Lusia and Jason`s Perfect Wedding

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 6:11 am

First topic message reminder :

Галерия
Младоженците:

Мясотото за венчавка:

Ресторанта:

Брачните халки:

Сладкиши:

Тортата:

by Гост Пон Авг 29, 2011 6:51 am

Нужно ли е да ви разказвам за поредното закъснение на Ледка? За закъснението, което щеше да й донесе сигурно убийство от някой от младоженците или вероятно от Самантич и останалите шаферки? По-добре не. Но явно ще е нужно, затова да не се бавим.
Един обикновен ден като всички други - розовите коси на Леда се стелеха като изящни копринени шалове по възглавницата й, а самата тя сънено си говореше нещо под носа, понеже алармата й беше иззвъняла за пореден път. Мда. Нещо като псуване? Няма значение. Време беше да се вмъкне в розово-бялата си рокля, да се накъдри и всички други глупости, понеже беше шаферка на Лусия.
***
Можете да се радвате, че ви спестих всичките обяснения и глупости, понеже няколко пъти ръката й усети гадното опърляне от машата, но поне успя да оформи косата си както трябва. Побърза да заграби чантата си и я метна през рамо, обувайки едни розови обувчици с панделки отпред. И да - НЕ БЯХА ТОКЧЕТА!
Трескаво отключи вратата и заключи след себе си, тръгвайки да тича по стълбите надолу, понеже нямаше време да чака асансьор.
***
- ТАКСИИИИИИИ! - викна тя нервно и погледна телефона си, за да види колко е часа. Нямаше вариант да НЕ закъснее, което я накара само да се примири и да въздъхне тежко. След като опъти шофьора изчака нетърпеливо в колата и при звука на спирачките се изстреля навън към мястото, където щеше да се проведе всичко. Извади подаръка от чантата си, който беше прекрасен парфюм на Шанел за МагКуин и мъжки парфюм с уникално ухание за Джейсън. Поизтупа се за последен път и влезе вътре.
- ЧЕСТИТО! - провикна се, размахвайки подаръка, което не беше едно от най-правилните неща за момента, но все пак. Тя се затича към двамата, които танцуваха и им го подаде. - Пожелавам ви абсолютно всичко най-хубаво, пожелавам ви сърцата ви винаги да танцуват в такт едно с друго - точно както сега. Един красив семеен живот и много малки МагКуино-ХъмфрЧЕТА! - каза тя и се усмихна широко.

by **Queеn Infеcted.** Пон Авг 29, 2011 12:10 pm

Саманта, Сорша, Леда и всичките гости можеха да те накарат да направиш няколко сватби само да им се радваш на подаръците и любовта към теб. Сега разбрах, че приятелите са важно нещо без което не можм. Те са като ангелите, които ти помагат да полетиш, просто нямат крила. Могат да бъдат до теб, когато си тъжен или весел. Джейсън продължаваше да се закача с мен:
- Дано и имението е просторно хубавице!- усмихнах му се и леко се засмях:
- Ще ти дам аз едно расзстояние на теб!- целунах го и изтичах към диджея. Оказа се позната фигура. Докато бях нова в Мистик Фолс и бях Инфектирана го бях нападнала, но накрая го пощадих. Човекът изпищя. Сложих показалец на устните си и казах тихичко:
- Шш... Няма да те ям на собствената си сватба, утре може, но не и днес, спокойно! Как виждаш да си рзваля перфектната бяла рокля заради теб?!- той се ококори и успя да каже:
- Честито. - кимнах лекичко:
- Виж сега, пусни ми тази песничка и ми дай микрофона. Ама така ми я пусни, че да пея аз!
- Караоке?
- Точно! И бързичко, че мъжът ми се върти като пумпал на дансинга, все едно съм го зарязала там!- човекът кимна и скоро изпълни това, за което го помолих. Подех песента леко несигурно, но бързо настроих сетивата си да имитират оригинала, но с моя глас. Доста добре се получаваше. Джейсън започна да се хили. Бутнах го да седне на стола, на който бях аз и го обкалях, пеейки. По средата на песента дори си поседнах на коляното му, а последните думички му ги казах на ушенце шепнейки. Съпругът ми се извъртя и ме целуна толкова страсно, прегръщайки ме, че всички заръкопляскаха. Кой на моето изпълнение, кой на неговата реакция.
- Обичам Ви господин Хъмфри!- казах на микрофона, а той се усмихна и повтори целувката. Влажните му устни едва не ме доведоха до припадък...

by **Джейсън Хъмфри** Пон Авг 29, 2011 1:39 pm

-И аз те обичам-песента свърши.Наистина бях много изненадан.
-Уаааау-Беше невероятна.
-Ако беше изненада наистина си струваше..-вдигнах ръце.Тя пееше наистина много добре.Трябва да я направим някоя певица.Или пък това не беше много добра идея.Нямаше да я има почти през цялото време,а пък аз си я искам само за мен.След тази песен диджея пусна You can leave your hat on.Време беше да свалянето на сватбения жартиер.Свалих сакото си и запретнах ръкави.Една от сервитьорките донесе на поднос някаква кърпа с която да си завържа очите ,за да не виждам.Лусия седна на един стол.Завъзах очите си и дочух как някой от публиката се извика:
-Давай Хъмфри-усмихнах се.Не знам кой беше,но махнах с ръка по посока на гласа и се залових за работа.Мушнах се под роклята,така да се нарече и започнах да облизвам от глезена на крака и,докато намеря жартиера .Усетих как Лусия настръхна.Захапах със зъби здраво жартиера и започнах бавно да го изнизвам от крака на Лусия.Но тъкмо на финала се закачи за обувката и се видях в зор докато го откача.Някой от публиката се измяха.Дръпнах го и леко се чух как се скъсаНещо изпука.Ама караай.Най-сетне.Развързах кърпата от очите си ,все още стисках жартиера със зъби.Вдигнах ръце и се усмихнах
-Да-извиках и целунах страстно Лусия.
-Не съм ли невероятен?-попитах я и отново се засмях.

by **Queеn Infеcted.** Пон Авг 29, 2011 1:57 pm

Седнах все още замаяна от случващото се. Джейсън завърза очите си и аз се усмихнах. Ако знаеше какво му готвех за довечера... Сакото му беше на земята и ръкавите му бяха запретнати сякаш нямаше да сваля жартиер, а цяло бебе да изражда. Езика му обходи крака ми карайки ме да стисна ръба на стола. Искаше да ме изведат припаднала оттук ли? По вестниците да пишат "Умряла предварително"...
Стигайки до коляното ми ме целуна лекичко. Търсеше жартиера, който умишлено беше по-нагоре. Изпънах крака си, за да му осигуря достъп по-нагоре. Зъбите му го докопаха и Джейсън започна да слиза бавно надолу. Носът му ме гъделичкаше и завиждах на жартиера. Стигайки до обувката нещо се обърка. Закисках се. Хъмфри опъваше ли опъваше обаче противникът му не се предаваше толкова лесно. Накрая го измъкна. Изглеждаше толкова секси, че ако искате ми вярвайте исках да му скоча пред всички. Дръпнах жартиера от устата му и той се наведе положил коляно на пода. Превих се лекичко докосвайки челото му с моето и той не дочака втора покана, а светкавично ме целуна. Задъхана казах:
- Перфектен си! Дори гафът ти беше толкова сладък.- той се засмя и хвана ръцете ми вдигайки ме. После ме завъртя на последните тонове от песента и аз му изпратих мисъл "Леле ако знаш какво ти мисля за първата брачна нощ!". Хъмфри ме притисна към себе си, казвайки
- Ами аз!- целувката изразяваше повече от видимото...

by **Джейсън Хъмфри** Вто Авг 30, 2011 12:15 pm

Всички бяха доста впечатлени.Все пак това съм аз!
-Време е за торта-извиках като 8 годишно момче,очакващо с нетърпение да се натъпка с вкуснато торта.И да аз спазвам правото да ям колкото си поискам и смятам,че това да си шишко не е проблем.Правя и разни други работи,но няма да го коментирам,Лусия да му мисли като ям фъстъци.
Докараха голямата торта.Кой щеше да я реже?Азз!!!Сервитьорката дойде и държеше нож в ръката си
-Хубави крака,раздвижи ги!-грабнах ножа от ръката и.Изгледа ме странно и се мхна набързо.Лусия ме сръга няколко пъти
-Не се сърди,слънчо-усмихнах и се чаровно.Отрязах първото парче и го земрих по Лусия.Цялото и лице бешше торта
-Опа..-измрънках.Приближих се и облизах тората.
-Вкусна е!-Ухилих се на Лусия,
-Кърпичка,любов?-извадих една бяла кърпа от вътрешния си джоб на сакото и и я поддадох.Отрязах за всички гости по едно парче и го наслагах в чинии.Естествено остна от тортата и реших да се възползвам.Грабнах с цяла шепа и отново замерих по Лусия.Тя се ядоса
-Сега,вече го загазих.

by **Queеn Infеcted.** Вто Авг 30, 2011 12:30 pm

- Ти да не си полудял!- съсипа цлия ми грим. Материализирах лицето си чисто и го изгледах ледено.
- По внимателно не можеше ли?- Джейсън разбра, че сгафил и се извини:
- Съжалявам.- когато той си помисли, че няма да си го върна омазах личицето му със сметана:
- Ха да видим кой играе по-подло от другия!- целунахме се. Прокарах пръсти по лицето му и го дръпнах за ухото. Джейсън наклони глава и започна да се моли като мамино синче, а аз стисках ли стисках:
- Падни на колене и се извини!- съпругът ми не се предаваше.
- На колене! Моменталически!- в крайна сметка подви коляно и пуснах ухото му. Сложих ръце на кръста и го загледах подвалстно. Няколко гости се разхилиха:
- Слушам драги!- Джейсън каза:
- Извинявай скъпа моя! Никога повече няма да те меря с торта!- така по биваше. Изведнъж Джейсън скокна и не след дълго ме понесе на ръце. Закикотих се и впих нокти в ръцете му:
- Пусни ме, хайде!- накрая го направи извън ресторанта и каза:
- Да отиваме на медения месец!- помахах на гостите и побягнахме към колата. Само аз и той имахме значение...

by Sponsored content

Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding