between two lungs.

CG: OH NO, DON'T.
CG: DON'T START WITH THE MIRACLES AGAIN.
TC: MaN eVeRyWhErE i LoOk...
TC: aLlS i SeE iS mOtHeRfUcKiN mIrAcLeS.
TC: It'S sO sPiRiTuAl, AlL tHeSe mIrAcLeS aNd ShIt.
TC: oK lIkE jUsT bE tAkIn tHiS fUcKiN tItS bOtTlE oF fUcKiN fAyGo I jUsT cRaCkEd Up OpEn.
TC: AnD hOw It'S bEiNg AlL lIkE hIsSiNg AnD sHiT.
TC: mOtHeRfUcKiN hIsSiNg MaN, wHo WeNt AlL aNd ToLd It To Do ThAt?
TC: HoW wOuLd It EvEn Do ThAt, It'S cRaZy.
TC: iT's A mIrAcLe.
CG: IT'S CARBONATION YOU IGNORANT DOUCHE.

АСДФГХЙКЛ; ШИПВАМ ГИ ТООООООООООЛКОВА ЗДРАВОООО ДОРИ НЕ МОГА ДАААА


мийнуайл уит станка:


[7:52:08 PM] Октопод.: холи фък
[7:52:11 PM] Октопод.: холи фък
[7:52:11 PM] Октопод.: не
[7:52:11 PM] Октопод.: не
[7:52:13 PM] Октопод.: не
[7:52:17 PM] Октопод.: защо трябва да го прави хъси
[7:52:22 PM] Октопод.: защо тряя да прави такива работи в комикса
[7:52:23 PM] Октопод.: фък

TC: MaN yOu KnOw YoU wAnNa GiVe My HoRnS a GoOd SqUeEzE. )

трябва да чета.
трябва да пиша.
трябва да рисувам.

а какво правя. седя си и пия вода и се чудя как да накарам тъпите ми очи да спрат да ме тормозят ЪРГХ ПИСНА МИ ВЕЧЕ. =.= настроението ми бахти гадното.
а времето за пръв път е що-годе хубаво. имам предвид, пак е топло, обаче поне не напича а е лееееко мрачно.

Трябва да рисувам.
Трябва да чета.
Трябва да пиша РП-та.

Какво правя вместо това? МОТАМ СЕ ИЗ ИНТЕРНЕТ КАТО ЗАГУБЕНО ТЕЛЕ.
демн ю интернет. =.=

тру стори мен.
тру. стори.

asdfghjkol; ГЛАДНА СЪМ! ГЛАДНА СЪМ!
ой, това ми напомни...май имаше една реклама дето с едно човече..ох има ли значение изобщо.
както и да е.
ще ям. ОООО ОПРЕДЕЛЕНО ЩЕ ЯМ.
обаче ще стане след малко, защото сега прекалено много ме мързи, пък и съм на вълна 'четене на Хоумстък ол дей ол найт' и съм на act 5 act 2 *wtf* вече. фък йеа. става все по-яко и все по-яко.
ако това изобщо е възможно.
май не.
както и да е, де.

СПОЙЛЕР. АКО ЧЕТЕШ ИЛИ СМЯТАШ ДА ЧЕТЕШ ХОУМСТЪК, НЕ ОТВАРЯЙ (то не, че нещо ще разберете ако го отворите ама идк може да сте близо до тоя момент иии ОФ ИДК, ПРОСТО НЕ ГО ОТВАРЯЙТЕ АКО ЧЕТЕТЕ/ЩЕ ЧЕТЕТЕ ХОУМСТЪК РОФЛ)

Spoiler:

Бееееейсик спееееейс турутутуту
дори не мога да спра да щракам с пръсти на това, дори малко ми пооправи настроението.
Освен това не чувам гръмотевиците, което е добре и-
утф пусна се адел дафак бро
оу уел, нека послушаме бест фор ласт хд ноу харм.

Както и да е, де. Нищо не четох въпреки всичко. Сяяя сигурно само ще слушам музика и дори ще изляза от интернет. Лошото е, че след всяка песен пускам тик ток гоус дъ клок и почвам да умирам =.=

ЕСТЕСТВЕНО ЯКИЯ ПОСТ И НАКРАЯ ТРЯЯ СПОМЕНЕШ ТИК ТОК КАТО СА ЗАГАСНАЛИ ЛАМпИТЕ И СЕСТРА МИ СПИ. ЧЕ КАК.

бът йес.
=.=
неска не съм чела ама ме мързииииииииии.
=.=
нот гуд.
/отива да гледа Регюлър шоу и спира ШОУ МИ ЮР ДЖЕНИТЪРЛС. и спира да спами/

ЗОЗО СА ВЪРНА.
ФЪК.
ЙЕС.


/просто трябваше да отбележа/

ЗОЗОЗОЗОЗОЗОЗОЗО.

не знам дали ще се уплашиш, ама аз мнол се радвам. ВСЕКИ ДЕН СИ МИСЛЕХ КОГА ЛИ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ

Амелия Понд написа:ЗОЗОЗОЗОЗОЗОЗОЗО.

не знам дали ще се уплашиш, ама аз мнол се радвам. ВСЕКИ ДЕН СИ МИСЛЕХ КОГА ЛИ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ

EШ О.О
омг. АЙ ФИЙЛ СПЕШЪЛ.

Имам няколко въпроса, струва ми се...
Раждаме се и умираме. Всички знаем това.
Раждаме се на различни места, умираме на различни.
По време на нашето раждане се раждат стотици други бебета по света. Всичките различни. Дори близнаците, които плачат в един глас са коренно различни.
По време на смъртта ни, заедно с нас умират стотици други хора. Независимо дали ще умрат веднага след раждането, малко или много след него. И всичките са променени от живота. От живота, тегнал върху тях години, месеци, часове или минути. Дори секунди.
По време на нашия живот, заедно с нас живеят милиони, милиарди други същества. Всичките различни. Родени по различно време, с различни животи и различна смърт. Болни и здрави. Недоносени. Всякакви.
Всички ние живеем в природата. Всички ние се ръководим от себе си. От собствените ни решения. Дори да се ръководим по някой друг, винаги мога да кажа, че е бил наш изборът да се ръководим по този...другия. Всички ние вземаме различни решения, макар и по едно и също време. За всеки един от нас решенията ни оказват различно влияние върху животите ни, върху раждането ни и смъртта ни. Върху миналото, бъдещето и настоящето.
Всички ние минаваме през различни препятствия по време на различните ни животи. Макар родени и умиращи по едно и също време, може би с една и съща майка...тези препятствия са различни и от различна важност за всеки един от нас. Както животите ни, те започват и свършват. Но при живота има едно важно правило...не можеш да го прескочиш. Може би той е един от онези моменти, когато пред теб се изправи толкова голямо препятствие, че просто не можеш да го подминеш. Не можеш да кажеш „страх ме е”, или „не съм готов“. Можеш само и единствено да го преживееш. Да де...нали е живот.
Единственото, което не разбирам е...каква е целта. Да умрем? Виждате ли, стараем се, живеем по правилата...е, поне повечето от нас...и накрая какво? Просто умираме. И губим всичко. Оставяме след нас само спомени и ако благополучието е на наша страна, малко пари на внуците ни. А в повечето случаи съвсем, съвсем малко пари, от които децата ни дори не се нуждаят, защото вече си имат собствени. Може би оставяме някакви стари „семейни реликви”, но животът винаги се оказва прекалено кратък за да оставим нещо по-значимо. Нещо, което да ни държи живи дори след смъртта, разбирате ли?
Не пиша това, защото изпитвам потребност да живея вечно. Да съм безсмъртна или нещо такова. Дори не разбирам защо пиша за смъртта, след като съм едва на четиринадесет години и да се надяваме съм далеч от нея. Не ме е страх. Просто съм любопитна. И се опитвам сама да получа отговор на собствените си въпроси. Не съм сигурна дали някой някога ще прочете това и дали изобщо някой ще бъде способен да ми отговори. Затова ще се опитам да си отговарям сама. От части дори се надявам никой да не го прочете, което вероятно е малко егоистично, ако се позамислите. Но повечето от вас нямат подобни наклонности, така че да се върнем на темата. (Която, впрочем, не знам каква е.)
Та така. През главата ми прехвърчат мисли от рода на „прекалено много се вживяваш”. Вероятно е така. Може би ако това е чуждо писание и го прочета, ще помисля писателя за извънредно превзет и изкуствен. Тези мисли дори не изглеждат като написани от истински човек, както и да ви прозвучи. Винаги съм мислела подобни разсъждения от други хора за глупави и детински. Просто живот. Какво има да му разбираш? Живееш и умираш, сама го написах по-нагоре. Но вероятно ще споря със себе си вечно докато накрая не полудея. Защото част от мен винаги ще търси смисъл в цялата работа.
Нали обикновено хората на изкуството не търсят смисъл в нещата. Нещата са просто неща и те ги приемат такива каквито са, независимо колко безсмислени и абстрактни изглеждат. Обаче аз не мога така. Просто е заложено в мен. Не виждам идеята в нещо, което няма смисъл. Особено ако е нещо толкова голямо като самия живот. Съдържащ в себе си още милиарди безсмислени неща, нещо като подточки на живота. И все пак оправдани от нещо. Докато той...той просто си седи там и съществува, ние сме него и не се запитваме какво сме всъщност. Сигурно това също се дължи на глупостта на повечето хора. Не, че аз се смятам за много умна или нещо такова, но ми се струва съвсем естествено да се почудиш в какво живееш и как така стават нещата с пръкването, изчезването и други подобни. Да оставим настрана времето и неговото протичане, защото ще отнеме много време (каква ирония) както и място. И вероятно в края на това писание вече ще съм полудяла, защото вместо да си разясня нещата, ще са изскочили още стотина други въпроси, които да се шляят из ума ми като мухи без глави.
Нима ако поведем безметежен живот, ще успеем да го оползотворим все пак и да оправдаем последния си час. Нима съществува нещо, подобно на безметежност? Ако си живял десетина или повече години по правилата на живота, никога не би могъл да направиш остатъка от същия този живот безметежен. Защото за да бъде нещо безметежно, трябва да бъде такова още от самото начало. Безметежността не би могла да бъде цел, защото чрез нея се изпаряват целите. Безметежността би трябвало да се появи по своя воля, без да бъде направлявана. Че нали точно това се съдържа в думата „безметежност“. Ако изведнъж поискаш да спреш да учиш, работиш и живееш по правилата неволно си създаваш нова цел, а именно безметежността. Което, ако се замислиш, утежнява още повече живота ти и съзнанието ти се обръща, повлияно от обратите, които му се е наложило да претърпи.
А ако се родим нехранимайковци без цели и както казах преди малко, животът ни е безметежен от самото начало...означава, че изобщо няма да разберем, че е безметежен. Защото самите ние живеем в безметежност и не бихме разбрали значението на тази дума. Така или иначе няма да можем да се насладим на живота, просто защото сме развей прах и не ни е грижа за нищо.
В крайна сметка се оказва, че при всички случаи не можеш да живееш в безметежност и да не ти пука за нищо. Разбирате ли?

ок, пробабли никой не е прочел предния ми пост, бът оу уел. ху гивс ъ шит. аз все пак трябваше да го напиша.
освен това искам да си направя списък с "какво направих през това лято". като гледам, май беше по-хубаво от всички предишни де да знам. поне остави спомени или нещо близко до спомени.
ТААА ДА.
оказва се, че колкото повече неща за живота разбирам, толкова повече ме натъжават. дори хубавите. дори като разбирам, че трябва да се радваме на малките неща и вместо да си кажа "да, наистина, от сега нататък ще го правя", си казвам "по дяволите толкова ли е лош тоя проклет живот, че трябва да се хващаме за най-малкото нещо и да го наричаме хубаво..."
почти съм сигурна, че скоро ще полудея.
ПОЧТИИИИ.~

ужасявам се като чуя обявите за цирк.
нали знаете, как една кола върви и разгласява къде и кога ще се проведе "събитието". и из целия квартал отеква оня отвратителен мъжо-женски глас на фона на ужааааасната музика.
ТОЛКОВА. МЕ. ПЛАШИ.
УЖАСНО. Е.
СДКСЛФНКЙНФВКЙНКЙФНФВКЙФСВ.
освен това мразя да ходя на цирк. ненавиждам го. ъргх.
ужас.

'почти' си сигурна, че скоро ще полудееш?
утф бич.




ти вече си луда.
кънгратюлейшънс, уелкъм ту дъ клъб, уи хав мъгс енд тишъртс енд шит.

интернета ти е ужасен.
: )

ИМАМЕ СИ И КЛУБ
ЙЕС.
МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ.


знам.
мразя го.
сега работи и след малко ще направи скръц и пак ще изчезне (:::::::::::::
фъкас.
ай хейт ит.

бду станке, гледай невър лет ми гоу.
като видиш това си го изтегли и го гледай.
аз го гледах.
и умрях.
йъп.

/умира достатъчно на фенфика в момента. *КЕЙН Ю АР А ФЪКИНГ АСХОУЛ АЙ ХЕЙТ Ю БИЧ*/
само да си изгледам 246578954325 документални филма иииии да.
хд

dis.

дебилизъъъъъъъъъъъъъъъъм на макс.
добре.
няма какво да правя.
всъщност има.
обаче ме мързи.
и седя и затварям и отварям некви прозорци.
ся вероятно трябва да отида и да си напиша проклетото рп щото вече ми бърка в задника-опа- от един цял ден и станка като застане на линия ш ма пита писала ли съм и аз вероятно шси измисля, не знам с ква цел, при положение, че тя ш види, че не съм писала така или иначе КАААКТО И ДА Е това не ви интересува, бът ху гивс ъ шит.
имам желание да си пиша с един дебил, с който наскоро станах приятелка.
денис се казва.
преди му виках кон.
щото прилича на кон. *лоджик*
и искам да си пиша с него.
щото е пич.
и даже ся ш му пиша.
о йес.

'преди му виках кон, щото прилича на кон'
рофлрофл те конете са яки.

'станка като застане на линия ш ма пита писала ли съм и аз вероятно шси измисля, не знам с ква цел, при положение, че тя ш види, че не съм писала така или иначе КАААКТО И ДА Е това не ви интересува, бът ху гивс ъ шит.'

bitch plzz
няя съ притисняяш
да си писала/да не си аз си имам достатъчно работи, които НЕ върша.
шшшш бби

Амелия Понд написа:'преди му виках кон, щото прилича на кон'
рофлрофл те конете са яки.

ай ноу райт, нали тва казвам, той е някъв пич рофлрофл
ИНАЧЕ ОМГ НЕЩО НЕ Е НАРЕД.
ЛИКА ТИ.
СЕГА
СЕГА СЪМ ТОТАЛНО ОБЪРКАНА
СЕГА ИЗОБЩО НЯМА ДА РАЗЛИЧАВАМ АМЕЛИЯ И АЛИСЪН, ПРЕДИ МИ БЕШЕ ТРУДНО СЕГА ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДАФАК СЕ СЛУЧИ

ЛИКА МИ, ТИ ЗАБЕЛЯЗАА ЛИКА ~
разменихме сее, че да ви е гадноо рофлрофл
не бе, просто... гледай, не сме ли якии така ;33