Сватбата на Емили и Стефан ^.^

by **Емили О'Шел** Вто Сеп 20, 2011 3:33 am

Сватбата на Емили О'Шел и Стефан Дониман
Сватбата на Емили и Стефан ^.^ 1jdec12f1

Поканата:

Булката:

Емили О'Шел

Сватбата на Емили и Стефан ^.^ 1jdec11v1

Сватбата на Емили и Стефан ^.^ 1jdec12v1

Младолженеца:
Стефан Дономан

Сватбата на Емили и Стефан ^.^ 1jdec12t1

Кум:
Дейлиан Бийст

Кума:

Симон Стоунър.

Малка шаферка, носеща пръстените:

Анна.

Шаферки:

Мелиса Джоунс
Ейвъри Еванджелин
Лорена Де Торес
Victoria Black
Айра Копс
Наоми Дарк

Шафер:

Alec Gray.

Ритуалната зала:

Ресторанта:

[center]

Сватбата на Емили и Стефан ^.^ 241109111951DSC00186

Торта

by **Емили О'Шел** Вто Сеп 20, 2011 4:23 am

Емили трескаво очакваше този ден. Сега когато бе наближил всичко в нея кипеше. Беше я страх да не обърка нещо. Да не забрави обета си. А колко много други неща и предстояха да свърши преди церемонията. Беше станала доста рано тази сутрин, още преди да се покаже слънцето и да прокара лъчите си през прозореца. Загърна се в розовия си халат и тръгна да набира номера на фризьорката си, която и беше обещала, че ще и направи косата у дома. Така и Емили нямаше да губи време докато се прибере. Набра бързо номера и изчака. Не говориха много и накрая тя мило каза:
- Добре, чакам те. - заяви и влезе в банята. Изкъпа се набързо и на вратата се почука. Емили бързо отвори и и направи път да влезе. Момичето я подкани да седне , за да започне с прическата и, от която все още капеха капки вода. Подсуши я и се зае за работа. През това време Емили препрочиташе обета си и щастлива се поглеждаше в огледалото. Нямаше търпение да стъпи в брак със Стефан. Той беше мъжа на живота и това никой не можеше да отрича. С него се разбираха страхотно и държаха един а друг.
Когато прическата и стана готова, фризьорката и помогна да си облече роклята и внимателно сложи булото и. Докато оправяше и разперваше роклята и, фотографа вече беше дошъл и чакаше търпеливо в другата стая. Когато го извикаха започнаха фотосесиите. Емили държеше преди церемонията да я снимат. Фотографа не пропускаше и най - малкия детайл да заснеме, като например маникюра и. Емили беше толкова щастлива, че дори не можеше да опише радостта си. Днес беше дългоочаквания и така бленуван ден. "Деня на моята сватба" - засмя се Емили.

by **Стефан Дономан** Вто Сеп 20, 2011 4:44 am

Стефан беше станал необичайно рано. Реши да пие едно кафе преди да започне да се оправя. Влезе в кухнята и си направи. Докато отпиваше си пусна телевизора. Може би, все пак някакъв филм, който да го вкара в главната рокля, но уви. Само простотии. Изключи телевизора и отиде в стаята. Погледна костюма си, който си беше купил и се засмя. От кога не се беше виждал в нещо , чак толкова официално. Наплиска лицето си с одеколон. Свали ризата и панталоните си и облече костюма си. Огледа се пред огромното огледало в коридора и се зарадва на това, което виждаше.Никога преди не беше носил "Гучи".Снежнобялата риза му стоеше като излята. Все едно беше направена за него. Само тази папионка го затрудни малко. До сега не беше връзвал папионка и се чувстваше малко гадно, че не може да я направи като хората. След много опити и оплитания все пак си я върза. Погледна си часовика и се усмихна. Имаше още малко време преди да отиде при своята булка. Бъдещата си съпруга. Неговата единствена и истинска любов. Обичаше Емили и нямаше търпение да стъпят в браг. Искаше да бъде негова.
Когато вече наближи часа тръгна към колата , с която щяха да са. Шофьора търпеливо изпушваше цигарата си пред колата. Когато видя Стефан изхвърли фаса си и го смачка с крак. Носеше черен костюм и вратовръзка. Косата му беше зализана и дори сега си оправяше още прическата. Все едно той щеше да се жени, а не Стефан. Неговата прическа винаги беше добре оформена, дори е си беше направил труда да и направи нещо с косата си. Само беше сложил малко дел и всичко беше супер.
- Да вървим! - рече Стефан и отвори задната врата. Качи се бързо и потеглиха.

by **Lorena D.** Вто Сеп 20, 2011 5:17 am

Както всяка друга сутрин, Лорена се събуди, направи си кафе и седна да гледа сутрешните предавания по телевизията.
Гледаше сутрешния блок по една от главните телевизии,когато се сети, че трябва да провери пощата. Надяна синият си копринен халат върху пижамата, върза колана му на панделка и с чашата кафе в ръка излезе навън.Премина през пътеката, обута в мекичките си пантофки, и отвори пощата. Имаше няколко писма- имаше за сметките за ток, за получен колет и една...покана за сватба. Върна се в къщата, седна на дивана, метна всички писма, без поканата. Отвори плика и зачете наум...
Беше поканена на сватбата на Емили О' Шел и Стефан Дономан. Супер, даже щеше да бъде шаферка!
Изпи кафето си и отиде в банята. Изкъпа се, изми си добре зъбите, даже ги избели,нанесе специален хидратиращ крем върху лицето си, после отиде в стаята си, от която влезе в гардеробната. Трябваше да е облякана в червено. За нейно щастие, имаше няколко червено официални рокли. Намери ги и започна да си избира. Спря се на една много изискана и красива. Облече я и отиде пред огледалото. Изглеждаше прекрасно в нея . Накъдри косата си с маша. Много хареса новата си прическа, добре и' беше .
Можеше да отиде да помогне на булката, или да отиде направо в ритуалната зала. Реши да отиде направо в ритуалната зала, защото можеше булката и младоженецът да имат задължения.
Седна в хола на дивана и зачака да стане време за тържеството.

by **Naomi Dupre** Вто Сеп 20, 2011 9:56 am

След като Наоми се събуди , тя разгърна завесите в стаята си и слезе на долният етаж .
Отиде и седна на дивана .
На малката масичка до диванът й имаше една малка картичка . Дарк се вгледа в нея , но не й обърна огромно внимание .
Включи телефизора и пусна любимият си канал .
Нещо в нея я накара да види поне за какво е тази картичка .
Наоми взе картичката и я разгърна . Прочете я внимателно и чак тогава се сети , че тя беше шаферка на сватбата на Емили .
Дарк нямаше много време за да се оправи , затова се затича към стаята си .
Момичето си спомни , че си беше купила някъде нова , червена рокля , но не можеше да се сети къде я беше оставила .
Дарк извади всички дрехи от гардеробът си и най - накрая намери червената си рокля . Тя влезе в банята , а след това я
облече набързо и отиде отново в банята , за да се гримира . Това беше най - дългото гримиране . След това отиде до шкафа , които беше пълен с разни чантички и извади една тъмно червена малка чанта . Дарк обу тези обувки , взе си чантичката и се затича към колата си.
Дарк живееше далече от мястото къде е организирано тържеството .

by **Ophelia** Вто Сеп 20, 2011 11:00 am

Алек се измъкна едвам от леглото.
Не че му се спеше, но по навик си лягаше към четири, след скитосване по тъмните улици на Мистикфолс, и се излежяваше до пет. Така, че днес му се полагаше само час мързелуване измежду завивките.
Намираше по някакъв начин термина "шафер" като нещо унизително, но същевременно и забавно.
И докато се взираше в бледото си отражение в прозореца на спалнята си, си помисли, че може би "калинка" на сватбата на Емили щеше да му отива повече.
Всъщност как бе станал шафер? Дали въобще познаваше някой от тези двамата, които ще се женят? Беше се запознал с Емили преди седмица в супермаркета, и тя бе така добра да се притече на помощ на мъничкото момченце, което не може да избере прясно мляко.
Дотътри се до огледалото и прокара пръсти в пясъчно русата си сплетена коса. Щом ръката му се заплете в няколко кичура, направи кисела физиономия, но скоро бе приключил и с това.
Костюмът, поверен му от Емили, бе съвсем нормален-черен, бяла риза и червена вратовръзка. Сети се, че няма лачени обувки подходящи за повода, и с риск да провали целият празник нахлузи черните си мръсни кецове. Е, поне костюмът бе тесен и по някакъв начин даже стояха добре.
Отправи се отново към огледалото със задължителният си рутин всяка сутрин-да говори на отражението си. По принцип разговорът започваше с "Здрасти, сладур", преминаваше през "Как спа, миличък?" и свършваше с "О, колко си як..." Всичко това си бе чиста ирония от негова страна, не че бе...чак толкова самовлюбен.
-О, колко сини изглеждат очите ти днееес...-измърмори той и се ококри пред огледалото като бутна носът си в него-Ооо, аз съм шибаният шафер и искам само супер готино отношение...

by **Adriana Ambosa** Вто Сеп 20, 2011 11:44 am

Сутринта щом се събудих, бях отпочинала и заредена със сили за предстоящата сватба на Ем и Стефан. Съблякох ношничкта си и влязох във ваната. Изкъпах се и седнах пред тоалетката. Направих си грима и изправих косата си, която рязко бях решила да подстрижа на каре. Изправих се свалих халата и облякох роклята. Реших да не слагам черната шапка, но сложих невероятни червени обувки, които Сет ми бе подарил. Когато бях готова взех чантичката си и излязох. Качих се в поршето и тръгнах към мястото на събитието.
Когато пристигнах там бяха две от шаферките и шафера. Отидох при тях и казах:
-Хей..мацки невероятни сте!..И шафера не е за изпускане..-казах аз и се засмяхме.

by **Nancy Smith.** Вто Сеп 20, 2011 11:48 am

Челс ме събуди и ми даде някакво писмо. В него пишеше, че съм канена на сватба, която е днес! Веднага станах отидох в кухнята и изпих кафето си на екс.
- Ооо накъде така ?- попита ме Челс .
- На сватба ! - извиках аз от стаята си.
Дълго мислех какво да облека и реших да съм с керемидената ми рокля. Обух си и златните токчета. Е вече бях напълно готова... Опс не точно напълно, защото косата ми беше ужасно рошава. Оправих и прическата си и потеглих за сватбата....Пристигнах ! Леле нямаше много души и май аз бях единственият гост. Повечето и по-точно всички бяха шафери и шаферки. Не видях булката или младоженеца. Просто се усмихнах и зачаках билката да дойде.

by **Lindsay Clark** Вто Сеп 20, 2011 12:26 pm

След като се събудих се досетих,че съм канена на сватба.Бързах да се облека и оправя.Отидох в банята и след това си облякох черната къса рокля и си обух белите токчета.Времето напредваше затова побързах.Изправих си косата и се гримирах.Изглеждах добре.Сложих си обеци.Тръгнах към сватбата.След около десет минути бях там.Беше прекрасно.Имаше само още няколко човека,но булката и младоженеца ги нямаше.Реших да почакам.

by **Стефан Дономан** Вто Сеп 20, 2011 12:32 pm

Стефан пристигна с малко закъснение и шофьора паркира точно пред вилата, от която щеше да вземе прекрасната си булка. Слезе бавно от колата и се огледа. Всичко беше толкова красиво. Слънцето беше все още високо и лъчите му падаха върху земята. Тръгна по малката пътечка, която водеше към верандата, където вече се бяха струпали шаферките и добре изискания шафер. Стефан се усмихна, като видя, че някои от гостите вече бяха пристигнали. Все пак нямаше да е единствения тук и нямаше да се чувства неловко. С усмивка на лице се приближи и поздрави.
- Добр дошли! Радвам се, че дойдохте. - засмян той се здрависа с шафера и се пошегува с шаферките, че са прекалили с грима. Добре, че те не му се връзваха. Не искаше да ги кара да се заоглеждат и да търсят огледало, за да се видят. Всички го поздравиха за днешния прекрасен ден. Не можеше да пропусне да огледа и гостите. Наистина се радваше, че бяха дошли на този великолепен ден.
- Да влизаме да вземем булката! - тръгна към вратата. Всички го последваха.
Зарадва се , когато вратата се отвори с лекота, без дори да е натискал много силно бравата.
- Прекрасна моя! - запоячна да я вика и чу как някоя от шаферките се засмя на тази негова изцепка. Вярно в момента и не можеше да мисли кой знае колко трезво. Единственото, което искаше е да види прекрасната си любов и да я усети в обятията си.
Отвори една от многото стаички на втория етаж с надеждата там да е тя. И тогава я видя. В прекрасна бяла рокля и бял воал. Тя беше с гръб към него, но щом чу отварянето на вратата се обърна рязко.
Всички се втурнаха към нея като започнаха да я оглежадт и поздравяват. Само той и Алек се бяха подпрели на вратата и гледаха от растояние. Не можеше да и се нарадва. Беше като истински ангел.
Бяха му нужни поне няколко минути, за да осъзнае, че това момиче е истинско и още нещо ... щеше да е негова Съпруга!

by **Серина** Вто Сеп 20, 2011 12:37 pm

Станах рано както обикновенно, слезнах долу взех си кафето и излезнах навън за да проверя пощата имаше само един плик, който взех дори не го видях хубаво и се прибрах беше ми толкова сънено че виждах всичко размазано.Оставих го на плота и тръгнах към банята измих си лицето, напълних ваната с топла вода ... започнах да се разсъбличам и влезнах във ваната.Леко притворих очи и се отпуснах.След около 30-40 минути излезнах оикрих се с кърпа и се реших да видя писмото.Отворих го и започнах да чета.
-Това не е ли момичето което ме беше поканило на партито си ? Да тя е извиках щастливо ... толкова се радвах за нея.Качих се в стаята си и започнах да оглеждам роклите си ... извадих една сива малка рокличка и сиви обувки, облякох се .. накърдих дългата си руса коса и я пуснах свободно.Излезнах от вкъщи отправяйки се към някой бижутерен магазин ... видях един не дълеч от къщата си и влезнах вътре и започнах да разглеждам огърлиците ... спрях се на една особенно красива диамантена огърлица със син рубин ... и то доста голям ...
-Ще купя тази със рубинът.Жената кимна и ми я сложи в огромна бяла кутия а вътре имаше доста копринени кърпички ... жената подаде кутията взех я и тръгнах със забързана крачка към вкъщи.Качих се в колата и тръгнах.
Пристигнах на мястото на което пишеше в поканата слезнах от колата взех кутията, заключих и влезнах вътре.Имаше хора не бяха много не не бяха и малко ... не познавах никой а това ме караше да се чувствам неудобно.

by **Мелиса Джоунс** Вто Сеп 20, 2011 12:47 pm

Тази сутрин едва успях да се събудя, всъщност нямаше да го направя ако не беше сватбата на Емили и Стефан, на която щях да бъда шаферка. Да си призная малкo завиждах на Емили, но и се радвах за нея, все пак човек само веднъж среща истинската любов. Приготвих се за сватбата и се качих в колата, след около десет минути вече бях пред залата. Имаше само няколко човека, булката и младоженеца ги нямаше.

by **Емили О'Шел** Вто Сеп 20, 2011 12:58 pm

Шаферките се бяха струпали около Емили и коя от коя бяха по - хубави. Тя се усмихваше мило и благодареше на всяка, която я поздравяваше. След което започна да прегръща всеки от гостите си, който бяха дошли. Много се радваше и не можеше да повярва на очите си, когато погледа и срещна с този на Стефан. Стоеше там - подпрян на вратата с широка усмивка и я оглеждаше отгоре до долу все едно я измерваше или разсъбличаше с поглед.
- Благодаря! Благодаря! - прегръщаше и се радваше на всеки един. - Радвам се , че дойдохте! - загледа се и в новодошлата. Това не беше ли? Да тя е! Момичето, което беше поканила на моминското си парти. Ели? До колкото си спомняше.
- Еми! - видя , че гледа плахо затова реши да се приближи към нея и я прегърна. - Благодаря, че дойде, много, много благодаря! - усмивката и не слизаше от прекрасното и лице, а роклята и се заклати като камбанка.
- Благодаря още веднъж на всички Ви! - огледа още веднъж останалите и се сгуши в Стефан. Най - накрая. Нямаше търпение да усети това, което беше нейно. Цял ден само за това мечтаеше да е по - близо до него и да са заедно. Сега когато беше в обятията му се чувстваше по уверена и спокойна.
Всички се запътихме към колите, за да отидем в ритуалната зала. Където Емили щеше да кажа своето "Да!"
Преди да се качи в колата засия. На колата пишеше с огромни черни букви "Младоженци"
- О, Стефан мили, прекрасно е! - едва не плесна с ръце. Видя усмивката на лицето му - онази, която толкова много харесваше. Стил "мачо". Той и помогна да се кача в колата като внимателно прибра роклята и и се качи.
Потеглиха следвани от останалите.

Когато пристигнахме имаше още гости. Поздрави ги и радостна се запъти към входа на ритуалната зала.Нямаше вече търпение. Изчака всички да се настанят и да запазят тишина. Тогава щяха да влязат и те. .

by **Savannah.** Вто Сеп 20, 2011 1:06 pm

Станах доста рано от няколко дни бях започнала да спортувам и да ставам рано. А тово биши и вожен ден.Отне ми доста време да си сплета косата на дълга плитка която се спускаше по гърба ми. Облякох чисто новата си цикламена рокля която стигаше малко над коляното и с едни високи обувки в същия цвят като рокличката. Сложих си спирала и тежък грим. Бях подготвила един букет от рози за булката и часовник подарък за младоженеца. Качих се в колата и питеглих. Залата беше прекрасна и доста празна започнах да търся познати лица из гостите.......

by **Серина** Вто Сеп 20, 2011 1:17 pm

Скоро се появи и Емили в цялата си прелест ... боже не можех да откъсна погледът си от нея, явно тя също ме видя и се преближи прегърнах я съвсем леко за да не разваля прическата й или да зацапам гримът й.
-Невероятна си ... най-красивата булка която съм виждала.
-Добре вече беше време за малката реч която бях подготвила ... погледнах я в очите и хванах ръцете й.
-В спорта се казва "Старт", в Литературата "Увод", В оперетата "Увертюра", А в живота, може би начало ... И така Успешно нчало.Очите ми се напълниха със сълзи, които се канеха да паднат но ги спрях.
Сега трябваше да се качим по колите и да отиваме в ритуалната зала.
Банво тръгнах към изхода .. излезнах последна, спрях се пред входа като се подмисхнах леко.Качих се в сребристото ламбургини, запалих и тръгнах ... следвах колите които следваха колата в която са булката и младоженецът.
Скоро пристигнахме, на входа отново я прегърнах, влезнах вътре настаних се и се загледах към Емили.

by **Ophelia** Вто Сеп 20, 2011 1:49 pm

-Вече ми се повръща...-прошепна Алек на стоящата до него Лорена
Момичето му отговори с кръвнишки поглед и после отново извърна лице напред, всякаш бе твърде гнусен, за да го гледа. Вампирът, пък от своя страна, я изимитира и взе да се оглежда на около.
Бе пълно с дами, накичили върху огромните си шапки в пастелени цветове изкуствени цветя, и попивайки крокодилските си сълзи с кърпичи в тон с роклите им. Тези смъртни плачеха за щяло ни нещяло.
Булката още не бе дошла, а те вече започнаха да циврят, че вече не е момиченце, а жена..."дрън-дрън-дрън". Защо не могат да го понесът като...нормални хора? Не бе като да е умряла или нещо такова. Пък и този Стефан му се стори нормално момче...Какво да се прави, никога не е разбирал смъртните, дори и когато бе един от тях.
-Отивам да седна. Писна ми да стоя прав...-измърмори Алек към Наоми, която от своя страна го сръга в ребрата.
Боже, взимаха всичко това при сърце.
Запъти се към единственният празен стол и в мигът щом понечи да седне му се ухили, дебела дама, с раирана розова пола, сако от същият цвят и огромна шапка. Алек измънка нещо и се надигна на пръсти, туко виж намерил нормално място за сядане.
Най-накрая се настани до една от приятелките на Емили, без да я попита дали мястото е свободно.
-Здравей..-ухили се той до уши, всякаш искайки да си придаде вид на пълен идиот-...Аз съм Алек.

by **Savannah.** Вто Сеп 20, 2011 1:55 pm

Ася не обичаше да плаче дори ако имаше причина, но в тази зала всички само плачеха което я оттегчи ощи когато влезе в залата. Бързо остави букета при другите подаръци и букети и се огледа за някое свободно място. Като се огледа не намери дори булката, а всички все пак плачеха това беше невъзможно мислеше си тя докато сядаше на един стол обвит в мек плат.

by **Кардам** Вто Сеп 20, 2011 2:06 pm

Кардам и Елизабет се приготвяха, за да отидат на сватба. Емили О'Шел, най - добрата му приятелка се омъжваше. Кардам си сложи светло лилава риза, тъмно синя вратовръзка и черен костюм. Обувките му също бяха черни. Елизабет също беше готова. Излязоха от къщи и тръгнаха към ритуалната зала. Когато пристигнаха вече имаше и други гости и разбира се шаферките и шафера. Кардам познаваше само булката.

by **Серина** Вто Сеп 20, 2011 2:07 pm

Alec Gray. написа:-Вече ми се повръща...-прошепна Алек на стоящата до него Лорена
Момичето му отговори с кръвнишки поглед и после отново извърна лице напред, всякаш бе твърде гнусен, за да го гледа. Вампирът, пък от своя страна, я изимитира и взе да се оглежда на около.
Бе пълно с дами, накичили върху огромните си шапки в пастелени цветове изкуствени цветя, и попивайки крокодилските си сълзи с кърпичи в тон с роклите им. Тези смъртни плачеха за щяло ни нещяло.
Булката още не бе дошла, а те вече започнаха да циврят, че вече не е момиченце, а жена..."дрън-дрън-дрън". Защо не могат да го понесът като...нормални хора? Не бе като да е умряла или нещо такова. Пък и този Стефан му се стори нормално момче...Какво да се прави, никога не е разбирал смъртните, дори и когато бе един от тях.
-Отивам да седна. Писна ми да стоя прав...-измърмори Алек към Наоми, която от своя страна го сръга в ребрата.
Боже, взимаха всичко това при сърце.
Запъти се към единственният празен стол и в мигът щом понечи да седне му се ухили, дебела дама, с раирана розова пола, сако от същият цвят и огромна шапка. Алек измънка нещо и се надигна на пръсти, туко виж намерил нормално място за сядане.
Най-накрая се настани до една от приятелките на Емили, без да я попита дали мястото е свободно.
-Здравей..-ухили се той до уши, всякаш искайки да си придаде вид на пълен идиот-...Аз съм Алек.

Гледах Емили и не спирах да се усмихвам а едва здържах сълзите ... Не момиче не плачи, не разваляй гримът направен толкова трудно помислих и пместих погледът си.
До мен седна едно момче, доста ухилен който ме накара да се засмея.Спрях да се смея а просто се усмихвах.Огледах момчето ... което се престваи/
-Ели, казах съвсем тихо.
-Приятно ми е да се запознаем Алек.
Изглеждаше мило момче ... погледнах го отново.
-А ти си ...приятел на Емили ?Предположих, като се подсмихнах леко .

by **Мелиса Джоунс** Вто Сеп 20, 2011 2:13 pm

Не познавах почти никого на сватбата, реших да се запозная с някого и тогава видях мъж с черна коса, поех дъх и тръгнах към него
- Здравей!
Казах аз и се усмихнах.

by **Savannah.** Вто Сеп 20, 2011 2:20 pm

Ася зе заоглежда за някой познат но не виждаше никой,а само плачещи момичета, а тази гледка просто я отвръщаваше затова реши да се запознае се едно момиче застанало близо до нея което със сигурност беше вампир. Ася я поздрави.
- Здравей, аз съм Ася

by **Lorena D.** Вто Сеп 20, 2011 2:25 pm

Лорена седеше и се усмихваше. Преди малко бе дошла тук, след като се бе наконтила и намерила подходящи бижута, както и подарък за младоженците. До преди минута до нея седеше Алек, който и' беше прошепнал нещо, а после бе отишъл при някакво момиче, което тя май познаваше.
Емили беше толкова красива, невероятна булка.
Лори я гледаше усмихната, сдържайки радостните сълзи напиращи в очите и'.

by **Naomi Dupre** Вто Сеп 20, 2011 2:27 pm

След като всички гости дойдаха , Дарк отиде на бара и си поръча от най силното .
Почти никой не позначаше или поне не си ги спомняше хората .
Тя седна и започна да оглежда гостите , които бяха дошли .
-Леле колко много хора .. ! - каза си тя тихо и отпи от чашата си .
''Хммм тук има повече вампири от колкото съм виждала през живота си !'', момичето започна да си говори само на ум .
Нямаше нито един кавалер , който да беше дошъл сам .
Това не се харесваше на Наоми . Тя почти винаги оставаше сама и нямаше какво да прави .
Само седеше и бездействаше .

by **Savannah.** Вто Сеп 20, 2011 2:34 pm

Ася реши да отиде при Наоми и да я поздрави и на нея май и беше доста скучно особено без кавалер както беше при Ася така че тя отиде и я поздрави усмихнато което не беше присъщо за нея.
- Здравей!

by **Ophelia** Вто Сеп 20, 2011 2:40 pm

Ели написа:

Гледах Емили и не спирах да се усмихвам а едва здържах сълзите ... Не момиче не плачи, не разваляй гримът направен толкова трудно помислих и пместих погледът си.
До мен седна едно момче, доста ухилен който ме накара да се засмея.Спрях да се смея а просто се усмихвах.Огледах момчето ... което се престваи/
-Ели, казах съвсем тихо.
-Приятно ми е да се запознаем Алек.
Изглеждаше мило момче ... погледнах го отново.
-А ти си ...приятел на Емили ?Предположих, като се подсмихнах леко .

Алек се усмихна и сведе поглед към колената си.
"Еми, не запознахме се вчера и ей-така, нямаше какво да правя, реших да стана шафер"-това бе правилният отговор на въпроса ако трябва да бъде честен.
Но пък кога ли Алек е бил честен? Пък и щеше да направи много лошо впечатление ако си признаваше абсолютно всичко-гледах бельото на доведената си сестра, натопих брат си че е гей, нарочна свалях момичето, което харесваше, гледал съм доведената си сестра гола не веднъж...Не, нямаше да спечели много доверие от страна на хората ако споделеше това...и най-вероятно да изпроси пердах от сестра си.
-Еми...нещо такова-усмихна се той-..да кажем..евентуално...хипотетично...Зарежи. А ти? От къде се познаваш с Емили?

by Sponsored content

Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^

Re: Сватбата на Емили и Стефан ^.^