Емили Блесингтън.

Име;;
Емили Блесингтън.



Години;;
29

Външен Вид;;

Емили е с големи, кафяви очи. Косата ѝ пада на меки кърдици по раменете свободно спусната, дълга почти до кръста и често се променя спрямо настроението ѝ. От кафява до тъмно руса. Висока е, притежава красиво тяло, в което тя се е свила и често се притеснява от останалите. Лицето ѝ е овално, носът е нормален, а устните са плътни и често подчертавани от ярки цветове червила. Грациозна е, движи се леко като перце и докосва всичко много нежно. Постоянно се страхува да не счупи или бутне нещо, защото преди е била много тромава и в следствие на този страх, се е превърнала в лебед. Стъпва леко, като балерина.



Характер;;

Трудно е да се обясни каква е точно. Когато е била малка, са открили, че често става хиперактивна и за това много хора са ѝ се подигравали. Тя се е свила в себе си и се страхува от останалите. Когато някой говори с нея, тя често плаче, но и често се усмихва и не иска да наранява никой. Готова е да дари всеки с любов и приятелство, но просто се бои да използва сърцето си заради нещата, които са ѝ се случвали преди години. Чувствата ѝ са много объркани, а и нейният мозък работи по-различно от на останалите. Емили обича да си говори с цветята, да обръща внимание на деца. Няма приятели, но силно се надява да открие. Въобразява си често разни неща, които като малка са определяли като „ глупости “.
Привидно наивна, на пръв поглед лесно може да бъде наранена. Но когато това стане тя се променя. Ако някой дръзне да я нарани, тя го убива. Преди често е слагала цветя върху затворените очи на жертвите си и е плакала за тях след като ги убие.
И въпреки всичко тя много се надява да намери приятели, които да не се страхуват от нея и да успеят да я променят, защото тя е осъзнала, че не може да се промени без чужда помощ.



История ;;

Родена е в Русия. Преди майка ѝ да я изостави, се е казвала Лидия Тримофеевна. Щом навършила три годинки и се научила да говори тя започнала да прави странни неща. Говорела си с цветята, често имала навика да се смее докато другите страдат. Понякога стояла на прозореца цяла нощ, без да сваля усмивката от лицето си. Майка ѝ се плашела от нея. След време отишли на екскурзия в Калифорния, където майката изоставила Лидия. Намерили я на детска площадка. Малката Ем стояла права и плакала с часове, докато не я открили полицаите. Тя не пожелала да каже нищо за майка си, не искала да се връща при нея. Оставили я в дом за деца, от където на девет години била осиновена от новите си родители. Те я обичали много, въпреки странния ѝ характер. Променили името ѝ на Емили Блесингтън. Тя живяла щастливо детство, въпреки заболяването си. След това на деветнайсет скъсала с дългогодишния си приятел. Той скъсал с нея. На следващия ден го намерили мъртъв в гардероба, зарит в розови и сини цветчета.
Вкарали Емили в лудница за две години. Когато излязла, тя не била променена. Плаче, смее се, говори с цветя.