Lusia and Jason`s Perfect Wedding

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 6:11 am

Галерия
Младоженците:

Мясотото за венчавка:

Ресторанта:

Брачните халки:

Сладкиши:

Тортата:

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 6:36 am

Стоях усмихната и гледах отражението си в огледалото. Можех да го сърцезавам с часове- облечено в розова помпозна рокля. Иглеждах като голям ягодов сладкиш. Воалите бяха толкова много, че изглеждах приятно пухкава. Фризорката бучна последното цветенце в косата ми и оповести:
- Готова сте!- днес бях изключила проклетия глас, който повтаря местоимения свързани с мен, така, че нямаше нужда да бъда дразнена от каквото да е било. Днес беше моят ден и аз бях перфектна. Косата ми беше посетена от шапка и не след дълго, с триста хиляди услия успях да застана на краката си. Три обръча под роклята ми доставяха луксът тя да стои бухната като току що изечен кекс. Толкова много бях вюбена в тази рокля, че дори и да ме хвърлиха през прозореца щях да скоча смело, но облечена в нея. Допих чашата с шампанското оставена до мен и дарих фризорката с усмивка. Прегледах списъка на гостите и погледа ми остана впит в шаферите и шаферките:
----
Кумуват:
Изабела Смит
Дейвид Смит
Шаферки:
Доун МагКуин
Сорша Хейл
Наталия Нортман
Сали и Али Клермън
Саманта Блек
Леда Локхарт
Шафери:
Тони Стонем
Ерик Нортман
Дийн Уинчестър
----
Усмихнах се и припнах към вратата. Там ме очакваше Дийн.
- Благодаря, че правиш това за мен, наистина значи много!- той кимна и ме гушна. Хванах го под ръка. Вратите се отвориха автоматично и Сватбеният марш проехтя свободно. Гостите станаха от столовете си. Всичко беше бяло и розово, този агент започваше да ме плаши... Вървейки към Джейсън, не можех да отделя очи от него. Беше толкова величествен. Беше само мой. Очите му изразяваха перфектната емоция. До него стоеше Дейвид, а до моето място се усмихваше Изабела. Кой да предположи, че ще стигнем до тук...

by **Дийн Уинчестър** Нед Авг 28, 2011 6:51 am

Днес бях много развълнуван относно сватбата на Лусия. За първи път щях да отвеждам някого до олтара. Бях си поръчал специален костюм за случая. Още щом ми го доставиха го облякох набързо и хукнах към залата където ме чакаше Лусия. Трябваше да съм там още преди 10 минути, но за щастие не бях изпуснал нищо.
Стоях пред врата където беше Лусия и я изчаквах търпеливо да се покаже. След няколко минути вратата се отвори и пред мен застана Лусия. Беше облечена в невероятна розова рокля. Приличаше ми на ягодова тортичка. Тя ми благодари, за това, че ще я придружа до олтара и аз просто й кимнах и я прегърнах.
- Красива си!-не можех да не отбележа това. Тя ме хвана под ръка и двамата бавно се запътихме към голямата зала. Щом вратата се отвори сватбения марш започна да оглася залата и всички станаха на крака. Вървяхме бавно и на лицата ни бяха изписани усмивки, тази на Лусия обаче имаше доста по-различно излъчване от моята. Та тя след няколко минути щеше да стане г-жа Хъмфри. Докато вървяхме бавно си представих какво би било аз да съм там на мястото на Джейсън. Както и да е.. днес бе техният ден и не исках да се разсейвам с други неща.
- Дишай дълбоко и гледай да не припаднеш.-пуснах една тиха шегичка докато вървяхме.
Всички изглеждаха възхитително. Щом се спряхме пред олтара хванах ръката на Луси и я подадох на Джейсън. Кимнах му с усмивка на лице и застанах на мястото си до другите шафери. Кумът Дейвид ме стрелна с поглед. Май все още ми беше ядосан заради това с моминското парти на Изи.

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 7:18 am

Бях застанал до олтара.От страни бяха кумовете..Лусия се бе справила перфектно със всичко.
У мен нямаше и капка притеснение.Защото знаех,че каквото и да стане пак,щеше да е моя съпруга.Знаех,че нищо няма да се обърка.Пооправих вратовръзката си...Няма ли по-бързо да става вече се отегчих от чакане.И ето я и нея.В цялата си прелест.Настина беше невероятна.Наистина се гордея,че ще имам толкова привлекателна и секси съпруга.Музиката започна (сватбения марш) ишаферките излязоха и хрърляха цветя.Наистина бяха облечени много добре.Вървеше бавно,имах чувството,че ще мине цял век докато го сключим този брак.Усмихнах и се окуражително и вдигнах глава.Трябваше да изглеждам добре,за да направя добро впечатление.Най-сетне застана до мен.Обърнах се с лице към отчето и го погледнахме.Тръпнех в очакване да започне да говори и да се свършва по-бързо,защото тези речи винаги бяха много отегчителни и дълги.
-Толкова си секси в булчинска рокля-прошепнах тихичко,за да я поразсея малко.

by Отчето Нед Авг 28, 2011 7:35 am

Помещението беше толкова помпозно, че лесно би било сбъркано със сладкарница. Столовете описваха две основни части и между тях имаше пътека, по която мина младоженката и предвождащият я шафер. Отчето стоеше между двамата влюбени Лусия и Джейсън и се усмихваше запленен от невероятната красота на помещението. Ръцете му трепереха, но трудно би било да се каже, че е от вълненние. И годините си оказваха влияние. Ръцете му разгънаха малка книжка и той започна да рецетира няколко думи от нея, леко поглеждайки остарелите букви. Ако питате мен говореше по памет. Толкова много сватби бяха минали през ръцете му, че вероятно му бе омръзнала цялата тази дандания.
-Вие, Лусия Аннли МагКуин взимате ли Граф Джейсън Ейкърд Хъмфри за Ваш достоен съпруг да го обичате и уважавате в радост и болка, в здраве и болест, в богатство и бедност и да му бъдете безрезервно вярна?- младоженката каза уверено:
- Да!- и всички заръкопляскаха. Отчето се усмихна и се обърна към Джейсън:
- Вие, Граф Джейсън Ейкърд Хъмфри взимате ли Лусия Аннли МагКуин за Ваша достойна съпруга да я обичате и уважавате в радост и болка, в здраве и болест, в богатство и бедност и да й бъдете безрезервно верен?- той повтори нейните движения.
- Да!- двамата се умихнаха един на друг.
- Има ли някой, който не е съгласен този брак да се сключи? Ако има такъв да говори сега ли да замълчи завинаги!- и тогава внезапно булката се завъртя, изпускайки букета си на пода. Секунди преди затворената врата за бъде отворена с гръм и трясък и да ехне нечий глас. Доун скокна от стола си и погледна Лусия с очи обезумели от паника.
- Аз!- на вратата стоеше мъж, вампир. Ръцете на Джейсън придърпаха Лусия в гръб към него, а тя стоеше като препарирана изпаднала в шок. Кой ли беше той?

by **Уилиам Донахю** Нед Авг 28, 2011 8:00 am

Стоях и наблюдавах сцената в помещението от гравираните прозорци на вратата. Очаквах перфектния момент да покажа себе си и перфектната си фигура Чудех се как успях да не ги усетя по-рано. Когато нужните думи бяха изречени помръднах и Кралица Инфектирана ме усети мигновено. Изпусна букета си и застана така, че Джейсън да е зад нея. Бутнах шумно вратите и стъклата се разклатиха издавайки противен звук. Доун скочи от мястото си ококорена и търсеща погледа на пребледнялата Лусия. О дъщерите ми, как се гордеех с тях. Хъмфри, кучият син, обви ръце около НЕЯ и Я придърпа светкавично към себе си изръмжавайки.
- Аз!- гордеех се повече със себе си. Щях да я доведа до инфаркт ако останех още секунда тук.
- О, боже Лусия... Розовото никак не ти отива... Здравей и на теб Доун!- освен тримата никой не разбираше сложността на положението. Кралицата се окопити и започна да говори незнайно с какви сили:
-Напусни помещението до секунда!- разсмях се:
- Дъще не се ли научи че с мен не можеш да спориш... Малко уважение към стареца си. Дойдох да те видя булка, макар че...-махнах ръка и промених Лусия изцяло. Розовата й рокля стана снежно бяла. Косата й от вързана стана спусната и в различен цвят. Шапката изчезнаана нейно място се появи бял прзрачен воал. От ниските пантофки застана на високи обувки, отново бели. Лусия стана по-бяля и бясна отколкото можеше да бъде.
- Така си по-хубава!- Доун заговорри:
- Татко излез веднагически!- да бе, вярва ли си...
- Момент миличка. - приближих се към Лусия. Тя избута Джейсън много зад себе си, казвайки ледено студено.
- Дейвид дръж го!- просъсквайки през зъби голямата ми дъщеря каза:
- Какво търсиш? Мен или Доун? Не се ли научи на малко човещина? Сърцето ти отново ли е от камък?
- Мразиш ли ме Слънчо?- тя потръпна.
- Не бих могла, дори след толкова време ти още си ми баща и аз те обичам!- усмихнах се за първи път оттолкова време. Лусия не ме е мразела... Поех главицата й в дланите си сякаш беше на шест. Целунах я по челото притваряйки очи и осле я прегърнах. ТЯ не помръдна, но не ме отблъсна. Поех ръката Й и Я подадох на Джейсън. Той я пое.
- Давам ти дъщеря си. Пази я като очите си. Пази я. Не я наранявай така както аз съм я през всичките години. Пази я от мен.- тогава се приближих до Доун и казах:
- Здравей любима моя дъщеричке! Искаш ли целувка като на кака ти?

by **Доун МагКуин-Нортман** Нед Авг 28, 2011 8:22 am

Лусия изглеждаше ослепително в розовата си булчинска рокля.Наистина беше невероятна сватба.След като минахме всички шафери и шаферки,аз седнах от страни,за да наблюдвам.И двамата каза "ДА" без дори да се поколебаят.Бях толкова щастлива за сестричката си.Усетих движение обърнах се към вратата и...и...тогава го видях.Стоеше там с цялото си величие.Мигновено станах от слола си и го погледнах право в очите.Баща ни..какво правеше тук?Щеше да развали сватбата.
-Не-прошепнах тихичко и една сълза се тълкули по бузата ми.Избърсах я .Бях толкова ядосана,защо трябваше да се появи точно сега?.Първо развали хубавя момент,а после каза,че дава дъщеря си на Джейсън.Що за нещастник би сторил това?
Целувка?!?Майната ти!-пристъпих напред и му ударих един шамар.За пръв път в живота си ударих,шамар на баща си!Очите ми бяха насълзени.
-Вън!-казах високо и ясно така,че всеки един от залата да ме чуе.Хванах го с едната ръка за врата и започнах да пръстъпвам бавно на пред.Той бе опулил очи.
-Защо трябваше да го правиш?-погледнах го с онзи поглед който те кара да настръхнеш,сега бях вампир,по-силна от него и само ако поискам той можже да се махне.
-Защо дойде тук?-той мълчеше,а аз продължавах да го стискам за врата.Стигнах вратата и го бутнах на зад.Бях съсипана.

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 8:46 am

Тъкмо отчето щеше да каже "Обявявам ви за съпруг и съпруга"и дъртия старец,връхлетя през вратата.Мислех го за мъртвав.Какво търсеше тук,за бога?Защо трябваше да провали хубавия момент?
-И без да ми го бяхте казали,щях да го направя!-отвърнах на думите му.И тогава се намеси Доун,изкара го на бързо.
"Давай от ляво,сега от Дясно..ти си ДОУН"ииии Доун спечели".Добре,че беше тя,за да го изкара и да продължи церемонията.Погледнах Лусия и и се усмихнах.Въздъхнах..Време за сватбения обет
-Помниш ли очите си, когато баща ти влезе онази нощ? Помниш ли как те се напълниха с гняв, облян в сълзи.? Помниш ли как сърцето ми се счупи , гледайки те как те отвеждат на ръце, а ти пищеше и го хапеше на поразия. Знаеш ли, че прекарах два дена без да помръдна, паднал на колене, гледайки вратата, очаквайки теб. Очаквайки те да нахлуеш в моята спалня и да ми се нахвърлиш? Да те завъртя и да впия устни в твоите? Всичките ми приятели смятаха, че е глупаво да търсиш жена почти три години, която е изчезнала завинаги. Аз просто им казвах, че ти не си просто жена, а най- прекрасния вампир. Те само кимаха и ми се смееха. Когато разбрах, че времето ме притиска помолих Доун да ми даде шанса да те търся вечно и един ден да бъдеш моя отново! Уговорката беше, който те намери по-бързо да уведоми другия. Никога не признах друга жена, не докоснах друга. Един ден тя ме превари. И тогава те намерих… Бледа като призрак, отпусната и крехка, мъртва. Положена смирено в ковчег с цветя в ръце. Всичко в мен застина. Изгубих те за втори път. Дори да се държах като жена, за което се извинявам на Изабела, исках да върна времето назад. Да те защитя, да заема мястото до теб, но не да остана безучастен. После, изваждайки те от ковчега, притискайки те съм себе си повярвах в чудеса! О, Лусия! Ти си най-голямото ми чудо! Ти си всичко, от което съм имал и ще имам нужда! И се гледайки напиращите сълзи в очите и, ти казвам това, което съм чувствал вечно- Обичам те! Сега знам, че ще си до мен всяка сутрин, ще те целувам всеки един миг, ще ти се наслаждавам изцяло! Ще те обичам ЛуЛу. Намерих те и никога няма да те изоставя вече. Дори ти да си тръгнеш, аз ще бъда тук, очаквайки да се върнеш- както е било винаги! Ще върна пламъчетата на любовта в теб, защото знам, че те са угаснали през годините. Ще те спечеля наново. Обещавам!-това всичко го казах на един дъх.Усмихна и се отново и всички започаха да ръкопляскат.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 9:16 am

Очите ми бяха приковани в негоо. Исках да го погълна целия, исках да го прегърна и да сгуша до гърдите му. Баща ми и противните му драми, добре, че Доун го изгони. После щях да я разцелувам диво за помощта. Когато чух обета му се разтопих от удоволствие- бе прекарал толкова мого време, търсейки ме, а аз самосъжалявайки се. Каквото и да кажех сега щеше да е малко и постно в сравнение с неговата реч, но трябваше да счупя тишината.
-Джейсън, АЗ… Не мога да ти кажа същото. През годините се промених толкова много. Погребвах чувствата си към теб. Мислех, че баща ми те е убил още същата вечер. Мислех, че… Думите са безсилни пред това, което чувствам. Теб те нямаше , когато минах през втората промяна. Нямаше те, когато се хвърлих в обятията на Изабела, когато се влюбих в нея или когато ТОЙ ме откри. Нямаше те, когато бях мъртва и сама, нямаше те. Но аз винаги съм знаела че си на една ръка разстояние в сърцето ми. И когато отворих очи в деня на погребението видях теб. Първата ми мисъл беше, че съм в рая. После осъзнах, че това реалността и ти си жив. Исках да побягна с теб надалеч от църквата и свещите, но бях прекалено слаба, за да предприема каквото и да е било. Надявам се един ден да те обичам, по начина, по който ти си ме обичал и продължаваш. Надявам се един ден да опозная любовта отново. Надявам се да ти дам всичко, за което си мечтал. Моля те само за едно. Никога, ама никога не ме оставяй сама. Сама и изгубена сред тишината. Мразя я, понеже крещи истината. Истината, която боли. Истината, че ако прекалено много обичаш някого пусни го на свобода. Ако обичаш някого дай му най- скъпото си, а ако той те обича не би ти го отнел. Сърцето ми е най- скъпото. Дадох го, но не ми го отнеха. Сега го давам на теб. Но те моля да го вземеш. Да го сложих в кутийка пълна с пух и с кадифе и да го пазиш. Пази го да не се счупи, понеже е крехко. Джейсън Хъмфри както ви казах преди повече от три века: „Дори когато паметта ми не те помни, сърцето ми би започнало да крещи, тупайки в ръцете ми”. Обичам те Графе!- Макар Изабела да знаеше за кого се отнасяха някоко от думичките и двете бяхме пределно наясно, че не сме си просто приятелки, никога не сме били. Отчето се усмихна на двама ни и оповести:
- Обявявам ви за съпруг и съпруга! Можете да целунете булката!- Джейсън каза тихичко докато вдигаше воала паднал пред лицето ми:
- Госпожо Хъмфри може ли да ме удостоите с първата ни целувка като съпруг и съпруга?- Усмихнах се. Приближихме се един към друг и впихме устни. Ръцете му ме придърпаха и притиснаха към себе си. Целувката се задълбочи и когато се отдалечихме един от друг се бяхме задъхали. Казах:
- Обичам те!- Беше време за първия танц. Той ме вдигна на ръце и аз се засмях. Поведе ме през пътеката, от която дойдох с Дийн и влезе в ресторанта. След нас бяха всичките гости. Остави ме на дансинга. Музиката започна, а аз бях най- най- най - щастливата булка!

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 9:27 am

Беше време за първия танц.Щяхме да танцуваме на една страхотна песен,която аз лино наистна много харсвах:Richard Marx - Wherever you go. Тя описваше точно живота ми чакайки Лусия толкова много години,може би за това ми беше любима.Песента започна.Цялата зала изведнъж замлъкна.Хванах за ръката и я поведох.Положих ръце на кръста и,а тя обви нейните около врата ми.Започнахме бавно се по поклащаме.Лусия положи глава на рамото ми.Беше толкова романтичен момент.Не че си падах много по рамонтиката,но от мен да мине.Реших малко да поразчупя нещата..Хванах я за ръката и я завъртях,след това я и придърпах до мен,така,че да се завърти няколко пъти.Хванах я за кръста и я наведох на долу,след това я изправих и я погледнах в очите.
-ЛуЛу,обичам те-прошепнах тихичнко,но тя ме разбра и кимна
-И аз-отвърна.Зарадвах се и я притиснах в обятията си така се поклащахме до края на песетна.За финал я завъртях придърпах я отново до себе си и я целунах.Целувката беше толкова страста,продължителна и неописуемо нежана.Песента свърши всички започнаха да ръкопляскат.Колкото и да не ми се искаше се отделих от нея.
-Чудесно-усмихнах и запозанах да пляскам редом с гостите.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 9:53 am

Чувствах се перфектно в обятията му. Нежно и толкова кадифено усещане по цялото ми тяло. Успях да се омъжа за него! Успях! Танцът свърши. Някой ми прати мисъл. Беше баща ми "Танцувай миличка, докато не се погубиш в щстието си. Аз ще бъда наблизо, за да го проваля!" Песента беше тази на мама и татко. В ума ми се превъртяха тяхни снимки. (Снимките във видеото от линка са на майката и бащата на Доун и Лусия) Джейсън ме разтърси.
- Лусия добре ли си?- кимнах и го прегърнах
- Просто танцувай!- Джейсън ме понесе и сякаш вятър завситя в ушите ми. Можех да обиколя с него целия дансинг. Вече бях госпожа Лусия МагКуин- Хъмфри.
- I will spend my lifetime loving you!- гласът му прошепна в ухото ми. Около нас се носеха и други двойки. Бях се отпуснала върху Джейсън до такава степен, че можех да заспя на рамото му. Чувствах се слаба и крехка. Силите ми се бяха погребали заедно с противните сетива, но без тях ми беше супер! Джейсън ме пусна и аз леко се подхлъзнах. Улови ме и каза притеснено:
- Да седнем?- кимнах. Държейки го за ръката седнахме на масата, която беше за специалните гости и аз облегнах глава на рамото му. Пошегувах се:
-Пазя си силите за довечера!-измърках и го целунах...
------
Редът е отменен. Всички мога да пишат! Забавлявайте се!

by **Изaбелa** Нед Авг 28, 2011 10:09 am

Лусия беше ослепителна. Роклята `и се разстилаше край нея на дълги бели воали, тя сиаеше, въпреки че церемонията не се разви по най-бляскавия начин, от нея просто струеше неземна, нечовешка прелест. Докато танцуваше имах чувството, че заедно с нея танцуват милиони светлинки - отблясъците на косите `и, на дантелите на роклята `и.
Танцувах облегнала глава на рамото на Дейвид, когато забелязах, че тя не изглеждаше добре. Всъщност не бях напълно убедена, че тази сватба трябваше да се случва точно сега. Чудех се дали ставаше по неина воля. Изглеждаше сякаш обичаше Джейсън, колкото и да не можех да го понасям, но... но просто нещо не ми се струваше правилно. Както и да е. Може би беше просто заради неприязъна ми към младоженеца. Обърнах се към Дейвид и го целунах нежно по устните.
- Ще отида да видя как е Луси. - прошепнах му и се измъкнах от прегръдките му.
Отидох до масата и взех малката кутиика във формата на сърчице. Надявах се, че това ще я разведри поне малко.
Приближих се до нея, като внимавах въобще да не поглеждам към Джейсън, да говоря с него или да се докосвам до него. Имах чувството, че всеки един контакт предизвикваше спорове между нас, затова просто трябваше да огранича контактите. Беше по-лесно да се правя, че го нямаше.
- Луси. - прошепнах, наведох се и я прегърнах нежно и внимателно, страхувайки се да не разваля прическата `и или да направя нещо на роклята `и. Беше като да прегърнеш порценалова кукла. - Честито... - добавих, защото ми се стори нещо, което е редно да кажеш на булката.
Повече ми се искаше да кажа "Толкова съжалявам.", но се сдържах.
Придърпах един стол до неиния и хванах едната `и ръка. С другата и подадох подаръка.
- Надявам се да ти хареса... да ви хареса. - поправих се и хвърлих бегъл поглед на Джейсън.
Вътре имаше самолетен билет за един полусамотен остров, където щеше да ги очаква прекрасен хотел на плажа. Всичко както си му е реда - организирана вечеря на плажа, със свещи, по залез. Даже можеше да се уреди и друг младоженец.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 10:26 am

Беше прекрасно. Знах какво означава, не беше просто кутийка. По погледа й разбрах, че изглеждах уморена, много даже. Сега можеше да е изключително различно. Отворих подаръка и останах невероятно щастлива от това, което намерих. Остров! Полусамотен! Най- накрая нещо, което даме накара да се развеселя. Прегърнах я и симулирах целувка по бузата понеже гланцът щеше да се размаже.
- Благодаря! Благодая за всичко...- просълзих се, Стоях между двамата. между него и нея и се усмихвах. Докато бях мъртва бях сънувала ужда сваба- наполовина. Сватбата на Изабела и Лусия, нвъзможно. Цялата иистория с ТОй ми се струваше толкова далчена. Мис Мистик Фолс се беше уморила отсобствения си живот. Чувстваше се уморена и разгневена отразвоя на събитията. Това, което я държеше права беше дланта на Изабела и пръстите на Джейсън. Прошепнах несигурно сподавяйки тона си в сълзи:
- Толкова много ви обичам. Искам да стоя близо и до двама ви, искам...- чувствата ми към Из все още бяха някъде там колкото и да се опитах да ги убия. Тя беше грешната, тази която аз не можех и не биваше да имам. При не я всичко беше сложно и трудно. Докато Джейсън беше само мой. С него беше перфектно, правилно и пълно с любов. Направила своя избор срещнах погледа на Изабела. Надявах, че ме е разбрала. преглътнах и противно на болката си я попитайх:
- Как е Дейвид?- той трябваше да я пази и обича. Имаше това право докато аз можех да си почина в топлите обятия на Джейсън. Всичко се беше наредило, но защо нещо в мен все още шаваше без да намери покой и не ми даваше да спра да плача. Плачех на собствената си сватба...

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 10:51 am

Стоях до Лусия,Изабела по едно време дойде и падари няква кутийка.Лусия я отвори и се оказа ,че ще ходим на меден месец на самотен остров,какво по-хубаво от това?
-Мерси-казах без дори да поглеждам русокоската.
-Супер-облегнх се назад.Това щеше да е чудесно за двама ни.Само аз и Лусия на самотен остров далеч от всички.Това е най-голямата ми мечта.
-Първата ни брачна нощ да е на пясъка..какво по-хубаво от това?-една лека усмивка проблясна по лицето ми.
-Ще се поразходя наоколо.-станах от мястото си и обикалях по всички гости.И всеки път все един и същи думи
-Благодаря,че дойдохте-и легендарното здрависване..Бла..блаа отегчих се..Върнах се при Лусия и седнах на стола.
-Голяма скука са тези госи..Благодаря,че дойдохте..бла..блаа-погледнах Лусия и се засмях..Приближих се до нея и я целунах.Прокарах ръка през косата и.
-И с бяла рокля си наистина чудесна.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 11:06 am

- От край време ти утиват костюми! - върнах комплимента. Дейвид и Изабела танцуваха. Изглеждаха толкова щастливи, дали един ден и аз бих? Вероятно. Започнах да мрънкахм на глас:
- На острова искам да ме глезиш! Ще ме пренасяш от място на място на ръце и ще ме гушкаш постоянно. Няма да ти дам и минутка спокойствие! Ще ми бъдеш роб, а аз Африканска принцеса!- той се засмя, попита ме:
- Как мина моминското?- изчервих се.
- Ъъъъ... доста добре!- отлепих се от него и надигнах чашата с шампанското. Как можех да му споделя, че бях пияна и че аз и Ерик, който прочие се целуваше с Доун, бяха се сдобрили сигурно, бяхме стигнали дотам,че да се желаем сляти в едно. Неприличните мисли оттогава нахлуха мен, не биваше да мисля подобни неща, просто не биваше докато съпругът ми стоеше до мен. Някаква балада засвири и аз го хванах за ръката:
- Да танцуваме!- той въздъхна но стана. Докато се въртяхме под музиката на Браян Адамс го попитах неещо, което винаги бях искала:
- Колко ме обичаш? Колко?- очите ми бяха поттопени в него, а ръцете ми нежно бяха облегнати на гърдите му.

by **Sally Clermon** Нед Авг 28, 2011 11:34 am

Розови цветчета ,раходки ,танци.Сватба !И то каква!
Лусия беше изумителна в розовата рокля ,като кукла , като принцеса.
А Джейсън вече трябваше да се грижи за тази кукличка.
Всичко беше страхотно,е появата на страшния баща не .. но и това мина само с малко шушукане.
Често сватбиге не ми харесваха.Но тази беше страхотна.
Всички шаферки бяха на отделна маса.Е, да но аз не можех да стоя на една маса!Вървях,разхождах се.Танцувах.
Накрая си стоях с чаша шампанско в ръка.Познавах голяма част от гостите ,но всички бяха прекаленно весели за да седнат и поговорят, но аз вече се изморих.

by **Саманта Блек** Нед Авг 28, 2011 12:21 pm

Хайде жълтурко, хайде...
- Хайде, Сам, ставай, тръгваме. - Саманта беше гръбо събудена от Али и Сали които блъскаха с всички сили по вратата. А Саманта беше заспала. След като се събуди, последва серия от истерични викове сред които нещо от сорта на - Уникално проста съм, Луси ще ме убие...
След това последва унищожаването на няколко чаши, една чиния и една ваза. А в крайна сметка резултатът беше зашеметяващ. Косата на Блек беше вдигната на изискан кок, като всеки кичур беше прецизно накъдрен. Роклята й беше розова и след като Сам й се нарадва около десет минути в огледалото беше откъсната от мислите си заради врещенето на Али.
- Тръгвай на секундата, ли сватбата ще започне без нас - И тръгнаха...

***

Саманта, заедно с другите шаферки ръсеше цветя по пътя до олтара. След като приключиха, те се наредиха отстрани на олтара готови да посрещнат булката. Джейсън очевидно беше развълнуван и то с основание. И тогава...
- Прекресна е - Прошепна Саманта докато гледаше помпозната розова рокля на Луси с ококорни очи. От булката сякаш струеше светлина, която караше всички наблюдатели да се усмихват. До нея вървеше Дийн, като й шепнеше нещо ухилен. Саманта отново беше притисната от толкова много прекрасни емоции.
След като двамата младоженци казаха Да и казаха обетите си, при които очите на Сам отново се насълзиха, вратата рязко се отвори. Интересната гледка се разви пред погледите на всички гости, но за щастие Доун успя да овладее положението и всичко подължи спокойно.
Гостите се пренесоха в ресторанта и Лусия и Джейсън изтанцуваха първия си танц. Бяха толкова красиви, сякаш заедно с тях се движеха милиони светулки, птички, и миризма на ванилия витаеше във въздуха.

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 12:48 pm

Лусия МагКуин-Хъмфри написа:- От край време ти утиват костюми! - върнах комплимента. Дейвид и Изабела танцуваха. Изглеждаха толкова щастливи, дали един ден и аз бих? Вероятно. Започнах да мрънкахм на глас:
- На острова искам да ме глезиш! Ще ме пренасяш от място на място на ръце и ще ме гушкаш постоянно. Няма да ти дам и минутка спокойствие! Ще ми бъдеш роб, а аз Африканска принцеса!- той се засмя, попита ме:
- Как мина моминското?- изчервих се.
- Ъъъъ... доста добре!- отлепих се от него и надигнах чашата с шампанското. Как можех да му споделя, че бях пияна и че аз и Ерик, който прочие се целуваше с Доун, бяха се сдобрили сигурно, бяхме стигнали дотам,че да се желаем сляти в едно. Неприличните мисли оттогава нахлуха мен, не биваше да мисля подобни неща, просто не биваше докато съпругът ми стоеше до мен. Някаква балада засвири и аз го хванах за ръката:
- Да танцуваме!- той въздъхна но стана. Докато се въртяхме под музиката на Браян Адамс го попитах неещо, което винаги бях искала:
- Колко ме обичаш? Колко?- очите ми бяха поттопени в него, а ръцете ми нежно бяха облегнати на гърдите му.

-Голяма си принцеса,до колкото мога,-засмях тя ме удари лекичко
-Ще се постарая,да си прекараш чудесно-усмихнах се приближох се и я погледнах в очте
-Ще имаш незабравим меден месец...ииии незабравима брачна нощ-засмях се лукаво,но не казах нищо повече.След това я попитах за моминското.Веднага я забелязах,че се изчерви
-Амм..нещо нередно ли си правила?-тя не отговори на въпроса ми,а ме дръпна да танцуваме.Имаше нещо,но не исках да разпитвам,ако тя реши сама ще ми каже.
-Ами,знаеш ли колко те обичам?Обичам те..амм колкото цялото небе...амм обичам те колкото целия космос,но те обичам колкото СОЛТА-надявах се да знае приказката за солта,защото ако не я знаеше щеше да ми се разсърди
-Ами ти?Ти колко ме обичаш?Всъщност трябва да попитам..обичаш ли ме?Още ли изпитваш същата любов..както преди?

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 2:42 pm

Не исках да го лъжа, но не можех да му кажа точно и ясно какво мислех:
- Може би... Искам пак да опозная теб и страховете ти. Искам да докосна тялото ти без дрехите, искам да те целувам сгушена в теб. Дори чувствата да са заровени в жарава накарай я да пламне. Накарай ме да пламна цялата! Направи най- прекрасното нещо за мен. Обичай ме Джейсън, обичай ме! Докато ти ме обичаш аз ще се вдъхновявам от теб и ще се науча да бъда твоя, твоя завинаги! Ще се будим един до друг, ще заспиваме един до друг. Всяка малка стъпка ще бъде начинание за мен, но аз искам, искам да бъда твоя съпруга! Аз съм твоя съпруга!- целунах го страстно и диво. Плъзнах езика си по неговия и го опрях леко в зъбите му. Гостите заръкопляскаха. Джейсън ме наклони надолу и продължи целувката . Затворих очи. Косата ми падна на пода заедно с булото и стана като феерия от падаща коса. Глупости мислех докато бях толкова близо до него, отпусната в ръцете му. Приплъзнах своите и ги свих зад врата му обгръщайки го целия. Малко след като песента свърши отлепих устни дотолкова да кажа:
- Обичам те.- очите му грейнаха и устните му бързо намериха челото ми. Подвигна ме и ме завъртя пред всики. Поклони се, аз също. Взе един стол и го остави на дансинга. Поведе ме и ме помоли да седна. Аз послушно го направих. Гостите също бяха вече заели местата си. Светлините угаснаха, само няколко ходеха около мен. Чувствах се приказно. Той изчезна от погледа ми...

by **Джейсън Хъмфри** Нед Авг 28, 2011 2:58 pm

Тя искаше нещо прекрасно. Щях да й изпея песен. Осветлението намаля и тя стоеше толкова красива на стола. Роклята й падаше около нея и създаваше приказна гледка. Щях да пея това. Наистина мислех думите, които се пееха. Толкова много я обичах, че можех да прекарам живота си до усмивката й, до тялото й, беше като мираж. А сега носеше дори фамилията ми... Съувах ли...
********
Песента напредваше, а моят глас леко трепереше от емоция. Лусия и една перфектна сълза в края на музиката. Казах след като спрях да пея:
- Госпожо Хъмфри как ви се сториха думите произнесени от сърцето на един мъж, вашият съпруг?- тя се усмихна и побягна към мен. Улових я и я завъртях под звуците на новата песенScorpions - Still Loving You.
- Винаги съм те обичал красавицо моя, винаги!- спрях да я въртя и светлините около мен отразиха движението ни. Поведох я. В стаята грееше само тя. Около нас се мърдаха прожектори, слабо пуснати. Виждаха се и гостите,огряни от красотата на дансинга. Всички се усмихваха. Бях изключително щастлив да я въртя насред тъмната стая...

by **Сорша Хейл** Нед Авг 28, 2011 3:20 pm

Влязох в залата и пооправих роклята си. Огледах се наоколо. Всичко беше прекрасно. Лусия и Джейсън танцуваха. Както винаги закъснявах. Широка усмивка изгря на лицето ми при гледката на младоженците. Подметнах ключовете, които държах в ръката си и се запътих към тях. Обърнах се към Лусия и я прегърнах. Какво можех да й пожелая. Тя вече беше преживяла толкова много.
- Желая ви една щастлива, спокойна вечност, изпълнена с много любов. - казах с топла усмивка и тикнах ключовете, които бяха за колата, паркирана отпред. Моя подарък за Лусия и Джейсън. - Дано да ви хареса. - добавих и им намигнах.

by **Queеn Infеcted.** Нед Авг 28, 2011 4:39 pm

Разпищях се:
-Колаааа! Джейсън колаааа!- подскачах на едно място и се хвърлих да гушкам Сорша. Бях толкова щастлива. Размятах ключовете пред погледа на Хъмфри:
- Имаме си кола! И е само моя!- той се разхили:
- Ела ми!- придърпа ме и ме целуна. После казах по- спокойно на Сорша, но все така задъхана:
- Толкова се радвам. Наистина е перфектно, наистина!- усмивката нямаше как да слезе от лицето ми след последното.
- Благодаря че дойде!- Джейсън каза и се усмихна. Май си допаднаха. Сръгнах го с лакът:
- Господин Хъмфри не сваляйте красавици докато държите съпругата си за ръка!- добре знаех, че не е така и той знаеше,че се шегувам. Закачливата ми усмивка изчезна и попитах:
- Как си след битката, възстанови ли се? Аз все още ставам изключително слаба, даже днес ми прилоша над три пъти.- Джейсън потвърди и ме прегърна през кръста. Прошепна в ухото ми:
- Дано е просторна...

by **Джейсън Хъмфри** Пон Авг 29, 2011 3:54 am

-Чудесна е,харесва ми..Благодаря ти-погледнах момичето и кимнах.
-Само твоя...Да...Да..
-Ела ми-придърпах я и я целунах страстно.Естествено благодарих на момичето,а ЛуЛу веднага взе,че се заяде с мен.Е щом е така..
-Ах,Луситка и това ли ми е забранено-погледнах я, а тя леко се намръщи.Щом се шегуваше така с мен пред момичето.
-Нека ти-държах се точно като хлапе.Засмях се.Приближих се до нея и прошепнах в ухото и:
-Дано е просторна-усмихнах се хитро.
-Хъмфри не пред момичето-сръга ме още веднъж
-Добре де няма-погледнах момичето и му се усмихнах,все едно нищо не съм казал.
-Таа..за какво говорехме?

by **Сорша Хейл** Пон Авг 29, 2011 4:42 am

Засмях се на заяждането им един с друг.
- Предполагам знаете, че сте страхотна двойка. - вметнах и продължих. - А колкото до битката... почти се възстанових, но съм повече от сигурна, че никога няма да я забравя. Все още е пред очите ми... всичко. ТОЙ. Радвам се, че е мъртъв и повече не може да нарани никого.

by **Саманта Блек** Пон Авг 29, 2011 6:39 am

След като Сорша дойде Саманта припна да я поздрави. След убийството, двете пак бяха приятелки. Не че някога не са били, просто докато Сам беше мъртва щеше да е малко...трудно.
– Соршитке! - Сам я прегърна. С нея се видяха последно на погребението на Лусия и тогава не говориха много, освен самосъжаленията, че едната или другата я е убила, че те са виновни и други такива. След това Блек се сети, че още не е поздравила щастливата двойка. – ЛУСИ! - Русокоската се хвърли да прегърне булката и след като удостои младоженеца с широка усмивка подаде ключове на Лусия.
– Още една кола? - Луси се ококори при вида на ключовете.
– Нем...вила. По принцип беше предназначена за мен, обаче реших, че на влюбените гълъбчета ще им е по-уютно там. Не съм сигурна къде е, обаче знам, че е съвсем близо до плажа, има изглед към морето и така нататък, и така нататък. - Саманта не можеше да спре да се усмихва. Лусия го заслужаваше, след като я беше спасила от смърт не веднъж. А Джейсън...Сам не се беше запознала официално с него, обаче щом МагКуин го е избрала...

by Sponsored content

Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding

Re: Lusia and Jason`s Perfect Wedding