Водопад

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:18 pm

Spoiler:

by ???? Чет Окт 14, 2010 5:28 pm

-Оу,благодаря но аз не се гордея,че съм Англичанин,според мен ние сме доста надменни...
Усмивката му не слизаше от лицете,вече като забрави за малко за проблемите и сега му беше по леко:
-За това и и не останах много там,понеже майка ми е пламенна Испанка и аз до някъде наследих нейния темперамент.
Хвърли цигарата:
-А за мен ами не съм забавен,да ги разкажа за мен но нали казахме,че ще забравим за тези неща,просто нека се порадваме на хубавата вечер. Вампирския ми живот започна принодително но сега се радвам,защото видях много неща който никога можеше да не видя.
Засмя се леко и каза:
-Ами от къде си?

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:34 pm

-От Ню Орлеанс,скучно но красиво градче!-усмихнах се леко.
-Човешкият ми живот не бе никак лесен,но сега мисля,че така ми е по-добре!Прав си,англичаните са надменни хора,но не и когато се предразположат.-намигнах му леко и за пореден път устата ми се разшири в малка,крива усмивка.Стояхме в мълчание,което започваше да става все по-неловко.

by ???? Чет Окт 14, 2010 5:42 pm

Разклати глава и каза:
-Тишината ме ужасява...
Засмя защото си беше точно така:
-Англичаните имат отвратителен кокни,английски диалект,който щом и кралицата го говори значи и те трябва да го говорят,проблема е че има много малко общо с английския.
Усмихна се леко и каза:
-Харесвам повече Испания и Италия по-мламени и темпераментни са всички. Мака,че се чудя как жителите на този град оцеляват тук,тук е толкова гъчкано с всякак ви създания,както каза...-лека пауза-Тук вещиците как се държат с вампирите?

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:47 pm

Като каза вещица се замислих за Тереза..
-Ами..аз лично познавам само две и..ами..държат се..добре,ако мога да дефинирам добре в смисъл,че..не използват изрази от типа Абра кадабра срещу нас,дори напротив.Една от първите ми приятелки тук Тереза е вещица и е много,много добра и като характер и като приятелка.-спомних си когато я видях вчера.
-Каква дарба имаш?Ако имаш дарба изобщо!-погледнах надолу.

by ???? Чет Окт 14, 2010 5:54 pm

Подаде ръката си към нея но далече от нея,за да не я подпали. Дланта му бе чиста и нямаше нищо но постепенно се появи пламък,сформира се малко огнено кълбо. След малко той затвори ръката си като пламака изчезна:
-Научих след трансформацията си за тази си огнена дарба. Но не бе силно развита,след като се ядосах на създателката си изгорих къщата и покрай нея и нея.
Това му носеше наслада,че я е убил,защото тя провали живота му но разтресе леко глава за да не мисли за това:
-Ами ти?

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:57 pm

Щом щяхме да си демонстрираме..
-Явно тази твоя създателка наистина ти е направила живота черен щом си толкова доволен,че си я убил!-усмихнах се тъжно.
-Четенето на мисли понякога помага,но на повечето не им е приятно,когато някой му се рови в главата.
-Дарбата ти е страхотна,наистина!

by ???? Чет Окт 14, 2010 6:03 pm

Е,да не бе приятно но пък на него каквото му беше в акъла,такова му бе и в устата:
-Определено е дразнещо но аз съм от искрените и каквото ми е,ще ти го кажа рано или късно и без да ми четеш мислите.
Това не бе упрек,а просто констатация на това,че е прям:
-Но дарбата си има преимущества,като този да знаеш какво мислят за теб или да се пазиш от действията на някой не доброжелатели.
Намигна и леко за да и каже,че не се притиснява от това:
-А,да и създателката си я мразя,тя уби жена ми и детето ми,макар и да и обещах,че ще остана с нея,само и само да ги пощади. Тя не го стори и аз също.

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 6:07 pm

Гледах го доста дълго време,когато се осъзнах,че е грубо!
-Съжелявам..това е наистина ужасно и създателката ти си го е заслужила напълно!-подкрепих го аз.Беше станало доста късно,май трябваше да се прибирам.Изправих се леко и казах..
-Беше ми много приятно,че си поговорихме но стана късно,а трябва да се прибирам!Надявам се отново да се срещнем!-усмихнах се за последен път.Помахах му с ръка за довиждане и се запътих към нас.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:00 am

Изпязох от вкъщи. Цяла вечер плаках, не можах да заспя. Погледнех ли в огледалото се напразвах повече и ми идеше да го счупя. Толкова се ненавиждах, че се надявах да умра по-скоро, за да са щастливи всички.
Отидох на водопада. Седнах на една от скалите и започнах да пиша в синия си дневник. Беше останало едно последно хапче в чантата ми. Изхвърлих го с гняв към водата и го гледах как потъва и не след дълго изчезна от погледа ми.
Де да можеше шумът от водопада да заглуши мислите ми.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 7:06 am

Поредният скучен ден.Отново нямаше какво да правя в празната и голяма къща.Не бях виждала сестра ми от доста време явно тя си имаше съвсем други занимания.Облякох едни дънки и някаква тениска и се запътих към водопада с надеждата, че там ще има някой. Когато пристигнах и се огледах видях едно момиче да седи и да пише нещо в някаква тетрадка или дневник... Приближих се до нея и тя се обърна към мен.
- Здравей . - поздравих я аз и леко се усмихнах. - Аз съм Александрина. Приятно ми е. - подадох ръка и отново се усмихнах.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:11 am

Дойде някакво друго момиче и се представи и подаде ръката си.
-Аз съм Лунна. -Казах тихо, усмихнах се и се зрависахме. -Приятно ми е.
-Какво те води тук? -Попитах непознатото момиче. Не беше вампир, което беше хубаво. Честно казано не ми беше до никакви вампири в момента.
Усмихнах се, за да не изглеждам намръщена.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 7:17 am

Тя беше човек. Това беше наистина хубаво защото напоследък срещах само вампири тук.
Усмихнах се и я погледнах изглеждаше толкова тъжна, но се опитваше да прикрие това. Реших да отговоря на въпроса и за да не изглеждам странно.
- Ами реших да се поразходя. Пък и мястото е толкова хубаво и обичам да идвам тук. - казах аз и погледнах към водопада. - А ти какво правиш тук? Какво те води насам? - попитах аз и седнах до нея, а тя затвори дневника си.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:21 am

Затворих дневника си и го прибрах в чантата.
-Реших да позабравя проблемите за малко и да прекарам оставащото ми време мирно. -Казах и се усмихнах.
Изглеждаше мила.
-Все пак нашествието от вампири тези 2 седмици ми дойде малко в повече. -Добавих. Бях сигурна, че знаеше за вампирите и върколаците и така нататък. Мисля, че вече нямаше някой, който да не знае за тях, просто всички се правеха на ударени. Дори самите вампири.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 7:28 am

Е поне знаеше за вампирите това беше добре. Едва ли ще разбере, че съм вещица освен ако аз не и кажа, но аз нямам такова намерение.
- Да всъщност ти си първия човек, с който се запознавам от както съм тук.Досега срещах само вампири. - казах аз и се засмях.
- А на теб какво ти е ? Изглеждаш някак тъжна или на мен така ми се струва... - допълних аз. За момента това едва ли беше най-подходящия въпрос все пак тъкмо се бяхме запознали, но нямаше как да не попитам въпреки, че трябваше да изчакам малко.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:38 am

-Драми с вампири. -Казах и се засмях.
Наистина точно с това можеше да се определи целия ми живот. Нямаше как да й каза " Един вампир ме заряза, защото друг пи от мен и ме изнасили". Все пак не обичах да занимавам всички с моите проблеми.
Бях свикнала сама да се справям още от малка.
-Но не е важно. Разкажи ми за теб?

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 7:46 am

-Ами аз съм в.. - за малко да кажа, че съм вещица, но се усеих и спрях дано Лунна не се бе усамнила. - Ами аз съм съвсем обикновенна тинейджърка.На 17 съм наскоро се преместих тук и така. Няма много за разказване общо взети живота ми е скучен и обикновен. -усмихнах се и погледнах към Лунна.
-Е сега е твой ред да ми разкажеш за себе си.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:50 am

-Човек съм, на 16 години. До преди няколко седмици живях в Лондон, преместих се тук, където съм родена. В момента живея сма след като чичо ми бе убит от майка ми и леля ми които са вампирки и ме търсят , не съм сигурна защо. А дядо ми изглежда на 17 и е върколак. -Засмях се. Наистина всичко изглеждаше объркано. -А вчера гаджето ми вампир ме заряза, а друг вампир който мислех за задник ми каза да се боря с болестите, които имам. -ДОбавих и отпих от шишето си с вода.
-Доста объркана история. -Ухилих се.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 7:52 am

Да това беше една наистина странна и интересна история.
-Е съжалявам , че гаджето ти те е зарязало. Явно затова си толкова тъжна. - измрънках аз и се усмихнах след това погледнах към водопада.
-А от какво си болна ? - попитах аз. Това беше един наистина странен въпрос, на Лунна едва ли и се говореше за това...

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 7:57 am

-За да бъда честна, по-точния въпрос ще е от какво не съм. -Казах и въздъхнах. -Левкимия, епилепсия и още куп кръвни и сърдечни проблеми. -Отвърнах.
-Ами ти човек ли си? -Попитах я. Звучеше глупаво, но имах странно чувство покрай нея. -Извини ме за параноята но вече явно полудявам. -Засмях се.
-Не е лесно да си заобиколена само от вампири или върколаци и да познаваш само 1 човек. -Добавих,

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 8:00 am

Всъщност и да криех това, че съм вещица тя все някога щеше да разбере.
-Ами истината е, че съм вещица. - казах аз и въздъхнах. - И да крия това ти все някога щеше да разбереш пък и аз лесно се издавам. - добавих и се засмях, а тя ме погледна странно явно досега не бе срещала вещици или просто това, което казах звучеше адски странно.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 8:11 am

-Първата вещица с която се запознавам. -Гледах я любопитно.
Усмихнах се. Някакси идеята, че се запознавам със някой, който не жадува за кръвта ми, ме радваше.
-Е, покажи ми нещо. Ако искаш де. -Казах и я погледнах развълнувано.
Наистина исках да видя как използва силите си.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 8:16 am

Защо ли всички искаха да им показвам уменията си.
-Е добре ще ти покажа нещо елементарно. - казах аз и се засмях. Застанах пред нея и се концентрирах, затворих очи и се опитах да издигна нападалите листа , но нещо се обърка и когато отворих очите си самата аз бях в въздуха за секунди. Е това беше наистина ново. След това отново стъпих на земята.
- Ъм.. не трябваше да се получи това, но... - казах аз и леко се усмихнах наистина досега не се бях издигала в въздуха.

by **Lunna West** Съб Окт 16, 2010 8:21 am

-Уау. -Успях да кажа аз. Сетих се за огърлицата на врата ми. Махнах я.
-Виж .. Ще може ли да погледнеш тази огърлица. Била е на майка ми (кучката която сега искаше да умра). Намерих я преди седмица и когато я сложих ми прилуша. Дали няма .. нещо в нея. Беше умишлено оставена там. -Казах и погледнах момичето. Надявах се да ми помогне, защото това ме измъчваше от дни.

by **Александрина Стифлър** Съб Окт 16, 2010 8:34 am

Погледнах към огърлицата.Тя излъчваше такава енергия... Взех я в ръце за секунди и нещо премина в мен и аз я изпуснах, а Лунна ме погледна. Досега не бях срещала такова нещо.Това не бе обикновенна магия. Огърлицата бе прокълната...
- Ъм.. кажи ми, че ще я изхвърлиш.Това не трябва да е на врата ти. - Лунна ме гледаше странно и неразбиращо.

by Sponsored content

Водопад

Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад