Опит за стихче

Прищрака ми нещо и го написах, дано ви хареса:

Очите и във мрака ме зоват,
целувките и пият мойта сила.
Танците и много като мен ще погребат,
със тях безчет съдби е тя пленила.

Снагата свети с бледа светлина,
дори луната побеляла е от завист.
Самодивата пристъпва във нощта,
лилаво-нежна като аметист.

В нозете и живота свой поднасям
душата си във жертва и принасям.

ой много е хубаво ;33

Мерсииииииииииии!

Невероятно е!

Благодаря, ако се вдъхновя ще добавя и още нещо.

Прекрасно е

Искам искам да добавиш! И аз се чудя дали да пусна тема ама все още не съм сигурна.. Много ми харесва стихчето страхотно е! Винаги съм признавала адски много хората, които успяват да напишат рима!!!!

Написах още едно. Съжалявам, но стана ужасно. за първи път пиша в този стил. Извинявам се предварително за това, което ще прочетете.

Що дириш моме убава, убава и гиздава?
На сред полето мори, дириш сред полето.
Горе у планина моме, горе у планина
Овчар пее песна море, песна за небето.

Пее и плаче моме, плаче той и пее.
Тебе споменува мори, тебе споменува.
Думите му вятър вее, вятъра ги вее.
За първата си севда пее, за севдата си първа.

За теб е песента му моме, пее той за тебе.
Иди му пристани моме, иди му пристани,
че без тебе плаче моме, пее си и плаче.
Иди си при момче мори, иди си при момче.

Вече съм ти фен!!

Мерси много, радвам се че ти харесват.

Невероятни са!

Днес вдъхновението ме цапна с тухла четворка, така че...

До болка ти повтарях колко си красива,
ала всички мои думи вече прах ги покрива.
На мене не повярва, в заблуда се оплете.
От огледало старо крив образ предпочете.

Боли ме да те чувам как казваш, че си грозна.
Сама да се натъпкваш в черупката помпозна.
Нима си толкоз сляпа и глуха за душата?
Душа която крие същността на красотата.

Минаха години и за мен забрави.
А думите ми вече от старост са корави.
Изконния им смисъл стопи се като восък,
а аз останах съм - за красотата просяк.

Яката те е цапнало. От трите това най- много ми харесва, улавяш нюансите на безцевтното ежедневие. Много, много си добра!

Много ми харесаха

Мерси
Това последното беше вдъхновено от онзи стих на Джубран.

Боли ме да те гледам от далече,
моя дългокоса хубавице.
Снагата ти на самотата обрече,
моя източна царице.

В очите ти душата си загубих,
цвете мое, нежно и опасно.
Младостта си аз по теб погубих,
ала не зърнах нищо по-прекрасно.

Сега стоя пред тебе пуст и празен
премазала си мъжката ми сила.
Без теб животът е напразен,
смили се и бъде пак моя мила.

Калина написа:
В очите ти душата си загубих,
цвете мое, нежно и опасно.

Толкова е истински и красиво

Това последното ми харесва най-много... напомня ми за нещо ;дд Много за добри, браво

Благодаря на всички ви.
Преди малко гледах втората част на Три метра над небето и се сетих за първата част и за Пойо, така че ето какво излезе:

In memoriam

Нахална, на мотор качена,
край нас премина младостта.
Стоя след нея наранена,
вкопчила се с нокти в спомена.

Как в миг превърна се във сън,
далечен, ала вечно мой.
И сякаш пак стоиш отвън.
Не бягай, моля те, постой!

Нощта раздрана от моторен рев,
за мене още пее наща песен.
Ревниво пази спомена за нелеп,
как отиде си в онази есен.

Да, да това последното ме накара наистина да си представя есента и мотора и изобщо всичко. Много, много ми харесва! Очаквам в най- скоро време още нещо!

Тъкмо го написах. Твоето нещо ме вдъхнови.

На мен ми пука!

На кой му пука, че земята стене,
под боклуците на нащо време?
На кой му пука, че децата мръзнат в мрака?
На кой му пука за чадата на войната?

На кой му пука за милионите вдовици?
На кой му пука, че всеки ден умират птици?
На кой му пука за сираче кривогледо?
На кой му пука, че го пасат като говедо?

На мен ми пука, че съм се родила на земята!
На мен ми пука, че умират хора във войната!
На мен ми пука, че дечица плачат в мрака!
На мен ми пука, че като стадо ни пасяха!

На мен би пука, че света е тъй свиреп!
На мен ми пука! А на теб?

Аааааааа дадададададададададад дсподзу чцопх!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Загубих ума и дума! Толкова е прекрасно и красиво- описваш света през 21 век такъв какъвто е, но в стихотворение! Да да да да да!!! Прекрасно еееее!

Ииии... да се покажа като преводачка:

Скръбен бал

Дъжд... бал скръбен, прави любовта.
"Извинявай", в твоите очи чета.
Нощта скрива небесните сълзи,
връщайки ни в миг, в светът, който се стопи.

Мраз отново сърцето сковава,
но не си тръгвай - балът продължава.
Тек ние сме в ръцете на съдбата,
нечута остава за нея молбата.

Вечността за нас е непотребна, ние сме на предела!
И нежността нас не спасява, тя само ни наранява!

В предутринната мъгла към теб се притискам.
-Не настане ден и светлината ще прогони мрака.
"Няма да се върна" за сбогом ни прошепвам.
-Не си отивай! Няма да се спасиш така!

Вечността за нас е непотребна, ние сме на предела!
И нежността нас не спасява, тя само ни наранява!

Дъжд... Празника тъжен затихна.
Последен валс, под мелодия скръбна.

Вечността за нас е непотребна, ние сме на предела!
И нежността нас не спасява, тя само ни наранява!

Мммм даааа... Определено ми харесва...!!!! А всъщност на какъв език е оригинала?

Руски. Текст на песен е.

ето песента