Водопад

Разхождах се наблизо до водопада, когато усетих позната миризма наблизо. Разбира се, че ми беше позната. Нямаше да я забравя толкова лесно. Приближих се и видях Ана във водата. Заблудила се е, че няма никой наоколо и за нея огромна изненада се оказах точно аз на същото място.
"Само да посмееше да влезе щеше да съжалява."-помисли си тя когато ме видя. Приближих се още, за да мога да я видя. Те се беше свила и очевидно чакаше да си тръгна. Засмях се и й помахах.
-Компанийка във водата желаеш ли?-попитах я весело, като се направих, че не бях прочел мислите й.

Показах си само главата. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Показах си само главата и го погледнах ядосано. Дийн само се усмихна.
- Не желая компанийка! - процедих през зъби.
Той обаче май нямаше такова намерение и се приближи. Аз заплувах бързо и се скрих зад една скала точно до самия водопад. Беше доста шумно, то това не пречеше.
- Спазвай дистанция! - казах.

Ана се скри зад една скала и заповеднически каза:
- Спазвай дистанция!
Засмях се тихо и започнах да свалям дънките си. Ана почти ме уби с поглед когато видя, че скочих във водата.
-Ууу.. водата е супер.- провикнах се към Ана.
-Хайде не се крий като малко дете. Няма да те изям.-казах и й намигнах. Тя не помръдна от мястото си, а продължаваше да ме гледа така сурово.
-Хайде де.. вярно,че казват че съм страшен.. ама не чак толкова-казах през смях.

- Гледай да не стана страшна аз! - изкрещях и плеснах силно водата.
Само да се приближеше и щеше да го заболи. Внимавай, защото с дарбата ми шега не бива!
- Дийн Уинчестър стой на най-малко 100 метра от мен! - провикнах се аз.
Нямал да ме изяде ли? За Бога, аз бях гола! Дали този сваляч нямаше да опита да направи някоя глупост? Щях да ми издера очите!

- Дийн Уинчестър стой на най-малко 100 метра от мен! - изсъска като дива котка Ана.
Колко ми беше забавно. Приближих се още малко, а тя се сви още повече.
"Дали този сваляч нямаше да опита да направи някоя глупост? Щях да му издера очите!"-помисли си тя.
-О моля те! Няма ли да те е жал да изтръгнеш тези красиви, главозамайващи очи от това невероятно лице?-казах и се засмях силно.

- Оо твоите очи ли? - попитах и се изсмях. - Първо не са главозамайващи, главата ми е още наред! Второ не виждам какво ти е невероятното!
Той се приближаваше още повече. Сега щеше да види, че не се шегувам. Погледнах дясната ми ръка и се съсредоточих. След секунда той каза само "Оу" и ме погледна учудено.
- Казах ти, че ще съжаляваш! Мога и по-силно. Стой там където си, дори и да дойдеш няма да ти се отвори парашута!

Явно Ана се ядоса още повече тъй като ми приложи дарбата си. Усетих лека болка и извикх "Оу!" Обърнах се към нея и я изгледах учудено.
- Казах ти, че ще съжаляваш! Мога и по-силно. Стой там където си, дори и да дойдеш няма да ти се отвори парашута!-процеди Ана.
- I don't need a parachute baby if I got you..-запях си аз и се засмях.
Направих още няколко крачки и Ана ме изгледа още по-свирепо.
- Добрее, добрее!- казах аз, смеейки се и се обърнах към другия край. Излезнах от водата и седнах на брега.
-Какво сега там ли ще стойш?-попитах аз.

- Не можеш да пееш. - промърморих и го изгледах. - А й песента не е на място!
Той излезе и аз се учудих, че се предаде толкова бързо.
- Обърни се с гръб, за да се облека и после ще си говорим. - наредих тихо.
Дийн само не изгледа с подигравка.
- Говоря напълно сериозно!

Засмях се отново. Ахх Ана, Ана.
- Като каза парашут се сетих за тази песен.-намигнах й.
- Обърни се с гръб, за да се облека и после ще си говорим. - каза ми тя.
Погледнах я с подиграфка. Как щях да пропусна такова нещо.
- Говоря напълно сериозно!-сопна се тя.
Тогава като послушно кученце станах, отидох до най-близкото дърво и забих глава.
- Доволна?-провикнах се.
Не можех да повярвам, че го правех. Подчинявах се на жена? Никога не ми се беше случвало. Ударих няколко пъти глава в дебелото дърво. "Дийн, Дийн.. трябва да се стегнеш!"-казах сам на себе си.
Желанието да надникна се надигаше все повече вътре в мен, но не исках да си навлека гнева на Ана. Тогава го направих! Надигнах леко глава и надникнах. Ана беше с гръб и за щастие не ме видя. Или поне така ми се стори..
- Уинчестър!!-изсъска тя.
- Знаеш ли.. голяма късметлийка си с тази дарба.-казах й, като се засмях.

- Много съм доволна. - извиках. - И да късметлийка съм, а ти не си, поне не и днес!
Усмихнах се победоносно и заплувах към брега. Обичах да става моето, а това положение не се хареса на Дийн. Излязох бързо на брега и след секунда вече бях облечена. Оправих мократа си коса и я вързах. После щях да се разправям с нея.
- Готова съм. -промълвих. - Ще ти ударя такъв шамар, че ще ме запомниш още дълго време! - изкрещях.
Още не го бях казала и Дийн стоеше до мен.
- Казах да спазваш дистанция. Нито съм Бела, нито съм Афродита!

- Казах да спазваш дистанция. Нито съм Бела, нито съм Афродита!-каза Ана със сериозна физиономия.
Нацупих се и казах:
-Е нали си облечена вече!
Седнах на земята и вдигнах глава към нея. Тя просто стоеше и ме гледаше все така сурово.
-Никога не съм твърдял,че си като тях.-измрънках. Така беше.. Една от разликите между нея и тях двете е, че тях можех много лесно да ги вкарам в леглото си. А това с Ана беше много по-различно. Не беше това целта ми с нея.
-Защо си толкова кисела с мен?-попитах я, като лицето ми придоби сериозен вид. Не я бях виждал да се държи с някой толкова грубо, колкото с мен.

- Не съм кисела.
Всъщност бях, но той беше виновен за това. Ако станеш добричка щеше да си позволи много неща, а беше по-добре моят характер да стоеше като стена и да ме пази. Наистина в последно време крещях изключително много и то на мъжете. Поклатих глава и го погледнах.
- Ти си самонадеян и нахален, а й самата среща не започна особено добре.
Седнах до него и му се усмихнах.
- Как си?

- Ти си самонадеян и нахален, а й самата среща не започна особено добре.-каза ми тя, при което се замислих. "Така ли изглеждах отстрани."-учудих се.
Тя седна до мен и се усмихна. Изведнъж това напрежение във въздуха изчезна.
- Как си?-попита ме тя.
Замислих се отново. "Как съм?"-попитах се наум. И сам не знаех как съм. Нито бях щастлив.. нямаше за какво да се радвам. Нито бях тъжен.. нямах намерение да се депресирам само защото някоя си лигла ме е зарязала.
- Добре съм..-излъгах, защото всъщност не бях никак. Тогава наведох глава и замълчах за минутка.
- Лошо ли е да си вярваш и да се бориш за това, което искаш?-попитах я.

ПП Съжалявам за късния пост. Имах малко работа.

Погледнах го учудено. Той пък за какво се бореше?
- Не знам, предполагам. Да вярваш в победата си не хубаво...
Това го казвах аз, тази която не можеше да губи. Е, като изгубиш нещо важно разбираш какво е, явно вече бях и философ. Погледнах Дийн, а той ме гледаше съсредоточено.
- Няма ли да оправяме Бела и Сам?

Тя ме погледна учудено. "Той пък за какво се бореше?"-помисли си.
- Не знам, предполагам. Да вярваш в победата си не хубаво...-каза тя.
- Всеки се бори за нещо.- казах аз.
- ..Някои в името на любовта, други в името са насладата от самата победа.-продължих след кратка пауза.
Просто стоях и я гледах.. Тя също се обърна към мен и изведнъж каза:
- Няма ли да оправяме Бела и Сам?
Подсмихнах се тихо.. Много добре знаех какво правят Сам и Бела в момента. Не бях очаквал връзката помежду ни да бъде толкова силна, но все пак й бях създател.
- Повярвай ми.. Бела и Сам не могат да бъдат в по-добри отношения.-казах като усмивка се появи на лицето ми. "Ех сдобриха се най-сетне!"-помислих си.

- Сдобриха ли се? - възкликнах. - Това е супер!
Искрено се зарадвах на това, определено не беше хубаво да са разделени.
- Как е при теб любовта? - попитах и се засмях.
Той ме изгледа странно.
- Не може да е зле, хайде нали си Казанова!
Засмях се тихо, но май положението не беше добро.

- Сдобриха ли се? - възкликна тя. - Това е супер!
Ана много се зарадва на новината.
- Да!-казах аз и се усмихнах. -В момента са се награбили и май скоро няма да се пуснат.-засмях се леко. Поне брат ми беше щастлив..
- Как е при теб любовта? - попита ме тя и се засмя.
Обърнах се към нея с изненада.
- Не може да е зле, хайде нали си Казанова!-каза тя, като се засмя отново.
Е сега вече ме спипа неподготвен.
- Ами харесал съм си една рибка, но нещо не иска да ми се хваща на въдицата.-пошегувах се аз. Тя се досети, че става въпрос за нея и направи самодоволна физиономия.

- Мисля, че рибарят се цели прекалено на високо. Ти не мислиш ли така?
Премигах няколко пъти. Пак ли започвахме отначало? Щяхме да си играем на котка и мишка.
- Ще си намериш някое шаранче, не мисля, че акулките са за теб.
Продължих да се шегувам и легнах на земята, за да се успокоя.

Засмях се малко по-силно от необходимото.
- Мисля, че рибарят е оцелил точната мишена!-казах аз.
- Ще си намериш някое шаранче, не мисля, че акулките са за теб.-отговори Ана, кискайки се. Тя легна на земята, а аз се подпрях назаде на едната си ръка. Погледнах към нея, все още засмян.
- Дийн Уинчестър със шаранчета?! Моля те, скъпа. Те не са за мен.-казах аз.
- Аз си падам по акулите.-намигнах й. - А и как очакваш хищник като мен да се занимава с дребната риба?-засмях се отново.

- Само гледай да не съжаляваш после.
Поех си дъх и се загледах около нас.
- Аз не съм толкова добра, колкото тук всички си мислят. Имам си своята тъмна страна.
Надигнах се леко и приближих главата си го неговата.
- Може да се опариш. - прошепнах срещу него.
След това се изправих и пуснах косата си. Вече беше изсъхнала и беше време да я пусна.

Дъхът й се разля по лицето ми и за момент главата ми се замая. Разтърсих глава когато тя се изправи, за да се освежа.
- Всеки си има своята тъмна страна, както и своите страхове и слаби места.-казах аз. Тя оправи косата си и се обърна към мен. Както си стоях на земята, в следващата секунда стоях изправен точно до нея.
- Ами ако искам да се оправя?-попитах я. Тя се отдръпна и се обърна към другата страна.
- Хайде Ана.. някога била ли си влюбена?-попита я. Тя се обърна към мен и стисна устни в права линия.

- Ти никога няма да се оправиш, а й едва ли ще ти отива. - отвърнах.
Загледах се в едно дърво и се замислих.
- Не съм се влюбвала. - казах твърдо.
Това беше истината, тези чувства ми бяха напълно непознати.
- Ами ти? Едва ли...
Може би, се беше влюбил в Бела.

- За всеки има надежда!-защитих се.
Тя се бе загледала в едно дърво когато каза монотонно:
- Не съм се влюбвала.
Това бе и отговора, който очаквах.
- Ами ти? Едва ли...-попита ме тя, като си помисли "Може би, се беше влюбил в Бела.."
Повдигнах вежди и я изгледах изненадано. Как можеше да си помисли подобно нещо.
- Никога не съм бил истински влюбен. Нито в Бела, нито в когото и да било.-отговорих й. Приближих се към нея.
- Мисля, че тепърва откривам тези чувства..-прошепнах тихо, като хванах едната й ръка.
- А ти защо се страхуваш да се влюбиш?-почудих се. -Вярно, че от любовта боли, но си има и хубави страни, които компенсират лошите..-допълних.
Какво ли знаех пък аз за любовта?

- Просто не мога да се влюбя, разбираш ли? - възкликнах. - Мисля, че нямам сърце.
Погледнах ръката му и отдръпнах моята.
- Видя ли, винаги става така! Държа се добре и се започва... Какво очакваш да стоя и да ти готвя, а ти да се сваляш по баровете? Ти няма да се промениш Дийн, знаем го и двамата.
Сега щях да си кажа всичко, което ми тежеше.
- Признай си, че щом Бела е скъсала със Сам не си се възползвал. Поне един път си я целунал, нали? Кажи ми честно!
Дийн мълчеше. Ясно...
- Мисля, че няма какво повече да си кажем. Съжалявам, че съм груба, но казвам истината, нали?

- Просто не мога да се влюбя, разбираш ли? - възкликнах Ана. - Мисля, че нямам сърце.-допълни тя, след което дръпна ръката си.
- Какво очакваш да стоя и да ти готвя, а ти да се сваляш по баровете? Ти няма да се промениш Дийн, знаем го и двамата.- почти извика тя.
Часът на истината настъпи. Стиснах ръцете си в юмруци.
- Защо не можеш да повярваш, че съм способен да се променя!?-попитах аз. Обстановката отново се нажежи.
- Колкото и грешки да съм допускал смятам, че заслужавам да ми се даде възможност!-започнах да се защитавам все повече.
- Признай си, че щом Бела е скъсала със Сам не си се възползвал. Поне един път си я целунал, нали? Кажи ми честно!-каза ми тя.
Аз просто стоях и мълчах.. "Подяволите!"-казах си.
- Мисля, че няма какво повече да си кажем. Съжалявам, че съм груба, но казвам истината, нали?-каза Ана.
- Добре.. беше само веднъж!-отвърнах аз.
- Но тя ми се натресе и започна да ми се сваля и да ми се натиска! По дяволите та аз съм мъж! Кой мъж би се отдръпнал когато една жена му се сваля? Аз ще ти отговоря: НИКОЙ!-казах, леко ядосано.
Затворих очи и си поех няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокоя.