The Dead rose by Atlanta Savoy

by **Атланта Бекет** Чет Окт 14, 2010 3:47 pm

Closer, keep em' movin' closer, closer
Hidin' in the shadows of the corner
Oh I'm falling over you
Oh I hope you know I'll be waitin' for you

Подмамена

Беше време за работа и ми се налагаше да изляза..Пак щях да подмятам бутилки на бара и да се правя на щастлива,докато оглеждам клиентите за подозрителни личности,които имат лоши намерения.
Заведението,в което работех,почти всяка вечер, беше един от най-богаташките клубове в света.Идваха всякакви малоумници и най-вероятно психичноболни.Поръчваха си коктейли съдържащи кръв или друсаха компаньонките си,прерязваха вените им и пиеха направо от тях.Имаше такива,които не понасяха слънчевата светлина и затова предната част на заведението-кафетерията,беше със затъмнени прозорци и дебели пердета.Постоянно беше запушено и смърдеше на алкохол.Масите редовно бяха изцапани с кръвта на някоя надрусана.
Беше отвратително,но нямаше как.Трябваше да работя,за да издържам себе си и семейството си-двамата ми братя,сестра ми и майка ми.Никой от тях не работеше.И аз трябваше да имам достатъчно голяма заплата,за да им осигуря пълноценен живот.Стивън и Дарън бяха на 17 и скоро също щяха да почнат работа.Мейли беше едва 13 годишна,но вече имаше страшно много проблеми в училище.Бягаше от часовете,снабдяваше повечето ученици с трева и екстази.Ставаше ми лошо,когато ме викаха в училището за поредната й изцепка.Майка беше развалина.Не спираше да пие,откакто тате ни изостави.А той ни изостави преди 2 години.И тогава работех,но заделях парите си за колеж.За жалост,колежа ми се размина.Винаги съм искала да продължа обучението си,но нямах късмет.
Най-лошото...
...и малкото късмет изчезваше с всеки изминал ден.

Прибрах се от работа към 7 сутринта.Тази нощ имаше частно парти и сеналожи да удължат работното ми време.За сметка на това,поръчителите на партито бяха щедри и за всеки половин час отгоре получих по 500 евро.Това ми хареса и на драго сърце останах да направя още някой гнусен коктейл.
Спрях колата пред триетажната къща.Хич не ми се слизаше,но имах чувството,че без мен тази къща ще бъде развалина,както и обитателите й.Взех торбите от супермаркета и тръгнах по тясната пътечка към входната врата.Още с влизането ме лъхна мирисът на алкохол и загорели филийки.
Всички,освен мама бяха в кухнята.Дарън и Стивън се мъдреха покрай котлона,а Мейли разресваше тъмната си коса.Изглеждаше недоспала и изморена.По дрехите й от вчера разбрах,че се е прибрала малко преди мен.Оставих торбите на масата и се пресегнах,за да я хвана за ръката,но тя се дръпна.
-О,Дейзи-опита се да ме подразни тя и ми се усмихна кисело.
-Мейли къде беше?-бях уморена и смазана,а нейните постъпки ме доразрушаваха.
-Сигурно е била с онзи тъп футболист от училище-засмя се Дарън.Той и Стивън бяха тъмнокоси,с красиви лица и закачливи погледи.Почти не се различаваха,но на мен ми бяха като отворена книга.
-Тъп е,но не е футболист.-изплези му се Мей и метна по него парче бекон.Стивън го улови и го натъпка в устата си заедно с една филийка хляб.
-Мейли нали се разбрахме?!.-въздъхнах.-Моля те,пази се!Не разбирашли,че ме е грижа за теб.Та ти още не можеш да си вържеш връзките на обувките.
Може би звучах грубо и по още куп други начини,но това момиче ме изкарваше извън кожата ми.Правеше всичко,за да вгорчи и без това трудния ми живот.Не искам и да знам с колко момчета е спала до сега,но Дарън не пропускаше да си отвори устата за нова бройка.Той беше най-искренния човек,който познавах.Не се притесняваше да ти каже всичко право в очите и то на момента.Несъзнателно нараняваше всички с това си умение,но го ценях изключително много.
-КЛЮКАР!-изпищя Мейли.-Да гниеш в ада!
Настана суматоха.Почнаха да се ругаят и да се замерят с каквото намерят.Стивън бе разумния и винаги стоеше настрани от караниците им.Мълчеше си,въпреки че виждах забавлението изписано на лицето му.
-Престанете!-изкрещях,но караницата се пренесе в коридора,докато се оправяха за училище.
-Кучка,много ми е интересно в кой дом за майки наркоманки ще свършиш!-изсъска Дарън.
-Ти,копеленце,през носа ще ти излязат тези думи.-пискливият й глас се издигаше до неземни тонове.
Обу обувките си и тримата излязоха.Знаех,че ще се карат,докато не стигнат училище.Седнах на един стол и си поех дълбоко въздух.Винаги имах чувството,че ще припадна,когато се върнех вкъщи.Напрежението ме съсипваше и аз се сривах малко по малко.
Подредих продуктите в хладилника и се отправих към стаята си.Намираше се на първия етаж,до всекидневната,което значеше,че трябва да мина през мама.Седеше на дивана и гледаше телевизия.В едната й ръка беше шишето с ракия,което надигаше от време на време,а в другата ръка дистанционното.Прилоша ми при миризмата в помещението.Побързах да вляза в стаята си-моето малко лично пространство,когато гласът й ме сряза:
-Трябват ми пари,Дейзи!
Винаги ми говореше като на боклук.Бях свикнала с този тон и не ме притесняваше вече.
-Нямам,майко.-поклатих отрицателно глава.
-Не ме лъжи,Дейзи!

Този кошмар се повтаряше всеки ден...а от него имаше още много...
Заспах бързо.Но не успях да заспя дълбоко.Събуди ме силен писък.Беше като този на Мейли.Ужасена изтичах навън дори без да си слагам халата.На площадката на втория етаж стоеше Мейли,ужасена до краен предел и в ръцете на някакъв мъж.Смътно познат от нощното парти.От врата на Мей течаха няколко струйки кръв.Затичах се нагоре,но се подхлъзнах на четвъртото стъпало и паднах надолу.
Изправих се рязко.Огледах се и осъзнах,че съм в леглото си.Явно е било сън.Помъчих се да си спомня,но всичко беше толкова замъглено,както и в началото,че просто се отказах.Чух вибрирането на телефона си.Беше паднал от нощното шкафче.Пресегнах се към пода и вдигнах.Дори не погледнах кой беше.
-Ало?-звучах толкова сънено,че ме хвана срам.
-Дейзи Темптейшън?-галещ като кадифе,плътен и в същото време толкова нежен ми отговори мъжки глас от другата страна.
-Да,какво има?
-Бих искал да се видим.-като чели нямаше да търпи отказ.-Аз съм клиентна клубът,в който работите и искам да ми направите една услуга.
Звучеше прекалено загадъчно и не трябваше да се доверявам,но просто бях толкова зле,че исках да се махна възможно най-бързо от къщата.Съгласих се.Не попитах каква е услугата.Уговорихме мястото на срещата и аз станах,за да се оправя.Погледнах часовника.Беше 2 и половина след обяд.Още ми се спеше,но ако зяспях пак щяха да ме нападнат кошмари.Облякох се и приведох косата си в приличен вид.Нанесох лек тъмен грим на клепачите си и примамлив черешов гланц на устните.Пратих си въздушна целувка срещу огледалото и изхвърчах навън.
Мястото беше наблизо и реших да отида пеша.Обичах да се разхождам в хладните сутрини,но и студените,октомврийски следобеди вършеха работа.Бях навлечена с палтото си.Зиморничева съм и то доста.Обичах да ми е адски топло,дори да умирам от жега,отколкото да измръзвам.
Вървях забързано по улицата покрита със жълти и червени,изпопадали листа.Нямаше движение по шосето,което беше съвсем обичайно за нашият отдалеченот цивилизацията квартал.На ум измислях хиляди стихотвориния за красивата есен и бялата зима,но ги забравях веднага щом решах да ги запиша и те си оставаха завинаги заровени някъде дълбоко в главата ми.
В края на краищата се оказах пред внушителна,остъклена сграда,която мислех за административна,но се оказа нещо като супер луксозна резиденция или пък хотел..На кой му пука.В рецепцията ме посрещнаха с кафе.Взеха палтото ми и ме отведоха в приемната на последния етаж.
Подът беше излъскан до блясък,сигурна съм,че можех да се огледам в него без проблем.Обзавеждането беше семпло,но стилно-всичко в черно ибяло.Големият френски прозорец водеше към тераса,опасваща целия етаж.
Разположих се на канапето до запалената камина.Огънят се мяташе буйно и пукаше тихо.Топлината обгръщаше цялата стая.Но въпреки това помещението бе лишено от домашния уют,който бе заменен с леден стил на високо ниво.Това ме накара да се смразя.
Вратата се отвори.Вдигнах поглед от огъня в камината по посока на нея.На прага стоеше висок мъж,с добре поддържано тяло и тъмноруса коса.Лицето му имаше изваяни черти.Кожата му бе бледа,но не прозрачна.Очите му имаха цвета на бурно море,а излъчването му бе като „замръзнало нощно небе през октомври”*.
В едната си ръка държеше букет с тъмно червени почти черни рози с черен целуфан.Изключително луксозен,както и костюмът му сигурно марка Armany.
Изправих се.Погледа му се спусна по мен,сякаш попиваше всяка от извивките на тялото ми.Но интересът липсваше в огромни количества,което беше двусмислено.
Прекрачи прага и се запъти право към мен.
-Добре дошла,госпожице Темптейшън.
Явно бях говорила с него по телефона,защото говореше със същата интонация.
Подаде ми букета и се усмихна загадъчно.Седна срещу мен и отново впи поглед в мен.Положих цветята на стъклената масичка и също се усмихнах.
-Както Ви казах по телефона,трябвате ми.-тези думи ме стреснаха и аз сведох поглед към пода.-Онази вечер ми направихте огромно впечатление и осъзнах,че ми трябва служител като Вас.
-Тоест?-повдигна въпросително вежди.
-Искам да работите за мен.-изстреля направо предложението си.-Наблюдавах как се държите с тези същества.Въпреки че пият кръв,Вас това,сякаш не Ви притеснява?Приемате ги,по-добре отколкото всеки друг човек.
Та какво бяха те?Изродясали богаташи без работа с психически проблеми и извратени съзнания.Пиеха кръв и си плащаха за това доста скъпо.Беше наистина отвратително,но не мога да направя нищо.
-Така е,но какво общо има това с предложението Ви?
-Ще работиш за мен.-беше сякаш заповед.-Ще правиш почти същото.И ще ти плащам 5 пъти повече.Но при условие,че ще си затваряш очите пред всичко,което става тук.
-Какво толкова мога да видя?-засмях се вяло..
...много жестоко сбърках с прибързаното заключение.

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 7:45 am

Ще има ли нексттт?! lowe

Стана ми доста интересно lowe

by **Атланта Бекет** Сря Ное 17, 2010 12:55 pm

The Dead rose by Atlanta Savoy 33641ec9cdc8b99a831962e

I can see the perfect reason
I wanna see it into your mind
I can feel the perfect season
telling me to go inside

I can see the perfect qvuinto
I wanna open it for u
I can see the perfect shadow
telling me to follow u

Използвана
След срещата се прибрах вкъщи замислена над станалото.5 пъти по-висока заплата си беше направо мечта и тя се сбъдваше.Но първо трябваше да свърша работата си в бара.Отидох на работа в 8 часа и влязох в съблекалнята.Имаше само четири жени-Сюзън,Колет,Берта и ново момиче,чието има не знаех.Тази вечер имаше „Горещо шоу”,както почти всяка вечер.Сюзън стоеше пред огледалото и оправяше косата си,а Колет пристягаше корсета й.
-Здравейте дами.-поздравих ги енергично и отворих гардероба търсейки облекло с моето име.Намерих къса,черно-бяла рокля без презрамки с френска талия.Беше хубава и не мога да повярвам,че не беше прилепнала.По принцип ме караха да обличам прилепнали гащеризони или къси потничета и стегнати джинси.Днес сигурно имаше нещо по-специално.Усмихна се доволна от факта,че нямада ми е безкрайно неудобно.
-Здраве,Дейзи.-помаха ми Берта от другият ъгъл.-Разбрах че няма да ниправиш компания на бара днес.
-За какво говориш?-набързо се съблякох и навлякох роклята.Вързах косата си на висока опашка.
-Да,Шефа каза,че днес си в подземието.-усмихна се мило Колет.-Чух,че богаташите там плащали добре за удоволствията си.
Смръщих се.Не харесвах тези удоволствия и никога нямаше да позволя да се гаврят с тялото ми по какъвто и да било начин.Не й отговорих,за да не я обидя.Усмихнах й се леко в отговор и оставих чантата си върху тоалетката.
Подземието беше с по-голям бар с лъскава повърхност.Подът беше неравен.Имаше само една маса и много място за танци.Разнасяше се мирисът на ароматни пръчици от онези,които се продаваха в езотеричните магазини.Мирисът им беше упояващ и те караше да се чувстваш лека като перце.Сякаш наистина имаше магия в него.
Музиката беше усилена до край и не чувах собствените си мисли.Щях да обслужвам няколко чужденци.Имаха руски акцент,въпреки това говореха перфектно български и английски.
Влязох зад бара и взех две газови бутилки.Бяха с големината на бутилка водка и бяха лекички.Запалих гърлата им и започнах да жонглирам с тях,както попринцип започваше програмата ми.Справях се със забързаният транс ритъм.След първото парче се върнах към поръчките.Но никой от тях не дойде набара.Продължаваха с разговорите си,докато не се отвори вратата.Нахлу със студен въздух и обля стаята с чара на девственик.Беше мъжът,с който се срещнах по-рано днес,но беше различен.Облечен по-свободно с тъмни дънки и светла фланелка,която подчертаваше мускулестото му тяло.Придвижи се до масата някак грациозно,но и с решителна крачка.Седна до една жена и я прегърна.Повика ме.
Не се пробвах да прескоча бара,защото просто щях да се размажа от другата страна.Застанах до него и го погледнах въпросително.Той ми хвърли сериозен поглед.
-Ще те запозная с хората,които ще обслужваш.-дори не изчака отговора ми.-Жената срещу мен е Сана Маркович.Тя е най-добрата серийна убийца в света наред с Кристофър Найт и Дейвид Саундкрофт.
Сана беше русокоса и висока.За разлика от мен не й се налагаше да носи обувки на високи токчета.Кристофър и Дейвид изглеждаха като малки деца.Никогане би предположил,че могат да убиват.И аз не повярвах на това.
Само кимнах,когато той ме погледна въпросително..След това продължи:
-Мат Ледович,Катерина Петрова,Даниел Монтес и Светлана Красимирова са мои..-замисли се над думата,с която да ги определи.-..съветници.
Свих рамене.Не ми пукаше особено много.Интересуваха ме единствено парите и да осигуря на семейството си добър живот,ако въобще беше възможно да осигуриш на група „улигофрени” нормален живот.
-Какво ще искате?-попитах ведро и извадих тефтерчето с химикалката отджобчето на роклята.
-Бих те помолил да ни пратиш една от хранителките ви.-гласът му сякаш ме обливаше и обгръщаше като топло одеало и в същото време беше някак недостъпен..
Още преди да стигна до бара влязоха момичетата,които с удоволствие даваха от кръвта си.Само като ги видях-целите им ръце и вратове бяха нарязани.Имаха белези от ухапвания.Стана ми жал.Просто не можех да гледам как прерязват венитеим и пият от кръвта им.
Изнесох се съвсем невинно покрай тях и излязох от бара.Взех си цигарите.Запалих една и се загледах в булеварда.Нямаше задръствания.От време на време минаваше по някоя кола,но нищо повече.Нямаше хора и единственият шум идваше от нашето заведение.
Наблюдавах с празен поглед улицата и мислех за всевъзможни и различни неща..
Вече допушвах цигарата си,когато вратата на клуба се хлопна шумно.Чух звука на токчета по тротоара.Обърах се и видях Сана Маркович.Изглеждаше толкова добре-сексапилна и красива,с нежна,светла кожа.Външност ,на която всеки би завидял,включително и аз.
-Как си?-попита ме тя и също запали цигара.
-Добре-малко учудено отговорих.Не очаквах да ме заговори.След отговора ми,обаче, настъпи мълчание,което не продължи дълго.
-Искам да знаеш,че не се забъркваш с правилните хора.Ние не сме просто снобари с извратени нужди.
-За мен това няма значение.-вяло отговорих.
Наистина не ми пукаше.Парите ми трябваха и щях да направя каквото трябваше.
-После ще осъзнаеш,че не си постъпила на правилното място и ще искаш да се откажеш.Но няма да можеш.Веднъж научиш ли тайната ни,нямаш право да се откажеш.
Засмях се.Това беше страшно глупаво,но реших да не й противореча.Само кимнах и влязох да си довърша работата..

На следващия ден бях на родителска среща на класа на Мейли.Училището й беше доста елитна гимназия и пълно с пропаднали ученици като нея.Нямаше да си кривя душата,Мейли не бе успяла да стане човек.Не мога да я виня,тя не израства в правилната семейна среда.Аз не можех да й осигуря и това си беше.
Родителската среща беше ужасна,както винаги.Името на Мейли се чуваше постоянно.Само учителят й по Митология я похвали и то доста.
-Мейли е една от най-добрите ми ученички-говореше младият учител.-Винаги е подготвена зачаса.-наблегна особено много на „подготвена” и се ухили по странен начин.
Преподавателката по испански език я изкара голям дявол,каквато си беше Мейли:
-Мразя това момиченце.Лази ми по нервите.Постоянно говори,не пише домашни..-каза и още куп неща,от които се постарах да се абстрахирам.
Останалите учители не казаха нищо по-различно.Вече бях свикнала,както и останалите родители.Никой не се обръщаше към мен,когато говореха за Мейли като в началото.
Към края на събранието осъзнах,че съм проспала половината от мероприятието.Бях много изморена и имах чувството,че ще припадна.Излязох отдвора на училището и се запътих към колата си,но нея я нямаше.На мястото й бе паркирана друга кола-BMW.Много по-нова,лъскава и луксозна от моята.Направих озадачена физиономия.Не очаквах точно него.Тайнственият ми работодател ми кимна към пасажерската седалка.Качих се в скъпото му возило.
-Не те очаквах.-казах,просто защото не знаех какво друго да кажа.
-Реших,че искаш да те закарам на работа.
-Да,разбира се.-рекох и си сложих колана.
-Изморена си.
Колко очевидно.Бях в доста кисело настроение,но то бе изместено от несъзнателно привличане към мъжът.Не свалях погледа си от него през целия път.Разглеждах тялото му,лицето му.Попивах всяка извивка,всяка черта.А той,въпреки че ме забеляза,сякаш не се интересуваше от това.Прииска ми се да го докосна,но се въздържах.
Паркира пред остъклената сграда.Поведе ме към осмия етаж.Каза,че там ще работя,но не каза какво точно.Въведе ме в голяма стая.Прозорците бяха затъмнени
И не се виждаше какво става навън.По средата имаше кръгло легло,върху малък подиум,а над леглото висеше кристален полилей.Спалното бельо беше от сатен и с цианов цвят.
-Можеш да си починеш.-каза той.
Аз се обърнах и импулсивно попитах:
-Не знам името ти.Ще ми го кажеш ли?
-Дмитрий Петерхоф.
После излезе.Почувствах се така сякаш на мига трябваше да заспя.Проснах се на леглото и буквално заспах на секундата.
Сънувах много извратен сън.Дмитрий влезе в стаята.Приближи се към леглото.Аз бях като опианена.Започна да ме целува и докосва.Не можех да му противореча.Исках го,желаех го силно.Въпреки че съм на 21 години,досега не съм била толкова интимна с мъж.И му го казах..А той стана още по-нежен,ако беше възможно да има повече нежност на света.Сънят беше някак вълшебен.Горях в ръцете му от страст...
...и всичко беше толкова истинско.

Събудих се от силната светлина на полилея.Закрих очите си сръка.Запремигах срещу дланта си и бавно свалих дланта от лицето си,свиквайки със силната светлина.Не можах да асимилирам къде точно се намирам.В последствие,след като видях Дмитрий да стои до прозореца се сетих.Навън бе тъмно.Явно още беше нощ,а Дмитрий вече бе облечен по-разпуснато.Изглеждаше пълен с енергия за разлика от моя милост.Не знам колко часа бях спала,но имах чувството,че съм по-уморена и от преди.Сякаш нямаше да събера сили дори да се помръдна.Бях като изцеден лимон.Все едно през цялото време съм бягала километри наред вместо да спя.Странно.
Сънят започна да избледнява и постепенно го забравих,но усещането си остана за дълго време.
-Колко е часът?-попитах и се изправих до седнало положение.
Чак сега осъзнах,че съм само по бельо.Побързах да се покрия със завивката.Не си спомням да съм се съблякла.
-8 и половина вечерта.-отговори Дмитрий.-Спокойно,не съм правил нищо против волята ти.-каза той,когато видя озадаченото ми и стреснато изражение.-Ще пратя някого,да ти помогне да се облечеш.
-Добре.-вече по-спокойно казах аз.
Веднага щом напусна помещението,влязоха две жени,облечени с униформи.Едната носеше корсет и тъмен панталон,а другата-ботуши на висок ток.
Измъкнах се от леглото с триста зора и се облякох.Дрехите бяха еластични и изключително удобни.Сякаш са правени специално за мен.Огледах се в огледалото покриващо една от стените.Намерих козметика в едно от шкафчетата на високата секция,разположена до вратата.Гримирах се набързо и сресах косата си.
В коридора се разнасяше силна музика.Тя ме отведе до залата,в която се бяха събрали всички от снощи.Дмитрий се бе разположил върху няколко възглавнички пред ниска масичка.На нея имаше запалено нергеле.До Дмитрий седеше Светлана.Бе преметнала ръка през раменете му.Шепнеше му нещо.
Около тях,на пилони,танцуваха мъже и жени.Осветлението беше приглушено.Заради дима не виждах лицата на повечето хора.
Барът бе в дъното на залата и ме очакваше.По барплота бяха инкрустирани диаманти и изумруди.Чашите бяха лъснати до блясък.Това ми хареса,както и лукса.Разгледах таблицата с коктейлите.Бях правила всички,без един-Истинскакръв.90% от него беше алкохол,останалите 10% бяха истинска кръв.Сана и Кристофър се стрелнаха право към този коктейл.Опитах се да не мисля какво има вътре,докато го правех.Занесох им ги.
-Красавица.-изчурулика Светлана.
Не знаех за кой говори.Не исках и да знам.
-Сукуб лесбийка.-засмя се Кристофър.-Каква комбинация!
-Дмитрий,ще се менкаме.-измърка в ухото му Светлана.
Отдалечих се възможно най-бързо от тях.Разговорите им не че засягаха.
До 12 часа не съм правила нищо.Тогава Дмитрий ми предложи да ме прибере вкъщи и аз се съгласих.
Не си казахме нищо по пътя.Явно нямаше какво.Накрая си казахме по едно„чао”.Аз се отправих към безкрайните си проблеми.Мейли седеше на дивана във всекидневната.Беше се свила на кълбо и се взираше в тъмнината.Не ми се занимаваше с нея.Подминах я,но тогава чух гласът й:
-Нищо ли няма да ми кажеш?-бе плакала.
Спрях се без да се обръщам,за да я погледна.
-Нямам какво да ти кажа.-прошепнах.
-По дяволите,Дейзи.-избухна Мейли.-Спя с учителя си по Митология.Не може да не ми кажеш нещо!
-Предположих,че спиш с него.-свих рамене.-Наистина съжалявам,че не успях да те поправя.
-Помогни ми,Дейзи.-примоли се тя.-Не искам да съм като мама.Искам да съм като теб.
Прегърнах я.Не знам какво трябваше да направя освен това.Но знам какво можех да й пожелая:
...Не ставай като мен.

Ето втората част..Третата още не съм я дописала
xD

by **Беатрис Вандекам** Сря Ное 17, 2010 12:59 pm

Невероятно...очаквам още Smile

by **Атланта Бекет** Съб Ное 20, 2010 3:55 am

The Dead rose by Atlanta Savoy Snowwalkbydreamtraveler

Menya polnost'yu net
Absolyutno vser'yoz
Situatsiya "help"
Situatsiya "SOS"

Ya soshla s uma, yasoshla s uma
Mne nuzhna ona, mne nuzhna ona
Ya soshla s uma, ya soshla s uma
Mne nuzhna ona, mne nuzhna ona

Raz, dva posle pyati
Mama papa prosti
Ya soshla s uma
Raz, dva posle pyati
Mama papa prosti
Ya soshla s uma

Предупредена
Новата ми работа и по-голямата заплата заплата ми влияеха добре.Плащахбез проблеми сметките.Купувах храна и нови дрехи на всички.Наспивах се.Имахмного свободно време,което използвах до край.Бях в страхотно настроение презцялото време.Раят,доколкото бе възможен се сбъдваше и отваряше широко портитеси пред мен.Съдбата ме благославяше и ми даваше шанс да живея нормален живот.
Забелязах и още едно,много необичайно нещо.Почти винаги,когатопреспевах в резиденцията,сънувах как правя секс с Дмитрий.Много извратено,знам.
И винаги,след като кънувах това,се чувствах като изцедена.Не разбирахкакво означават сънищата ми.
На вечер правя по 2-3 коктейла и в 12 часа се прибирам.Супер,нали?
Дмитрий ми купи нова кола.Нисан от 2008 година или нещо подобно.Не моехи да си мечтая за такава кола и такава работа.Всичко беше идеално.

-Мейли,искаш ли да те закарам на училище?-провикнах се,докато отхапвахот препечената си филийка.
Бях напълно готова за този ден.Днес бях отпуска и мислех да отида накозметик.Да се поглезя малко и после да се прибера и да се наспя еднохубавичко.Оставих закуската си и облякох палтото си.Минах набързо през коридораи намигнах на отражението си.
Мейли излетя от стаята си.За последните 2 месеца успехът й в училище сеповиши осезаемо.От двойки и тройки скочи на четворки и петици.Започна да сеоблича по-прилично и вечер да се прибира в осем часа.
-Идвам,Дейзи.-изчурулика Мей.
Заведох я на училище.Пристигнахме половин час по-рано.
-Дейз,искам да те попитам нещо.-звучеше доста сериозна.
-Питай.
-Напоследък настъпиха големи проблеми във финансовото ниположение.-помълча малко.-Не разбирам,кой ти плаща по 5 хиляди евро на месец,зада правиш коктейли?
Замълчах за малко.И аз не знаех.Да общувах с Дмитрий,но не знаех нищоза него..Беше като дълбоки тъмни води.Не го познавах,не знаех с какво сезанимава и как изнамира толкова пари за всичките глезотии в резиденцията.Имашедве възможности:
*много заможен бизнесмен
*мафиот
-Един много добър човек,Мейли.-замазах положението с усмивка и йпомахах,докато излизаше.

За първи път посещавах козметичния салон „дьо Вел”.Беше най-снобарскияи го посещаваха единствено жени от богаташкия квартал.Този ден и аз бях оттях.На входа ме посрещна висок старец.Седеше зад рецепцията и броеше някаквипари.
-Здравейте госпожице Темптейшън.-поздрави ме и вдигна милия сипоглед.-Господин дьо Вел Ви очаква.
-Благодаря.-усмихнах се.
Тъй като Дмитрий ми записа час ми се полагаше най-доброто.Бях вобособено помещение и за външния ми видсе грижеше съдържателя.
Дьо Вел беше най-добрият козметик.Умееше абсолютно всички процедури.Ида вметна беше гей.Но нали казват,че най-добрите приятелки са мъже.
-Мила,имаш прекрасни пръсти.-похвали ръцете ми.Държеше ги в своите иоглеждаше ноктите ми.-Такива нежни и крехки.Ще вземем да ти сложим една ноктопластикаи френски маникюр.
Мразех ноктопластиките.Първите няколко часа с изкуствени нокти саужасно неудобни.
-Аз..няма да споря с теб.-реших най-накрая.Дьо Вел си разбираше отработата и май не трябваше да му възразявам..
-Добре.Разкажи ми за вас.-рече той,докато обработваше ноктите ми.
-За кои нас?
-Я, не се прави,момиче.За теб и Дмитрий.Той говори толкова въодушевеноза теб.Винаги си му в устата.
-Аз просто работя за него.
-Сега е така,но вие двамата имате голямо бъдеще.-предрече дьо Вел.
Говорихме си за още хиляди неща,докато ме преобразяваше.Обичаше даговори.Не спираше и постоянно обсъждахме мен и Дмитрий.Опитах се да мувтълпя,че няма нищо между нас,но той си знаеше неговото и това си е.Какво да гоправиш.НО пък беше добра компания.Жалко,че беше гей.Щяхме да сме добрадвойка.Ужас.Започнах да говоря като онези лигави момичета,които постоянно сепритесняваха да не им се разроши косата..
Щом привърши ми даде да се погледна в огледалото.Бе изсветлил косата мидо светлокафяво.Беше доста подстригана и..идеше ми да го удуша.Бе заменилхубавата ми коса с удължения.Извърнах се яростно,но детското му изражение меумилостиви.
-Хайде,скъпа Дейзи.Изглеждаш божествено.Дмитрий определено ще техареса.
-Стига с този Дмитрий!

Дмитрий Петерхоф
-Дмитрий,Сана те вика.-каза Светлана и меподмина,отправяйки се към трапезарията.
Смръщих се.Какво да се прави,трябваше даотида.Сана беше вампир и като нищо щеше да ме очисти.А аз държа да остана живпоне още век.
Сана медитираше в градината на покрива.Обичашеда идва тук и да се наслаждава на идеалната обстановка.Всъщност тя сама ясъздаде по свой вкус и трябваше да призная,че тя определено имаше вкус.
Русата й коса бе вдигната на високаопашка.Рядко виждах сребристия водопад разпуснат.Може би затова бе толковакрасива гледка.Пак бе облякла една от своите огромни,леко прозрачни ризи,коитоминаваха и за рокли.Отиваха й,няма да си кривя душата.
-Искала си да говориш с мен.-оповестихприсъствието си.
Сана се издигна във въздуха и си стъпиграциозно на краката,в разрез с нейните действия се настаних на нейното място исъщо заех позата,издигайки се на няколко сантиметра във въздуха.
-Изтощаваш я,Дмитрий.-гласът й се разнесе катотопъл полъх.-Скоро ще изпиеш и последната й жизнена енергия.
-Правя си сметка да я задържа още 1 година.-казахи отворих едно око.-Не се притеснявай.
-Много скоро ще загубиш птицата...-пакзапочваше с предсказанията си.Мразех ги,защото винаги се оказваха верни,а тясамата им придаваше такъв драматизъм,че бе като на филм.
-Не ме интересува!-побързах да я отрежа,но тянастоятелно продължи.
-Прекарваш много време с нея,направи й огромниподаръци.Привързваш се към нея Дмитрий.Съвсем скоро ще я загубиш.-замълча замалко.Явно следваха неща,които нямаше да осмисля или нямаше да харесам.-Отцялата работа ще се роди нещо могъщо.
Погледнах я отегчено и с ехидна усмивка.Идешеми да й извия вратлето.За каквото и да говореше,не звучеше добре.И с това щяхда я запомня.
Сана Маркович -сериозната и отговорната.Рядкосе усмихваше и винаги говореше истини.Беше пристрастена към реалността и честосъм се чудел дали не е мазохистка на тема душевна болка.Обичаше да си страдатихо и мълчаливо.А колко отмъстителна беше,не е реално.
-Добре,Сана.Мини към добрата новина.
-Защо реши,че има добра?-учуди се тя и скръстиръце.
-Защото току що ми съобщи лошата.
-Има спасение.-усмихна се самодоволно тя.-Убийя!-стовари тежките си думи по най-директния начин.
-Дразниш ме.-с тези думи приключих разговора исе опитах да спра да мисля за това.Беше жестоко да го чуя от нея.
Дейзи Темптейшън
Събудих се към 11 сутринта.Беше ми адски лошо и ми се повръщаше.Навсичкото отгоре имах и температура.
Изритах одеалото на една страна и се втурнах към тоалетната.След 15минути повръщане бях по-добре.Бях пипнала някой вирус.Супер.Днес явно нямаше даходя на работа.Изправих се и се добрах едвам- едвам до мивката.Виеше ми сесвят.Измих си очите и се погледнах в огледалото.Скулите ми бяха изпъкнали.Имахтъмни кръгово под очите и сякаш лицето ми бе изпито.Бях по-бледа от когато и дабило и очите ми бяха зачервени.Устните ми изпъкваха с аления си цвят.Изглеждахмного зле.
Първата ми работа,след като излязох от банята беше да се обадя наДмитрий.Винаги вдигаше на момента.Просто цепеше секундата.
-Да?-звучеше раздразнен.
-Дмитрий,аз съм-Дейзи.-едва казах.-Днес няма да дойда.
-Защо?
-Защото съм пипнала някакъв вирус и не ми е добре.
-Да ти пратя ли доктор?-винаги беше много загрижен и предлагаше да миизпрати някого,но аз по принцип отказвах.
-Не,не!Ще се оправя.Просто трябва да поспя още малко.Ще изпия някакволекарство и ще се оправя.
-Добре,Дейзи.-гласът му отново стана като кадифе и сякаш погали ухотоми.-По-късно може да мина да те видя.
-Чао.-казах и затворих.
Проснах се на леглото и се превих на две.Мразех лекарства и май гоизлъгах.Щях да си се самолекувам без гадни,глупави хапчета.Щях да си направяедин силен чай и щях да му сложа огромно количество мед.Но бях толковаизтощена,че не можах да помръдна от мястото си.Само придърпах завивката и таказаспах.
Усетих студена ръка на челото си.Разсъних се и вдигнах поглед нагоре,зада видя как Дмитрий се бе надвесил над мен и бе сложил ръката си на челотоми.Прозях се и му се усмихнах.
-Какво правиш тук?
-Нещо развалено ли си яла?
-Ей,аз попитах първа!-сопнах се и скръстих ръце пред гърдите си.
-Моят въпрос е по-важен.-отряза ме моментално той.
-Ако искаш отиди да провериш хладилника и виж какво съм яла.
-Вече го направих.-сви рамене той.-Всъщност сестра ти направи подробнаинспекция и ми докладва.
-Ох,просто съм болна.Нищо ми няма.Престани да се държиш така!-отдръпнахсе от него.
-Как се държа?-попита язвително Дмитрий.
-Загрижено.Don’t worry, be happy!-ухилих се доушите и се изправих.
С голяма радост установих,че съм много по-добре,всъщност сякаш минямаше нищо.Не чувствах болка,нямаше го световъртежа,нито температурата.Бях катонов човек.Идеше ми да затанцувам лудо.Мразех да съм болна и бях много горда съссилната си имунна система.
-Я лягай!-Дмитрий ме хвана за ръката и ме дръпна надолу.
-Ама,вече ми няма нищо.-заоправдавах се.Не помогна.
-Слушай малко.Заминавам за Турция.
-Какво ще правиш,ти заклет англичанино в Турция?-попитах го с леканасмешка.Позамислих се малко и изведнъж се заковах неподвижно.-Това значи ли,чесъм уволнена?
-Искам да дойдеш с мен.-изстреля Дмитрий и аз притихнах.Изгледах гокато зашлевена.Какво щях да правя аз с него!?И най-вече,как щях да оставясемейството си тук?.Сякаш прочел мислите ми,изпревари въпроса ми.-Мислих многои ще имам нужда от компания.Сана и Светлана ще се погрижат на сестра ти,братята ти и майка ти да не им липсванищо.Знаеш,че и двете са много сериозно относно семейни отношения.
-Всъщност не знам.-поклатих глава отрицателно.
-Вече знаеш.Приготви си багажа,заминаваме тази вечер.-заповяда миДмитрий.
Напусна стаята ми.Стоях и гледах след него и не можах да повярвам,че мизаповяда.Имаше нещо тайнствено в него.Нещо,което не искаше да разбера.Винагикогато започнех да задавам много въпроси ме отрязваше по този начин.Иначе вповечето случаи си беше в съвсем добре настроение.Държеше се нормално и честоразговаряхме,предимно за глупости.Но щом станеше дума за него,веднага синамираше работа или сменяше темата.

Оправянето на багажа беше най-омразното нещо в цялата работа.Дарън иСтивън измъкнаха отнякъде един огромен куфар,който се предполагаше,че ще поберевсичко необходимо.Накрая се оказа,че не е така и се наложи да взема и единсак.Когато и него натъпках с нещата,които не се побраха в куфара се успокоих иотидох да се преоблека.
Избрах най-хубавата си рокля.Спускаше се до средата на бедратами.Подчертаваше идеално бюста ми и беше с много готина шарка,цялата изпъстренас цветчета във всякакви цветове.Може би беше малко детска и щеше да подхождаповече на Мейли,но това не ме интересуваше в момента.Обух белите обувки нависоки токчета,които си подхождаха с чантата ми и се отправих към сбогуването смоите любимци.
Всички,без мама,се бяха строили във всекидневната и държаха по нещо връцете си.С тягостно усещане се приближих към тях.Дарън веднага ми се хвърли наврата.Той беше много емоционален и очите му пак бяха насълзени.Голям образ е.
-И..Д-дейзи..да н-ни донесеш п-подаръци.-изхлипа Дарън и местисна,сякаш бях плюшена играчка.Имам чувството,че щеше да ме смаже.
-Д-добре,пусни ме вече.-едвам казах и той ме пусна.Подаде ми гривна,направенаот капачки от шишета бира,стари маниста и още нещо,които не можех да определя.
-Дейз,това е от мен.-Мейли беше приготвила най-хубавото си миденогерданче,което получи,когато беше на седем.-Отива си с гривната от боклук наДарън.
Засмях се и я погледна благодарно.Не разбрах само,защо е цялата тазидрама.Аз не отивах на война и сигурно нямаше да отсъствам дълго.ВсъщностДмитрий не каза колко време ще бъдем там,което беше странно.По принцип бешемного точен,когато разясняваше ситуациите.
-Благодаря ти,Мейли.-прегърнах и нея.Тя беше по-нежна и не-удушаваща впрегръдките.
-От мен имаш презервативи.-рече Стивън и ми подхвърли кутийката,коятодържеше.Аз почервенях като домат.-Не искам да ставам вуйчо,Дейзи.Младсъм,пожали ме.-драматично изрецитира той.
Ах това мъничко..Ще се въздържа от следващата дума.Просто ще станегрозно.
-Стивън,мразя те.-засмях се и му върнах презервативите.-Надявам се тида ги използваш.
Той се ухили до ушите глупаво и сви рамене.Беше страшно сладък,когатоправеше така.Имаше вид на малко дете,което търси внимание и винаги е бил таковадете.Татко не обръщаше внимание на близнаците.Винаги бе искал момиче и гоимаше-мен.Обгрижваше ме по всякакви начини,докато майка правеше точнообратното.
После се появи Мейли и тя обираше овациите.Не изпитвам лоши чувства къмтова.Моят славен миг бе минал и беше ред на нейният славен миг.За жалост,тойприключи много бързо,когато татко ни напусна.Не виня и него.Беше прав.Майкаправеше големи скандали за нищо и беше страшно ревнива.Сега може да ревнувасамо бутилката с текила.
Това ме подсети да отида и да кажа и на нея чао.
Седеше на терасата на втория етаж и се взираше в нищото.Винаги стоешетам,когато си даваше няколко минутна почивка от алкохола.Тя харесваше природатаи обожаваше да гледа на север,към планините.Погледнах и аз натам.Вече имахаснежни шапки,но тук,долу в града все още не бе валял сняг и сигурно щях дапропусна приказния момент.
-Дейзи,седни до мен.-гласът й бе дрезгав.
Вдигна глава и впи кръвясалите си очи в мен.Някога бяха прекраснизелени,мудни очи.Сега са някак мъртви,изгубили блясъкът и красотата си.Разбрах,чеима да ми каже нещо и я послушах.Игнорирах натрапчивия мирис на алкохол,койтосе носеше от нея.Не исках да се караме точно сега.Исках да се разделим с добро.
-Кажи,майко.
-Искам да се пазиш.-проговори тя все още впила поглед в мен.-Има нещотайно в това момче,нещо опасно.Някога и баща ти бе така красив и обаятелен.
-Какво общо има това?-губех търпение,когато започнеха да ми говорят заДмитрий по този начин.
-Това е проклятието ни,Дейзи.-прекъсна мислите ми рязко.-Искам да миобещаеш,че ще се върнеш.Моля те!
Това вече беше границата.Не знам за какво ми говореха всички и каквотолкова им се въртеше в главите,особено в тази на майка,но ми писваше.Изправихсе набързо и в същият момент чух клаксона на колата на Дмитрий.Само погледнахмама за после,без да й казвам нищо и заслизах надолу по стълбите.Поех сидълбоко въздух,за да успокоя приливът на ярост.
Когато стигнах до площадката на първия етаж Дмитрий вече пренасяшебагажът ми.Направо се смаях,когато видях с каква лекота понесе огромниякуфар.Вдигна го сякаш беше малка,дамска чантичка.Явно някой е закусвал добрекато малък,помислих си и се засмях.Не усетих,кога бяхме станали готови.Осъзнахсе чак,когато той ме повика да се качвам в колата.Целунах всички набързо иизприпках при него.
Явно бе забелязал замисленото ми изражение,защото се подсмихна леко ипопита:
-Притеснява ли те нещо?
-А, не.-побързах да отговоря.-Нищо не ме притеснява.Просто се бяхзамислила.
-За какво?-отново ме запита.
-За нищо.
Всъщност мислех за много неща,но главно за това,което каза майка:”Товае проклятието ни Дейзи.Искам да ми обещаеш,че ще се върнеш”.Беше странно.Закакво въобще говореше.Какво проклятие й се въртеше в главата.Побъркана либеше?Явно бе подпийнала повечко от нормалното.
Ок,можех да се залъгвам цяла вечност и да отхвърлям неизбежното,което щешеда се случи съвсем скоро.Всичко ме присвиваше,когато си спомнех думите й.
Майко,наистина искам да ти обещая..
..но уви,не бе писано да се завърна.

by **Атланта Бекет** Съб Ное 20, 2010 1:59 pm

The Dead rose by Atlanta Savoy Revengeisservedcoldbygi

Each time I try to be the good girl,
I let myself get in the way
I try so hard to fight the bad girl

I've got an angel on the left screamin' "Get away!"
But the devil on the right sayin' "Time to play"
And I can't take it anymore
It's sabotage now
But she's here to stay

Невъзможно

Пътят към Турция вървеше добре,докато не ми стана лошо в самолета.Разбрах,че ще пътуваме с частен самолет,чак когато влязохме през служебния вход на летището и дори не минахме през цялата тягостна проверка на багажите и документите.Частния самолет на Дмитрий бе готов да излети и чакаше само нас.Бе в готовност,на обособена писта от останалите.Пилотите се качиха малко преди ние да стигнем самолета.
Пилотите изглеждаха доста опитни и мили хора,както и стюардесата-жена на около 40 години с прелестна червена коса.Имаше красива усмивка и говореше много езици.Разбрах го,когато ми предложи сладолед на 7 различни езика.
Отвътре самолета приличаше на средно голяма всекидневна.Имаше си едно обособено сепаре,диван и няколко кресла.Голямо бюро бе разположено в единия ъгъл,а в другия имаше маса и барче с всякакви напитки.Настаних се удобно на дивана и се загледах през прозореца,докато излитахме.Дмитрий не беше с мен.Веднага щом се качихме,той отиде при пилотите.Бях сама в помещението и се чувствах добре.
По средата на пътуването усетих,че ми се повдига.Изправих се и затърсих с поглед тоалетната.Намираше се в другия край и трябваше да побързам.Направих няколко крачки и започна да ми се вие свят.Явно се разболявах в определени моменти.С мъка стигнах до банята.Надвесих се над мивката и пуснах водата.Едва виждах пред себе си.Не знаех какво ми има и май наистина не беше лоша идея да отида на лекар,но твърдоглавието ми беше по-могъщо от всичко и отказвах да посещавам лекарски кабинети.
-Дейзи къде си?-чух гласът на Дмитрий.
Опитах се да изглеждам по-добре,за да не се върнем пак на разговора за докторите.Щеше веднага да ме закара в болница,щом кацнем и щяхме да отидем до там само,за да разберем,че съм пипнала някой грип.Беше ужасно.
-Тук съм.-провикнах се едва,след като си плиснах малко вода на лицето.
Отворих вратата на тоалетната и подадох глава.Дмитрий се обърна и веднага спусна проницателния си поглед по мен.Смръщи се в момента,в който се приближих към него.Явно забеляза,че не ми е добре.Мразех се.Бях такава лоша актриса.Щеше ми се поне малко да мога да го заблудя по някога.
-Не си доспиваш.-само каза и се разположи на едно кресло.Направо бях благодарна на този,който ме спаси.Да е жив и здрав.От вътрешния джоб на сакото си извади кутия с цигари и запали една цигара.Рядко го виждах да пуши,но веднъж запали ли цигара ги караше една след една.И въпреки това накрая беше активен като атлет,който през живота си не е помирисвал цигара.-Дейзи.-разтапях се,когато изрече името ми.-Ще кацнем след няколко минути.Излезе ми работа и ще се наложи сама да отидеш до хотела.Ще те познаят.-заобяснява докато пушеше и издишаше димът към мен.Аз го разкарвах с ръка.Накрая май се усети и спря да прави така.-Помни,трябва да те заведат в президентския апартамент.И каквото и да ти предлагат за пиене-не приемай,освен ако не е кола или вода.
-Защо?-погледнах го въпросително.Нещо пак му прищракваше.
-Защото аз казвам така.-отряза ме веднага,а на мен ми идеше да го фрасна.-Най-вероятно ще идват хора,които да ти предлагат някои неща..-не уточни какви,не исках и да знам.-Казвай им,че си моя.
-Но аз не съм.-скърстих ръце пред гърди.
-Но ще го казваш!
Смръщих се.Днес всички ме дразнеха и искаха от мен много странни неща.Не можеше всички да искат,а аз да не искам.
-Ще го казвам,но искам да се разходя по брега на Босфора.-тропнах с крак и това много го развесели.
-Когато се върна ще се разходим.
-Какво не мога и да излизам ли?
-Не можеш.-присмехулно обяви Дмитрий и с това загаси цигарата си и приключи разговора.
Когато кацнахме ми беше много по-добре и не ми се виеше свят.Дмитрий ме предупреди да се облека,защото през зимата не беше особено топло в Турция.Навлякох набързо горнището си и излязох през вратата,тръгвайки по коридора.Беше от онези модерните,които наричаха ръкави или нещо подобно.Въпросния ръкав ни отведе до приемната на летището,където спряхме.Обградиха ни десет мъже с черни костюми.Всеки от тях беше сигурно 2-3 пъти по-голям от мен.Огрооомни горили.Явно бяха 5 за него и 5 за мен.
-Дейзи,сега тези мъже ще те отведат направо в хотела.-каза ми Дмитрий и ме хвана за ръката.Приближи я до устните си.Толкова близо,че усещах топлия му дъх по кожата си.Беше ми толкова познат и ефектът от него беше разтапящ.Но не я целуна.Сякаш само ме подмами да искам още и още и до там.Прииска ми се да го фрасна и да му заповядам да ме целуне.Въздържах се от такива изблици.
Разделихме се и се учудих,че всичките десет горили тръгнаха с мен,а Дмитрий се запъти не към изхода,а към една от вратите от административната част.
Не подложих действията му под съмнение.Нямаше смисъл,въпреки че ми се искаше да знам къде отива и какво прави.
Отведоха ме във възможно най-скъпият и тузарски хотел в Истанбул.Подът беше полиран до блясък и можех да се закълна,че ако се наведа и се огледам ще видя отражението си съвсем кристално.Асансьорът беше остъклен и когато се качих умрях от страх.Мразех високото,а когато гледах как земята се отдалечава ми ставаше още по-зле.Беше отвратително преживяване и си казах,че повече няма да го използвам.
Президентския апартамент имаше западно разположение,за разлика от останалите стаи в сградата,които гледаха на юг.Всичко в хотела ми харесваше.Обзавеждането беше в ориенталски стил.Доста екзотично.Из апартамента се разнасяше успокояваща ориенталска музика.Много ми хареса и приятният не натрапчив мирис на запалените ароматни клечки.Пердетата бяха плътни и в размит оранжево-жълт цвят.
Исках да видя колко спални има и за огромна изненада от моя страна беше само една.Имаше красива рамка с мотиви от ранните векове на Турция.Сигурно беше ръчна изработка,защото никъде другаде не бях виждала подобна.Приближих се и докоснах завивките.Бяха от мека коприна.Проснах се и се загледах в балдахина.Перденцата бяха прозрачни от изящна дантела.Бас ловя,че можех да си направя рокля от тях и завивките.
На вратата се потропа и отидох да отворя.Беше пиколото и носеше багажът ми,както и този на Дмитрий.За разлика от моят огромен куфар,с който служителят се поизпоти,докато го вкара в гардеробната(о да,апартамента си имаше гардеробна,което беше много яко),Дмитрий имаше доста по-малък.
Когато пиколото ми пожела приятен ден на английски,но с доста акцент и изчезна ме налегна страшно любопитство.Какво ли имаше в багажа му?Понякога бях непоправима филмирана дама.Приближих се и го отворих.Най-отгоре бяха прилежно сгънатите му и изгладени дрехи,направо ме хвана срам,защото знаех,че моите са просто нахвърляни.Внимателно извадих на няколко купчинки.Съзрях две кутии,които изглеждаха доста съмнително,но преди да успея да ги отворя бравата издрънка.
-Дейзи,вътре ли си?Отвори ми.-беше Дмитрий.
Възможно най-бързо върнах дрехите обратно в куфара и го закопчах.Забързах се към вратата,но явно той успя да си отвори и в опита си да спра се спънах в ниската маса.Полетях директно към вратата,която тъкмо се отвори и аз се стоварих върху Дмитрий.Нямам представа как успя да остане прав и не ме интересуваше.Косата ми се разроши и падна пред лицето ми.Дмитрий ми помогна да запазя равновесие.После разкара косата от лицето ми.
Направо се разтопих,когато усетих ръцете му на кръста си.Към магията се прибави и прекрасната му усмивка.За първи път я виждах,беше страхотна.Човек можеше да я наблюдава цяла вечност,но тази вечност бе прекъсната от него.
-Обличай се.-прошепна ми.-Лодката ни чака.
-Коя лодка?-погледнах го недоумяващо.
-Обещах ти нещо.-засмя се Дмитрий.
Щях да го убия.Винаги преувеличаваше,но успяваше да удовлетвори желанията ми.
Заведе ме на пристанището,а там ни чакаше яхта.Ако на това му викаше лодка,аз трябва да съм жаба.Трябва да отбележа,че неговите представи за „малко” бяха доста големи и с това го доказа още веднъж.
Помогна ми да се кача.Всичко беше супер романтично.Като изключим,че явно нямаше да останем сами.Имаше прекалено много персонал.Поне според мен,а аз май нямах право на глас по този въпрос.
Огледах се.На палубата бе разположена маса за двама със запалени свещи и елегантен порцелан.Един мъж взе палтата ни и ни поведе към въпросната маса.Засвири тиха,романтична музика.Представях си Дмитрий,доста по-различен по отношение на романтиката,но по-късно осъзнах,че е роден да бъде точно такъв-джентълмен.Мъж на място,но и такъв,който умее да направи една жена щастлива.По дяволите,защо си мисля такива неща?!
Дмитрий ме заобиколи и дръпна стола назад,за да седна.Погледнах го невярващо,но той само ми се усмихна и направи настоятелен жест с ръка.
-Хайде,не ми отказвай една вечеря.-каза и обаятелната му усмивка веднага цъфна.Сега осъзнах,че просто я обожавам.Беше една такава красива и неустоима.Привлекателна и заразителна и..до тук..Ако продължа да стоя права и така замислена щях да стана малко подозрителна.
Настаних се малко сковано и се наместих добре на стола с мека седалка и облегалка.Беше изключително удобен.Проследих красивите му и плавни движения,докато се настаняваше срещу мен.Движеше се така сякаш не докосваше предметите,не стъпваше по въздуха.Малко странно определение,но беше най-точното,което можех да измисля.
Разбира се,че нямаше да му откажа.Това би било грях.Кой би му отказал?И отново се хванах да мисля за глупости.
-Тази вечер,специално за теб готвят най-добрите италиански готвачи.-каза ми,сякаш беше нещо обикновено.
-Защо?-опулих се насреща му.-Аз съм съгласна и на румсервиз.
-Защото си специална,умницо.-засмя се Дмитрий.
Посмутих се.Не бях свикнала да ми говорят така,всъщност не търпях да ми говорят така,а сега ми бе приятно.Трябваше да си призная-харесвах го адски много и в момента се чувствах като хлапачка или тийнейджърка,която е срещнала някой актьор от любимия си филм.
-Мислиш ли?-изчервих се и го погледнах скришно.
-Щом го казвам,значи го мисля.-смигна ми.
Сервираха ни някакви пред ястия,за които дори не бях чувала,но признавам че бяха вкусни.Морската храна беше много добре приготвена,а и аз бях много гладна.
-Какво ще правим в Турция?-попитах изведнъж.
Сетих се,че Дмитрий така и не ми разкри причината за визитата ни.Той се позамисли.Явно имаше неща,които не трябваше да знам и сега се чудеше как най-нежно да ми поднесе нещата.Мразех,когато прави така.Не съм бебе,не съм и малка.По дяволите на 23 съм,мога да знам.Но явно за него не бях достатъчно зряла.Тогава в главата ми се зародиха още един жизненоважен въпрос,който просто бях подминавала преди.
Какво работеше Дмитрий?Трябваше да е нещо много скъпо платено,за да си позволи този безграничен лукс,в който живееше.
-Да кажем,че имам малко сметки за разчистване.-увъртя го той умело.
-Какво си направил?-полюбопитствах.
-Пряко не съм направил нищо.
-Но все пак си направил нещо?-настоях.
-Тези неща,не те засягат,Дейзи.-чисто и просто си ме отряза.
-Защо да не ме засягат?Можеш да ми кажеш и ще измислим рационално решение на проблема.
-Дейзи няма с какво да ми помогнеш този път.
-Ти,с мафията си забъркан,нали?-скочих драматично.
-И да,и не.-поклати глава Дмитрий.-Зависи какво разбираш под „мафия”.
Млъкнах.Някак си ми уби желанието да разкрия причините,за които още не бях достатъчно голяма и нямаше да разбера скоро.Измъчвах се,когато не знам нещо.Не че бях клюкарка,но обичах да съм осведомена винаги и по всяко време.Непосветеността ме изгаряше,да не говорим за безграничното любопитство.
-Дейз,обещавам,че няма да останем тук дълго.-отново заговори Дмитрий и този път някак предпазливо.-Не е станало нищо сериозно.Само трябва да се срещна с едни..-отново се замисли.-..приятели и да си разчистим сметките по бизнеса.Няма да те намесвам,обещавам.
Изгледах го изпитателно,но после само свих рамене и се ухили до ушите като някоя колежанка.
Вечеряхме до късно.Сигурно се мотахме около 3-4 часа само с вечерята и още един-два ми разказваше за забележителностите,които наблюдавахме от далеч.Знаеше доста за Истанбул и като цяло за Турция и нейните забележителности.Оставах толкова затъпена с всеки негов разказ,че по едно време се почувствах ниска колкото тревата.Беше странно да стоиш до мъж с толкова много знания и през цялото време да кимаш и да казваш „да,интересно е” или „ами онова там,какво е”.Чувствах се много неудобно и ми се искаше да скоча от палубата на яхтата и да си плувам чак до Лондон.
И всичко щеше да бъде перфектно,ако отново не ми беше станало лошо.И този път не се измъкнах от Дмитрий,както направих миналите два пъти.
-Дейзи,след двадесет минути ще се върнем на пристанището.-оповести,след като отиде в кабината да говори с капитана.-И отиваме направо в болница!
-Не искам.-нацупих се и скръстих ръце пред гърдите си.
-Не те питам-отряза ме,както правеше винаги и то по съвсем същия начин.Знаеше,че така слага окончателен край на разговора и аз нямаше да се възпротивявам.Просто не можех.Застанете и вие пред такъв мъж и се опитайте да му откажете нещо,да видим дали ще успеете.Аз не бих и го доказвам,за вас не знам.
Експресното връщане на пристанището дори не трая двадесет минути.Мога да се закълна,че бяха около 15.Та от яхтата направо в колата и от колата направо в болницата.
Разбира се отидохме в частна клиника.Веднага ме тикнаха в болничната стая при лекарят.За мое учудване и с него нямах проблем с разговорите.И той говореше английски пък и италиански.Кеф ти на един език кеф ти на друг.
-Седнете,госпожице Петерхоф.
-Темптейшън.-поправих го кисело.
-О, извинете ме,реших,че сте съпруга на господин Петерхоф.-усмихна се лекарят топло.Защо всички си мислеха това?Толкова ли беше очевидно,че не бих отказала да нося фамилията на Дмитрий.Дори бих била доста горда.-Е, какво Ви е госпожице Темптейшън?
-Ами,всъщност,малко ми се гади от време на време,но съм сигурна,че ми няма нищо.Дмитрий просто преувеличава.
-Ясно.-докторът изглеждаше замислен.После изведнъж вдигна поглед и каза с усмивка.-Ще Ви вземем кръв за изследвания.
Сестрата дойде и ми взе кръв.Не питайте как не припаднах и аз не знам.Толкова много мразя игли и всякакви остри хладнокръвни неща,които са способни да пробият кожата ти или направо да ти отрежат главата.Е,една игла не можеше да ми отреже главата,но можеше да бъде смъртоносно оръжие
Не гледах,докато траеше процедурата,всъщност не си позволявах да погледна.Докато се усетя и взетата кръв вече беше в епруветката.Казаха ми да изляза при Дмитрий и да изчакам там.
Седнах на студената седалка до него.Отново беше непоклатимо спокоен и изглеждаше такъв непукист.Пишеше нещо на телефона си и веднага щом ме видя го прибра в джоба на якето си.
-Какво стана?-попита ме.
-Взеха ми кръв и ми казаха да изчакам малко.
„Малко” според представите на лекарите за време беше от рода на „около час,час и половина”.Нямах за какво да си говоря с Дмитрий,пък и той не подхващаше разговора и седяхме обгърнати от неловката тишина.Поне за мен беше неловка,за него не съм много сигурна.По изражението му личеше,че се наслаждава на липсата на разговор.
-Дейзи Темптейшън.-провикна се сестрата и аз се изстрелях към кабинета на доктора.
-Аз му казах,че ми няма нищо.-започнах самоуверено и с доволна усмивка,когато видях,че разглеждаше доста развеселено резултатите.
-Права сте.Няма Ви нищо.-докторът се облегна назад в кожения си стол и се засмя.-Честито мис Темптейшън,бременна сте.

by Наталия Нортман Пон Ное 29, 2010 7:56 am

БРЕМЕННА

Ама как..?!Нали не е спала с Дмитрий...Или е?!?! ДАВАЙ НЕКСТТТ lowe

by **Атланта Бекет** Пон Ное 29, 2010 12:19 pm

Това ще го запазя в тайна,а следващата глава в момента я пиша..Когато стане готова веднага ще я постна
Smile

by **Атланта Бекет** Съб Яну 15, 2011 4:55 am

The Dead rose by Atlanta Savoy Findmebydarkremorse

Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.
Принудена
Събудих се от последвалия кошмар след прекрасния, не знам за кой
път,повтарящ се съм с Дмитрий.Изправих се рязко и осъзнах,че е прекалено рано.Навън все още беше тъмно като в рог.Бях обляна в студена пот.Главата ме болеше и имах чувството,че ще припадна от шокът,който ме заля.
Извърнах се надясно,само за да видя как господин Петерхоф спи като
бебе..Бебе?!Не беше възможно.Не можех да повярвам.Как въобще..Умът ми не го
побираше.След като не съм била толкова близка с мъж,няма как да съм брем..Не
мога да изрека тази дума...Ако го направя ще умра.Сега какво щях да кажа на
Мейли,Дарън,Стивън?На мама?Щяха да ме помислят за луда и да ме обявят за позор
за семейството,защото просто не си признавам,че съм правила секс и защото не
знам кой е бащата.Кой знае какво ще ми кажат?!
Бях на път да се побъркам наистина.От няколко дни постоянно мислех за
това и с всяка следваща мисъл се убеждавах все повече и повече,че вероятно съм
се напила и не помня.Но аз не пия,да го вземат мътните.Не съм близвала алкохол
от гимназията.И тази теза отпадна и аз останах сама със странните си
предположения,че може би съм втората Дева Мария,или каквато беше
там.Стига,жените не забременяваха от въздуха!По принцип все имаше някое
копеленце,което не е използвало презерватив.Лошото в моя случай беше,че няма
как да има такова копеле.
Побутнах Дмитрий внимателно,в опит да го събудя.Изражението на лицето
му беше идеално неподправено и спокойно.Голите му гърди се повдигаха равномерно
в такт с вдишванията и издишванията.Трябва да вметна,че той нямаше навика да
облича пижама и спеше само по боксерки.Не че мога да имам нещо против това.Беше
си вълшебно през нощта да усетиш как силните му ръце,несъзнателно са те прегърнали.
Побутнах го втори път и този път той се размърда.Отвори едно око и ме
погледна сънено без особен интерес.
-Какво има?-попита,прозявайки се.
-Искам да ти кажа нещо.-притеснението си личеше до краен предел в гласа
ми.Аз цялата треперех.
-Сега ли?
-Да,сега!-отрязах го и отместих поглед.Не му бях споделила какво ми
каза доктора и той не се поинтересува след като излязох,та бях решила да си
мълча известно време,но известното време мина и не можех повече да го крия от
него.Най-малкото, нямаше на кой друг да споделя, а имах нужда да кажа на някого
и този някого да разсее съмненията ми.
-Дмитрий,аз съм бременна.
-Честито.-изпъшка той и се обърна на другата страна,завивайки се през
глава.
-Но,Дмитрий има проблем.-издърпах му завивката и я хвърлих на пода.
-Какъв?-без да се обръща попита.
-Аз..ами..-беше ме срам да си го призная.Взех възглавницата си, сложих
я на коленете си и зарових лице.Поех си дълбоко дъх.Трябваше да бъда смела като
в първия си сън с него.Трябваше да му кажа без да ме е страх ,защото това не
беше хич малка аномалия.-Ами аз..такова..не мога да съм бременна.
-И защо така?
-Защото..аз, такова..Никога не съм..сещаш се.
-Не се сещам.-почти заспало ми отговори Дмитрий.
-Никога не съм била с мъж бе, говедо!-избухнах и го фраснах с
възглавницата.После отново зарових лице в нея, залята от мигновен срам.
Очаквах да ми се изсмее и да се обърне и пак да заспи.И той да ме
помисли за луда.Минутите на тишина бяха най-тежките за мен.Но вместо да чуя
смехът му, той проговори съвсем сериозно.Гласът му ми прозвуча някак далечен и
когато вдигнах поглед го видях как се облича на пожар.
-Какви ги говориш,Дейзи?-обърна се към мен като обезумял.
-Не знам.-съвсем тихо рекох, уплашена от реакцията му.
Седна на леглото до мен и обхвана раменете ми с ръце.Разтресе ме леко и
заговори отново някак стреснато.
-Дейзи,искаш да ми кажеш,че..
-ДА,ТОВА ИСКАМ ДА ТИ КАЖА!-разкрещях му се.-Да не мислиш,че съм наясно
какво ми има?!Защото очевидно ми има нещо и то е някакво анормално
явление,защото не е възможно да забременея от нищото..Без някой да е..
-Не е възможно.-стисна зъби Дмитрий и ме пусна.
Изправи се бавно и се обърна с гръб към мен.Виждах как мускулите му се
напрягат и изпъват бялата тениска, която бе навлякъл.Почувствах се странно
пренебрегната и отхвърлена.Сякаш изгубих и последната си възможност да споделя
на някого.Тя си бе отишла с Дмитрий,а той изглеждаше странно притеснен и
шокиран от новината.Все едно беше виновен за нещо.За какво да е виновен,че съм
някакво извънземно?
Тишината отново се настани помежду ни.Помълчахме малко,той вгледан в
мен,аз в ръцете си..Поех си дълбоко въздух и извърнах лице към него.
-Давай, може да ми кажеш, че не съм наред.Няма да се обидя или
разочаровам.
-Обличай се.-глухо ми заповяда Дмитрий.-Отиваме на едно място.
В следващият момент грабна телефона си и набра нечий номер.
-Сана,имаш ли минутка?-не чух какво му се отговори от другата страна,но
явно отговора беше положителен,защото продължи някак сковано.-Случи
се...Да..Онова,което ми каза..Аз..Аз не съм виновен.-паузите бяха запълнени с
викове от другата страна,но не като ядосаните викове,а сякаш Сана се надвикваше
с някакъв шум.
Може би отново бяха в някой нощен клуб или дискотека..Ох, от къде да
знам?!Но, ако не мисля за това ще мисля за Онова, а аз не искам да мисля
за него.
Покорно станах от леглото и навлякох първата рокличка, която попадна в
полезрението ми.Не знам къде щеше да ме води.Беше ядосан.На мен ли?!Аз виновна
ли съм за нещо?Може и да бях.Ала, какво общо имаше той с моите проблеми?
Стояхме пред ниска дървена постройка, приличаща повече на развалина,
отколкото на място за живеене.Не казах нищо по този въпрос.Стените бяха
криви.Прозорците изпочупени под странен ъгъл,но вътре светеше.Лека приглушена
светлина, вероятно от свещ.Предполагам, че нямаше мебели или поне не съзрях
такива, докато се взирах в къщата отвън.Полъхваше лек, хладен ветрец.Това правеше ситуацията още по-зловеща инепредсказуема.Несъзнателно се свих до Дмитрий,който не реагира по никакъв начин.Сепнах се.Никога не постъпваше така или поне не помнех.Негативността бликаше от него като от фонтан.Яростта му беше сдържана.Видях дланите му стиснати в юмруци и се почувствах странно виновна.
Застанахме пред почти падналата врата и той почука с металното
чукалце.Защо го направи?От учтивост?Та тя вратата си беше отворена,само
трябваше да я отмести няколко сантиметра и тя да падне.
Силно изскърцване ме накара да потреперя.Пред нас застана нисък мъж с
измъчено лице.Беше някак съсухрен и в същото време изглеждаше изплашен от
нещо.Когато видя Дмитрий потрепери и пребледня, сякаш беше видял призрак.
-Акселия вкъщи ли си е?
-Г-господарката не приема посетители по това време на
денонощието..-отговори глухо мъжът.
-Мен ще приеме.-властно наложи думата си Дмитрий и мъжът се отдръпна,за
да минем.
Минахме не повече от три ментра и навлязохме в приятна
обстановка.Всъщност малко плашеща,но като цяла успокояваща.Навсякъде имаше
свещи,кои догоряли вече,кои току що запалени.Разнасяше се лек аромат на нещо
средно между ванилия и шоколадов пудинг. Замая ми се главата и ми причерня,но
преди да падна,Дмитрий ме накара да седна на стола пред висока,кръгла
маса,върху която имаше стъклена сфера,от онези на старите гледачки по
филмите.Сякаш беше пълна с някакъв газ,но не бях сигурна дали не ми се
привижда.Не можах да пропусна картите Таро,разпръснати от другата страна на
дървената маса.Бяха изрисувани с някакви страховити образи,каращи ме да
потръпвам.
-Дмитрий Петерхоф!Не мога да повярвам.
Подскочих като попарена и едва не разбутах всичко.Ръката на Дмитрий се
плъзна по рамото ми и ме натисна надолу,за да седна отново.Явно нямаше
намерение да ми говори или пък да ме пита за каквото и да било.Сърдит ли ми
беше?Едва ли,няма за какво да ми се сърди.Най-вероятно беше разочарован от мен.
-Преди да кажеш каквото и да било,Акселия,дошъл съм по работа и нямам
намерение да си губя времето в спомени за доброто старо време..
Не видях от къде се появи.Май от нищото,но това беше невъзможно,затова
реших,че просто не съм я забелязала,докато влизахме.Беше средно висока,всъщност
може би около метър и шейсет,но токчетата спасяваха високината й.Притежаваше
дълъг водопад от златиста коса,спускащ се на интересни и завъртяни плитки по
гърба й,до кръста.Очите й..Можех да се закълна,че преди малко бяха сини.Пак ми
се привиждаше,най-вероятно.Сега бяха с цвета на разтопено желязо.
-„Добро” би могъл да го наречеш ти,захарче.Не е нужно да ти напомням,че
заради теб стигнах до дъното.-засмя се,развеселена непознатата и плъзна погледа
си по мен.-Кое е това сладурче,захарче мое ненагледно?
Усещах неприазъна,който изпитваше към моя Дмитрий,но не смеех даже да си поема дъх,камо ли да говоря нещо.Та, мълчах и продължавах да мълча още дълго.
-Дейзи.-отговори шефа ми така сякаш бях нещо лошо и непозволено.Това ме
накара да се свия на мястото си, но не можех да помръдна особено много заради
ръката му.-Искам помощ.
Смехът й..Този път наистина ме накара да потръпна.Изпълни стаята
изведнъж.Заля ме като кофа студена вода,докато спях.
-Великият инкуб,иска помощ?-напарви се на учудена Акселия.-Не мога да
повярвам..Това ще да е най-странното събитие,което можа да ми се случи през
последните няколко века..
-Моля те за помощ,Акселия и ако откажеш хич не ми пука..Ще отида при
друга вещица.Не си единствената в околността.
-Но съм единствената,която би могла да се съгласи да угажда на
извратените ти прищявки.
Вещица ли?Защо я обиждаше?Не виждам никаква роднинска връзка в нея с
Баба Яга.Векове?Може би беше хипербола или нещо такова,но във всеки случай съм
сигурна,че не говореше за истински векове.Не съм чувала за съществуването на
хора,живяли вековно.Освен онези вампири по легендите и от наскоро излязлите
вампирски истории,които просто се преповтаряха до някаква степен.Трябва да
призная,че се възхищавам до някъде на Бела и Едуард,но аз не съм Бела и Дмитрий
не би могъл да бъде Едуард.Не си го представям такъв измъчен.Просто не би му
отивало.
Да се върнем към главната ми мисъл.За каквото и да говореха,не ми
харесваше..И усещах,че темата на разговор се насочва към мен,а това не беше
добре във всички случаи.
-Точно затова дойдох първо при теб.
-Обичаш я.-прошепна русокоската.-Но няма да го премахна.
-Моля те.-Дмитрий звучеше по отчаян от обикновеното..Никога не го бях
чувала или виждала такъв.-Не го искам.Ще я убие!
-Ти ще я убиеш.
-Моля те,Акселия..Умолявам те.
Пристъпи няколко крачки напред.Вече го виждах и изражението на лицето
му беше така измъчено (ама не като това на Едуард).
-Не съм съгласна.-отряза го отново Акселия.-Заведи я в болница.Ще го
извадят и съответно това ще го убие,но аз няма да си цапам ръцете с кръвта на
невинни.
След думите й, спомените ми се губят.Сякаш в следващите час и половина
не съм съществувала.Била съм изтрита от лицето на Земята за малко.
Осъзнах се в колата.Дмитрий караше с прекалено висока скорост, което ме
накара да се вкопча в седалката и да не я пусна, докато не спряхме.Отново бяхме
по средата на нищото..Някакви номера ли ми въртеше?Започнах все по-малко да
харесвам шефа си и да се усъмнявам в това, което върши..Беше ме страх, някакъв
предварителен страх от предстоящите му действия.
Изведе ме галантно навън, държейки ме за ръката, но аз бързо я измъкнах
от неговата.Погледнах го с недоверие.Усещах пулсираща болка в главата си и как
ми се замайваше свят.
-Дейзи, мой ред е да ти кажа нещо.-проговори съвсем тихо Дмитрий и се
отдалечи малко от мен, оставяйки ме в средата на полето, на което се намирахме.
В далечината виждах светлините на града.Кога се бяхме отдалечили
толкова много?Не си спомням..А, да.На мен ми се губи известно време от
последните час, час и половина..А може би и доста повече.Навсякъде другаде беше
тъмно.Не виждах планини, само очертанията на леки възвишения, но бяха дори
по-далеч.
След като не му отговорих, той поде инициативата.
-Детето, което носиш е от мен-отговори на висок глас.
Това ме стресна.Не, тона му, а казаното..Сърцето ми заби лудо без да
може да се успокои.Къде се намирах?В паралелна реалност?Една лоша паралелна
реалност.Не я желаех.Как бих могла да съм бременна от него, щом не съм спала с
него.
-Аз съм инкуб.-занарежда с видимо затруднение.-Мъжки демон, хранещ се с
жизнената енергия на жените, с който се съвкупява.Ти работиш за мен не като
барманка, единственото, което правиш е да ми се отдаваш почти всяка
вечер..Затова те наех.
Да ме беше ударил.Предпочитам да му пребие, отколкото да ми говори
такива неща.Не разбрах това за инкуба и не исках.Но факта, че толкова безочливо
ми съобщаваше как ме е използвал ме накара да загубя представа за мястото,
времето и всичко останало..Огромна буца заседна на гърлото ми.Не ми достигаше
въздух.Просто, сякаш го нямаше.Кислорода бе изчезнал от въздуха.Чух собствените
си хлипове, как отчаяно се опитвах да поема достатъчно въздух, но не можех.Бях прекалено шокирана и разстроена.
Отстъпих няколко крачки назад.Гледах го право в очите.Не разчитах
погледа им.Поклатих глава невярващо и побягнах към колата..Завъртях ключа в
стартера, паникьосана, докато го гледах как се приближава..Успях да
запаля.Няколко метра назад и след това обърнах, потегляйки по черния път със
скорост неподходяща за него.Не поглеждах в огледалата за задно виждане, за да
не зърна онзи използвач..
Така ме болеше.Болеше и болеше.Милиони стрелички забити в сърцето ми,
не просто няколко думи, промъкващи се в съзнанието ми, опитвайки се да ме
сринат.Погледа ми се разми от сълзите и не виждах почти нищо..
Следващото ми действие, не беше правилно...

...просто бях принудена.

by Наталия Нортман Съб Яну 15, 2011 5:13 am

Супер...

Некст!!! Искам да видя какво ще стане?Дали Дейзи ще роди бебето?!?! lowe

by **Кристин Рейнс** Съб Яну 15, 2011 8:42 am

Давай некст lowe

by Sponsored content

The Dead rose by Atlanta Savoy

The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy

Re: The Dead rose by Atlanta Savoy