Моминското парти на Иза.

Оглеждах се наоколо и не можех да повярвам с колко пияни жени бях заобиколен. И всичките бяха адски красиви. Сигурен бях, че не ми се струваше така, защото ги бях поогледал и преди да се напия като невидял. Сякаш до сега съм бил затворен в някаква кутия и не са ми позволявали да близвам алкохол в продължение на десетилетия. Аз обичах честичко да си пийвам, но кой не обичаше?
Не знаех само как щяхме да се приберем всички. Май на мен щеше да ми се наложи да прибирам всяка една от тях или пък друг вариант беше да преспим тук в бара. Бъдещата булка обаче май щеше да е по-удачно да си я занесем при годеника, защото той би откачил ако женичката му не се прибере цяла вечер.
За минимално време бях изблизал всичката сметана от тялото й и на лицето ми беше изписана повече от доволна физиономия.
"Не обичам да съм номер 2, но щом е за теб бих се примирил."-казах й в отговор. Да си комуникираме така беше доста забавно. Никой не подозираше, че изобщо си говорим и най-важното какво си говорим. Щяха да се пръснат от смях иначе. Особено на последните мисли на Изи. "Хайде принцесо качвай се на еднорога си!'-казах й и се обърнах с гръб към нея, за да може да се качи отгоре ми. Тя запляска радостно с ръце и се метна на гърба ми. Започнах да подскачам из бара и да обикалям около масите. Качих се дори отгоре на бар плота и там заподскачах. Едва не си ударихме главите в тавана, но нищо и без това нямаше да ни заболи. Слязох от плота и се върнах, отново с подскоци, до маса и сложих Изабела отново да седне.
- Дано само не повърнеш от цялото това друсане.-засмях се леко. Сега беше мой ред аз да легна на масичката и красивите девойки да облизват сметана от тялото ми.

Чак на мен ми се замая главата от това друсане. Да си еднорог не е приятно.. или по-точно да си пиян еднорог. "Поласкан? хмм.. щом казваш."-отвърнах й. Останалите най-вероятно ни мислеха за недобре щом изобщо не разговаряме един с друг, а само вършехме простотии. "Г-н Еднорог се радва, че возенето се е харесало на бъдещата госпожа."
Изабела ме събори на масата и се метна отгоре ми, като държеше в ръка нова сметана. Явно беше видяла в главата ми, че исках сега мен да ме облизват. Лицето ми грейна докато тя изпръскваше сметаната по тялото ми. Надигнах леко глава, за да видя творението й. Малко трябваше да се напъна, за да успея да проясня погледа си и да видя надписа "Lick me". Засмях се леко и отпуснах глава назад, за да се насладя на това, което предстоеше. Тя се наведе и започна бавно да облизва първата буквичка. Тя реши да остави останалото на другите момичета, но аз реших сам да излапам сметаната от гърдите си. Изи ми нарисува мустачки над устните. Сега сигурно още повече заприличах на перверзен Дядо Коледа. Трябваше ми само червен костюм и брада.
Щом тя най-сериозно заяви, че няма да облизва мустачките ми, отново реших да включа моя език в действие и след миг мустачките вече ги нямаше.
Изабела беше прочела и мислите ми за прибиране. Не че исках вече да се прибирам, просто правех планове за по-късно. "Хей, хей.. успокой се! Няма да се прибираме. Ще стоим колкото пожелаеш."-помислих си.

Уау! Не очаквах да каже чак толкова много време, но тя най-вероятно се шегуваше.. или пък не. Не я познавах особено и не знаех до колко луда може да бъде. На това парти всъщност познавах само Саманта и Али. Бях чувал и за тази Сорша. Малкият Брад живееше при нея за известно време. Жалко, че дойдоха да си го приберат от приюта. Той твърдо отказваше да живее при мен и Лиса. Тя толкова се стара, но той така и не оцени това, което тя правеше за него.
"А кога точно е сватбата?"-попитах я. Трябваше да изчисля още колко време щяхме да стоим тук. Не че имах някакви планове или нещо. Аманда щеше да почака още малко. Имаше време за всичко. "Аз също обичам сметана и точно заради това реших сам да си я изближа."
Изабела ме замъкна да стана и се тупнах на земята. "Скъпа.. тук съм от сутринта и дори не помня колко бутилки изпих съвсем сам."-казах й наум. Седнахме на бара и тя си поръча горящи шотове. Щом бармана ги донесе посегнах да взема единия, защото помислих че е за мен, но тя ме удари по ръката и ми се скара. "Как дори смееш да си го помислиш? Жестоко съм обиден! Бях толкова верен стриптизьор!"-престорих се на засегнат, но след това се обърнах към бармана и си поръчах текила. Ето пак текила. Просто не можех да я зарежа току така. Тя ми беше прекалено скъпа и вярна.

На двадесет и четвърти? Та днес все още е четиринадесети.. или май вече петнадесети. Едва ли щяхме да издържим чак до двадесет и четвърти да стоим тук. Аз не обичах да се задържам дълго на едно и също място, за това бях сигурен, че няма да издържа толкова време тук.
Престанах да размишлявам над глупостите ми и се заслушах в нейните мисли. Леле.. не ми се искаше да съм на мястото на този Дейвид. Изабела явно не си поплюва. Аз исках да си намеря някоя смирена и тиха женичка, а не такава, която да ме командва. Не, всъщност не ми трябва никаква женичка! Сам си бях най-добре. "Да си развалям забавлението заради Аманда? Никога! Мразя това същество! Не познавам по жесток човек от нея."-помислих си и отпих от текилата. Засмях се на мислите й. Хосе.. все още не е късно да се запозная с Хосе.
Изабела ме задърпа отново на някъде. Взех чашката си с текила, защото не ми се искаше да я оставям и я изпит докато се качвахме по едни стълби, на които едва не се пребих. За пореден път! Излязохме на покрива на бара и пред нас се разкри красива гледка. не можех да преценя до колко красива, но все пак беше красива. Из седна на ръба на парапета и се загледа. Направих няколко крачки и застанах зад нея. Не исках да се спъна в някой кабел и да падна долу. Достатъчно пребит си бях и сега.
- Права си! Но защо ни е да си правим труда да говорим щом сме надарени да можем да си разчитаме мислите?-казах аз и седнах на земята.
- Не ми се иска да те хвърлям пред някоя кола, първо защото годеникът ми ще ме убие за това, второ... защото ти най-много ще си скъсаш бельото и после като се върнеш при мен няма да ме посрещнеш с целувки и трето.. харесваш ми и не искам да те бутам. За това ще ти кажа името си. Казвам се Антонио Хименез Рикардо Естеван Октавио Росарио Санта Стефан Митч Шекира Гарсиа.-отвърнах аз и се подпрях назад на едната си ръка.

"Ще трябва да го видя, за да се уверя."-помислих си и се засмях. Едва ли изобщо щяхме да се помним на сутринта и ако някога се срещнем отново ще се разминем. "С имената на футболните отбори се престараваш. Не смятам, че е нужно да го правиш. Дори аз не знам имената на футболните отбори. Единственото име, което знам е Манчестър Юнайтед и до там."-допълних към размислите си. Надвесих се от парапета и погледнах надолу. Не беше чак толкова високо, но все пак.
Изабела зачекна темата за Лиса. Смръщих се леко, но все пак реших да й отговоря. "Лиса е най-прекрасното същество." Така си беше. Въпреки, че тя ме нарани все още заставах твърдо зад мнението си, че тя е един страхотен човек.
Реших да се отърся от тези мисли и се заслушах в думите й. Сватбите ми действаха депресиращо на мен. До преди няколко дена си мислех, че някой ден може би ще се реша да се обвържа по този начин, но след като жената, с която исках да се обвържа вече е заета това нямаше да се случи. Не исках никоя друга. Ако се налага.. ще си умра самотен.
- Е явно ще трябва да пия тази вечер като за последно, щом мъжа ти ще ме убива. Жалко само, че няма да имам шанса да доразвия кариерата си на стриптизьор. Да си призная, бях направо велик долу на пилона.-заговорих иронично. Повечето хора ме разбираха погрешно когато говорех така за себе си. Не осъзнаваха, че просто се шегувам и ме мислеха за човек с огромно самочувствие.
- Вместо да ме наричаш на цяло име, можеш да ми казваш просто Дон Рио. Можех да измисля и по-дълго име, но реших да се смиля над последните ми останали мозъчни клетки.

"Щом той е луд по футбола не значи, че и ти трябва да се преструваш, че го харесваш." Не мислех, че може да има мъже, които биха искали да гледат футбол със жените си. Това би трябвало да е нещо, което да правиш с приятелите си. С жена си има къде, къде по интересни и забавни неща, които можеш да правиш и нямам в предвид само секса. Да знаеш, че жената на мечтите ти се усмихва и причината за това да си ти си е невероятно чувство, незаменимо.
"Всъщност Лиса не е вампир, а човек. Хората са непостоянни и несериозни същества, точно за това си взех урок повече да не се влюбвам в човек. Повече да не се влюбвам изобщо. Хората могат да послужат само за храна и нищо повече." Колкото и предубедено да звуча, аз твърдо заставам зад мнението, че любовта ни носи само болка и страдание. Може и да има няколко хубави моменти, но те не са достатъчни да компенсират мъката, която любовта всява след себе си.
- Веднага след като изтрезнея отивам да посетя Бритни Спиърс. Сигурен съм, че ще ми даде няколко страхотни съвета.-облегнах се на парапета. Изведнъж всичко затихна и ние се кротнахме. Не бях сигурен дали имам още енергия за изразходване. Резервоарът май дори беше на привършване.
- Няма да е нищо ново. И преди съм се бил с гневни, ревниви мъже, така че.. до някъде имам тренинг.-отвърнах й. Аз разбира се нямаше да му се дам на г-н Дейвид без бой. Нямаше да седя и да го гледам, докато той ме налага.
Забелязах, че тя се беше загледала на някъде. Прекалено много ме мързеше да се обърна и да видя какво гледа, за това просто бръкнах в главата й и от там виждах всичко, което и тя виждаше.
- Точно за това смятам, че от хората няма да излезе нищо освен храна. Те и без това пилеят живота си и не правят нищо съществено.-измрънках аз когато тя седна на земята до мен.
Тя заговори колко съм бил скучен и че не ми трябвало да гледам така на сватбите. Че за какво ми е да се обвързвам? Деца, кучета.. само грижи и нищо повече. Е, сега може би си говорех така, но ако някой ден имам дете от някоя жена може би ще разсъждавам по друг начин. Всички казват, че щом един мъж стане баща се променя изцяло. Става по-отговорен и т.н. Аз щях да повярвам когато се уверя сам, а не да се водя по думите на хората.
Изабела изведнъж смени темата и подхвана нова.. Червени прашки. Никога през живота си не съм обличал прашки и нямам намерение да го правя. Изглеждаха ми толкова неудобни. А и как една тънка лентичка щеше да задържи пакета ми на едно място? Най-вероятно щеше да се развява насам, натам, а това не ми се струваше като добра идея. Не искаш всички да ми видят мъжествеността.
- Не съм и предполагал, че тази вечер ще съм стриптизьор и за това не си нося червени прашки. Трябваше да ме предупредите от по-рано, но това нямаше как да стане и без това, защото преди тази вечер нямах представа коя си. От толкова време съм в този град и днес за първи път те виждам, което е странно.-говорех със затворени очи.