Taylor Lerroux 's birthday party

Spoiler:

Spoiler:

София Уайлд написа:-Изключително задушно е вътре. - каза му София и му кимна към морето. - Хайде на разходка.
След коментара му за шофирането и алкохола, тя се спря и се обърна към него:
-Няма да ти позволя да караш дори и на една глътка, Натаниъл. - сериозно му отговори, като му хвърли предупредителен поглед. Знаеше, че звучи прекалено, но за нея беше наистина важно. След минутка мълчание, отново проговори, забила поглед в земята.
- Нашите починаха, когато бях на 16. Частния им самолет се беше разбил 20тина минути преди да кацнат за поредната си бизнес среща. Откриха, че пилотът е консумирал алкохол по време на полета. Заради неговите своеволия, със сестра ми останахме без родители.
Погледът й се размаза и усети как две капчици се стекоха по бузите й. Бързо ги избърса и погледна към луната. Не беше пълнолуние, но се виждаше по-голямата й част, която осветяваше небето.
Мълчанието не беше неловко, чуваха се тихите вълни, които мързеливо лазеха към тях и после се връщаха обратно в морето, сякаш се предаваха. София разкъса тишината като прочисти гърлото си.
-С брат ти не ми изглеждате много близки. Изглежда ми като твоята пълна противоположност. Е, освен факта, че и двамата сте добре изглеждащи - усмихна му се тя и го сръчка, опитвайки се да разведри атмосферата, която сама беше съсипала.

Spoiler:

А. Клаус я бил убил веднъж. Ама какво е за нея едно убиване? Нищо работа. Рико пое дълбоко въздух.
-Клаус. Древният вампир Клаус? Какво си му сторила? И как, по дяволите, се съживи?! - при използването на този израз усмихна пробягна през лицето му - Беше в Ада, нали? Лошо момиче.

Музиката кънтеше, но въпреки това те можеха да се чуват и без да си викат един на друг. Пияни тела се мяткаха насам-натам, опитвайки се да хванат ритъма на музиката. Някои от тях бяха намерили по един не толкова пиян човек, който да им е опора. Естествено, тези полу-трезвени хора гледаха Рико сякаш е рядка порода животно в зоологическата градина. Опасно животно.
В момента, в който разбра, че Сорша вече е необвързана, усмивката му се разшири.
-О. Почивка, а.. - вдигна вежди той и продължаваше да се усмихва.

Погледът му се зарея някъде по морето и за секунда прехапа устна. - Хайде на разходка, тук е прекалено претъпкано. - Той взе чашата си, а сакото остави, понеже едва ли щеше да му потрябва. Пък и не му пукаше особено дали ще го открие после или не.
Чудеше се дали да докосне Сорша. Ако поставеше ръката си на ханша й, щяха да играят отлично ролята на любовници. Но щяха ли да играят? Или да я постави на раменете й. Не, би изглеждало едновременно собственически и платонически.
В крайна сметка просто спусна ръката си до нейната и след известно време я хвана и сплете пръсти в нейните.