My frustrating-cruel-beautiful story.

by **Queеn Infеcted.** Пет Яну 20, 2012 8:23 am

First topic message reminder :

Привет на всички!
Ах как се радвам на темичката хдд
Такам преди да ви засипя с извънредно много количество информация за скучния ми живот искам да ви предупредя, че ако се захилите от написаното всичко ви е наред хд
Аз просто винаги попадам в най- комичните ситуации и винаги се оказвам забъркана навсякъде- отличителен белег.
Има дни, в които съм хипер- мега- гига активна, но има и в такива, в които просто няма да пиша най- вероятно. Тези, които ме познават знаят за какво говоря хд
Ем, приятно четене!

by **Амелия Понд** Сря Юли 30, 2014 6:59 pm

Аз като бях на 16 исках да отида на психолог, ама мама не ми даде, сега тя ще си пати (аз най-много) Laughing

Трябваше и двете за ръчичка и сега ни принцеси ни кралици

by **Queеn Infеcted.** Сря Юли 30, 2014 7:01 pm

Ахахахах омг да хд
Никога не съм мислела, че съм се променила толкова много хд
Ама сега го разбрах- онзи лудост е нисша- непринудена и свободна.
А сегашната е утаена, улегнала, леко шизофренична вече хд хд
Узряла лудост хд хд
Няма Принцеси, няма Кралици, даже и Бугя нямаше да има хд

by **Alice Conrad** Чет Юли 31, 2014 4:23 am

Хихихи почти при всички е така щом почнем да четем дневниците, които сме правили във форума.
А бту не мисля, че психолог ще е способен да укроти Бугя Very Happy

by **Queеn Infеcted.** Вто Авг 12, 2014 6:11 am

Да пием.
Да пием от лимитираната серия червена водка на духа в бутилка. На нашият дух, затворен в безкрая.
Да пием наужким, за да не развалим усетите си, подчинени на идея, която се е появила.
Да пием, а да издишаме вреден цигарен дим.
Хайде всички стабилно да се почерпим за чувството, когато главата ни е готова да избухне, защото е попила твърде много от ненужната информация по този свят. Превърнала се е в гъба на чувствата и ние осъзнаваме, че ние самите сме такава гъба.
За момента на идеята, за момента, когато получаваме странни отговори на странни психологически тестове.
И когато искаме да задаваме въпроси, въпроси, въпроси, жалки въпроси, но ние страх дали имат отговор.
И се озоваваме лице в лице със страховете си, удряме ги, подиграват ни се. Удряме ги, а по ръцете ни има мазилка с кръв, която магично и тайно е от колабиралия ни бял дроб. Пренаселен с толкова спотаени дъхове. Препълнен с ненужно мълчание, с ненужна тишина.
Но ние сме пристрастени към тази тишина.
Аз съм.
АЗ, Аз и аз.
Да пием за мен, за моето бяло огромно мислене.
Да пием за огромния черен силует, да пием за всепоглъщата яма на разум, да пием.
Вдигайте всички чашите с въображаем твърд алкохол. Оставете водата да запълне празнините. Оставете всичко да се измие.
И всичко да стане на червена светлина.
На луминисценция, на студено светене от нас самите.
Нека да пием за момичето, което мислеше много, таеше дъх с години насам, беше притихнало и слушащо.
За момичето, което отказва да се събуди въпреки фактите, че няма как да спи завинаги.
За това, което е превърнало бягането и криенето в хоби, в игра, в мистерия.
Да пием за момичето, което отказва да повярва нещо, което ще я събуди и разбие отново- самата тя. Отказва да слуша фактите, предпочита да трови себе си.
Да пием за моментите, когато имаш някого, но се предполага да си сам, а ти не знаеш дали си жив въобще.
Да пием за живота, в който момичето се беше гушнало. Да пием за малкия бял свят в нея. Да пием и да гледаме как той започва да подгизва, да гори, да изветрява, да се рони.
Да пием за мен.
Всички.

by Sponsored content

My frustrating-cruel-beautiful story.

My frustrating-cruel-beautiful story.

Re: My frustrating-cruel-beautiful story.

Re: My frustrating-cruel-beautiful story.

Re: My frustrating-cruel-beautiful story.

Re: My frustrating-cruel-beautiful story.

Re: My frustrating-cruel-beautiful story.