Taylor Lerroux 's birthday party

by **Lindsay Clark** Нед Юни 10, 2012 11:59 am

First topic message reminder :

Happy birthday ,Taylor

Мястото:

Питиетата:

Храна:

Тортата:

Стриптизьорите:

by **Сорша Хейл** Вто Юни 12, 2012 7:42 am

Spoiler:

Хейл кръстоса крака и се засмя. Ами ако не го приемеше като комплимент, като какво друго?
- А аз ще приема за комплимент, че този път не ме накара да се облека обратно. - подметна, докато отместваше няколко кичура паднали пред лицето ѝ.
Как изобщо беше жива? Ами... изчака Рико да си поеме дъх и му разясни спокойно, все едно това беше нещо съвсем обикновено.
- Всъщност, Клаус ме уби веднъж. - поклати глава при спомена, не беше нещо особено приятно да умреш и да отидеш в Ада. Като се замислеше, Лусифер не беше толкова лош, поне предлагаше билети за обратно връщане.
Рико зарови лице в косата ѝ и спомена Нейтън. Е, явно щеше да го изненада и със следващия си отговор.
- С Нейтън "си даваме почивка". - описа въображаеми кавички във въздуха с нацупена физиономия. - Явно съм сама, защото скъсахме. Интересно ми е обаче, какво е твоето оправдание, че си нямаш придружителка? - изстреля въпроса, докато се облягаше на рамото му и проследяваше с пръсти невидима пътечка по вътрешната страна на ръката му.
Taylor Lerroux 's birthday party - Page 4 Tumblr_m3y14wGzlE1r6u5kxo1_250

Taylor Lerroux 's birthday party - Page 4 Tumblr_m3y14wGzlE1r6u5kxo1_250

Да, с Нейтън си даваха почивка, което за нея се равняваше на абсолютна раздяла, пък и явно той се нуждаеше от време да преглътне факта, че Хейл се беше натискала с двама други къже, защото го прие все едно беше дошъл края на света, а тя не виждаше кой знае каква драма в това. Мхм, явно имаха различни разбирания.

by **Яков Волчек** Вто Юни 12, 2012 7:46 am

Adriana Ambosa написа: Влязох вътре и започнах да се оглеждам наоколо..Не виждах никой познат, така, че реших да си потърся някой интересен.Тези мисли не въртяха само сега в главата ми...мисля си цяла сутрин, за това, как може да си намеря някой за нещо повече от къпане във водата..помечтах си малко, но случайно мечтите ми бяха отнети от сблъсъка с някого..
-Аучч..-измърморих под носа си аз и вдигнах очи, към странника, с който направихме челен сблъсък.., когато видях..русата коса, секси тялото, което се очертаваше под тениската...веднага смених посоката на мислите си към това, че не той е виновен а аз...очевидно бях аз...-Ам..много извинявай..бях се замислила-допълних аз като насичах думите на срички и дъхът ми се учести от определено повече от приятелската близост(според женското списание, което си бях взела онзи ден) помежду ни...
Лепнах лека усмивка и свалих поглед надолу към блузата си, за да оправя намачканите гънки...
-Между другото аз съм Адриана..-казах аз щом изправих лицето си към негово и отново му се усмихнах.

Яков се плъсна в някой.По-скоро някой се плъсна в него де.Когато обаче видя кой кой беше това той забрави за всякакви мисли да прави забележка за катастрофата.
- Аз съм Яков!- усмихна се той като поддае ръктаа си за да се здрависат като той хубаво огледа я огледа с поглед и бързо установи колко е секси тя.
Отново се усмихна като кимна с глава и облиза устни докато я гледаше с кафявите си очи.
- Съжалявам, не гледах къде вървя!- промълви после той. - Но за това трябва да виниш сексапила си.
Веднага направи комплимент той като съвсем забрави за хорота около тях, като,че ли те вече не му бяха толкова интересни както преди.

by **Adriana Ambosa** Вто Юни 12, 2012 7:53 am

Отново се усмихнах, но този път усмивката ми шареше по цялото лице...така ми действаха комплиментите...В очите му имаше, нещо интересно..нещо горещо..и загадъчно...като огън и малко дете..когато ти казват ''Не пипай..!! Пари'' ти нямаш търпение да барнеш и го правиш..
-Моля ти се..не съм чак толкова сексапилна..., но въпреки всичко благодаря...-след тези думи отново прокарах ръце през блузата си и се заиграх с колието, което висеше от врата ми...
-Е...ако..няма някой конкретен, с който да си...можем...да...да пийнем- предложих аз и очите ми бързо се стрелнаха към неговите, където се спряха...

by **Яков Волчек** Вто Юни 12, 2012 8:10 am

- За мене пък си много сексапилна!- веднага се опита да парира нейната скромнсто той с голата истина.
Да пийнем тогава! - отвърна той на предложението й като очите му не слизааха от нейните.
Яков кимна с глава да се насочат не към токловата претъпката теритойрия защото съдяха прави в опаснсот отново да се сблъскат с някой.Докато няколко хора се разниваха, на Волчек му се наложи да обвие ръка окоро кръста й и да я притисне към себе си за не бъде згасена или блъсната от шлаейките се наокло хора.

by **Натаниъл Рочестър** Вто Юни 12, 2012 9:06 am

Измънках тихо, че не знам къде са съблекалните. Дори тоалетните не знаех къде са. Освен че мястото не беше малко, имаше и много хора, так че много лесно можеше да се объркаш. София ме повлече, като още бях на половината си чаша.Блъснах няколко човека, като старателно им се извиних, след което бяхме вече до бара. Възползвах се това, че тя беше заета да говори с бармана за местоположението на съблекални, за да изпия и своето питие на екс. Под съпровода на силния захват на София, най - накрая излязохме навън. Тя забеляза малка част от паркинга и попита дали съм с колата, като спомена, че вече и двамата сме пили:
- Да, с нея съм. Не се притеснявай за това. Кога алкохола ме е спирал да шофирам? - казах, като се ухилих до уши.
- Не знам за теб, но аз все още съм само на една малка чаша с някакъв коктейл...
Забелязахме врата наблизо, и за наше щастие установихме, че това са съблекалните. И още по - добре - нямаше никой. Щеше да може да се преоблече на спокойствие. След тази мисъл, веднага тръгнах да се изнизвам. Вече бях на вратата, когато тя понечи да помоли любезно да се разкарам за малко, но не довърши, понеже нямаше смисъл.
Не знам колко време стоях навън и наблюдавах новите попълнения идващи на паркинга. Забелязах и колата, която Ейдриън бе взел. Знаех, че женските бански не са най - лесни за слагане със тези вървички и неща, но понеже се бавеше, попитах дали има нужда от помощ. За всеки случай. След няколко секунди прие и и помогнах с връзките на горнището. Заяви, че е по - добре и аз да се преоблека, ако не искам да си измокря дрехите.
- Моят бански е под дрехите. А и не ми пречи събличането на място. Ако се наложи де.
- Хайде да се връщаме - предложих
- Басейна те зове...
Тръгнахме по същия път, по който бяхме и дошли...

by **Себастиян Клейтън** Вто Юни 12, 2012 2:54 pm

Тейлър хареса роклята,а и на това се надявах,нямах си и на идея от мода и такива глупости.Добре,че беше продавачаката иначе бях загубен.Най - вероятно щях да и подаря някое бижу или..кола.Тя ми подаде бутилката пълна с алкохол,а аз я взех и отпих от нея с голяма глъдка,като свих единият си крак и сложих ръката с бутилката на него,а другия го изпънах на пода на яхтата и се вгледах напред.Беше толкова спокойно.Вечер в този град бе толкова тихо.Нямаше го градският шум,а онези ужасни същества излизаха наяве.След,като Тейлър си дръпна от цигарата я взех отново от нея и си дръпнах отново,като издишах дима във въздуха и я подадох.
-Да.Хубава е.-Отговорих,като я огледах и върнах погледа си към Тейлър.
Тя стана и започна да крачи из палубата,като високите и обувки я правеха много по висока отколкото е.
Изведнъж си спомних онази вечер.Не се беше променила изобщо от тогава.Косата,очите,тялото,всичко си бе на място.Беше все така хубава.
-Досега не бях чувал за някой,който избягва собственият си празник и то рождения ден?Толкова ли е зле партито,че си тръгна от там.Мислех,че бягаш само от балове.-На последното изречение леко се засмях.Беше си добро бягство тогава.Добре,че всички бяха толкова пияни и не забелязаха отсъствието ни.Е,по късно се присъединихме,след,като се облякохме,но след няколко изпушени цигари и изпит алкохол.
-Какво прави през всичкото това време?Не сме се виждали от доста отдавна,Тейлър.-Попитах я,като станах от пода и отидох при нея.

by **Lindsay Clark** Вто Юни 12, 2012 3:14 pm

Еванс очевидно щеше да остане самотна до края на вечерта ,затова с оклюмала глава се запъти към бара ,където се надяваше да има някой ,с който да си побърбори за нейните проблеми ,а ако нямаше желаещи щеше да даде някой друг бакшиш на бармана ,за да я забавлява ,което не беше трудно ,защото Клеър се смееше дори ,когато й направиш кучешка муцунка.Мда ,блонди си умираше да се подиграва с външността на хората ,което според мнозинството някой ден ще й изиграе много ,много лоша шега.Та ,вървейки към бара ,момичето имаше чувството ,че ще повърне или по -лошо ще припадне ,но като се замисля по-добре да припадне ,отколкото да се наповръща.Тя седна на едно столче срещу бармана и го загледа ,което накара момчето да се притесни ,но Клеър просто си избираше питие.
-Искам...една...синя течност ,надявайки се да има водка в нея.-Мръсно пиянде!Най-отвратителното нещо на света беше пияна жена ,а в случая беше и по-лошо - пияна Клеър!Както и да е ,нека пие и да пукне преди да е навършила тридесет години.Тъпанарка.Синята течност беше след минути пред лицето на Еванс ,а тя му се нахвърли като куче на кокал.Иде ми да повърна от това момиче.Да оставим полупияната блондинката да се наслаждава на синята пумия.След броени минути до самотницата се настани момче.На пръв поглед симпатичен ,хм...дори беше секси.Горко му.Мда ,Клеърка веднага го огледа хубавко от глава до пети и на лицето й се изписа самодоволна усмивчица ,която от част беше противна.
-Здравей...-Каза русокоска ,а веждите й се мърдаха нагоре и надолу.Толкова беше жалка.Всяко нейно движение и всяка глътка въздух ,която поемаше си струваше да се снима и може би някой би купил клипа и би го пускал на бебето си.-Не си зле!-възкликна Еванс и намигна с дясното си око на сладура ,седящ до нея.Един съвет от мен - "БЯГАЙ ,МОМЧЕ!БЯГАЙ ,ДОКАТО НЕ ТЕ Е ЗАПЛЕЛА В МРЕЖИТЕ СИ!"

by **Tayllor Le'roux.** Вто Юни 12, 2012 3:46 pm

Себастиян Клейтън написа:
Тейлър хареса роклята,а и на това се надявах,нямах си и на идея от мода и такива глупости.Добре,че беше продавачаката иначе бях загубен.Най - вероятно щях да и подаря някое бижу или..кола.Тя ми подаде бутилката пълна с алкохол,а аз я взех и отпих от нея с голяма глъдка,като свих единият си крак и сложих ръката с бутилката на него,а другия го изпънах на пода на яхтата и се вгледах напред.Беше толкова спокойно.Вечер в този град бе толкова тихо.Нямаше го градският шум,а онези ужасни същества излизаха наяве.След,като Тейлър си дръпна от цигарата я взех отново от нея и си дръпнах отново,като издишах дима във въздуха и я подадох.
-Да.Хубава е.-Отговорих,като я огледах и върнах погледа си към Тейлър.
Тя стана и започна да крачи из палубата,като високите и обувки я правеха много по висока отколкото е.
Изведнъж си спомних онази вечер.Не се беше променила изобщо от тогава.Косата,очите,тялото,всичко си бе на място.Беше все така хубава.
-Досега не бях чувал за някой,който избягва собственият си празник и то рождения ден?Толкова ли е зле партито,че си тръгна от там.Мислех,че бягаш само от балове.-На последното изречение леко се засмях.Беше си добро бягство тогава.Добре,че всички бяха толкова пияни и не забелязаха отсъствието ни.Е,по късно се присъединихме,след,като се облякохме,но след няколко изпушени цигари и изпит алкохол.
-Какво прави през всичкото това време?Не сме се виждали от доста отдавна,Тейлър.-Попитах я,като станах от пода и отидох при нея.

Пое цигара и си дръпна и реши, че ще е по-добре да я остави при себе си, Себастиян пушеше твърде много. Коя пък беше тя да го съди, нямаше значение, оставяше за нея. Разходи се още малко в кръг около него и накрая миряса като седна на парапета.
-А ти още си толкова забавен, драмите там ми дойдоха твърде много. Появи се човек, който не искам да виждам и реших да дойда тук, явно беше правилното решени, защото се появи тук, на купона нямаше да успееш да ме намериш, има твърде много хора. Няколко пъти ми се случи да се загубя в тълпата.
Сподели с него като гледаше небосклона. Звездите светеха така сякаш им беше за последно. Бяха толкова красиви. Следващото нещо, искаше да направи е да се омета от Земята. Искаше да се разходи в космоса. Щеше да е интересно.
-Какво мислиш за разходка в космоса?
Попита го тя като игнорира въпроса му, какво можеше да му каже. Че мъжът й се беше завърнал в живота й, че обичаше двама мъже. Никой мъж не му се нравеше идеята да дели любимата си с някого. Цигара изгасна в ръката й и тя я метна в морето, не й отне много време, тя се потопи и легна на морското дъно.

by **Себастиян Клейтън** Вто Юни 12, 2012 4:05 pm

-Кой е този човек,който не можеш да понасяш?Може да го познавам.Ще уредим нещата.-Засмях се,като и намигнах.
-Между другото наистина имаше много хора на партито.А аз си мислех,че имам много приятели..-Засмях се отново,като извадих поредната цигара.Боже трябваше да намаля тези гадини.Толкова векове и не можех да ги откажа.Една след друга,бях заприличал на наркоман.
-Трябва да ги намаля.-Погледнах към цигарите,а после към Тейлър.
-Вече може да са спокойни по младите вампири,вече не ловувам с тях или поне не толкова често..намалих враговете до няколко стотин.-Отново се засмях.Боже черният ми хумор не го бива със сигурност.Нещата се бяха променили коренно от преди векове,а и аз самият.Семейството ми вече го няма,живея сам от наистина доста време,пътувам из цял свят.Въпреки,че събрах доста полезни запознанства,все още не мога да намеря мястото си,дали беше тук.В това малко затънтено градче,което беше препълнено с такива като мен.Явно съм намерил къде да отседна..временно,докато не изчезна отново за всеобщо добро.Изведнъж Тейлър започна да говори за комоса,а аз погледнах към небето ореяно със звезди и тъмният воал,който ги обгръщаше.
-Бих пробвал.Хубавото е,че на нас няма да ни трябват скафандари,а просто ще си се разхождаме,като пичове горе.-Макар и да не можех да и чета мислите имах чувството,че отбягва въпроса ми.Умеех да долавям подобни неща.Научих се с годините,да усвоя малко от 6тото си чувство.
-Да не би да криеш някой мъж,та така отбягна въпроса?-Попитах я,като погледнах към нея.
-Няма проблем,ако е така.Онази вечер,аз бях виновният,този който си тръгна,но беше единствено и само за твое добро.Онези месеци,които прекарахме заедно никога няма да ги забравя.-Приближих се до нея,където тя беше седнала на един парапет и я гледах право в очите.
-Как може да се забравят тези устни.-Казах,като леко ги докоснах с пръст.Горещината от онази нощ отново ме заля.Всеки допир с нея беше омагьосващ.

by **Tayllor Le'roux.** Вто Юни 12, 2012 4:28 pm

-Защо трябваше да развалиш момента с тези скафандри?
Попита го тя като се изсмя. Тейлър не можеше да се представи в космоса. Това беше твърде далече за нея. Никога не беше мислила за това, а може би там й беше грешката. Колкото повече скъсяваше дистанцията, толкова повече тя изпитваше нужда да усети устните му. Но беше инат и нямаше да го направи. Уцели точно в десетката, толкова ли предсказуема беше станала тя или той все още я познаваше толкова добре. Нямаше никакъв шанс да е второто. Беше минало доста време от когато за последно бяха близки. Тя трябваше да се промени, ако всеки можеше да я разкодира толкова лесно, имаше ли смисъл да живееше. Щом пръста му докосна устните й, цялото й тяло настръхна. Уви дългите си крака около кръста му и го погледна в очите.
-Може би ще успееш да си върнеш мястото, ако се постараеш малко!
Сподели с него като направи сладка гримаса. Облегна дланите си на гръдния му кош и го погледна в очите. Палавият й поглед се сблъска в неговия и инстинктивно започна да прехапва долната си устна.
-А аз успях ли да бъда заменена?
Попита го тя като гласът й беше сериозен и контрастираше доста с пръстите й, които си правеше най-различни формички по гърдите му.

by **Алиса Роуан** Вто Юни 12, 2012 4:35 pm

Поведението на Ейдриън ме дразнеше. Не се променил особено - дразнеше брат си и всеки около него, освен разбира се красивите момичета, с които имаше шанс да се понатиска.
Той обяви, че ме помни. Надявах се да не му е избягал от паметта факта за държанието му тогава. Не беше от най-милите, а дори обратното. Винаги се заяждаше с Нат, а понякога и с мен. Впечатленията ми от него определено клоняха към негативното.
След като Натаниъл отиде да извика София, брат му най-самоуверено започна да сваля една сервитьорка, а след това по още по-нагъл начин да сваля и самата София. Друг беше въпроса, че тя май отвърна на намеците му.
Той изтърси поредната глупост за Нат, което само ме ядоса. Фактът, че брат му беше кавалер и не беше перверзен, заради което имаше близки приятелки не означаваше, че е плейбой. Врътнах очи и издишах тежко.
Когато София започна да шушне нещо на Нат, на Ейдриън явно му стана скучно, защото се опита да завърже разговор.
- В интерес на истината - ДА! - отговорих му просто. Нямаше смисъл да му обяснявам. Само щеша да ми се подиграва, защото едва ли би разбрал.
Приятелят ми и Софи изчезнаха след около минута и така останахме само аз и Ейдриън.
Приближих се към него, за да не чуват околните какво ще го попитам. Това май привлече вниманието му и аз със самоувереност и подозрителност казах на момчето:
- Какво си намислил? Защо си се върнал и какво смяташ да направиш на брат си? И не мили, че ще ти се размине. Смятам да изкопча този отговор от теб. - след което зачаках реакцията и съответният му отговор. По- принцип бих била по-мила, но знаех че с човек като него само грубостта има ефект.

by **Ейдриън Рочестър** Вто Юни 12, 2012 6:14 pm

Подсвирнах леко. Тук си имахме същински огън. Тя отговори лаконично на въпроса ми, и очевидно не искаше коктейла който и предложих, затова направих гримаса и опитах солидна глътка от него. Беше подобен на моя само, че с вкус на друг плод.
Започна да ми задава поредица от въпроси. През това време огледах дали някой зяпа към нас, като не свалях небрежната си усмивка.
- Прекалено много искаш да знаеш като за първа среща - казах и го след като оставих малкото разстояние между нас. Не исках никой да чува.
- Мислиш ли че ми е лесно толкова време без скъпото ми семейство - казах и направих тъжна физиономия
- Аз за разлика от тях съм нормален човек и чувствата ми са като на такъв!
Реших да отговоря на всичките и въпроси. Тази вечер бях в добро настроение:
- Добре. Върнах се, защото ми липсваха и ми беше омръзнало да бъда сам. Нищо няма да му правя, по дяволите. Върколаците в този град са малцинство и много вампири биха си направили трофеи от главите им. Но Натаниъл е наивен, и при това със слаба психика. Особено покрай пълнолуние. Мислиш ли, че толкова години просто съм стоял далеч? Не...
Намусих се.
- Е, изкопчи я. Доволна ли си?
Доизпих единия коктейл на екс и ся погледнах право в очите за да видя реакцията.
- Предполагам колкото и години да минат аз ще съм най - хитрия и най - съобразителния в това семейство. Не мога да разбера защо всички си мислите, че аз съм лошия...
Доизпих и втория коктейл, след което лицето ми стана неразгадаемо...

by **Алиса Роуан** Вто Юни 12, 2012 6:37 pm

Ейдриън продължаваше да се усмихва все едно нямаше грижа на този свят. Но се съмнявах да е така. Поведението му и думите му си противоречаха, което само засилваше подозрителността ми. Отначало се пошегува както беше правил много път в миналото.
Въпреки това не се отдръпна и запази разстоянието, което бях създала. Може би имах шанс да разбера нещо от него. Тъкмо някаква надежда се зароди в мен и тя веднага беше загасена от ироничното му и преиграно поведение.
- Това, че някой не е човек, не означава, че няма човешки чувства и емоции. Дори при някой те са изострени и усилени. - казах заядливо на момчето.
Ейдриън не забеляза съмнението и недоверието в очите ми и продължи да говори. А аз слушах опитвайки се да разбера дали ще ми каже нещо, което всъщност бе истина или не бях единствената, която носеше "маска" от присъстващите. Той започна да отговаря на въпросите ми. Говореше толкова бързо и искрено, че за миг не му повярвах, но методите му не бяха такива на приятел. Изчаках го да довърши и накрая беше мой ред да говоря.
- Ако мислиш, че той е в опасност - грешиш. А и поведението ти от години насам води до мисълта, че не му мислиш доброто. Какво тогава си правил през всички тези години? Бил ли си с него в тежките моменти? Знаеш ли страховете му? Помагал ли си му да преодолее трудностите? Защото колкото и да се замисля, единственото което прави през годините е да го нараняваш и да изливаш масло в огъня. - троснах се накрая.

by **Adriana Ambosa** Сря Юни 13, 2012 3:38 am

Spoiler:

Когато той ме придърпа към себе си..близостта, която имаше помежду ни по-рано я имаше отново..и аз отново изпитах онази неутолима жажда за нещо повече..Стояхме и се гледахме, когато аз най-сетне промрънках нещо и той бавно пусна кръста ми като остави едната си ръка да стои кротко на тазът ми..
-Е какво ще пием...?-попитах аз и погледнах към бара...Аз ще си взема едно МАЛИБУ...-довърших аз и започнах неловко да се смея..
След като и той си взе питието..Заедно тръгнахме към кея..., където евентуално можеше да сме първите, които ще усетят...мократа вода...

by **Кардам** Сря Юни 13, 2012 6:08 am

"Това пък какво е?"
Кардам оглеждаше пощенския плик в ръката си. Отвори го и измъкна картичка. Прочете я. Беше покана за парти по случай рождения ден на някой или пък някоя си Тейлър Леро.
"Защо пък не". - реши Кардам след известно обмисляне дали да приеме поканата. Облече се: тениска, бермуди и сандали, взе незадължителният според поканата подарък, а именно бутилка коняк(естествено опакован) и тръгна към мястото. Когато пристигна показа поканата на охраната и влезе. Партито явно беше в разгара си. Той нямаше представа как изглежда рожденика или рожденичката затова се облегна на стената и почна да оглежда присъстващите, че да види, кому най пасва тази роля.

by **Josh Ackles** Сря Юни 13, 2012 7:58 am

Claire Evans. написа:...

Едвам успявах да проведа разговор с някого. Започвах да се отчайвам от партито и се насочвах към изхода,когато едно самотно момиче на бара не ми направи невероятното впечатление. Не зная дали беше заради алкохола изпит преди малко,или тя наистина беше доста красива. Приближих се към нея.
- Здравей. - казах `и и се усмихнах.
Почти не я чувах,но за мен това нямаше никакво значение. Сега по - важното беше,че бях успял да си намеря компания. Усмихнах се още един път и се обрънах към бармана.
- Уиски. - казах му.
Все пак бях решил да продължа да се наливам с алкохол. Бях на парти и ако останех трезвен щях да приличам на идиот,затова още щом пристигна уискито побързах да отпия.
- Аз съм Джош. - представих се на момичето.
Приближих се към нея. Сега,когато бях малко по - близо,ми се стори по - красива от преди малко. Понаместих се на стола.
- Коя си ти? - попитах я,надявайки се да разбера името `и.

by **София Уайлд** Сря Юни 13, 2012 8:17 am

-Изключително задушно е вътре. - каза му София и му кимна към морето. - Хайде на разходка.
След коментара му за шофирането и алкохола, тя се спря и се обърна към него:
-Няма да ти позволя да караш дори и на една глътка, Натаниъл. - сериозно му отговори, като му хвърли предупредителен поглед. Знаеше, че звучи прекалено, но за нея беше наистина важно. След минутка мълчание, отново проговори, забила поглед в земята.
- Нашите починаха, когато бях на 16. Частния им самолет се беше разбил 20тина минути преди да кацнат за поредната си бизнес среща. Откриха, че пилотът е консумирал алкохол по време на полета. Заради неговите своеволия, със сестра ми останахме без родители.
Погледът й се размаза и усети как две капчици се стекоха по бузите й. Бързо ги избърса и погледна към луната. Не беше пълнолуние, но се виждаше по-голямата й част, която осветяваше небето.
Мълчанието не беше неловко, чуваха се тихите вълни, които мързеливо лазеха към тях и после се връщаха обратно в морето, сякаш се предаваха. София разкъса тишината като прочисти гърлото си.
-С брат ти не ми изглеждате много близки. Изглежда ми като твоята пълна противоположност. Е, освен факта, че и двамата сте добре изглеждащи - усмихна му се тя и го сръчка, опитвайки се да разведри атмосферата, която сама беше съсипала.
Taylor Lerroux 's birthday party - Page 4 Tumblr_m44rxaYFp01rvav9qo1_500

Taylor Lerroux 's birthday party - Page 4 Tumblr_m44rxaYFp01rvav9qo1_500

by **Себастиян Клейтън** Сря Юни 13, 2012 8:46 am

-Да върна мястото си?-Повторих след нея.
-Аз никога не съм го губил.-Отговорих,като се приближих до нея и я целунах,а тръпки побиха тялото ми при допира и с неиното,а устните ми продължиха пътя си по дължината на врата и и по раменете.
-По добре да не отговорам на този въпрос.-Засмях се леко,като се върнах отново на нивото на очите и.Наистина не искаше да знае,но те не ми бяха интересни,всички момичета с които съм бил.Всички ми бяха толкова безлични и глупави..горките,мислеха си,че някога ще имат нещо повече от секс с мен или,че ще ме задържат на сутринта.Не разбираха,че аз не проявявах никакъв интерес.Една забивка в някой клуб,плажа или кафе,не ми влияеха особено на мнението.
-Ти също трябва да се постараеш,защото съм убеден,че си ме заменил с доста досега...не ме питай как знам,да кажем,че градът и малък,а клюкарите доста.-Казах,като леко дръпнах глава настрани и придадох сериозен вид.
Тя правеше различни приличащи на фигурки кръгчета по гърдите ми,а аз хванах ръката и,като започнах да целувам и леко да захапвам ръката и по дължината,като стигнах до раменете се преместих на устните,а ръката и я преместих на кръста си,а моите минаха на лицето и,като го захванаха и преди да каже каквото и да било я целунах настоятелно.Усетих онази тръпка,която усетих преди векове.Електричеството,което мина по тялото ми и исках още и още от нея.

by **Яков Волчек** Сря Юни 13, 2012 9:43 am

Spoiler:

Докато вървяха бавно заедно към кея, Яков отпиваше малки глътки от своето питие като от време на време хвърльше поглед към Адриана.
- Май трябваше да си вземеш питието "Sex on the beach" би ти отивало. -опита се да се пошегува той като се усмихна нехейно след като стигнаха края на кея и той седна на ръба като потопи кръката си във мократа вода.
- Е, какво прави токлова сексапилно момиче като теб само на това парти? - попита я той после.
Облиза жадно устни и се загледа в нея докато се готвеше да пийне поредна глътка от своето питие.
- Каквато и да е причината радвам се,че се сблъскахме! - преглъта той своята глътка.

by **Adriana Ambosa** Сря Юни 13, 2012 11:37 am

Стилът му на ухажване определено действаше..По принцип не бях от лесните момичета..Но чаровността и начинът му на подбиране на думите ме караше да се чувствам, колкото неловко..толкова и приятно...
-Ами..сама съм защото си нямам приятел...-измрънках аз и го погледнах, а той седеше и ме гледаше втрещено...
-Но пък точно поради тази причина срещнах теб..-допълних аз и му се усмихнах, а усмивката ми беше съпътствана от поредната жадна глътка.
След кратко мълчание се изправих и бързо свалих тениската и обувките си..Първият момент и двамата се гледахме и не казвахме дума..След това аз бавно се хванах за ръба на кея и потопих тялото си във водата като се държах за краката му.., защото под мен определено нямаше дъно...поне не и близо..

by **Яков Волчек** Сря Юни 13, 2012 12:38 pm

Яков се усмихна докато гледаше надолу към нея и усещаше ръцете й на краката си.
- Дръж се здраво да не потънеш! - рече в захлас той като свали своята бяла риза и също се потопи във водата като уви ръце около таза й и телата им се долепиха едно до друго.
- Ето така вече няма опсасност да потънеш, поне не докато си с мен! - прошепна тихо Волчек, а очите му се взираха в нейните и лицата им бяха толкова близо едно до друго,че Адирана сигурно можеше да усети дъха му и дишането му.
Мърдаше краката си блавно под повъхрността на водта за ди издържа и двамата да не потънат.

by **Tayllor Le'roux.** Сря Юни 13, 2012 2:45 pm

Себастиян Клейтън написа:-Да върна мястото си?-Повторих след нея.
-Аз никога не съм го губил.-Отговорих,като се приближих до нея и я целунах,а тръпки побиха тялото ми при допира и с неиното,а устните ми продължиха пътя си по дължината на врата и и по раменете.
-По добре да не отговорам на този въпрос.-Засмях се леко,като се върнах отново на нивото на очите и.Наистина не искаше да знае,но те не ми бяха интересни,всички момичета с които съм бил.Всички ми бяха толкова безлични и глупави..горките,мислеха си,че някога ще имат нещо повече от секс с мен или,че ще ме задържат на сутринта.Не разбираха,че аз не проявявах никакъв интерес.Една забивка в някой клуб,плажа или кафе,не ми влияеха особено на мнението.
-Ти също трябва да се постараеш,защото съм убеден,че си ме заменил с доста досега...не ме питай как знам,да кажем,че градът и малък,а клюкарите доста.-Казах,като леко дръпнах глава настрани и придадох сериозен вид.
Тя правеше различни приличащи на фигурки кръгчета по гърдите ми,а аз хванах ръката и,като започнах да целувам и леко да захапвам ръката и по дължината,като стигнах до раменете се преместих на устните,а ръката и я преместих на кръста си,а моите минаха на лицето и,като го захванаха и преди да каже каквото и да било я целунах настоятелно.Усетих онази тръпка,която усетих преди векове.Електричеството,което мина по тялото ми и исках още и още от нея.

Тейлър настръхваше от удоволствие при всеки негов допир. Имаше чувството, че слаб ток галеше сетивата й. Хвана го за яката като го целуна нежно. Усещаше как устните му галеха кожата й. Прехапа долната си джука и затвори очи за момент, за да може да се наслади изцяло на момента.
-Може тялото ми да не ти е било вярно
Драматична пауза от нейна страна, хвана ръката му като я сложи от лявата страна на гръдния си кош
-Но сърцето ми винаги е принадлежало на теб.
Това си беше чистата истина, но нейното сърце биеше за двама. Себастиян и Ерик. Не можеше да избере, просто й 2-та вампира й бяха присърце. Успя да се измъкне от ръцете му и се запъти към бутилката. Навдигна я като направи няколко бързи глътки и се обърна към него
-Искаш ли да се върнем на партито?
Попита го тя като му подаде бутилката. Все още не искаше да се подава на плътски ласки и реши, че само така можеше да ги отбегне. Не, че не искаше, напротив, но просто искаше да се наслади на хората, които бяха дошли да я видят. Какво щеше да си помисли Клеър, ако разбереше, че рожденичката я няма

by **Adriana Ambosa** Чет Юни 14, 2012 12:00 am

Spoiler:

Той влезе при мен във водата и обви ръце около кръста ми..Гледахме се и никой нищо не казваше, само водата леко ни полюшваше. Студените течения, които идваха от дъното минаваха през ходилата ми и оставяха на тялото ми ледена тръпка, която бавно прескачаше по вените..
Усещах дишането му, пулсирането на всяко нервно окончание от неговото тяло.. Усмихнах се..Той отново ме погледна, а в погледът му се четеше въпросът ''Какво?;д;д''
Поклатих рамене, сякаш му отговарях, че няма нищо просто ми е хубаво..и реших да предприема нещо..Наведох бавно лицето си към неговото и впих устните си в неговите.. Те бяха меки и жадни..жадно за това, което току що бях направила..
Какво правя за бога..??? Та ние се познаваме само от една 10 минути..
След бързото ми осъзнаване бързо се разделечихме и аз наведох глава надолу..
-Ъмм..съжалявам..- измрънках аз и поклатих неловко глава..

by **Яков Волчек** Чет Юни 14, 2012 6:19 am

- Не съжалявай! - тихо прошепна той като леко с ръка подвигна брадичката й и се вгледа в очите й.
След няколо секунди на зрителен контакт помежду им, той се наведе също впи жадни устни в нейните за да й покаже,че това което тя бе направила той не считаше за грешка изобщо.Въпрке,че се познава едва от 10 минути, Яков се наслажадаваше както на допира на телата им прилепнали едно в друго, така ина вкуса на нейните устни.
- Аз не съжалавям! - изрече поемайки си дъх Волчек след като отлепи своите устни от нейните за да се снабди с доза въздух.
Спусна ръцете си надолу по кръста й и обхавана с двете си ръце дупето й и го стисна здраво с длани като отново устните му нежно се допира до нейните.

by **Adriana Ambosa** Чет Юни 14, 2012 6:54 am

След поредицата от страстни целувки той спусна ръцете си към дупето ми и го стисна силно.Аз потръпнах за момент..дали от възбудата или от студените течения..не мога да кажа, защото повечето чувства които бушуваха в мен бяха почти еднотипни..
Целунах го отново след бърза глътка въздух и спуснах ръцете си от врата му към гръбнака и се спряха на кръста му.
След още една поредица от целувки аз отделих устните си от неговите и го погледнах..Прехапах устни и се усмихнах..
- Май тук не е най-удобното място...-прошепнах аз на ухото му и се засмях небрежно...
Без да казва нито дума той ме надигна и ме остави седнала на кея..Той ме последва..Седна до мен и отново пое устните ми..

by Sponsored content

Taylor Lerroux 's birthday party

Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party

Re: Taylor Lerroux 's birthday party