Водопад

-Остави сестра ми..намира...За бога какво искаш от неяя?...-казах леко раздразненоо...
-Ако я докоснеш с пръст...кълна се ще те убия без да ми мигне окото..и даа знам,че няма да успея сама..-знам,че не я беше страх,защото още сега можеше да ме убие ...Но кажа ли нещо..Държа на думата си..Тя трябва да умре...Не скам сестра ми да страда,заради някакви си нейна двойница...Колко банално...

Глупачка,това момиче наистина ли мисли,че ще правя каквото иска тя
-Нали не мислиш,че ще ти кажа,какво правя и искам си е моя работа.Не се меси ако не искаш да по страдаш
Тя заплашваше ли ме ?Засмях се с глас и я притиснах в стената със сила
-Държиш ,но не си уцелила вампира който да заплашваш Алисия,ако аз умра сестра ти също ще умре и не аз съм и двойница,а тя на мен драга

-Какво??!?..искаш да кажеш,че никаго няма да се отървем от теб?!?...това е гадно..
Избутах я от мен...
-Ако обичаш имам си лично пространство..
-Добре да пробваме така..Какво искаш в замяна..да се махнеш от тук и да не ни пречиш?
Усмихнах се..Едва ли щеше да стане,но трябва да опитам

Отново се засмях
-Скъпа моя,аз съм с вас от раждането ви,просто до сега не сте ме виждали,винаги съм край вас,кой мислиш те доведе при сестра ти,кой мислиш направи така,че тя да е вампир?Аз аз и пак аз
Силничка беше,но защото аз позволих
-Нямаш от много време такова пространство
Опитваше да ме подкупи,но не можеше
-Не можеш да платиш цената Алисия,трябва доста още да поживееш за да се научиш как се говори с мен

-Е няма шанс да се отърва от теб...Добрее..-въздъхнах тежко...
-Беше ми приятно да си поговорим...ъъ..Как ти е иметоо...няма значение..-засмях се
-Нямам намерение да си губя ценното време с теб..
-До скоро..-прошепнах тихо и изфирясах...

Бях нова в града и реших да се поразходя.Исках да избегна местата с много хора.Чух за някакъв водопад.Бил красиво място.Реших да проверя с очите си.Скитах се по улиците,из гордите и най-сетне стигнах прословутия водпад.Беше хубаво място.Седнах на един от камъните и се загледах във водата."Нов живот".-измрънках си аз.Трябваше да избягам от стария..огледнах се наоколо.Не бях сама.Имаше още хора,но бяха значително по-малко от тези в града.Не знам какво ме доведе в Мистик Фолс,но не мислех да се махам от тук..не толкова скоро.Искаше ми се да заговоря някой или някой да ме заговори защото не мислех да съм сама до края на дните си...,а ние вампирите живеем вечно.Съдбата понякога наистина има странно чуство за хумор.

Случайно попаднах на водопада ... Имаше повече хора от колкото очаквах .По принцип винаги когато дойдех тук , бях единствена , е намираше се по още един , най - много двама жители на грата да се мотаят тук , но не и толкова много . Първоначално си помислих , че това са жители от града , и че празуват нещо , колкото и странно да звучи . Не след дълго разбрах , че това са туристи . Огледах се да видя дали има някой познат , но напразно ..
Изведнъж се почувствах странно .. Имах чувството , че ще припадна ... Извадих кутията си с цугари и запалх една ... След което седнах на един камък ..Осетих , че нещо се променя в мен . Извадих малкото си огледалце и се погледнах ... Очите ми бяха станали червени ... Жаждата за кръв надделяваше в мен . Затова не обичах да се мотая там където има толкова хора ... Чувството не убиваше вътрешно ... Щах да избухна , трябваше ми вампирска компания .., но за жалост не долавях присъствие на такава , докато не видях едно момиче .. Отидох до нея съвсем спокойна, или поне аз така си мислих ..

Пред мен застана едно момиче.Беше руса и хубава.С бледа кожа.Очите и бяха леко червени.Червени?!
-О хъм...здравей.-поздваих аз и помахах с ръка.Не знаех какво да правя.Дали искаше да се запознаем или искаше да ме изяде.Не беше човек..аз го виждах,но никой от хората наоколо нямаше да го забележи...,а може би аз се лъжех?Може би просто ми се привиждаше и тя беше обикновен човек..
-Искаш ли да се запознаем?-попитах я аз.Щеше да е хубаво да познавам някого тук..дори и да е от моя вид или не.Дори и да е човек..

Момичето което се представи като Наоми ме засипа с куп въпроси.
-Да нова съм.Казвам се Алексис на кратко Лекси.-усмихнах и се.
-Да може..-взех си една цигара и я запалих с запалката която носех.Дръпнах си и издишах дима.
-Приятно ми е Наоми.Хъм..ти от тук ли си?Смисал..родена ли си в Мистик Фолс?-попитах направо.Бях се скитала доста години по белия свят и накрая отново се върнах тук..,но не познавах никого,а сега мислех да се задържа за по-дълго нямаше да е лошо да познавам някой познаващ града и хората тъйкато аз и града не познавах много.

-Ами..не знам.Просто трябваше да забравя миналото си...преди годинисе преместих тук,но после веднага офейках в другите части на света..живях в Русия известно време и ето ме отнов отук.-усмихнах се.Тя не беше човек вече бях убедена.Но не беше и върколак..можех да усетя ако беше.
-Да кажем,че не съм стара колко света,а точно обратното.Аз съм като малко бебе в този "бизнес".-леко се подсмихнах.
-Осемнадесед плюс сто...-усмихнах и се.

-Ми..дълга история.Живяла съм с вампири,но не го знаех.Баща ми е бил вампир,зарязал е майка ми след като съм се родила после тя си намери друг мъж който имаше две деца..накрая разбрах,че той е вампир както и те...и те са единствените вампири които познавам.-раздрънках се аз след което млъкнах и дръпнах от цигарата си,а после издишъх димът.
-И теб..и ти си вампир нали?И да така е.Както казах аз съм бебенце сравнение с другите..-измрънках недоволно последните думи.

Момичето не беше май много доволно , че е на 118 години ,
но от една страна не знаеше какво е да си на над 1000 ...
Не е много забавно , като слушам децата , как говорят за вампирите
по вилмите , те действително не знаят какво е да си вампир ...
И то толкова много години .. Не е никак лесно , но с времето се
свиква , като разбереш , че неможе да се превърнеш отново в
човек .. Аз съм преживяла толкова много ,и най - много умирам от това ,
че не мога да забравя някой неща , за които съжалявам .. Споменът винаги
остава в сърцата ни , и ние не може да го забравих , освен ако не ни убият ,
или не се самоубием ..

-------

https://vampirediaries-rpg.forumotion.com/viewtopic.forum?t=7982