Телефонен разговор

Току що се прибрах вкъщи. Прекарах последните няколко часа в дома на Дестини заедно с Лиса. Нямах представа, че двете са братовчедки. Какво съвпадение само. Светът наистина е малък. Лиса реши да остане при Дес, за да си поговорят още малко. Лиса нямаше какво да крие от мен, но Дестини все още не можеше да ми има пълно доверие и със сигурност има неща, които не би искала аз да чуя докато ги споделя с Лиса.
Качих се горе в спалнята си и свалих тези дрехи. Сложих ги в коша за пране и влязох в банята. Този път нямаше за къде да бързам за това реших да се шмугна във ваната. Напълних я до горе с гореща вода и се потопих вътре. Затворих очи и се отпуснах. Стоях така около 20-30 минути. След като се изкъпах се увих с кърпа около кръста и излязох от банята. Разрових се из гардероба и си изкарах нови дрехи. Никога не съм изпитвал затруднения в избора на дрехи. Винаги съм предпочитал по-семплите цветове. Като цяло стилът ми на обличане е много еднообразен. Винаги съм се обличал в дънки и някоя риза. Коженото яке просто беше задължително. Днес обаче реших да заменя ризата с един пуловер. Застанах пред огледалото да се огледам. Всъщност и така бях добре. Докато си сушах косата телефонът ми иззвъня. Беше Изабела. Говореше толкова бързо, че едва успях да я разбера. Важното беше обаче, че разбрах. Щом приключих разговора с нея веднага набрах номера на Саманта. Седнах на ръба на леглото и зачаках да вдигне.
- Хайде, Сам. Вдигни!-заговорих си сам. Не мога да повярвам, че е опитала да се самоубие. Точно от нея не бях очаквал подобно нещо. След като чух няколко пъти сигнала за свободно Саманта най-накрая вдигна.
- Сам.. какво по дяволите!?-извиках веднага щом чух гласа й. Как е посмяла да си посегне?!
- Не помисли ли аз как ще се чувствам? Не помисли ли за приятелите си, които държат на теб?-бях й направо бесен.

- Какво имаш в предвид? Не разбирам.. Да не би някой да се е опитал да те убие?-попитах неразбиращо и станах от леглото като застанах до прозореца и се загледах в навън. До колкото разбрах от това, което Изабела ми каза тя се е опитала да се самоубие, но за щастие Изи е пристигнала навреме, за да я спре.
А започнах да се чувствам толкова виновен, понеже реших, че заради мен се е опитала да се самоубие. Никога нямаше да си го простя ако й се беше случило нещо и опита й беше успешен.
- Къде си сега? Ще дойда да те видя..
Знаех, че не е редно да се виждаме в продължение на неизвестен период от време за нейно добро. Може би ако не ме вижда.. чувствата й някак си ще намалят.. или поне на това се надявах. Нямах намерението да спирам да се виждам с нея перманентно. Та тя ми е най-добрата приятелка. Не бих я изоставил за нищо на света. Винаги бих й помогнал ако се нуждае от нещо. По всяко време.
- Кажи ми.. как се чувстваш?
Глупав въпрос. Как може да се чувства в момента? Със сигурност не лети от щастие и не подскача от радост.

Слушах думите й и гнева вътре в мен се надигаше още повече. Как е могла изобщо да си помисли да се самоубива? Това би било най-глупавото нещо, което някога може да направи.
- Слушай ме внимателно, Саманта Блек! Това не е никакво оправдание. Да не мислиш, че моя живот е лесен? Или пък на Станчо или Петканчо? Всички ние сме изправени пред трудности, които трябва да преодолеем. Живота би бил толкова скучен ако всичко беше само цветя и рози. Тогава победата няма да е толкова сладка и ще ти е все едно дали печелиш или губиш. Защо проявяваш такава слабост? Знам, че си силна жена и можеш да се справиш с каквото и да било. Доказала си милион пъти, че си силна през своите 1 375 години. Не се предавай сега.. Не го прави!-най-накрая завърших поучителната си лекция. Да се предадеш е най-лесния начин и най-сигурния, че ще загубиш. Ако човек опита и загуби поне ще знае, че е дал всичко от себе си. Докато ако не опиташ цял живот ще се чудиш какво би било ако беше рискувал.
- Радвам се, че си помислила за мен и приятелите си и си се вразумила. Щях да полудея ако не се беше замислила и..-не исках дори да изговарям тази дума. Не исках дори да си помислям, че Саманта сега можеше да е мъртва.
- Как така никога да не се видим? Не е нужно да стигаме до тази крайност. Не искам да спирам да се виждам с теб..-заговорих без да се съобразявам с тона си. Тогава се сетих, че Лиса е в къщата и започнах да говоря по-тихичко, за да не ме чуе. Не исках да разстройвам и нея.
Сам сега извъртя нещата и ме накара да се поставя на нейно място. Без да се замислям й отговорих.
- Ако бях аз на твое място нямаше да се предам толкова лесно. Толкова дълго време си се борила. Защо да се предаваш сега заради някакъв кретен като мен?!