках малко разнообразие.Седнах на пясакът и се илегнах на зад.Гледах мрачното небе като го гледах все едно гледах ддушата си.В нея всичко беше мрачно след това една сълза падна от лицето ми.Та аз забременях от някой който е чу*ал почти всеки в тои граад.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 1:42 pm

Отидох на водопада с надеждата да поплувам и да се упражнявам малко. Бях изкарал всички изнструменти, колове, всичко, което един ловец на вампири би трябвало да има.
Някакво момиче бе на водопада и май плачеше. Но нямаше да я прекъсвам, за да не изляза нахален.
Продължих да изкарвам джаджите си.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 1:45 pm

Усетих зад мен някакво присъствие.Обърнах и видях някакво момче.
Здравей Аз съм Фелисити.Казах аз и изтрих сълзите си.От неговите колове забелязах че е ловец на вампири.И тили си ловец ан вампири?Попитах го аз.
Защото аз съм казах и се усмихнах.След това протегнах ръка за да се здрависаме.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 1:47 pm

-Здравей. Аз съм Фелисити. -Се чу от момичето, което до преди минута бе седнало до водопада.
-Дейвид Уест. -Казах името си и погледнах протегнатата й ръка. Не се ръкостисках, защото и без това ръцете ми бяха мръсни.
Тя ме попита дали съм ловец, а аз само кимнах. Вероятно бе добре запозната.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 1:56 pm

Еха за пръв път виждам ловец на вампири.Мисля че те видях на събранието.
Но не съм сигурна.Казах зачудено.Май ще трябва да убием целия град защото маай всички са вампири тук.Казах и се засмях.Е Дейвид какво те води тук.
На това прелестно мястно.Казах и му се усмихнах.Наистина го бях виждала някъде .Но наистин аненаех къща.КАзах си аз на ум.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:01 pm

-Няма да избивам всички вампири, след ктао сестра ми е вампир. -Казах с глас, лишен от емоция и продължих да подреждам коловете по големина.
-А и дойдох тук заради сестра си, иначе не бих престъпил и прага на това място. -Казах със същия тон и погледнах момичето.
-А ти защо плачеше преди малко?

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:05 pm

А...Ъм.... плачех защотто забременях от един на име Дейв.Ох боже.Каах и му се усмихнах.Охх искаше ми се да не ссъм идвала тук втози град.
Сега какво ли ще правя с живота си.Казах си на ум.Жена ба двадесет и една години да изражда дете.Мислех да родя някъде на двдесет и пет казах си отново на ум.Станах и се втрисах от студеният вятър.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:08 pm

-Дейв?! -Казах и ме налегна гняв. -Ей сега му бих кол в сърцето. -Простенах през зъби, толкова бесен, че не можех да опиша с думи.
Даваше надежди на сестра ми, а забременяваше всяка срещната смъртна. Хванах един голям кол и го хвърлих с точност към дървото, а кола прободе един орел. След малко птицата падна на земята мъртва. Точно така исках да му забия кола, да си плати за всички сълзи на сестра ми.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:12 pm

Той наистина е голям задник и ако го наех какъв е преди това да стане Когато ме забремени той ми разби чинето.Защото беше гневен но ненаех защо.Идешеми да го размажа и да му забия кол направо с църцето което и без това е бечувствено.Той си го заслужава.Казах със истънен глас.
И аз отново е втрисах от студ.Днес бе много студено казах му аз.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:17 pm

За момент затворих очи, за да успокоя емоциите си.
-Даваше надежди на сестра ми.. третира я като парцал.. Използва я само за секс и после я захвърля. Кой й трие сълзите после? Аз! Защото си има само мен. -Казах вече по-спокоен и уравновесен. -Вече не знам как да я защитя от него.. -Въздъхнах. Наистина обичах сестра си, но как да й забраня да излиза.. Какво да направя, за да я предпазя? Нямах представа.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:21 pm

Дейвид знам какво ти е цялото ми семейство беше ибито от гаджето на сестрами.След това едн асълза падна от Лицето ми.Единствения начин да го предпазиш е ако го убиеш но неговвата дарба ще се активира.А тя е наистина ужасна.Да го предпазва от физическа и Умствена силаа.Ужасно е ужасно ужасно казах като с всяка дум атонът и пулсът и се усилваше.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:28 pm

-На сестра ми дарбата е да блокира чуждите. Но няма да го направи.. По-скоро би убила мен, от колкото него. -Въздъхнах и изкарах една малка снимка на Лунна, като се усмихнах леко тъжно.
-Малката ми наивна сестричка. -Казах тъжно, вперил поглед в снимката. С всеки ден тя ставаше все по-влюбена, а как можех да заповядам на сърцето й кого да обича?

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:31 pm

Всички момичета в тои град сигорно съжаляват че са го срещнали.
Казах аз с тъжен поглед на лице.Беше ми мнохо тъжно че момичетата
страдаха зареди него.Какво всички му харесваха.Защо всички момичета
припадат по него и всеки път който са с него все повече и повече се разпадат и пропадат.Какво би му коствало да бъде само с една жена и тя
да е неговвата жена.След това се разгневих.

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:37 pm

-Ще си плати.. Ще си плати ако заради него тя пророни и една сълза. -Казах с възможно най-гневния глас, който имах. Щеше да съжалява, знаех го.
-По-добре махни детето, ако искаш да оцелееш. -Казах към момичето. -Иначе.. може да ти коства живота. А не си заслужава.
Гледах я, като в очите ми се виждаше гняв, към оня, който караше сестра ми да лее горчиви сълзи.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:41 pm

Мислих го но реших да не го махам все пак щях да убия бебе.
А това според библията се смята за грях.Казах и още една съла падна от мен.
Ако той нарани някоя жена или момиче аз лично ще го наръгам с кол.
И вече се рагневих.Защото воче ми беше писнало от такива хора като него.
Писна ми писна ми писна ми

by **Дейвид Уест** Нед Дек 05, 2010 2:45 pm

-Ти си знаеш.. Но може да умреш, риска не си заслужава според мен. А и ако и детето е като баща си. -Казах с видим гняв.
-Още един "Дейв" в града ще е излишен. -Вдигнах рамене неодобрително. Но пък в крайна сметка тя си знаеше най-добре. Не можех да й казвам каквото и да било, живота си бе нейн.

by **Фелисити Джонсън** Нед Дек 05, 2010 2:57 pm

О не спокойно ще го възпитам много добре няма да бъде задник като него.
Казах и му се усмихнах.След това протегнах ръка и изведнъж се появи едно
яке А след това се облякох защото замръзвах.Брррр казах аз и се втрисах.
Няма да дам на детето ми да е като него и ако стане ще го линчува.А ще трябва да си ходя казах и си отидох.чао беше ми много приятно.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 4:55 pm

Гушках се с Марк ,но той беше някъде далече ,не беше с мен .Преглътнах сълзите си
-Аз ще вървя -казах и го целунах много страстно .
- Но пак ще се върна -казах си и на ум добавих "Защото съм мазохиска ".Хукнах веднага щом излязох ,можех да си позволя да плача ,без да ме интересува дали някой ще ме види .Стигнах на водопада и продължих да плача ,като бях прегърнала коленете си .Имах нужда някой да ме гушне ,но уви нямаше кой.

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 5:11 pm

Хелена имаше нужда от разходка,а също и голямото бяло и мързеливо куче на име Сноу Бол. Той тръгна на пред бавно и днес бе решил да отиде някъде и то към водопада,явно бе заровил нещо там. Но щом наближи видя някой койтос е е свил,щом наближи достатъчно усети парфюма на Елена. Толкова и се зарадва но миришеше и на Маркъс. Леко сбръчка нос но се наведе и я прегърна,явно плачеше. Прошепна и тихо на ушенцето:
-Не плачи красавице!

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 5:46 pm

Вдигнах поглед и видях Хелена ,усмихнах се ,толкова много и се зарадвах ,гушнах се в нея и положих глава на рамото и`.Имах такава нужда някой да ме гушне и тя беше тук .
- Здравей Хел -избърсах сълзите си.Много се радвах да я видя ,макар ,че може би ,сега нямаше да съм най-добрата компания .
- Как си ти ? -усмихнах се.
- О кой е този сладур ?- Погалих кучето ,което беше дошло при мене ,а то ме близна по ръката.
Странно беше ,как неща такова ,на пръв поглед незначително ,можеше да ми оправи настроението .

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 5:52 pm

Мързеливеца явно хареса Елена,защото започна да си търка голямата бяла козина в нея и да се гуши. Хел се засмя и каза:
-Сноу Бол,макар че аз бих го кръстила Лези Стинк.-в превод мързел и вунящ.
Сега беше чист и миришеше на нейния шампуан но определено не мирише така добре. Кучето леко се качи на нея почти я събори. Хел бутна леко кучето и каза:
-Къде е катерицата!?
Той се огледа хукна-бавно на някъде с едни много мързелив и тежък глас.
-Понякога много го мързи.
Кучето "побяга" малко след това забрави,какво гони седна и заспа.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 6:20 pm

Зсмях се и продължах да се смея ,Сноу Бол беше толкова забавен,за малко забравих болката си.Но след като той заспа ,отново се натъжих и пак гушнах Хелена ,имах такава нужда ,да почувствам ,че не съм сама.Така болката ,се приемаше по-лесно.
- Какво става Хел ,не съм те виждала от няколко дни -засмях се и я погледнах.Тя също ме гледаше ,тогава изпитах познатия импулс ,станах бързо и я целунах .Гледах я право в очите ,за секунди ,погалих косата и`.

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 6:25 pm

Целувките на Елена я зарадваха,толкова бяха невероятни и сладки,сякаш с тях си дойде всичко на място. Погали я леко по бузата,като избърса сълзите и и каза:
-За що плачеш мила...
Прегърна я и пак я целуна,толкова бе сладичка и мила. Сякаш това и липсваше тези седмици:
-Опитах се да обикна друга Ванеса се казва но не можах,просто нещата не бяха на мястото си...
Целуна я отново не можеше да и се насити:
-Но сега всичко си е на място,сякаш мога да дишам отново.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 6:47 pm

- Защото пак останах излъгани надежди .-засмях се
- Наистина ли ,да обичаш друга ,коя е тя ,ще я убия ,искам да си с мен Хел ,готова съм да бъда с тебе -изтрелях думите си толкова бързо ,не исках да я плаша ,но не можех да загубя и нея.Не че до сега е била моя ,какво ми ставаше ,имах ли наистина чувства към нея или лекувах разбитото си сърце ?

by Sponsored content

Водопад

Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад