Darling, everything's on fire.

First topic message reminder :

OЩЕ Е ДЕЙВ/ДЖОН КАРТИНАТА РОФЛ всичко ѝ е наред..АМА ПАК. КАК МОЖА ДА Я НАСТЪПИ.
дис бич баща ми.

Не ме бий. хддд

----
Гневът на Уайлд на секундата се стопи, а очите му заковаха нейните. Тъгата в очите на Луна караше сърцето му да се свие, да забрави всичко станало досега. Как може дори да си го помисли? Че без нея ще му е по-добре? За Бога, нямаше начин.
- Оженени ли сме?- попита той, но не дочака отговор.- Ти моя жена ли си? Заклех се, че ще те обичам докато Смъртта ни раздели? Тогава никога не казвай това отново.
След миг впи устните си в нейните, което значеше едно – пълен мир.
- Нима ще ме оставиш сам-самичък? Нима ще ме оставиш така? Не… Обичам те. – измънка Белтбъстър тихо на ухото й. Пръстите му съвсем леко отдръпнаха плата от рамото й, обсипвайки го с целувки. Ръцете на Уайлд се увиха около кръста на Луна, притискайки я към себе си, а устните му отново намериха нейните.
Предишната малка война беше тутакси забравена някъде далеч…
Целувките му бяха като шок, но приятен и... Ох, умираше си за тях. Дори не знаеше какво ще прави без него. Не можеше да си представи живота без Уайлд Белтбъстър.
- Никога няма да те напусна! - каза тя, усмихвайки се леко. - Никога!
Усети устните му върху своите. Ръцете му се плъзнаха по гръбнака й отдолу-нагоре и се спряха на тила й. Той преплете пръстите на едната си ръка в косата й и впи за сетен път устните си в нейните, разтваряйки ги леко. Езикът му се заигра с нейния нежно и тези негови действия изпращаха нови унищожително прекрасни импулси към мозъка й. Повдигна я леко и я постави на плота.
- Уайлд... Ами Джонатан - прехапа устна русокоската. - Ако влезе... и ни види?
Белтбъстър само леко повдигна рамене с дяволита усмивка.
- Какво пък? Не е ли знак това, че мама и татко се обичат? А и едва ли ще иска да влезе след като преди секунди бях ядосан. Но, ако все пак държиш, добре...- отвърна той тихо, шептейки срещу устните й.- Само се дръж за мен.
Уайлд я повдигна като перце, доакто Луна обви краката си около кръста му. Той бързо я пренесе в спалнята и заключи вратата, придържайки я с една ръка.
Щрак!
Готово. Вече дори Джонатан нямаше да е пречка. Остави Луна да седне на леглото и се надвеси над нея със същата своя дяволита усмивка и пламъчета в погледа. Очите му се плъзнаха по тялото й, а вътрешното му самодоволство растеше. Нима можеше да си избере по-перфектна жена? По-красива, по-грижовна и обичлива? Не. Никъде другаде.
Впи поглед в жена си. Сърцето му заби лудешки само докато я гледаше. До това го докарваше тя...
Устните му се вкопчиха в нейните за кратка целувка. Скоро Белтбъстър я прекъсна, за да се оттърве от излишната си тениска, но не остави задълго устните си самотни.
Русокоската усещаше как устните на Уайлд грубо се впиваха в кожата й. Не очакваше нежност в момента, тъкмо обратното - искаше да изкара от него грубостта му. Не бе от онези момичета, които и при най-лекия по-груб допир от страна на момче, се чупеха. Е, поне Уайлд не я караше да се чувства дискомфортно. Караше я да желае още и още и още. За Бога, караше я да желае всичко от него на този свят!
Той хвана ръцете й и ги дръпна нагоре, така че тя да не може да се освободи от хватката му. Приклещи я под себе си и започна да я целува. Устните му докосваха нейните в изпепеляващи целувки, езикът му си играеше с нейния. Оставяше я без дъх. Хапеше долната й устна. Леко стенание, породено от удоволствието, се откъсна от Луна. Отпусна ръцете й и плъзна своите по тялото й, а след това между краката й от вътрешната страна на бедрата. Едната ръка се върна върху копчето на панталона й...
Пръстите му обходиха ръбът му с мръснишка усмивка. С леко движение разкопчаха копчето, освобождавайки се от панталоните.
Ръката на Уайлд се плъзна по извивката на кръста й, а още един лек стон се изтръгна от нея.
- Мм… Тихо. Джонатан е все още зад тази врата.- измърка той в ухото й, докато пръстите му си играеха с косата й.
- И още нещо… Няма да ходим на гости.- подразни я след секунда, а устните му се впиха в нейните, попречвайки й да възрази. Щеше да постигне своето, въпреки, че Луна определено щеше да се инати. Но какво пък.. Нали винаги можеше да заглуши възраженията с целувки… И още много други неща.
Очите му зашариха по тялото й, а самият й сексапил го караше да забравя и ума и дума. Челюстта му се стегна за момент, а всичко в него се изпари, оставяйки изгаряща страст.
Ръцете му грубо разкъсаха плата на тениската й, правейки го на най-обикновен парцал.
Всъщност на Уайлд въобще не му пукаше за дрехите. Освен едно… Трябваше да се отърват от тях.
Умът му тотално бе забравил за присъствието на Джонатан в другата стая, страстта и възбудата бяха заличили подобна ненужна информация. Бе забравил за всичко останало… Освен, че трябва да я има. А всичките тези изгарящи чувства в него бяха стигнали твърде далеч, че да го карат да бъде нежен. Всякаква романтика беше изпарена, останало бе само желанието. Да я има… Веднага. На секундата. Огромният огън в него си намираше перфектния отдушник – тялото й.
Нито следа не бе останала от състоянието му преди минута. Вече беше напълно различен човек.
Устните на Белтбъстър слязоха до шията й, обсипвайки я с целувки. Езикът му се плъзна по кожата на Луна, оставяйки влажна диря. Едната му ръка здраво стискаше китките й, може би дори по-силно от необходимото.
Ласките му стигнаха до ключицата й. Преди да продължи, ръката му се плъзна по гърба й, откопчавайки сутиена на Луна, а лед миг го захвърли при панталоните й. Освободи китките на жена си, а пръстите на Белтбъстър зашариха по кожата й, впивайки се в нея на места.
Целувките му слязоха надолу, като на места леко хапеше…
Всичко в нея го стимулираше за още. Извитата назад шия, тихите стонове, падащият небрежно водопад руса коса… Всичко.
Уайлд я караше да стене тихо. Знаеше как да я подлуди. И то по най-добрия начин, който съществува на планетата Земя. Но чакай малко... Нямаше само той да я разиграва! И тя щеше да си поиграе, доколкото можеше. Изведнъж той дотолкова разхлаби хватаката си, че русокоската можеше да се измъкна. А и това направи момичето. Преобърна се и се озова върху него.
- Ммм... не мисля така! - засмя се Луна. - Ако искаш още част от мен, ще трябва да си го заслужиш!
Даа... Използваше тактиката на отблъскване. Искаше да го докара до лудост, та да я желае и до... не знам си къде.
Луна плъзна ръцете си по кожата му, впивайки безмилостно ноктите си в плътта му. Дращеше го. А ине я интересуваше особено. Дори искаше да си види наказанието. Продължи да плъзга ръката си и се спря на дънките му точно къде беше мъжеството му. Стисна ръката си леко и той изохка.След това се наведе към него, устните им бяха на милиметри разстояние и му прошепна:
- Чу ли ме, Уайлд?
Уайлд целият настръхна, хапейки силно вътрешната страна на бузата си. Дори и той не осъзна как, но намери сили, да отвърне:
- Не мисля, че чух и една думичка. Май имам проблеми със слуха… Какво каза, Луна?
Той се изправи и седна на леглото, така, че Луна да е в скута му, малко по-висока от самия него. Гледаше право в кристалните й очи с нагъл и предизвикателен поглед. Бе прекалено горд, че да я остави да го разиграва. Притисна я към себе си силно, но погледът му не падна.
- Би ли повторила?- попита с тайнствен глас, докато пръстите му се впиваха в нейната плът, а устните му я хапеха силно. Знаеше, че тя няма да е способна да отговори. Та нали това бе целта…
Самодоволната му усмивка сякаш грееше измежду ухапванията и целувките върху кожата й. Сега оставаше само да се избави от своите дънки, но и за това имаше време...
Той зарови лице в гърдите й. Хапеше ги, правеше си каквото си искаше с тях. Това караше Луна да стене още повече от удоволствие. По дяволите, как винаги я докарваше до такова състояние? А момичето колкото и да се опитваше да му се противопоставя, не можеше. Тялото й не искаше, душата й не искаше. Луна положи още няколко усилия да се измъкне. Сложи ръцете си на гърдите му, опитвайки се да го отблъсне.
- Скоро на теб ще ти е нужно и повече от слухов апарат - изсъска му в отговор русокоската.
Уайлд само нагло се изхили и продължи с заниманието си, Като не обръщаше внимание на малките и жалки опити на Луна да се освободи. Така или иначе (както казваха хората) „Докато падне следващия сняг” ще е негова. Или поне до следващата целувка.
Ръцете му придържаха талията й в капан, от който нямаше как да се измъкне. А Белтбъстър хич нямаше да се свени да използва груба сила.
Придърпа лицето й към своето и впи силно устни в нейните, без особено да му пука за нещо.
„По неговата ли игра щяхме да си играем? Ама наистина ли ще бъде така Уайлд?“ - помисли си момичето, - „Не мисля!“ А и щом Белтбъстър използваше груба сила, значи и тя можеше да си позволи такава. Русокоската нарочно сложи отново ръцете си на гърдите му в опит на отблъскване. Той отново й се изсмя на безуспешното й и напълно безмислено начинание. Надигна глава и я целуна отново, езикът му обходи долната й устна. Тогава тя леко захапа неговата устна, но с достатъчна сила, та да се отдръпне назад. Отхлаби хватката си и Луна се измъкна. Нямаше да бъде покорна пък! Искаше да види доколко ще достигнат неговите крайности. Или иначе казано - предела на търпението му.
Момичето стана набързо от леглото преди Уайлд да се е осъзнал, изплези му се и се изсмя:
- Хайде де! Хвани ме, ако можеш! А ти няма да можеш, така че може и да не си правиш усилията.
Видя, че тениската на Уайлд й беше в краката, тъй като бе паднала на пода. Вдигна я и я облече. Продължаваше с вбесяването.
Отне секунда на Уайлд да се окопити и да се втурне след нея.
- Оу… Значи ще се появиш по тениска и почти никакво бельо пред сина ни? Господи, каква златна майка съм намерил за детето си. – заяде се той, приближавайки се към нея.
Притисна Луна до вратата и сложи ръце от двете страни, сякаш слагаше преграда.
Видя как ръката й се стрелна към дръжката на вратата. Белтбъстър поклати глава с иронична усмивка и приближи лицето си към нейното, издавайки тихичко „Ъ-ъ”. Нямаше да стане така. Ни най-малко. Нямаше тя да победи. Уайлд никога не би го допуснал.
Дъхът му галеше кожата й… Можеше да чуе накъсното й дишане. Коляното му се стрелна, леко разкрачвайки я.
- Пробвай отново. – каза съвсем тихо, че да го чуе.
- Ами ти?! Виж се, Уайлд... Виж се самия себе си! А после кой щял да ми говори за морал - отвърна му се все така Луна.
Тя извъртя отегчително очи. Това леко го обърка. Още по-добре за нея. Отмести коляното му и се свлече по вратата, сядайки на пода. След това набързо, докато още не се е осъзнал, се измъкна и стана, озовавайки се зад него.
- Ако това ти е най-добрия номер, не съм впечатлена... - провлачено каза тя. - А си мислех, че можеш и по-добре.
След още няколко мига русокоската се качи отгоре на леглото и леко започна да подскача, все едно беше някакво малко дете. Изплези му се отново. Не след дълго спря и седна върху завивките.
- Явно победата е моя! - развеселено отбеляза момичето.
- О, моля те недей прибързва. Не си мисли, че късането на още една тениска ще е проблем.- каза Уайлд приближавайки се към леглото. Нима наистина си мислеше, че печели? „Не ставай смешна, Луна…” помисли си той, с развеселено изражение. Седна на ръба на леглото, гледайки изпитателно Луна без да изпуска ни едно нейно движение от поглед.А всъщност вътре се изгаряше. Колко просто би било просто да я събори на леглото и да направи това което иска. Но не. „Бъди търпелив Уайлд.” Повтаряше си. Но знаеше, че няма да издържи още дълго на този „спокоен” начин.
О, на кого му пука, че ще е груб? О, на кого му пука, че може Джонатан да ги чуе? О, на кого му пука?!
Пропълзя като хищна пантера до Луна и алчно изражение. Надвеси се над нея.
- Не ме карай да чакам.- процеди тихо Уайлд през зъби, гледайки право в очите й.
- Грешен отговор! - отвърна му русокоската, продължавайки да го дразни.
Знаеше, че го вбесява и напук на всичко още повече го правеше. Е, рано или късно докарването му до лудост щеше да проработи. Рано или късно... Отново беше притисната под него и този път май нямаше измъкване от там. Целуна го леко по челото, едва докосвайки устните си до кожата му, а след това му прошепна едва доловимо:
- Аз мисля, че заслужаваш дотолкова!
Луна поклати леко глава, потвърждавайки собственото си твърдение. Не след дълго продължи:
- Това, че ти си мислиш, че ще получиш още е пълна безмислица! Трябва да се докажеш. Не ме лъжи... Знам, че си умираш за това...
Тя спря на средата на изречението, а пръстите й се плъзнаха по гърдите му, стигнаха до ръба на панталона му, разкопчаха го, а след това се вмъкнаха и по-надолу. Да, щеше да го докара до пределите на своето търпение! Каквото и да й костваше....
Кожата на Уайлд настръхна само при допира й, а мускулите му се стегнаха. Не му отне много да се окопити. Играта се играеше до сетен дъх, а все още нямаше намерение да се предава. О, щеше да изтече много вода дотогава.
- О, мислиш ли?- попита с полу-овладян тон, гледащ я все още право в очите. – Аз пък мисля… Че скоро Джонатан ще дотърчи, че е гладен. А той също като баща си хич не обича да чака. Така че, едва ли ти остава много време. Възползвай се…
Добре де, може да се каже, че беше леееко манипулативен, но държеше на своето. А Луна не бе нещо за изпускане.
- Ами да идва... Аз на него няма как да не откажа - повдигна рамене момичето, сякаш беше най-нормалното си нещо някога. - Докато баща му може да почака. Все пак баща му е възрастен. А както знаем и двамата, възрастните имат по-малко права от децата.
Тя се усмихна нагло на Уайлд. Нямаше да я разиграва, я! Точно обратното - Белтбъстър щеше да си играе с него. Пък после щеше да види, че не винаги Уайлд щеше да побеждава. Нее.. В никакъв случай! А и по принцип самото момиче си беше инат, така че не даваше на никого да я диктува.
- И да се възползвам? - намръщи се тя. - Откога стана някаква играчка?! Ако си мислиш, че те възприемам така, добре.. Пусни ме! Веднага! - настоятелно каза Луна.
Една мила усмивка се появи на лицето на Уайлд и човек наистина можеше да си помисли, че би я пуснал. Да, ама не...
- Това заповед ли е? Защото аз съм едно мноооого лошо момче и определено отказвам да те пусна. Не помниш ли? Когсто се запознахме, казах, че те отвличам. И през тези години никога не съм казал, че те освобождавам. Така че... Технически все още си моя заложница.- каза той, проследявайки невидима линия на шията й с показалец.
- И никога няма да те пусна... Никога.- добави весело Уайлд и ръката му се плъзна под тениската, напипвайки края на бельото й. Дръпна го припряно надолу и след това го захвърли някъде зад себе си. Сега само тениска го делеше от скъпоценното й тяло.
- Никога не ме подценявайте, милейди.- прошепна той тихичко.
- Аз? Да подценявам вас, милорд? - изсмя му се Луна. - Откъде-накъде си помислихте точно тази глупост?
Даа... Тя никога не го подценяваше, защото прекалено добре знаеше на какво е способен. Та дори на някои моменти я изненадваше дотолкова, че дори не можеше да го познае. Е, поне в някои отношения и тя беше като него. Доколкото си мислеше...
- А пък реално погледнато... - продължи тя с все същия надменен тон. - Аз съм ваша съпруга, милорд, а не заложница! Никой нормален мъж не нарича съпругата си заложница. Или и за това трябва да ви светна!?
Опита да се измъкне... отново. Отново действията й не бяха увенчани с успех. А в момента никаква хитрост не й идваше на ума.
- А сега, милорд, пуснете ме! На секундата! Без откази!
При думите на Луна, арогантната усмивка на Уайлд само се разшири. Сякаш си мислеше, че той ще я пусне. О, нима? Нима наистина го мислеше? Само се заблуждаваше повече от необходимото. Защото и двамата много добре знаеха, че той няма да я пусне скоро.
- О, така ли? Наистина? Аз не мисля така. Знаеш, че получавам каквото искам. А сега... Нека речем, че...- направи пауза той, а малки искрици прехвърчаха в очите му.- Искам теб. Искам те много силно.
Последните думи ги прошепна бавно, с малко по-нисък глас срещу устните й.
- А и не мисля, че вече зависи от теб.- добави, смъквайки дънките си на пода. Ръката на Белтбъстър се плъзна по тялото на Луна бавно, а устните му се притиснаха в нейните и леко се разтвориха, проправяйки път на езикът му.
Завъртя се, оставяйки я да е върху него. Хайде, нека си тръгне щом иска. Въпреки, че това нямаше да го бъде. Оу, не... Тя определено блъфираше и той го знаеше перфектно. Нима можеше да устои на привлекателния си мъж. О, не.
- Щом вече въобще не зависи от мен, защо ме оставяте просто така? Без нищо? - подигравателно се усмихна Луна.
Приближи се до него, устните им бяха на милиметри разстояние едни от други. Ах, как искаше да го целуне! Да го целуне още на секундата! Да впие устните си в неговите с такава жар, та да не може после да диша. Да.. ама трябваше да държи фронта, доколкото можеше...
- А и колко много ме искате? Много малко? Или? - полюбопитства тя.
Докосна едва доловимо с устните си неговите, като междувременно допря точката си на удоволствие о неговата, което накара и двамата да изстенат от удоволствие.
Уайлд за миг леко присви очи. Не. Трябваше бързо да се стегне или нямаше да може изчака още много.
- А знаете ли как ме карате да се чувствам? Като лекуващ се алкохолик до бутилка от най-хубавото и отлежало вино. Като въздържател в стриптийз клуб. А на въпроса ще отговоря с кратко: Много. Искам те много. Искам те цялата. Искам тялото ти. Искам душата ти.- изреди тихо Уайлд, докато проследяваше с поглед тялото й.
Нетърпелив, както винаги, впи устните си в нейните с невиждана страст, докато пръстите му се стягаха от плата. Разкъсаха го без да се свенят много-много. Просто тениска. А това, което го чакаше под нея беше много по-ценно. Ръцете му се увиха около кръста на Луна и придърпаха тялото й към неговото, но устните му не се отделиха нито за момент от нейните, докато езикът му си играеше с нейния.
Той я обърна , така че да може да се озове под него, плъзна ръцете си между краката й, разтваряйки и леко....

ФРИДЖ Ю. -отказвам да си чета простотиите-




-пък и е дълго-

-пък и аз съм писала също-
-пък и е от Пролет, 2011-
-пък и... нъф сед-

-2011 мен-
-РОФЛРОФЛРОФЛ-

НАЧАЛОТО НА 2011 ДА ПОЯСНИМ!

И ТО СКОРО ЩЕ Е 2013 КОЕТО ЗНАЧИ ПОЧТИ 2 ГОДИНИ ОМГ

Ако доживеем дотогава. хд

-лет'с хоуп нот-
-щото тестове-
-и работа-
-и живот-
-пък в ада ш ни е удобничко-

АМА ДАНО ДА ИМА АД.
ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ БИХ ПРОПУСНАЛА ДА ОТИДА ПРИ СЕКСИ ХАДЕСЧО.

АЙ НОУ РАЙТ ОМГ ПОДПИСА ТИ ФРИДЖ ЮЮЮЮ

Ю ЛАЙК ИТ?! ХД

ИСКА лИ ПИТАНЕ?!?!?!?!?!

A ИДРИС/УИЛЯМ ЧАСТТА?

OMG
ВЯРНО
ОМГ
ДА


-кефи се на новия си подпис-

Sq mi se priqde.
fuck u. =.=

HEHEHEHEHEHHEHEHEHEHE

Ко ме фукваш ся? хд

Изаяяяяяяяяя-кууууууууун, почнах да гледам Кей. ;3
*И ОМГ КУРОООООООООООООООООООООООООООООО КЪВ Е ЯК ОМГ А ОЩЕ СЪМ НА 1 ЕП. ОМГ ЯШИНО И КУРО. ДЪ СЕКШУУАЛ ТЕНШЪН*
кей, айм лийвинг дис хиър. хд

-гледа дневника-
-гледа рп-тата-






*истеричен смях*