Къщата на Кристин Рейнс

by **Кристин Рейнс** Съб Яну 01, 2011 2:41 pm

First topic message reminder :

Кухнята:

Всекидневната:

Банята:

Хола:

Спалните:

by **Кристин Рейнс** Чет Мар 31, 2011 3:25 am

Бойно,бойно ..колко да бойна - казах и я ударих отново с възглавницата и в този момент възглавницата ,която беше в мен се разцепи на две и от нея започна да хвърчи перушина.
- Хахаха - казах и започнах да се смея
- И междодругото изглеждаш добре - казах и се засмях,като не спирах да гледам "прическата й"

by **Кристин Рейнс** Вто Апр 19, 2011 5:20 pm

Вече бяхме стигнали почти до нас,но все още не бях сигурна дали мога да му се доверя или да му вярвам.Можеше да лъже,за това есичко,което каза.Можеше да ме манипулираше.
Нямаше да се очудя.Всичко го правеха ,по една или друга причина.
- Е,аз съм до тук! - вече бяхме пред нас

by **Дамян** Вто Апр 19, 2011 5:21 pm

С Кристин тръгнахме към къщата и като по пътя поиска да и разкажа за себе си
-Не ти трябва да знаеш миналото ми,не е цветно
Пристигнахме,къщата и бе хубава и уютна
-Да пристигна жива и здрава

by **Кристин Рейнс** Вто Апр 19, 2011 5:29 pm

- Дам,точно това си мислих през цели път до тук,дали ще остана жива! - казах съркастично и се засмях след няколко секунди.
- Не ми обръщай внимание! - казах аз.Настроения ми бяха толкова променливи,че понякога и аз не знаех какво ми става.До преди 5-10 минути бях във някаква "депресия",а сега се хилех като полудяла.
- Еми .. миналото си ,може да ми го разкажеш следващия път като се видим! - казах аз,защото и бях и много уморена иначе можех да го поканя у нас и да си поговорим още малко
Прибрах се,като му махнах същестевременно.

by **Кристин Рейнс** Чет Сеп 01, 2011 7:16 am

След бара дойдохме у нас.Даниел ни беше докарал с колата си,като му показвах на къде да "върви".Стигнахме,слезнахме от колата едвам едвам,Мер се клатушкаше,а аз вървях,но малко залитах.
- Е,може да продължим купона у нас,като отидох до врата да отворя.
- Хей,идвате ли ? - извиках на Мередит и Даниел.
Погледнах Даниел:
- Спокойно,няма да те изядем ! - казах смеейки се.

by **Даниел Радклифе** Чет Сеп 01, 2011 7:33 am

Беше дълго пътуване, но ето ни и пред къщата на Крис. "Колко е прекрасна ! Доста труд за такава къща"- си помислих.
-Еха Крис ... страхотна къща ! - След това помогнах на Мер да излезе,а Крис ни извика да влизаме. Малко се срамувах.
- Спокойно,няма да те изядем ! - Ми каза Крис.
- Спокоен съм... - Отговорих със срамежлива усмивка. - Е сега ще продължава с купон по домашно а ? - Засмивайки се ги попитах. Те ме погледнаха с поглед който казваше "Ммм Да !! И то какъв !!". Мер седна на дивана, а Крис отиде в другата стая. Може би да се преоблече. Седнах и аз на дивана и изчакахме Крис, за да може да почне купона наново !!!

by **Мередит Сулес** Чет Сеп 01, 2011 7:39 am

Скоро бяхме пред къщата на Крис.
-Ще можеш ли да уцелиш ключалка - пошегувах се с Крис, като я гледах как се клатушка, ама то и аз бях пияна..
След малко вече бяхме вътре и се огледах наоколо. Ехх, тази къща събираше толкова спомени.. и все приятни. Отидох леко залитайки до дивана и седнах, като кръстосах крака.
-Крис, няма ли нещо да почерпиш - засмях се. Дали щяхме да понесем още алкохол.. о да, със сигурност.

by **Кристин Рейнс** Чет Сеп 01, 2011 9:00 am

Върнах се при тях.Бях облякла едно късо потниче и къси панталонки.В ръцете си носех две бутилки водка.Надявах се това да ни стигне за близките 10-20 минути
- Е,Мер,наздраве .. наздраве за нас .. - казах,след като налях водка в моята,в тази на Мер и след това на Даниел в чашата.
- Ей,Дани,забавляваш ли се колкото нас? - смеейки се,намигнах на Мередит.
Станах и пуснах музиката.

by **Даниел Радклифе** Чет Сеп 01, 2011 10:17 am

Крис се върна с чисто нов "гардероб" по себе си - късо потнече и панталонки. Също така носеше шише водка и три чашки. Тя наля и на тримани.
- Наздраве!
- Ей,Дани,забавляваш ли се колкото нас? - ме попита тя.
- Ммм Да. - Усмихвайки се се засмях.
След това Крис стана и пусна музика. Песента беше подходяща за обстановката. Почнахме да пием бавничко водката, докато след 20 минути я изпихме.
-Нещо друго за пиене имаш ? - я попитах като и намигнах палаво. А на Мер и идваше наново да танцува. "Както казах ... вечерта ще е интересна." си помислих.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 1:08 pm

С Кайл стигнахме до нас за много малко време,защото "трябваше" да бързаме.Усетих,че в гората имаше още някой докато минавахме от там.Вече се бе стъмнило и почти нищо не можеше да се види по тъмната улица през която минахме.
Той ме беше прегърнал,защото бях започнала адски да треперя,а и вече захладняваше.
Оказа,че беше наистина топъл. Как можеше да е толкова топъл,като падна с мене във водата,а аз още малко и може да замръзна. " Вампирски работи " - усмихнах се сковано.
Стигнахме до нас.
- Ето тук живея

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 1:20 pm

С Кристин стигнахме до там и влязохме в къщата.
-Хубаво е.-Отбележих и седнах на дивана,докато чаках да се преоблече.
След няколко минути слезе долу.
-Така със сигурност е по добре,но и прилепналите мокри дрехи също бяха супер.-Пошегувах се и се засмях.
Кристин включи телевизора и се загледахме.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 1:28 pm

Влязохме в къщата. Естествено,поканих го. Чудех се Пайк дали бе в къщата. До сега щеше да се появи.Явно го нямаше или може би беше в стаята си.
Казах му да отиде в хола и да седне,а аз се качих набързо да се преоблека,но първо минах през стаята на Пайк,отворих леко,но нямаше никой вътре. Явно наистина беше излязъл. Отидох си в моята стая и набързо се преоблякох. Облякох една раздърпана карирана ризка,която ми беше малко голяма и едни сини дънки. Слезнах до долу и отидох при Кайл.Надявах се да не ми се смееше,заради облеклото ми. То не че наистина не изглеждаше малко смешно,но на мен пък си ми харесваше.
Седнах до него и пуснахме телевизора,но нямаше нищо интересно
- Кайл,на колко си години? - попитах като бях свила краката си върху канапето и се обърнах към него.

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 1:41 pm

Кристин се беше облякла в една карирана риза,която и беше малко голяма,но не се засмях.
-ХУбава ризка.-Само отбележих и се усмихнах.
-На 21 съм....плюс минус 19000 години.-Засмях се леко и и намигнах.
-Ами ти?-Попитах.
Бях забелязал,че имаше и някои мъжки принадлежности наоколо,както и дрехи.
-С брат си ли живееш или?

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 2:08 pm

- Мерсии - казах и леко се засмях,когато каза,че ризата е хубава
- Беше на баба ми - казах,но се разсмях.Той ме гледаше,да не би да ми беше повярвал
- Шегувам се - казах
Сподели ми,че е на 21 плюс вампирските му годинки,които не бяха малко и те.
Вече не ми беше студено,но Кайл отдавна беше сух и .. невредим
- Е,ами аз съм на 18 - направих физиономия. Бях малко. Поне аз така се възприемах - Ами .. не,имам съквартирант,който не се е вяскал от няколко дена - отговорих
- Божее,колко съм не учтива,нещо за пиене ? Уиски,водка ... - можеше да изредя още,но спрях дотук

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 2:14 pm

Засмях се.
-Баба ти е имала вкус.-Пошегувах се.
Кристин ме попита дали искам нещо за пиене.
-Уиски,но ако и ти пиеш.Ако ли не и сок е добре.-Казах,а тя отиде до кухнята.
Крис беше доста весел човек,разбираше от шега и беше доста мила.
Върна се от кухнята с две чаши и двамата отпихме от тях.
-Виждаш ли тези дънки?
-Те са от пра пра пра дядо ми.-Направих физиономия и се засмях.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 2:24 pm

- Нали ?! - казах и се засмях заедно с него,като се пошегува за вкуса на баба ми.
Той поиска уиски,но после допълни,че ако не пия и аз и той няма,затова побързах да не го отчая напълно
- Спокойно,и аз ще пия - усмихнах се. Отидох до кухнята,взех две чашки и се върнах при Кайл.Налях и на двама ни и оставах уискито на масата. Той насочи вниманието ми към дънките си,но след това,когато каза,че са на неговия пра-пра-пра-пра дядо избухнах в смях. Наистина умееше да се забавляваше,имаше чувство за хумор.Моя хумор спадаше по-точно към черния,но няма значение.
- Оо,нима ? По онова време са имали такива дрехи ?! - учудих се. И ето черни ми хумор пак се беше появил,но не исках Кайл да го възприеме като нещо друго,а освен като шега

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 2:31 pm

Шегувах се за уискито,но тя наистина донесе.
-Еми,като гледам твоите,явно да.-Отвърнах и и се засмях,като тя ме удари по ръката,но леко в знак на шега.
-Хей,ако ще си мерим силата и двамата знаем кой ще победи.-Казах,като наклоних леко глава и направих физиономия.
Отпих отново от уискито.
-Сигурна ли си,че носиш на толкова силен алкохол?Аз лично го използвам за утоляване на жаждата и го пия,като вода.-Оточних,като я погледнах.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 2:45 pm

Хехе. Наистина беше смешно.
- Нима си мислиш,че можеш да ме победиш ? - казах - но зависи в какво ? - допълних,че това,което бях казала преди това,звучеше общо,все едно мога да г бия на всичко. Е,можеше и да възможно,но не вярвах
-Сигурна ли си,че носиш на толкова силен алкохол?Аз лично го използвам за утоляване на жаждата и го пия,като вода - поясни ми той. Смяташе,че не мога да пия
- Мога,мога и то повече от теб - казах и му се изплезих. Държах се като малко дете,

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 2:52 pm

-Оооо и още как....Барби.-Подразних я нарочно и аз се изплезих.
-Добре.Да видим колко носиш на пиене Кристин.-Казах и се усмихнах.
Изпих чашата на екс.Знаех,че не може да пие.Едно момиче не може да издържи на толкова алкохол.
-Твой ред е.На екс.-Казах,като посочих чашата.
-Разкажи ми нещо повече за себе си?-Попитах,като си наливах в чашата,защото Кристин беше донесла бутилката.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 3:22 pm

- Барби,ще викаш на дядо си ! - троснах се и се засмях леко,а той ми се изплези насреща. Държахме се наистина като пет годишни,но имаше ли 5 годишни,които се напиват. Освен със сокчета ?
- Наистина не трябваше да ти нося Уискито,ти и натуралния сок намяше да издържиш и половин чаша - продължаваше дразненето ни.В същия момент изпи останалия алкохол в чашата си наведнъж.
- Само това ли можеш ? - прозвуча,като подигравка.
Изпих чашата си на екс и погледнах,че той наливаше още в чашите.
- Какво си играеш с тези чаши само . Ето така се прави
Взех шишето от ръцете му и го надигнах и започнах да отпивах солидни глътки,докато не усетих една вече нетърпяща "горещина" в гърлото ми. Все пак уискито си беше силно,но нямаше да му позволя да ме победи,макар и да бе вампир.

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 3:27 pm

Изгледах с недоумление Кристин.
-По полека Барби.Ще се напиеш,а после трябва да те нося до леглото на гръб.-Казах и се засмях,като продължавах да я дразня.
-Или трябва да ти викам вече Рапунцел?-Казах,като се приближих и не сдържах смеха си накрая,а тя изгледа с една смешна физиономия.
-Да си беше видяла физиономията.-Засмях се отново,а тя ме удари с възглавницата.
-Хей,това е нечестно,аз съм толкова беззащитен.-Казах престорено и се засмях,като взех шишето от ръцете и,като и аз отпих солидни глътки.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 3:40 pm

- Не ме надценявай ! - казах му твърдо. Отново ме нарече Барби,подразни мен,но спрах да му обръщам внимание,докато не изръси нещо направо потресаващо
- КАКВО ??? - очите ми щяха да излязат от орбитите,а ченето от устата ми.Направо си представях картинката.Потресаваща,но не бях така. Просто го погледнах и след това присвих очи. " Ще видиш ти " - казах си наум
Ударих с една от възглавниците,която имаше на канапето.От моя страна трябваше да е по-силно,но нямаше да късам възглавничките заради него.
- Спокойно,няма да се напия! - успокоих го и взех шишето отново от ръцете му.

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 3:45 pm

Дам.Госпожице Рапунцел.-Засмях се и отпих от уискито,като за пореден път го дръпнах от нея.
-Е,не разказа нищо за себе си Крис?-Попитах и се обърнах към нея.
Кристин ми ставаше все по симпатична с всяка изминала минута.През живота си не съм виждал толкова забавен човек,но не знаех дали не ми харесва и в друг смисъл....
-Къде е твоят Кен,Барби?-Засмях се.

by **Кристин Рейнс** Съб Окт 22, 2011 3:56 pm

- Спри се - извиках и го ударих отново с възглавницата. Първо Барби,сега и Рапунцел.Направо,беше за убиване.
Взех отново шишето от ръцете му,той се опита да го вземе,но аз го дръпнах и сложих ръцете си заедно с уискито зад гърба
- Извини ми се ! - казах. Чак сега се сетих,че се повтаряхме един друг. На реката той ми каза да му се извиня,а сега аз.Засмях се
- Никакъв Кен,никакво Барби. Удивителна ! - казах накрая

пп; музата ми се изчерпва вече : (

by **Раян Палмър** Съб Окт 22, 2011 4:02 pm

-Оооо Барби.-Казах отново и се пресегнах зад гърба и да взема шишето,но тя го държеше силно,а не исках да я заболи.
-Барби,пусни шишето,иначе...-Казах,като още държах шишето зад нея,а лицата ни бяха на милиметри.
-Иначе ще те целуна.-Продължих.Това май не прозвуча,като заплаха,а то и не беше такава май..
-Е?Шишето или целувката?Избирай.-Казах,като се усмихнах.

п.п. хаха споко

by Sponsored content

Къщата на Кристин Рейнс

Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс

Re: Къщата на Кристин Рейнс