Oh, you poor little human...

by **Kalisa** Пон Мар 16, 2020 3:29 pm

Kalisa Broudy ✗23 y.o.✗human ✗ произлиза от род на ловци на вампири, но не го знае все още
✗ има колие подарено от родителите ѝ, което предпазва от въздействие на вампири
✗ josefine frida pettersen
(запазена е за мен)

- Шт! - звукът излезе рязко от устните му и дръпна момиченцето зад дърветата. Сърчицето ѝ биеше така бързо сякаш всеки момент щеше да изскочи. Притаи дъх сгушена в прегръдките на баща си.
Чудовището от другата страна душеше въздуха, а лигите капеха от устата му и потъваха в снега. Лапите му оставяха ясни дири. Преследваха го от дни. Проклетото чудовище беше умно. Избягваше всеки един капан, но този път нямаше къде да бяга. Беше техен!
Жълтеникавите очи на звяра се извърнаха към дърветата, а тръпки полазиха малкото момиченце и една неочаквана въздишка се изплъзна от нейна страна. Достатъчно, за да индикира къде се криеха. Белите зъби се оголиха и гърлено ръмжене се разнесе от едрото същество.
Последва писък, а паниката заля детето и то хукна да бяга през гората продължавайки да писка. Баща ѝ не го очакваше и заради това русокоската така лесно се бе отскубнала от захвата му.
- Кали! - викна мъжът тичайки след съществото, а ловната му шайка наискочи от дърветата и тръгна по петите на чудовището.
- Калиса! - името ѝ бе далечен вик, който не стигаше до нея. Чуваше крачките си в снега. Чуваше ръмженето зад себе си и преди да се усети чу пропукването на леда под краката ѝ. Големите ѝ изплашени очи вдигнаха поглед към огромната топка косми, зъби и нокти която приближаваше. За миг сякаш времето се забави. Видя отражението си в тези жълти очи изпълнени с мъст. Видя вятърът преминаващ по козината му. Усети пропадането. Ледената прегръдка на водата, която я влачеше надолу. Аленината идваща от рамото ѝ и разтваряща се в езерото. Пухените ѝ ботушки станаха неимоверно тежки. Кожите пазещи я преди секунди от измръзване сега я натискаха все надолу, а златните ѝ коси бяха разпилени във всички посоки. Надеде вик, но нищо не се чу. Дробовете ѝ започнаха да се пълнят с вода, а светлината навлизаща през дупката започваше да умира бавно. Лиса притоври очи протегнала малката си ръчичка нагоре.

•

- Какво смяташ да го правиш? - дебелият мъжки глас я извади от сънят ѝ.
- Ще го продам. - отвори очи момиченцето и се размърда. Чувстваше се мръсна и навсякъде около нея миришеше сякаш на мърша.
- Жалко. - разговорът продължаваше на заден план докато малката се озръщаше само за да осъзнае, че онова което я пазеше сега от студа бе козина. Прясна козина. Не почистена. Не измита. Чувстваше лепкавата кръв, която някога е течала във вените на съществото. Там където сега лежеше малкото ѝ телце имаше туптящо сърце. Бели дробове, който задвижваха цялата му система, за да бяга. Да я гони. Мускули и кръвоносни съдове, които свързваха кожата към тялото, а сега бе останала само кожата. Върху нейната кожа. И разнасящата се воня.
- Това не е едно от онези същества. Това е проклета мечка. Може да я дресираш да ти носи стрелите и да ти гони дивеча. Или да кара колело и да жунглира с ябълки. - разнесе се групов мъжки смях.
А Лиса повърна.
Цялата тази гадост по кожата ѝ...
Усети, че ѝ се повдигаше отново.
- Хей, малката се е събудила. - разнесоха се весели гласове. А еднра мъжка фигура се доближи до нея.
- Знаех, че няма да се дадеш. Боговете дори не биха могли да те спрат малка Калиса. - разнесе се весел момчешки смях в близост и едно кръгло грозденце я оцели право в носа. Русокоската потърка очи и фокусира Тео на няколко крачки от нея.
- Остави я. - засмя се баща ѝ и приклекна на нейното ниво - Как е Живата Стръв. - сведе поглед към загърнатото ѝ в едрата кожа на мечката тяло - Ще трябва да те изкъпем. Ако майка ти те види така ще ме убие. - засмя се, а след това потупа една малка топчица козина. На пръв поглед, абсолютно безсмислено действие и детето реши, че баща ѝ съвсем бе откачил, но след секунда топчицата се раздвижи. Откриха се чифт черни очички и малко носле, а след секунда се появиха и ушичките. Мече.
Писък.
Тънката ѝ ръчичка посегна към ръжена не далеч от нея и замахна към съществото.
- Хей, хей, хей! - ръката на баща ѝ бързо грабна оръжието ѝ и се засмя.
- Спокойно, няма да те изяде. - разроши косата ѝ, а след това ѝ помогна да се изправи намятайки собствената си наметка около ѝ - Кожата на това чудовище те спаси. Беше измръзнала. Реших, че ще те изгубя.

:copyright:️ Crimson Day

by **Катерина Петрова.** Пон Мар 16, 2020 3:38 pm

Добре дошла!

Oh, you poor little human...

Oh, you poor little human...

Re: Oh, you poor little human...