Телефонен разговор

Луи беше отишъл на работа и реших да изляза.Минах покрай една аптека и се замислих.Досега не съм напълнявала толкова.Трябваше да има нещо.Реших се и влязох.Взех си един тест за бременност и веднага се прибрах в къщи.Направих всичко според указанията и изчаках пет минутки,цялата треперех.Ами ако бях бременна и то от него.Не,не можеше това да ми се случва.Не бях спала с Луи,в последните месеци бях само с Дийн и с никой друг.Минаха пет минути,сърцето ми щеше да изскочи от притеснение!След още пет реших,че все някога щях да видя какво е.Обърнах теста към мен и беше положителен!Замръзнах,не помръдвах,не дишах дори.Седнах на тоалетната чиния и се вглеждах в нищото.Какво щях да правя сега?Трябваше ли да му кажа,какво трябваше да правя.Изпаднах в паника,извадих телефона си и намерих номера му.Дълго време си мислих дали да му се обадя,но той трябваше да знае.Може би това нищо няма да промени,но беше длъжен.Натиснах зелената слушалка и зачаках.Беше разбираемо ако не иска да говори с мен,но изведнъж вече не даваше свободно.
-Дийн ..-казах без глас.Не можех да му кажа,как щеше да реагира?

Седях си вкъщи и превключвах каналите. Беше ми ужасно скучно и след малко най-вероятно щях да излезна да се разходя или да пийна една текила.. или две. Спрях се на един канал, защото забелязах ужасно позната физиономия. Това беше Луи! Заслушах се какво говореха. Новината беше, че били спечелили изключително важно дело. Нищо особено. Точно преди да превключа канала, защото вече се отвратих показа не кой да е, а Лиса! Двамата с Луи се хванаха за ръка. На нейната имаше нещо, което нямаше как да не забележа, защото бе огромно. На ръката й имаше годежен пръстен! Знаех, че това ще се случи, но не очаквах да е толкова скоро и да ги виждам дори по телевизията. Май щях да си изхвърля телевизора. Скочих на крака и се качих в спалнята си да се преоблека. Трябваше да подишам чист въздух, защото щях да полудея и да разруша цялата вила.
Телефона ми иззвъня няколко пъти. Разрових се из дрехите, които бях захвърлил на пода и го извадих от джоба на дънките. Беше Лиса. Веднага вдигнах и зачаках да видя какво ще каже.
- Да не би да ми се обаждаш да ми се похвалиш за годежа? Не се безпокой.. вече знам. Честито.. както и за делото. Дори по новините ви показват вече.-казах с подигравателен тон

Не знаех,че гледа и френските новини!
-Не ти се обаждам за това аз ..-Боже,как да му кажа?Май не беше особено добра идея да му звъня.
-Имам да ти казвам нещо изключително важно,може би не трябва да ти развалям настроението с това но .. мисля,че трябва да знаеш.-НЕ!Не можех да му го кажа,кой знае как щеше да реагира?
-Дийн аз .. аз съм ... -поех си дълбоко дъх,можех да му го кажа.Нали?Можех нали?Май не можех,но трябваше.
-Бременна съм!-ето казах го,сега дано само не си помисли,че детето може да бъде от Луи,това вече нямаше да го преживея.
-Не съм спала с Луи,така че ... -в какво се бях забъркала,не можех да кажа на Луи.Щеше да ме намрази.
-Просто сметнах,че трябва да знаеш това е .. Дийн ... там ли си?-не обелваше и дума,знаех си,че така щеше да реагира.Защо ми трябваше да му се обаждам?

Щом не беше за това да не би да ми се обажда, за да ме покани на сватбата? Може да съм й кум или да я изпратя до олтара.
- Казвай, Лиса.. какво има?-подканих я да говори, но тя изглежда доста се притесняваше от това, което беше на път да ми каже. Седнах на леглото и зачаках най-накрая да проговори. Щом каза, че е бременна първо си помислих, че е шега и бях на път да се засмея, след това следващата ми мисъл бе Луи! Как можеше толкова бързо да се сгодят и бебе да си направят? Тя обаче ме увери, че не е спала с Луи. Не можех да бъда сигурен в това, но ми се налагаше. Мълчах, загледан в нищото. Не знаех какво да кажа и как да е реагирам.
- Спала ли си с някой друг тогава?-едва отворих устните си, за да проговоря. Говореше така сякаш беше на 100% сигурна, че бебето е мое, но трябваше да попитам. През последните месеци тя беше с мен, но кой знае.. може и да е спала с някой друг през това време.

Въпросът му ме удари,като гръм от ясно небе.
-За уличница ли ме смяташ?-почти не му извиках.Как можа да си помисли такова нещо.Да съм спала с друг!!
-Знаеш ли какво няма значение!Знаех си,че не трябва да ти звъня!Но си помислих,че поне малко ще се заинтересуваш от това,което ти казах.Но все пак ти благодаря,че ме унижи отново!След време ще кажа на Луи,че е негово и теб няма да те притесняваме за нищо,не се безпокой!-виках и то силно.Трябваше да си го изкарам на някой,съжалявах само че това отново беше той.Ако беше до мен щях да му зашлевя шамар,за дето ме попита това.
-Пожелавам ти приятен вечен живот!-викнах отново,но сърце не ми даваше да му затворя телефона ей така,колкото и да не трябваше все още стоях на слушалката,може би щеше да ми каже нещо,макар че силно се съмнявах.

Тя разбира се извъртя нещата, за да ме изкара мен виновен. Просто попитах дали е спала с някого. Лиса както винаги започна да ми крещи и да хвърля цялата вина върху мен.
- Луи.няма.да.докосва.детето.ми! Как можа да кажеш, че не ме е грижа за моето дете?! Ти за толкова безчувствен ли ме имаш?-започнах и аз да крещя. Когато каза, че щяла да каже на Луи, че детето е негово ме изкара извън нерви. И как така той щеше да й повярва щом не са спали заедно? Много интересно.
- Можеш ли поне веднъж да говориш с мен нормално и без да ми крещиш? Аз не съм Луи!-заговорих като се постарах да снижа тона си, което си беше почти невъзможна мисия, но все пак постигнах известен успех. Нямаше начин просто да изговарям името на този идиот и да не се ядосвам.

-Но и ти няма да го докоснеш!-креснах за пореден път.-И за твоя информация,в последно време не си ми показвал,че можеш да чувстваш каквото и да било!-не виках,но говорих ледено.Защо отново се карахме,не това беше целта ми,а просто да му кажа.
-Знам,че не си Луи,а и той не прави или не казва нищо,което да ме накара да му викам или говоря студено!-какво искаше да постигне с това?
-Знаех,че не трябваше да ти казвам,трябваше да те оставя да си живееш спокойно,а сега ... отново те изпратих в затруднения,но ще ме извиняваш.Не аз мисля само с долната си глава!-добре това беше прекалено грубо,не исках да го кажа то излезе самичко от мен.Усещах,че това беше само началото на скандала,надявах се само Луи да се забави повече от обикновено!

- Ти не можеш да ми го забраниш, Лиса! Няма да ми отнемеш детето! Това, че ти ще го раждаш не ти дава право да се разпореждаш с това дали мога да го виждам или не, а и много добре знаеш, че дори и да ми забраниш пак ще го виждам!-започнах отново да крещя. Ако се стигнеше до съд можех дори да накарам съдията да се застъпи за мен. Дори и да ми се наложи да действам нечестно, но за това бебе бих направил всичко. Винаги съм искал да създам свое собствено семейство и нямаше да позволя на Луи и Лиса да ми го отнемат. Не и в този живот!
Значи така стана сега? Аз съм безчувствения.. аз, който се опитах всячески да спася връзката ни. Аз, който бях готов да жертвам всичко за нея.
- Искаш да ме накараш да дойда до Париж ли? Престани да ми крещиш, Лиса Брейдън!-казах заповеднически. Май щеше да се повтори случката от преди няколко дни с Бела. Само че този път не беше Бела, а Лиса и ставаше въпрос за моето бебе!
- Точно ти ли намери да ми говориш за чувства. Ти ме заряза заради онзи лигльо. Ти си тръгна, не аз!-допълних и станах от леглото. Бях прекалено ядосан, за да седя на едно място. Започнах да обикалям в кръг.

Определено думите му започваха да ме нараняват малко по-малко.
-Много добре знаеш защо го направих,и не аз те зарязах!Това стана преди месеци,когато тръгна с Аманда!-защо ми напомняше за това.Не исках да си спомням за онази нощ.
Защо съдбата ме караше да преживявам всичко това,въобще не беше честно.Толкова лоша ли бях?
-Всъщност да .. искам да дойдеш до Париж,но не поради тези причини!-не биваше да му говоря така меко.Той ли се бил размеквал пред мен,не виждаше ли мен.Все едно губех всякаква воля и власт над ума,а и над тялото си в някой случай.
-Знам,че не мога да ти го забраня,и няма!Не съм толкова ужасна,за колкото ме мислиш!-казах тихо,но знаех че щеше да ме чуе.
-Вече дори си мисля как да се казва ако е момиче или пък момче!-подсмихнах се и отново изражението ми стана безизразно.

- А ти сякаш не помниш причината да тръгна с нея! Ти се държеше прекалено глупаво и нямах друг избор. Трябваше да избера дали да те оставя и да тръгна с нея или да й се противопоставя и тя да те убие!-отвърнах й. Започнах да си поемам дълбоко въздух, за да се успокоя. Караниците не бяха добър вариант и не завършваха добре, а напоследък с Лиса постоянно само се карахме. Започваше да ми омръзва всичко това.
Лиса изведнъж напълно промени тона, с който ми говореше. Ето, че се вразуми!
- Ти ме караш да те мисля такава, с постъпките и нещата, които ми наговори!-отвърнах й тихо. Не исках да крещя повече. Мелинда най-вероятно се беше събудила от тези крясъци.
Лиса заговори за име на бебето в зависимост от пола. На мен лично не ми пукаше какъв ще е пола на това малко човече или вампирче. Важното е само да е здраво. Е, всеки баща си мечтае за син, с който да играе футбол и т.н. и аз не бях изключение.
- Аз харесвам Бенджамин като име за момче.-усмихнах се и отново седнах на ръба на леглото.

Нямах силата да говорим повече за това кой кого е напуснал и прочие.В момента исках да мисля за нещо много по-важно.
-Дийн .. можеш ли да си представиш,че стигнахме до тук?-ако някой,някога ми беше казал,че това ще ми се случи,щях да му се изсмея право в лицето.А сега какво става,дори не знаех дали можех да имам още повече проблеми,не че детето беше проблем,напротив!Дори се радвах и то безумно много.
-Само не знам как ще реагира Луи,когато научи.Но той ме обича няма да ме напусне ..-май не осъзнавах с кого говоря и се впуснах в разговор,който не беше особено приемлив.
-Да ... разбира се!И на мен ми харесва това име и то много,ами ако е момиче ... аз предлагам Амелия,имаше го в един филм.-засмях се и въздъхнах тежко.Определено започваше труден период.

Ни най-малко не съм предполагал, че ще стана баща някога. Бях прекарал прекалено дълго време на тази земя и бях изгубил надежда, че някоя жена ще иска да роди мое дете, но ето че се намери. До колкото разбрах Лиса няма намерение да абортира, не че аз щях да й позволя.
- Да имам дете винаги ми е било като съкровена мечта, която не съм споделял с никого. Не знаеш само колко съм щастлив.-казах й. Една голяма усмивка се беше лепнала на лицето ми и скоро нямаше да слезне от там. Вече се бях грижил за племенника си и до някъде имах представа какво да правя, но бях сигурен, че щеше да ми е много по-трудно от колкото с Брад. С него не се справих добре, но този път щях да дам всичко от себе си. Това дете никога нямаше да узнае какво е глад, жажда и самота. Винаги щях да съм то него или нея..
- Има време да измислим име и всичко останало. Само те предупреждавам, че няма да позволя нито на Луи нито на теб да застанете между мен и бебето. Не ме интересува той как ще реагира.-предупредих я. Тя заговори той колко я обичал и т.н. Намери с кого да говори за това. Въздъхнах недоволно и замлъкнах.

Усмихнах се доволна,когато ми каза че винаги е искал да има дете.Бях повече от щастлива,че нещо щеше да ни свързва за цял живот.Защо ме предупреждаваше за нещо,което знаех.
-Мислиш ли,че аз ще позволя Луи да казва какво да става с детето ни?Той няма никакви права над него,така че можеш да си спокоен!-опитах се да го успокоя,не знаех доколко е свършило работа.Изведнъж чух гласът на Луи.
-Любов моя,прибрах се!Имам изненада за теб!-защо не говореше на френски,когато трябва.Цялата изтръпнах,защо винаги когато говорех с Дийн,Луи трябваше да се намеси и то в най-неподходящия момент.
-Не се ядосвай,не аз съм виновна,че не знае кога да не идва тук!-казах спокойно.Знаех,че щеше да се разфучи отново,но исках да му го кажа.
-Ще се чуем друг ден ... може би!-не знаех дали трябваше да му се обаждам или не.Ако искаше да пита нещо,той щеше да ми звънне.

- Аз бях длъжен да предупредя. Знам ли.. може този Луи да ти е промил мозъка.-направих опит да се пошегувам, но не ми се получи особено. С Лиса точно започнахме да си говорим нормално и се появи онзи глупак. Наричаше я любов моя. Ама че е банален! Затворих очи и си поех за пореден път въздух. Винаги разваляше момента този.
- Както и да е.. тръгвай. Чака те изненада.-отвърнах сопнато и затворих телефона без дори да й кажа чао. Този Луи отново ме ядоса и не можах да се сдържа.
Излегнах се назад на леглото и сложих ръце на тила си. Бях ядосан и щастлив едновременно. Емоциите се бяха смесили в мен и не знаех на коя да наблегна.