Моминското парти на Иза.

Бях толкова захласнат по музиката и привлекателната девойка до себе си, че дори за миг не се сещах за Лиса и точно така трябваше да бъде. Както тя можеше да ме забрави, така и аз щях да направя усилие да успея да я забравя. За какво ми беше изобщо да се обвързвам. Прав си бях като избягах онази вечер в Кембридж.
Зарових ръка в къдриците й, а другата ми ръка се спускаше по гърба й и надолу. Още една чаша от алкохола се разля в гърлото ми.
- Не е ли по-забавно така, по-мистериозно?-засмях се леко. Сега беше ред на дънките ми. Тя ги смъкна до глезените и аз ги захвърлих на пода. Сега бях само по боксерки. Все още не бях достатъчно пиян, за да се съблека голеничък, но щом съм стигнал до тук защо да спирам?
Отидох до Али и я дръпнах и нея на масата. Започнахме да танцуваме и тримата. Двете палавници ме драскаха по гърба и ме опипваха. Али ме плесна веднъж по дупето и слезна от масата като ни остави сами с Изи. Може би по-късно щях да й се представя.
- Съпругът ти ще ме линчува, но..-заговорих в ухото й и плъзнах езикът си по врата й и вдигнах рокличката й още по-нагоре.

Забавно беше тази вечер да играя Мистериозния господин. Щом останах само по бельо момичетата се развикаха още повече. Обожавах на мен да ми правят стриптийз, но да правиш на някой друг е също толкова забавно и вълнуващо. Мъжете от съседните маси не отделяха очи от полуголите задни части на Изабела, за това дръпнах роклята й надолу. Единия от тях ми хвърли злобен поглед, но го игнорирах. Върнах цялото си внимание върху нея отново. Саманта ми подаде една бутилка. Без дори да поглеждам какъв е алкохолът надигнах бутилката и отпих солидна глътка. Една част се разля по цялото ми тяло. Подадох бутилката на Изи. Нямаше аз да съм единствения пиян. Едва ли на сутринта някой щеше да помни, че аз съм правил стриптийз, което си беше в мой плюс. Трябваше обаче да си призная, че се справях добре тук горе. А как няма, с такава партньорка до себе си.
- Успокояващо.-отвърнах й като каза, че тя ще ме защити. Едва ли някой е способен да спре разгневен мъж, но сега не му беше времето да мисля за това. Утре имах достатъчно време. Изабела се заигра с ластика на боксерките ми и ме поглеждаше игриво.

Захвърлих празната бутилка на пода. Бяхме направили същинска кочина. Как не ни бяха изгонили до сега, или по-скоро опитали да ни изгонят, защото така или иначе нямаше да успеят да ни изгонят. Можехме да подчиним всеки един човек в този бар, а защо не и да хапнем? Щяха да имат доста да разчистват след нас на сутринта.
Бях толкова пиян, че едва ли и аз щях да помня нещо. Дори започнаха да ми се привиждат разни неща. Видях как Лиса излиза от бара, но реших че това е мираж. Разбира се, че беше мираж. Тя най-вероятно се радваше на бъдещия си съпруг и дори не помисляше и за секунда за мен. Знаех си, че никоя жена не е способна да изпитва каквато и да било обич към мен. Престани Дийн! Не мисли за нея!-скастри ме вътрешния ми глас, който беше прав. Защо аз да мисля за нея, щом тя не мисли за мен.
Премигах няколко пъти и осъзнах, че Изабела ми беше задала въпрос.
- Мен? Да ме е страх? Скъпа, аз не се страхувам от нищо и от никого. Срещал съм се със смъртта повече от веднъж и съм преживявал какво ли не. Едва ли бъдещото ти мъжле ще успее да ме изплаши.-заговорих с крива усмивка на лицето си. Макар че един бой нямаше да ми се отрази зле. Щях да оставя годеника й да ме натупа. Току виж ми дошъл ума.
Щом Изи спомена, че можела да види всичко, което се върти в главата ми само чрез допир се усмихнах лукаво.
- Аз пък мога да прочета всяка мисъл, която се върти в твоята прекрасна главичка без дори да те докосвам.-отвърнах й също толкова горделиво. Четенето на мисли беше доста срещана дарба, но втората ми дарба не я бях срещал преди.
Двамата танцувахме до пълно изтощение. Накрая решихме малко да седнем, за да възвърнем поне малка част от силите си, но с този алкохол, който продължавахме да поемаме нямаше да стане толкова бързо.

Предизвикателство? Хм.. обичах предизвикателства! Напънах се да се съсредоточа върху мислите й. Беше ми доста трудно, но успях да доловя това, което ми трябваше. Игнорирах тези, които се отнасяха до Лиса, защото в момента правех до някъде неуспешни опити да не мисля за нея. Станах на крака и отидох до бара и взех сол и няколко резенчета лимон. Върнах се при дамите и оставих нещата на масата. Хванах Изи за ръка и й помогнах да стане. След което вече тя се намираше седнала на масата. Смъкнах роклята й достатъчно, за да се покаже коремчето й. Бутнах я леко назад и тя се излегна върху масата. Разлях водката върху нея и след това добавих солта и лимона. Качих се отгоре й и се усмихнах дяволито. Не се бях забавлявал толкова от доста дълго време. "След това годеникът ти едва ли ще чака покана да ме натупа."-отвърнах й наум. Определено така беше по-лесно да се комуникира с някого. Понякога обожавах дарбата си, но в повечето време беше адски досадна когато не можех да я контролирам. В главата ми наставаше пълна каша и имах чувството, че ще полудея.. буквално!
Наведох се надолу и облизах водката от коремчето й като накрая загризах резенчето лимон. Тя се изправи и си гризна половинката от лимона, който държах между зъбите си. Сдъвках останалата част от лимона и я глътнах. Наистина изкарах късмет тази вечер. Момичетата и по-скоро Изабела доста ми помогна да се разсея.
- Нужно ли е още да се доказвам?-попитах я й се засмях леко. Бях отворен за още предизвикателства.

Попивах с устни всяка една капка текила от коремчето й. Надигах бутилката и продължавах да разливам и още и още и след това отново я облизвах. На няколко пъти дори леко я захапах. Али и Сам ни изненадаха като започнаха да ни пръскат с бутилки пълни със всевъзможни алкохолни течности. Отварях уста и Али наливаше вътре от бутилката. Дори вече не можех да различа какъв вид бе алкохола. Затворих очи и се съсредоточих върху парещото усещане, което оставяше алкохола в гърлото ми. Саманта подреди няколко черешки върху корема на Изи и аз побързах да ги изплапам една по една. Мислите на Изабела бяха объркани. Опитваше се да се разсейва със.. облачета. "Не мисля, че е позволено да се омъжваш за повече от един мъж едновременно."-помислих си. Сватби, сватби, сватби. Лиса, Лиса, Лиса. Винаги свързвах тази дума с нея. Престани Дийн! Зарежи я тази Лиса и се съсредоточи върху прекрасната, пияна госпожица пред теб! Реших да послушам вътрешния си глас. Изправих се на крака и в следващия миг Саманта полетя към мен. Сграбчих я, а тя премига няколко пъти докато се усети какво се случи. Отгоре на масата Али се хилеше като луда и повтаряше на Сам да не ми се натиска. Всички вече бяха пияни. Саманта се качи отново при Али, а аз отидох до бара и взех сметана. На връщане минах покрай една девойчица със синя коса. Пляснах я по дупето и се върнах при Изи. Разклатих хубаво сметана и започнах да пръскам по цялото й тяло. "Искаше сметана.. ето ти сметана." Когато осъзнах, че бях изпръскал всичката сметана по тялото й, хвърлих опаковката и започнах да облизвам Изабела. Приличаше на снежанка, а аз бях перверзният Дядо Коледа.