Топ 15 цитата от еп. 16 „The House Guest“

Училище, Стефан. Помниш ли, онова нещо, за което продължаваме да забравяме?



Вече става прекалено лесно да те имитирам…



Ще бъде нещо като женска вечер. Може Катрин да се присъедини?!



И какво имат да казват татко вещица и бебе вещица?



Все още не си е отишла и не е мъртва?



Стефан: Какво правиш?
Деймън: Занимавам се с някаква откачена вещерска атака!



Джена: Не тази вечер, Рик. Тази вечер те размених за господин Текила.
Аларик: Господин Текила няма да се отнесе много добре към теб.
Джена: Значи вие двамата имате много общо.



Миналата година бях студентка, която пушеше много трева и не можеше да опази и златна рибка жива.



Това, че говоря много не значи, че винаги знам за какво точно говоря.



В живота на брат ми имаше толкова болка, колкото тази на стотици хора, взети заедно. Той заслужава да е с някой невероятен човек като теб.



Ако ще бъдем откровени, и аз не те харесвам особено. Всъщност бих била много доволна ако си мъртва, но ако ще се опитваме да се справим с Клаус е нужно да си жива, така че не съм заплаха за теб. Ако искате да повярвате в нещо, вярвайте на това.



Изабел е мъртва и има неща за нейната смърт, които не мога да ти кажа, не са моя работа да казвам. Можеш да си разстроена и да ме мразиш, разбирам те. Но знай, че те обичам. Поне това мога да ти кажа.



Днес ме нарани. Беше зъл. И много груб. Като чудовище… Харесвам този Деймън.



Ти умираше и кръвта ми те излекува. Защото това прави вампирската кръв с хората, а това съм аз. Аз съм вампир, Мат.



И безспорният победител е:
Катрин, в тази къща има още шест спални. Намери си някоя!