LuLu`s Bachelorette Party ^^

Сутринта се събудих с ужасно главоболие и гадене. Едва гледах и много бавно се придвижих до вратата. Някой умело се опитваше да влезе вътре. Е, добре де, не да влезе , но определено искаше нещо. Оправих нощницата си като я опънах, защото се беше надигнала над бедрата ми и отворих. Пред мен стоеше един доста изискан куриер, който държеше папка в ръцете си и химикалка. Той ме погледна едва , едва и отвърна:
- Госпожице О'Шел имате писмо.
- Така ли? От кого? - загледах го замислено, но той не отвърна.
- Моля, само да се подпишете тук - обърна папката към мен -... и тук...
Подписах набързо и той ми подаде малак розов плик, който ухаеше невероятно.
- Благодаря Ви! Лек ден! - погледна ме отново той и аз му се усмихнах и го проследих как слиза бързо по стълбите.
- Е, лек ден! - отвърнах и аз след него, но той едва ли ме беше чул.
Странно от кого ли ще е. - погледнах отново плика. Затворих вратата и го отворих.
С красив букви бе изписано:

Момичешко парти

Всички са поканени на последната свободна вечер на Лусия МагКуин.
Забавлявайте се!

На гърба на картичката беше написан и адреса. Веднага се поободрих. Точно от това се нуждаех малко разнообразие от скучните ми дни.
Отидох в стаята си и започнах да търся подходящо облекло и да се оправям за партито. Надявах се да има много момичета - така щях и да се запозная с някого и да имам приятели тук, тъй като бях от скоро и не познавах никого. В последствие се сетих , че и за подарък трябва да ида.. О, много работа ме чакаше! Е, да се захващам! Възнамерявах сериозно да присъствам на този купон!

Вече бях получила писмото на Луси и го прочетох на бързо с голямо любопитство.Щом разбрах,че съм поканена на моминското и парти се зарадвах и започна моята мъка-избирането на рокля.Рових и хвърлях и рових докато накрая открих една.Стигаше малко над коленете ми.Беше червеникава.Изправих косата си и сложих малко грим.Обух някакви бежови токчета и се понесох към адреса който беше написан на гърба на писмото.Видях яхтата и влязох вътре.Беше прекрасна.Още не бяха дошли много хора,но съм сигурна,че скоро щяха да се съберат и да започне забавата.Бяха две момичета и едното от тях беше Луси другото не го познавах.Малко хора бих познавала тук сигурна съм.Поогледах яхтата отвътре беше страхотна,тортата беше страхотна,кексчетата бяха много сладурски,а шампанското много розово.Намерих алкохола след като огледах всичко и се чудех какво да си сипя.Грабнах бутилката с уиски и си сипах една чашка като седнах на дивана с масичката пред мен.Пийнах две чашки на екс,а партито беше в началото си.Не си представям какво щеше да стане по-нататък. Също се надявам да се заприказвам с някой.

Когато пристигнах на партито беше повече от очевидно, че ще се изкара хубаво. Всичко беше страхотно и добре организирано. Оставих пакета който бях взела от близкия магазин и се запътих да си сипя от водката.Обожавах водка. Може би си беше и странно, че пия така при положение, че не съм пила кой знае колко освен по една чашка и то само за наздравица. Но сега имах огромна нужда да изпия повече.

От няколко дни не бях излизала от вкъщи. Стоях свита на кълбо в дневната и сълзи се стичаха по очите ми. Знах, че края ми ще дойде скоро. Бях го видяла, но не знаех точно кога. От седмици се измъчвах с мисълта кой ли ще ме убие. Бях полудяла.
Когато чух звука от звънеца се стреснах. Не бях пила кръв от много време и не ми се искаше да виждам никого сега, но този който ме търсеше явно беше доста настоятелен, защото не се отказа и продължи да звъни. Когато се изправих болка премина през тялото ми. Мирисът на кръв ме удари като гръм и усетих как краката ми омекват и всеки миг ще се сгромолясам на земята. Инстинктивно се хванах за дивана и изпъшках. не трябваше да се предавам.. сега не му беше времето да убивам никого. Трябваше да съм силна. Със ситни стъпки стигнах до входната врата. Все по ястно чувах сърцето на човека, когато отворих пред мен стоеше едно момче на средна възраст и ми подаде някакъв плик. Той ми подаде да се разпиша, но аз тряснах вратата пред лицето ми. Ако още малко бях постояла пред него.. само още секунда сега щеше да е мъртав, но аз се бях стърпяла. Когато отворих плика в него имаше покана за моминско парти. В момента н ми беше до това, но все пак реших да отидя.
Когато пристигнах на уреченото място от поканата всички започнаха да ме поздравяват и аз се почувствах още по-зле.

Тази сутрин получих покана от Луси за моминското й парти. Веднага започнах да се оправям. Сложих една къса златиста рокля без презрамки и изправих косата си. Направих си лек грим със светъл гланц. Както винаги бях на токчета. Качих се в колата и потеглих написаният адрес.
Когато пристигнах там видях една огромна яхта. Тръгнах на там. Видях Алис, която не беше в едно най-добрите си настроения. Само й помахах и се запътих към алкохола, който беше розово шампанско. Взех си една чаша и започнах да пия бавно. Надявах се да се заговоря скоро с някой. Видях, че има и водка, защото изпих на бързо съдържанието в чашата ми и си налях водка.

Приближих се до новодошлата като си сипах и аз още от водката. Беше облечена в красива златиста рокля, която добре очертаваше фигурата и. Де да можеше и моята рокля така излято да ми стой. Беше къса и черна с презрамки. Токчетата ми бяха толкова тънички, че се надявах дано да не падна някъде с тях. Докато оглеждах роклята си и пооправях прическата си засмях весело.
- И ти ли пиеш водка? - с усмивка и казах аз и отместих кичура коса от лицето си. Колкото и да изправях и оправях косата си тя беше със собствено мнение. Несъмнено скоро отново щях да имам къдрици.

Едно момиче се доближи до мен. Беше облечена с черна рокля и прекрасни черни токчета.
- В повечето случаи пия само водка. - усмихнах се.
- Между другото Мария. - подадох ръка.
Момичето срещу мен беше много красиво. Напоследък не бях излизала много и бях забравила за всичко около вампирите, но сега усещах много нови дарби около мен.

- Обожавам водка! - не можех да скрия усмивката на лицето си. Наистина бях щастлива да видя и друг, който обича да пие водка.
- Аз съм Емили. - поех ръката и аз и се здрависахме. - Партито ще е интересно! - намигнах и аз като се огледах наоколо. На фона на небето и това, че бяхме на яхта правеше обстановката още по привлекателна и красива. Приканваше всяко момиче да се присъедини и да почувства тръпката от прекрасното оформление и хубавата музика.

- Да се надяваме. - засмях се.
Водката ми почти свърши и си налях нова.
- Емили ти познаваш ли някой тук? - тъп въпрос, но сега не ми се говореше за вампирски работи.
Лусия изглеждаше много щастлива от това, че ще става съпруга.

- Всъщност да си призная честно, - отпих от чашата си голяма глътка - не познавам никого. Нова съм тук и се надявах да срещна хора, с който да си допаднем. Партито ще ми дойде добре, ще се разнообразя малко.- засмях се аз и погледнах чашата си. Кога я бях изпила. Сипах си още като си обещах да не прекалявам. Не исках да се напивам, но и разговора ми с Мария ме увличаше и не усещах кога съм изпила толкова много.
- Да се надяваме да дойдат още момичета. Ти познаваш ли някого тук? - огледах се аз. За сега бяхме в оскъдна композиция.

Към 9 часа тази сутрин се събудих и слязох долу.Сет го нямаше, но на плота в кухнята беше оставен плик адресиран до мен.Отворих го и се оказа покана за моминското парти на Лусия. Изпих едно кафе и се качих горе. Отворих гардероба и започнах да разглеждам. Извадих една червена рокля с пайети и чифт червени обувки.Оставих ги на леглото и излязох за подарък. Когато се прибрах се облякох нагримирах се и излязох. Когато отидох на яхтата вече имаше пристигнали няколко момичета. Качих се и си налях питие и отидох при две от тях.
-Здравейте!!!

[/size]

Бях си вкъщи и за жалост вече беше сутрин.Едвам се измъкнах от леглото.Отидох на терасата и седнах малко на вън,че да се разсъня.Сипах си кафе и започнах да го пия.По едно време някой звънна на вратата.Като я отворих видях куриер.
- Вие сигурно сте Ани ?-пита ме той.
- Да.-отговорих с малко учуден глас.
- Моля подпишете тук.-даде ми една папка и ми посочи къде да подпиша.Взех химикалката и хоп,подписах го.Куриера ми подаде плик и си тръгна.Затворих вратата,седнах на дивана и отворих плика.Вътре имаше една красива малка покана на която пишеше:

Моминско парти

Всички са поканени на последната свободна
вечер на Лусия МагКуин.
Забавлявайте се !

Беше написан и адресът.Отначало се чудих коя беше Лусия МагКуин,но не след дълго се сетих,че това е сладката Луси.Оставих поканата на масата и отидох да се оправям.
Отворих си гардероба и от него извадих една черна къса рокличка,черни обувки на висок ток и една малка сладка черна чантичка.Изкъпах се и си изправих косата.След това се облякох и бях готова да изляза.Спрях се точно пред врата и се сетих че партито ще е на лодка,затова си взех по голяма чанта и в нея си сложих бански.Сега вече излязох.Отбих се в един магазин и `и купих едно колие с роза.
Щом пристигнах видях Луси.Затичах се към нея и викнах:
-Луси.-дадох и подаръка и я прегърнах.Тя ме гледаше малко изненадано.Вятърът вееше косата ми.Беше много приятно.

Помещението беше доста пирятно. След като пристигнах и оставих подаракът си на масата отрупани с куп кутии отидох до бара. Поръчах си едно мартини. Нямах желание да говоря с никого. Стоях сама, а около мен имаше куп други момичета. Някои от тях бяха хора, но повече вампири. Сигурно си мислите, че това ме е успокоило но далеч не е така. Чувствах се като в затвор в собственото си тяло. Всяко едно от създаниета в стаята можеше да ме убие и аз не можех да направя нищо по въпроса. От толкова мислене вкъщи реших, че когато настъпи момента няма да се съпротивлявам и без това исках да се свършва колкото е възможно по дълго. Бях видяла как болката ме поглъщам и викам в агония. Чувах гърления смях на унищожителя си, но не знаех кой е той и дори не можех да определя дали и мъж или жена. Беше специфичен.
Когато барманът донесе мартинито ми го изпих на екс. Зачудих се дали ще има стриптизьори на моминското парти. Бях ходила на много такива, но винаги се случваше нещо непредсказуемо. Е за мен вече всичко си беше предсказуемо, но това е друга тема на разговор. В началото, когато се бях появила всички ме бяха поздравили а сега сякаш не съществувах за тях бях леко подразнена но знаех, че така е най-добре. Не бях разговаряла с никого от месеци и сега изведнъж идвам на това парти и искам всичко да е ОК, знаех, че това не е възможно. Не бях вече толкова анивна както преди. Когато забелязах Лусия толкова щастлива се усмихнах. Спомних си за Толга и колко щастливи бяхме и аз как изведнъж изчезнах без да кажа сбогом.

В този момент наистина завиждах на Лусия. Забавляваше се сякаш това е последната вечер от живота и. Е може би наистина беше последната и вечер, но кото неомъжена девойка.
В един момент от някъде изскочи мъж, който беше почти гол. Усещах пулсирането на сърцето, можех да видя вените му, вените който крещеха да забия зъбите си в плътта на момчета и да пия да дъно както се казва.
- Ти можеш..
Повторих си аз съвсем тихичко. Изпих и втората чаша мартини и усещах как главата ми се замайва. От толкова малко? Е вес пак не съм свикнала да нося на алкохол макар и след толкова много години. Аз си бях облякла една туника с дълъг ръкам иедно клинче, носех високи обувки. Косата ми се спускаше свободно до кръста. За момент ми се приска тук да има някой мъж, който да ми прави компания, но бързо се оттърсих от тази мисъл. Не трябваше да се сприъделявам с никого точно сега или по-скоро никога. Докато всички се забавляваха аз мислех за смъртта си. Колко съм жалка..
Изведнъж се иправих и пристъпих към дансига. Днес щях да се забавлявам макар и САМА. Започнах да танцувам в такт с музиката.

Момчето, което започна да ес разсаблича наистина беше доста симпатично. Има руса коса, същински красавец, зачудих се дали някоя девойка не му е завъртяла главата. Явно професията му не беше като стриптизьор, защото определено така не се правеше стриптиз, но все пак момчето си имаше своя чар и като за аматьор се справяше прекрасно. Приближих се томно до Лусия, за да го огледам по-добре. Тялото му беше прекрасно, мусколесто и слябо, харесваше ми.
- Кой ли ти е направил този подарък??
Прошепнах в ухото на Лусия и се усмихнах лукаво. Всъщност с еня не се познавахме лично, бяхме се срещали на няколко партита, но нищо повече. Даже се зачудих, когато получих поканата, но все пак кой би отказал на такава покана??