ОТКРИВАНЕ НА КЛУБ "LUCKY" (МАСОВО РП)

Устните му потрепваха и той ги облизваше нетърпеливо. Стъпките му бяха тежки и неравномерни. Ако имаше пулс сигурно той щеше да е  стократно ускорен. Очите ми искряха в най- бледите нюанси на сивото. Потриваше напрегнато ръце и сякаш цялото му тяло се тресеше от нетърпение. Нетърпение за какво? Да съсипе животите на всички в този префърцунен бар? Определено. На повечето хора това би им се сторила откачено, странно, излишно и напълно не цивилизовано, но какво ли знаеше Сайлъс? Той лежеше полумъртъв с хилядолетия. Да не говорим, че и попринцип нямаше кой знае какви морални норми. Егоцентризмът му беше прекалено присъщ.
Преди да отвори лъскавата врата на бара пред него се изпречи нещо подобно на горила. Беше висок, чернокож и гледаше с присвити очи чудейки се кой е този човек. Сайлъс се усмихна нехайно и му подхвърли една измачкана покана. Горилата се озъби и неохотно се отмести.
Сайлъс престъпи прага на бар „Лъки”, лепна си многозначителна усмивка и опъна сакото си. Започна да си проправя път през изисканите дами и ... е,  само дамите бяха от значение. Той заби крачка и се вгледа в едно момиче с кестенява коса седнало само на нещо подобно на кръгъл бар. Изучи я с поглед и реши, че ще бъде удобно тя да е първата му жертва.
Отиде до нея, но в образа на красива жена с бадемови очи и кестенява коса. Създателката на момичето. Потупа момичето по рамото и зачака нейната реакция.

casie;

Момичето извърна погледа си и остана стъписана. Нямаше представа какво да каже или да направи. Покри устните си с ръка и очите и се зачервиха. При вида на стройната и финна, но и силна жена Каси едва не припадна. Подпря се на столът си и остана да се взира в жената пред себе си. Създателката и. Нейната единствена създателка. Трепереше от великолепието си. Повечето хора и казваха, че възхваляваше прекалено много Шарлот, но те всички грешаха. Не, разбираха, че тази жена беше спасила Каси от наркотиците, от живота на улицата. Тя беше нейният ангел хранител.
- Ш-шарлот. – заекна момичето и се прокашля за да прочисти гласа си, който беше дрезгав и немощен.
Младото момиче не беше сигурно дали това беше за добро или за лошо, но знаеше, че не е правилно. Въздъхна изтощено и отново се настани на стола си. Вдигна цигарата си от пепелника и я постави между треперещите устни, и повече не я пусна. Повдигна чашата с тоник и водка, но ръката и шеметно трепереше и на лъснатия плот се разсипаха сребърни капки от напитката. Локвички.
Каси беше пебледняла и изглеждаше ужасно притеснена. Не знаеше какво да каже и всичко това и се случваше толкова странно и далечно. Сякаш Шарлот не беше наистина там. Не виждаше леката и усмивка, повдигнатите многозначително вежди, но беше тя. Каси стана отново, обърна се и обви ръце около създателката си, притисна я силно до себе си и зарида.

Сайлъс се подсмихна и присви очи. Хвана момичето за лактите и я отдръпна от себе си. Вгледа се в нея въпросително. Трябва да е много добър актьор или това момиче беше просто невероятно лековерно. Погледна я в очите със замислен поглед и този малко по- силно и рязко я избута от себе си.
- Не бъди наивна, скъпа. Разкарай се от пътя ми. - процеди през зъби Сайлъс и се усмихна подло.
Очите му пробляскваха и той обърна гръб на момичето. Насочи се към следващата си жертва. Насочи се към една жена кояот изглеждаше като него. Тоест като жената в която се беше преобразил Имаше дъга кестенява коса, шоколадови очи и замислен поглед.
Тогава Сайлъс вече не беше елегантната жена, а едно значително по- ниско момиче. Червената коса се развяваше и омотаваше около врата му. Кожата беше бледа, сивкава. Очите тъмно кафеви. Сестрата на Шарлот.
Той пристъпваше леко и нехайно. Застана до момичето и седна на един от столовете.
- Здравей сестричке. - прошепна той в ухото и и се отдръпна.

charlotte petrova;