Водопад

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:18 pm

First topic message reminder :

Водопад - Page 18 Waikamoi_small_waterfall_ls

Spoiler:

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 6:53 pm

Прегърна я силно,забога наистина сега знаеше,какво е да си на седмото небе от щастие. Целуна я толкова страстно,че за миг се замая и каза:
-През цялото време си мислех за теб,от вътре ме изяждаше това,че сега спиш с Маркъс,а аз нямам място в сърцето ти. Опитвах се да те забравя,за да ме боли по-малко...
Погледа на Хелена бе пълен с мъка от казаното и от ревност,че тя беше с него:
-Опитвах се да се грижа за Ванеса да пренасоча любовта си към нея но тя не си ти, не можех, не можах...
Повтори тя и я целуна отново.

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 7:01 pm

Наслаждавах се на целувките и докосванията и`,бяха като магия караха сърцето в гърдите ,да не ме стяга толкова силно и лекуваха болката ми.
- Има място в сърцето ми красавице ,само го поискай ,скоро ще го освободя от Маркъс ,за съжаление ,ще продължа да спя с него ,просто не мога без това .-Исках да съм честна с нея ,нека да знаеше,че няма да съм само нейна.Трябваше да го забравя ,но как ,надявах се тя да ми помогне вече не исках да виждам мъж ,освен за секс.Прегърнах я и леко погалих талията и`,целунах я по настоятелно и я обърнах ,започнах да я дарявам със страстни целувки по шията ,раменете и гърдите.

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 7:09 pm

Не можеше да понесе това,сърцето и се вси и не можа да усети повечето и целувки. Сви леко зъбите си и каза:
-Не чета мисли,така че ако бъдеш с Маркъс просто не искам да знам...
Стана за малко искаше да се успокой,трябваше и просто малко време,за да спре гнева си:
-Не искам да знам,каква,част и как си била с Маркъс не искам...
Обичаше я прекалено много,за да знае подробности. Облегна се на едно дърво и се свлече погледна към луната и каза:
-Обичам те Елена но ми е ужасно гадно да усещам аромата му по теб,да знам как и какво е правил с теб...

by **Елена Гилбърт** Нед Дек 05, 2010 7:21 pm

Станах и отидох при Хелена
- Исках да съм чесна с теб ,ако ще имаме връзка ,трябва да можем да се доверим една на друга.
Седнах до нея .
- Защо не ми каза ,че ти е неприятно ,нямаше да го извикам да те люби,мислех ,че и на теб ти хареса .
- И аз те обичам Хел -"но не обичам само теб"-все пак това продължение ,не го казах гласно ,мисля ,че тя го знаеше .Прегърнах я леко и се облегнах на нея ,не исках да я губя .Исках да е при мен ,да открия своето щастие.Исках да е с Марк -очите ми отново се напълниха със сълзи .Той нямаше никога да е с мен ,трябваше да се примиря ,но не можех ,обичах го.

by **Антея Стивънс** Нед Дек 05, 2010 7:30 pm

Целуна я леко и каза:
-Не знаех мислех,че се само заблуждавам,но когато те видях да заспиваш и да се будиш до мен исках да е за винаги така станах преди да си се събудила,защото знаех къде ще отидеш.
Преглътна горчиво знаеше,че тя ще обича винаги Маркъс но не можеше и не искаше да знае и да го чува повече от устните и само факта бе достатъчно силен:
-Знам,обичаш го и не мога да направя нищо за да го променя но моля те не ми казвай,ако си била с него,не идвай при мен една или две вечери докато не свалиш миризмата си от него.
Може би бе малко груба но не искаше да се наранява още:
-Просто моля те не ме карай да зная,това не искам да знам искам да си честна но за това е просто добре да замълчиш...
Вдигна леко брадичката си и я целуна.
-Моля те!

by **Елена Гилбърт** Пет Дек 10, 2010 6:40 am

Прегърнах я и се насладих на целувката и` ,която беше изпълнена с нежност.
- Добре Хел.-казах
- Ще го направя.
Макар,че първоначално се ядосах на думите и` ,после усъзнах ,че това бяха думи заради ревността ,която изпитваше.Не обичах това чувство и въпреки това погали приятно нещо в мен.Тя наистина ме обичаше и беше съвсем нормално да ме ревнува.Ех защо и Марк ,не го правеше ,исках да го изпита ,но на него му беше все тая ,той не ме обичаше.Очите ми насълзиха ,но няма да плача ,не и за някой ,за който съм поредната играчка.Нямаше дори да мисля за него ,а щях да се наслаждавам ,на тази ,която ме обичаше.

by **Антея Стивънс** Пет Дек 10, 2010 6:48 am

По очите на Ели,се появиха отново сълзи. Хелена не знаеше,защо тя плаче но може би си спомни,за нещо,което безумно много я нарани или я нараняваше. Мина с устни и изтри сълзите и с устните си. Толкова бе нежна към нея:
-Моля те не плачи любов!
Целуваше я искаше да я накара да спре да мисли за тъжните неща:
-Аз съм до теб и те обичам,ще ти дам цялата обич,която имам...
Не спираше след всяка дума да я целува,като бе обхванала лицето и с ръце.
Двете станаха и каза:
-Нека да се прибираме имаш нужда от почивка,трябва да си починеш.
След това двете се прибраха в къщи.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 9:52 am

Лунна се луташе из града и приличаше на привидение: косите й бяа разрошени, приличаше на призрак. гримът й бе размазан от плач, от плач по загубеното й дете, за което тя нямаше представа къде е.
Седеше на водопада, докосвайки с едната рка водата, пееше си тихо някаква песен, гласа й звучеше прекрасно, макар и малко призрачно.
"Моята малка Хейли" повтаряше от време на време и хвърляше камъни във водата. Бе търсила навсякъде, всеки дом, всяко местенце, но нея я нямаше.. детето й го нямаше..

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 10:00 am

Лутах се по гората в търсене на някоя плячка, но по едно време чух плач и тиха песен. Бързо изтичах, за да видя кой беше, с надеждата да бъде човек, защото бях доста огладняла. Скрих се зад храстите и забелязах младо, дребно момиче със синя коса. Подуших малко и усетих, че тя е вампир. Изглеждаше много тъжна и чак ми стана жал за нея. Приближих се и леко поставих ръка на рамото и и я попитах:
- Ей, какво ти има?

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 10:11 am

Вампирката се стресна, когато някой постави ръка на рамото й и бързо се извъртя.
-Ей, какво ти има? -Попита новачката, а Лунна само си изтри сълзите и въздъхна.
-Нищо... нищо.. -Каза и се засмя истерично. -Шивота е ш*бан. -След което се облегна на камъка и погледна новото момиче, което изглежда също бе вампир.
-Как се казваш? -Попита синьокоската.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 10:18 am

Момичето си стресна, избърса сълзите си и преструвайки се, че нищо и няма ме попита за името ми.
- Аз съм Дженифър. - усмихнах и се състрадателно. - И - да, живота понякога е ш*бан, но не винаги е така. Ако решиш можеш да ми разкажеш - добър слушател съм. Иначе ти как се казваш? - попитах я и седнах на земята.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 10:22 am

-Аз съм Лунна. -Каза синьокосото момиче. Но, не, тя не би разказала за живота си на една непозната. За каква ли щеше да я помисли? За недостойна да има бебе? Защото, да, тя го бе изгубила. Изгубила, заради прекалената си заетост да е с някого, който вероятно не я обичаше истински.
-Аз просто си плача.. -Отвърна синьокоска и обгърна краката и с ръце, като заприлича още повече на призрак.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 10:29 am

Синекоската отказа да ми разкаже какво и е. Нямах против, защото и аз не бих споделила тайна на някй непознат.. Момичето се сви на кълбо, сякаш никак не и се говореше. Свекавично станах от земята и със състрадателен глас и казах:
- Съжалявам за нахалството ми. Ако не ти се говори бих те разбрала, както и ако искаш да останеш сама.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 10:41 am

Лунна погледна вампирката, а лицето й придоби някакво приятелско изъчване, въпреки размазания й грим.
-Разкажи ми за теб. -Каза с мек, като падащ сняг глас, докато се изправи за части от секундата.
Чакаше вампирката да отговори, като леко наклони глава на една страна.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 11:19 am

Лунна поиска да и кажа нещо за себе си. Аз се замислих дълбоко, нямах на идея какво да и кажа, може би защото никога не са ми задавали този въпрос.
- Каква да кажа.. охх не ме бива в тези работи - засмях се. - Може би интересният факт за мен е, че когата съм била бебе съм изгубила близначката си. До няколко години смятах, че е мъртва, но вампира, който ме превърна ми каза, че и тя е кръвопийка. Оттогава насам я търся. - усмихнах се леко на синеокото дребосъче - Сега е твой ред. Кажи ми нещо интересно за себе си.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 11:28 am

Момичето се зачуди какво да каже за себе си. Имаше толкова много лоши работи, които й се бяха случили, но тя реши да каже само няколко неща.
-Майка ми иска да ме убие. -Бе единственото, което синекосата красавица изрече. Макр да себе усмихнаха, всичко в очите й издаваше, че тя не е добре нито физически, нито психически.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 11:33 am

Бях шокирана от думите и вида на вампирката. Нещо в мен ми подсказваше, че има още много подобни неща в нейния жевот, но тя просто нямя да се издаде.
- Хей, не може да бъдеш сигурна, тя със сигурност много те обича... Едва ли си способна да направиш нещо което ще я накара да те намрази.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 11:40 am

-Значи любов значи да ти бият кол до сърцето.. върбинка по лицето.. -Отвърна Лунна с някаква странна нотка на болка в гласа. Можеше да изброи всички неща, които майка й, Анет, бе й сторила.
-Тя не е добра майка.. Аз също. -Каза още по-тихо синьокосата вампирка, люлеейки се напред-назад.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 11:52 am

- Значи наистина се опитва, а? Хммм... това е отвратително. Не мога даже да си го представя. След като се превърна във вампир ли стана такава? - попитах синекоската със тих глас. Тогава седнах отново до нея на земята и даже се излегнах в тревата. Чувството беше хубаво.. чувствах се в безопастност.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 12:05 pm

-От дете, от малка не ме иска. Мен и брат ми. -Отвърна синьокосата девойка и за секунда се озова във водата с дрехите, приличаше на някое красиво привидение. Въртеше се, танцуваше, а светлината караше косата й да блести. Тъгата я караше да се затваря в себе си и да спре да мисли за каквото и да било.
Толкова се бе отчаяла, бе търсила малкото си дете цял ден, но не откри нито следа, нито един признак, че то е живо.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 12:52 pm

Реших да последвам примера на момичето, без да нахалствам много за миналото и. Просто знаех, че ще ми каже, когато реши. Скохих във водата с дрехите и започнах да плувам. Обичам да плувам, откакто съм вампир, защото е лесно и отнема минимални усилия, а и е отпускащо. Приближих се до синеокото момиче и и се усмихнах. После отново заплувах бавно.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 12:59 pm

Другата вампирка също влезе в не толкова судената вода. Но и да бе студена, на тях двете това нямаше да им повлиае по никакъв начин, те не бяха хора.
-Този град е пълен с такива като нас. -Каза Лунна. Но това бе просто изразяване на някакъв факт,започване на нова тема. Лунна не си падаше много приказлива, но винаги би отговорила на въпросите на отсрещния събеседник.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 1:08 pm

Съгласих се с вампирката:
- Да... доста вампирки видях. - момичето се усмихна, но нищо не каза, беше ясно по вида и че е леко срамежлива и реших да продължа разговора - За жалост все още не съм видяла някой сексапилен мъжкар. - засмях се аз и продължих да плувам около нея.

by **Lunna West** Съб Дек 11, 2010 1:13 pm

-Има.. има.. Града е пълен с какви ли не същества. -Изведнъж Лунна се замисли над думите си. Нещо й подсказваше, че е права до такава степен, че щеше да се очуди на себе си.
-С всякакви същества.. -Повтори по-тихо тя, като седна на една скала, почти до самите вълни на водопада.

by **Дженифър Хъдсън** Съб Дек 11, 2010 1:22 pm

Момичето се скова и аз виждах, че тя отново е замислена над нещо. Попитах я:
- Какво стана?
Излязох от водата, изтупах се набързо и се настаних до Лунна. Тя изглеждаше сякаш мръзне, но беше невъзможно - тя е вампир..

by Sponsored content

Водопад

Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад