Водопад

by Nadia Petrova Чет Окт 14, 2010 5:18 pm

First topic message reminder :

Водопад - Page 20 Waikamoi_small_waterfall_ls

Spoiler:

by **Алекс Прайс** Сря Дек 15, 2010 11:46 am

Марк ми каза че водата е студено и след това ме хвърли в водата.
- Какво правиш Марк. Защо ме хвърли.- казах като започнах и аз да се смея.
Марк ме гледаше и ми се смееше.
- Не се смей. Изобщо не е смешно.- казах кото го гледах малко със сърдит поглед.

by **Марк Стоун** Чет Дек 16, 2010 1:02 pm

-Не изобщо не е смешно.-казах аз през смях,а след това добавих отново през смях-Направих го,за да видиш как е водата.Всъщност водата се отрази повече на моето настроение,отколкото това на Алекс.След като излязохме на сушата,аз се сетих,че скоро не съм виждал Емили и осле трябва да и звънна.-Е как ти се отрази водата?

by **Алекс Прайс** Чет Дек 16, 2010 1:11 pm

-Всъщност щях да ти кажа да отидем да пием по нещо ама сега сам вече мокра и не мога- казах като го гледах направо във очите.
-Колкото до това как ми се отрази водата не беше лошо.-казах като се засмях.
- Всъщност ти имаш ли си гадже?- попитах с голямо любопитство.

by **Марк Стоун** Чет Дек 16, 2010 1:17 pm

-Това един от въпросите,който мразя,но ще ти отговоря.-Казах аз и разтръсках косата си, за да изсъхне по-бързо.Седнах на тревата и Алекс ме последва.Реших най-накрая да отговоря,но наистина не ми се искаше.Незнам защо още от малък мразех този въпрос,но това трябваше да се промени.-Ъмм....аз.....такова....

by **Алекс Прайс** Чет Дек 16, 2010 1:56 pm

-Извинявай ако нещо съм те засегнала.-казах като вече съжелявах за въпроса ми.
- Ти май се срамуваш от мен.-казах като се подсмихвах.
-Изглеждаш ми доста загадъчен.Това ми харесва.

by **Марк Стоун** Чет Дек 16, 2010 2:06 pm

Алекс ме прекъсна и аз предпочетох да скрия това,което щях да кажа,може би защото бе прекалено рано.-Не,не се срамувам от теб,просто понякога съм малко срамежлив.Всъщност под това се крие моята загадъчност.-отговорих аз и сложих една чаровна усмивка на лицето си.-Ами ти и ти ми се струваш леко загадъчна.

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 7:45 am

След като си тръгнах от гробището започнах да тършувам из града,да намеря нещо познато,но уви ... Краката ми ме завлякоха едва до тук.До един огромен водопад.Седнах на земята и скрих глава между коленете си.Заслушах се в шума на течащата вода,който бе толкова успокояващ.Но мен така и не можеше да ме успокои.
- По дяволите! - изкрещях.Защо живота трябваше да е толкова жесток?Леко,плавно,потопих ръката си във водата и сълзите започнаха да се стичат ...

by Raven. Съб Дек 18, 2010 7:58 am

Шумът от падащата вода се смеси с нередовният ритъм, който се създаваше от сълзите, течащи по лицето и и свършващи в стихията, в която в момента бе потопила ръка. Може би, в момента нямаше значение, че от това, че се отдава на емоцийте, лицето й щеше да се подуе, очите да подпухнат и една неприятна хрема да се заформи. Вампирката бе сам сама и това беше някак успокояващо.
Крайникът, потопен във водата се движеше наляво-надясно, разцепвайки повърхноста дори повече, от колкото водопада. Имаше нещо хипнотизиращо в цялата история и Лусинда осъзна, че не може да откъсне поглед от образуващите се под нея гънки...

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 8:08 am

Бях вперила погледа си в течащата вода.Тя бе толкова хипнотизираща,сякаш бях в някое от онези странни шоута и не можех да се контролирам.Сякаш някой друг извършваше моите собствени действия.И сякаш скоро щях да се поддам на някакъв странен транс,от който нямаше да мога да изляза.И изведнъж осъзнах,че изпитвам страх.Страх,който никога преди не бях изпитвяла ...

by Raven. Съб Дек 18, 2010 8:13 am

Но защо, защо?
Лусинда не можеше да си обясни защо се страхува. Във водата нямаше нищо страшно и това бе повече от видимо. Защо тогава обаче в нея се бяха зародили подобни емоции? Само до преди миг бе изплаквала мъката си, а сега ново нещо я бе завладяло, карайки сълзите й да пресъхнат. Защо тялото й действаше по подобен начин? Защо една емоция се предаваше веднага щом се появеше по-силна?
Лусинда не разбираше.
Ръката й започна да описва кръгове във водата. Въпреки, че не усещаше как точно я движи, тя осъзнаваше, че всъщност това е нейно дело.

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 8:18 am

Не можех да си обясня защо се страхувам.Сълзите ми бяха спряли да се стичат надолу и надолу.Сега лицето ми беше сухо,съвсем леко зачервено.Емоциите ми постоянно се сменяха.Една,друга,трета ... Ръката ми започна да описва кръгове във водата.Първоначално си помислих,че някой друг ме кара да правя това,но скоро разбрах,че това е мое собствено дело.Страхът все повече и повече нарастваше.

by Raven. Съб Дек 18, 2010 8:26 am

Защо Лусинда се страхуваше от себе си? Именно мисълта, че тя контролира действията си а не някой друг я караше да се ужасява все повече и повече. Защо хората се страхуваха повече от себе си, от колкото от външни фактори?
Защо в момента Лусинда не можеше да възприеме себе си? Сякаш гледайки се отстрани, тя не можеше да осъзнае, не искаше да осъзнае.
Коя всъщност бе тя?

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 8:31 am

Нямах никаква представа защо се страхувам от себе си.Може би заради всичко,което някога бях преживяла.Но не можеше.Аз винаги съм била сама.И сега бях сама.Значи нямаше причина да се плаша и ужасявам.Нещо странно се случваше.Аз никога не се бях чувствала по този начин.Знаех,че аз контролирам действията си,но дълбоко в себе си имах чувството,че не е така.

by Raven. Съб Дек 18, 2010 8:35 am

Какво ли е усещането винаги да си сам?
Това бе въпросът, който се постави в главата й. Не бяха нейни мисли, но в същото време играеха ролята на такива. Дали някой не я манипулираше? Тя знаеше, че ако вампир има дарбата да прониква в чужди умове, то за него подобно нещо би било само детска игра. И в същото време, тя би усетила поне намек за присъствието му. Поне нещо... поне нещо малко.
А не Нищо. Едно голямо, празно Нищо.
И странните й мисли, които й задаваха въпроси. Ръката й сега описваше един непрестанен триъгълник във водата.
Защо не се страхуваш от себе си?

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 8:47 am

Ръката ми сега описваше един непрестанен триъгълник.Какво ставаше?Сякаш не аз извършвах движенията си,но в същото време нямаше друго присъствие наоколо.Поне аз не знаех за него.А всякаш някой ме манипулираше.Исках да изкрещя думите какво става тук , но сякаш нямах сили.Не,аз наистина нямах никакви сили.

by Raven. Съб Дек 18, 2010 8:52 am

Въпросите се повториха, сякаш Лусинда сама настояваше на себе си да си отговори на тях. Изглежда те щяха да се повтарят докато тя не изкараше от себе си логичен отговор.
Какво ли е усещането винаги да си сам?
Настояваха мислите й. Отново и отново.
Защо не се страхуваш от себе си?

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 8:59 am

Защо не се страхувах от себе си?Защо не виждах чуждо присъствие?Защо не го усещах?Трябваше да бъде тук.Не можеше да се страхувам от нищото.А аз се страхувах.Не от себе си,не от нищото.От някакво чуждо присъствие,което нито виждах,нито усещах.И въпреки всичко знаех,че е тук.Какво ставаше в главата ми?Кой ме контролираше?

by **Chaos.** Съб Дек 18, 2010 10:13 am

Долкинс не се насочи наникъде.. Всичко в главата й бе каша. Водата, ставащато наоколо, спасителят й. Това беше един от редките пъти, в което нещо наистина обземаше мислите й. Такова странно видение не беше имала от векове, не.... от хилядолетия! Още от самото й създаване... А Персефона изобщо не е била човек. От самото начало си беше вампир. И да.. Наистина имаше такива случаи, ставащи по света.
Вода, заобикалящата я обстановка, спасителя й... Всичко това не спираше да се върти като вихрушка в съзнанието.. Явно наистина някаква буря настъпваше. А защо водата? Стихията, в която вампирката се чувстваше едва ли не защитена...
Изведнъж древната чу силно шуртене на вода. Браво... вода! Явно краката й не знаеха накъде да я отведат.
- Какво по...? - каза тихо Долкинс, тъй като усещаше как някой се опитваше да си играе с мислите й.
И действително не беше сама... Около нея стоеше жена...

by Raven. Съб Дек 18, 2010 10:22 am

off: Няма мъж, Персефона вижда само Лусинда, която си играе с водата, движейки ръката си така, че да създава формата на триъгълник в нея.

Ред на писане: Аз, Лусинда, Аз, Персефона и т.н.

Лусинда осъзна, че този път реално присъствие прекъсва спокойствието й. При появата на новото същество, което очевидно бе русо и от женски произход, за момент състоянието на чист ужас я напусна, отшумявайки. Дали нещото, което я тормозеше не се страхуваше от прекъсване? Може би тайната беше в това, тя да не остава сама?
Странно... как това контрастираше с въпросите, които до сега сама си бе задавала.
Странно... защо ръката й в момента изписваше квадрати по водната повърхност.

Персефона усети само моментно и много натрапчиво чуждо присъствие, но само до там. В следващият миг, тя бе напълно убедена, че е абсолютно сама с Лусинда. Или... нещо такова. Защо всичко бе толкова объркано?
И разбира се, водата. Защо всичко бе толкова тясно свързано?
Смисълът бе там, макар и да обягваше на всички.

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 10:31 am

Усетих още едно чуждо присъствие зад мен.Но този път то беше съвсем реално.Съвсем истинско,от плът.Рязко се обърнах назад,но ръката ми все още играеше върху водната повърхност,този път изобразявайки квадрати.За момент се чувствах толкова спокайна.За момент всичкото напрежение и страх ме напусна.Момичето зад мен гледаше в моята посока,но аз не казах нищо.Нещо не ми позволяваше да проговоря.Всички тези сменящи се емоции ... и все още не можех да разбера какво става.А сякаш бе така очевидно,просто аз не го забелязвах ...

by Raven. Съб Дек 18, 2010 10:33 am

Те стояха и въпреки разликата в хоризонтите им, едната все пак бе клекнала, поддържаха зрителен контакт.
И толкова.
Квадратите отново преминаха в кръгове, ръката й изглежда не можеше да се умори, нито пък да се впечатли от ниската температура, която имаше водата и която караше цялото й тяло да потръпне от студ.

by **Chaos.** Съб Дек 18, 2010 10:44 am

Долкинс съзря как ръката на момичето, което беше около нея, се движеше в най-различни геометрични фигури в леденостудената вода. Върху мястото, където непозната правеше тези движения, плаваха малки парченца лед. Те се раздробяваха все повече и все повече при всяко ново движение.
И изведнъж въпросът за стихията отново връхлетя Персефона!
Защо точно вода?
Може би едно от нещата, което те прави най-сигурен, ще те предаде в последствие, мислеше си вампирката.
Но защо точно водата?
Отговора, който Долкинс беше отвърнала, явно не я задоволяваше...

by Raven. Съб Дек 18, 2010 10:54 am

Дали отговорът не се криеше в някое от символичните значения на водата? Ако това бе така, то тогава много неща биха били лесни и рано или късно, всичко щеше да свърши, като краят щеше да се окаже поставен от едно много логично обяснение.
Но нито Персефона, нито Лусинда можеха да подходят спрямо нещата, оповавайки се на чистата логика. Липсваха им знанията по проблема, в който бяха поставени и това бе крайно изнервящо.
И разбира се, дори и да намереха отговор, това нямаше да промени факта, че водата все пак се намираше там.
С тях.
Тук, с тях, сега.
Но защо?

by **Лусинда** Съб Дек 18, 2010 11:01 am

Чувствах се упоена.Обърнах главата си към водата,също толкова рязка,колкото я бях откъснала от нея.Но когато не я гледах,чувствах болка.Очите ми бавно потъваха в нея.Толкова ... успокояваща и плашеща.Не обръщах внимание на момичето зад мен,просто гледах напред.Ако точно сега можех да сложа край на всичко,то водата щеше да бъде виновничката,но и тази,която щеше да ми помогне.Истината бе,че обичах водата.Но тя бе толкова неразгадаема.И се чувствах в нейн плен.Опитах се да откъсна поглед и да го преместя право напред.Усилие.Болка.Нищо не ми помагаше.Сякаш извивах решетки,но въпреки това не можех да изляза.

by Raven. Съб Дек 18, 2010 11:07 am

Освен болката, причиняваща й опита да се откъсне, Лусинда осъзна, че ръката й все повече и повече измръзва, че в момента природата й пречи да я усети правилно. Беше студено, прекалено студено- зъбите й започнаха едва доловимо да тракат, удряйки се едни в други, а тялото й лекичко да се тресе. И все пак, тя не можеше да се откъсне от това, което правеше.
Кръговете отново бяха квадрати.
Персефона се улови, че започва да се чувства като под хипноза, наблюдавайки движенията. Малко й оставаше и тя да клекне и да потопи ръка... което от страни щеше да изглежда повече от излагащо и достойно за чуждо забавление.

by Sponsored content

Водопад

Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад

Re: Водопад