Създаване на човек

Tyler Hoechlin / Alexsander MaCQueen / De'Mark / human / 26

4 ноември 1988

Чуваше се женски стенания и накрая съвсем леко се уволи и детски плач.Ето това е момента,в който всичко се преобърна за една курва,каквато бе майка му.Тя искаше това дете,за да задържи богатството на единствения мъж,който я допускаше до леглото си всяка вечер когато се чувстваше сама,когато всички я бяха почернили.Той и даваше единствено това,от което се нуждаеше.Обич или не точно.Мария - не обичаше това дете,но бе принудена да живее с тази мисъл,ако искаше да привлече внимание на Александър.Най-влиятелният човек в града..разполагаше с всичко,но единственото,от което се нуждаеше беше наследник.И вече го имаше.Сега синът му щеше да наследи семейния бизнес и да промени света.

1993 година.

Името на детето беше Александър.Точно като баща му.Властно име с огромни намерения за нещо ново и нечувано.Нямаше да разочарова баща си,с това че бе привлечен от нещо ново,а му се искаше.Както на всеки един син .. да накара баща му излезе изън кожата си,но уви,Александър никога не успяваше да го направи,защото именно стареца искаше толкова много това дете.Даваше му всичко наготово и го развеждаше навсякъде със себе си.
Майка му стоеше на страна.Вече бе сменила професията си.Не бе курва,бе нещо по-лошо.Бе жена,мъчаща се да погуби най-ценното за една майка.Поклащайки се на един стол тя кроеше поредния си план за съботаж на детето си.Мария не мислеше да отрече какво бе сторила на младия Александър,ако един ден съпруга й й поиска сметка й й посегна.Би си признала,защото именно заради него,тя изгуби властта над съпруга си.

1999 година.

Алексаднър вече бе останал сирак.Мария прекарвайка си време си в черни планове погуби себе си.Баща му преглътна доста трудно смъртта й.Но истината не бе такава.Тя си бе тръгнала.Напусна ги,защото не можа да извоюва мястото си пред това на сина си.Намери нова заминавка за себе си,а и вече бе бременна и носеше ново дете в отробата си.Вероятно и с него щеше да постъпи по същия начин.Никой не знаеше,а и младия Александър не искаше да разбере.Той никога не бе изпитвал майчина обич,не знаеше какво е.

2003 година.

Александър порасна и вече знаеше с какво се занимаваше баща му.Той бе човекът изобретил всяка една отвора,противоотрова за свърхестествени същества.Гледаше експериментите на баща си,всеки ден щом се прибереше от училище.Стаеше в лабораторията с него и с нетърпение подскачаше около стареца.Вътрешната страна на човешкото тяло и на свърхеественото му доставяше удовоствие,да проучи и най-малкото.Да надмине баща си.Същата година,започна да работи самостоятелно..баща му само наблюдаваше заел неговата стара позиция и по същия начин тропаше с крак,също като младия Александър.Успя!Надмина го!Превръна се в тайното оръжие на света.

2007 година.

Възрастният МакКуин реши да се отдалечи и да даде свобода на сина си.Да го остави да направи това,което той не бе направил за този период от живота си.Няколко месеца по-късно разбра,че плана на майка му да намери по-добро място за лукс не е проработил и се върна обратно.Всичко бе в шок за баща му ,тъй като знаеше ,че е мътрва .. но все пак я прие.Реши да й даде нов шанс,за дето му бе родила син.Боготвореше я именно поради тази причина.Правече всичко за нея,макар че знаеше,че тя искаше много,но все пак го получаваше.Историята се повтаряше отново.

2011 -2014 година.

Вече бе в Лондон.Един от най-извесните пътолози в света.Всеки един случай минаваше през ръцете му и той връшеше работа си практично.Не беше ловец,за какъвто повечето го мислеха.Той бе човек със способността да разпознава и  най-малкото свръхестестевно нещо,което се навърташе покрай него или което лежеше на желязната маса пред него.Никога не правеше грешки и под никога се имаше никога.Критикуваше и разобличаваше некърните ловци.Имаше предложения,които му бяха отправени на бъде водач на група от ловци,но той не се съгласни.Знаеше за случаите като на един от най-извесните от тях.Предпочиташе просто да си остане човек .. поне на думи.



Реалността.

Реалността бе черна.Повече от черна.Нещо смесено с черно и черевна.Обичаше червеното,но повече черното можеше да привлече окото му.Нека говорим чесно.Света зависеше от него.Всичко зависеше от това,което излизаше от ръцето му.Всичко зависеше от това,което стигнеше от ушите му.Той създаваше миновете и легендите за това как се убиваха свърестествени същества.Той създаваше и тях чрез опити.Той бе Човекът решен да промени света.Или по-точно казано,той беше ловец на ловци.Нека да се оточни.Той не обичаше неточностите.Ловуваше ловци и ги превръщаше в това,което мразеха или просто се гавреше с тях,с телата им,с душите им,с ... всичко.Той ловуваше и същества.Той извличаше сила от тях и се "хранеше с нея".Той създава свои подобия,но безуспешно.И той също като баща си иска да има наследник,който да продължи това,но лошата част е ,че всеки следващ става по-зъл,по-безмилостен и по-изобретателен.Забравете за истинското му име.То вече не е Александър МакКуин,а Алексаднър Де'Марк.Историята му не е тази разказана по-отгоре,а друга.По-сърцераздирателна,която може да накара всеки да му съчувства.Не,той не лъже .. той манипулира.Не,той не мрази - той отмъщава.Той иска да превъзхожда всички във всичко,но способен ли е един човек на това ? Човек изправен пред същество милиони пъти по-силно от него ? Разбира се,той все пак беше от род .. дал началото на всяка една наука излизаща от свръхестествени паразити.Сега неговата мисия бе да осигури свой сигурен наследник.