Парти по случай Мис Мистик Фолс

by **Ally Stonem** Сря Юли 20, 2011 2:20 pm

First topic message reminder :

Ето и голямото парти. Беше дошло време за новата Мис Мистик Фолс. Винаги имаше парти преди самия конкурс. По принцип минаваше скучно, но бях сигурна, че този път нямаше да е така. Когато бяхме малки аз и Сали, само гледахме от страни големите какички и батковци, надявайки се някой ден да сме като тях. Надявах се да дойдат доста хора на партито.

by **Изaбелa** Сря Юли 20, 2011 6:23 pm

Изабела стоеше на дивана неспособна да помръдне. Дъщеря и. Тя беше бебето, което преди няколко години я събуждаше посреднощ с плач и Из трябваше да пее глупави детски песнички, а когато вече не се сещаше за други, започваше да пее мелодиики от реклами, за да я приспи отново. После тя беше станала едно любознателно малко момиченце, което не спираше да чете за дракони, вещици и за вампири... най-вече за вампири. Един ден просто беше станала зряла. Не, че винаги не е била достатъчно голяма, за да се грижи сама за себе си. И сега беше... сега беше може би най-уязвима от всякога. Изабела не можеше да понесе гледката, но не можеше да я спре. Не трябваше да я кара да се чувства като чудовище. Трябваше да се прави, че всичко е наред. Всичко беше наред. Не искаше да вгорчава нещата още повече. Всичко беше наред! Не трябваше да се кара със Сара. Трябваше да и помогне. Да го приеме. Да го облекчи. Не трябваше да реагира както неиният баща беше реагирал. Не трябваше да я гони, да я изоставя, да я изолира, просто трябваше да бъде до нея и да се грижи за нея, въпреки че вече под "грижа" не се имаше предвид само пеене на песнички от реклами, а... носене на банки кръв?
Из затвори очи и една сълза се търкулна по бузата и.
Защо не беше до нея, когато трябваше? Когато можеше? Когато всичко беше наред?
Отвори очи, но зрението и беше замъглено от всичките сълзи, които напираха. Избърса ги, докато Сара не гледаше. Беше заета с... Из погледна умоляващо Лусия. Искаше и се вампирката да направи нещо. Да спре това, което се случва, да върне времето назад, да я накара да забрави, просто да я оттърве от това тук.

by **Queеn Infеcted.** Сря Юли 20, 2011 6:37 pm

Приседнах до Сара и Али. Бутнах Сара внимателно, но досатъчно силно, за да пусне тялото на "любимата " ми. После им внуших да спят и те бързо се подчиниха. Сара се съпротивлява дълго време но накрая победих в импровизирания дуел. Отворих чантичката на Али извадих мокри кърпи. Избърсах кръвта и прокарах език по раните на Али. Щяха да зарастнат. Материализрах одеало над тях и ги сгуших в един ъгъл. Излязох от сянката и седнах до Изабела. Известно време стояхме една до друга, на метър разстояние, и не продумахме. Първа наруших тишината:
- Приспах ги, почистих Али и я излекувах. Завих ги.- тя кимна леко и погледна с очи подгизнали от сълзи:
- Аз лоша майка ли съм?
- О, Из!- изгарях, гледайки я тъжна.- Из...- буцата в гърлото ми се разнесе и една сълза се стече по бузата ми... аз плачех.
- О, Изабела. Ти си най- прекрасното нещо, което може да съществува. Ако не беше толкова прекрасна щях ли да възкръсна от нищото заради теб... О, Из...- обърнах глава втората сълза пареше повече. Промълвих с тежест в гласа си все така стоейки настрана- Всеки ден се боря със себе си. Ти не ме помниш, но аз бях добра. Аз бях мила, грижовна, обичах да живея. А сега живея, за да може да опзазя теб, за да можеш ти да получиш този шанс...- болката беше непоносима. "Ти си кучка, знаеш го нали!?" ТОЙ беше най- малката ми грижа...

by **Изaбелa** Сря Юли 20, 2011 6:44 pm

Изабела отпусна глава на рамото на Лусия.
- Защо нещата се объркаха така? - сякаш Луси можеше да и отговори. Сякаш някой на този свят можеше да и обясня. Сигурна беше, че има хора, които са по-зле от нея, но това не я успокояваше.
Когато дойде тук искаше само и единствено да има някого до себе си. Сара, Деймън... беше прогонила всички. Всички до един си бяха тръгнали. Сара беше... тя вече не беше Сара. Не беше малкото русо момиченце, което обикаляше наоколо с книжка в ръка.
Изабела не можеше да сдържи сълзите си повече. Гримът и се размаза. Толкова труд беше хвърлила, нали все пак беше "почетна гостенка". Този град и беше дал единствено една тъпа награда, една глупава тиара и и беше отнел всичко останало, всичко, което моеше да иска и всичко, което имаше.
- Искам само да разбера кой и го е причинил. - прошепна.
Надяваше се, че Лусия ще може да и каже кой е виновен, защото Сара не искаше да и каже, а тя нямаше да остави нещата просто така.

by **Queеn Infеcted.** Сря Юли 20, 2011 6:57 pm

- Остави на мен.- щях да преровя съзнанието на Сара и да убия виновника за страданията на Изабела. ТЯ беше прекалено близко до мен. Обвих Я с ръка. Знаех, че постъпвах лошо, но чудовището в мен Я искаше! Скоро хлипанията й станаха по тихи и тя започна да се успокоява. Призоваване хайде да оправим и тук. Промълвих:
- Ела...- облегнах се на дивана и тя се сгуши в мен. Започнах да й говоря:
- Аз винаги съм до теб, дори и да не ме виждаш. Ще прекарам живота си, пазейки те от НЕГО. Ще ГО убия и няма да те нарани. Не искам да ме обичаш, би било егоистично. А и ти не ме помниш.- Изабела се отпускаше бавно. Напомни ми за онази нощ- поредните две сълзи. Беше тежко, бях безчувсвена, болеше.
- Защо го правиш, какво печелиш Луси?- тя ме нарече Луси, звучеше толкова приятно.
- ШШшшш... Отпусни се... Ще стоя тук без да мигна. Печеля болка, тъга, смърт, но няма да се откажа. Ще прекарам живота си обичайки те и защитавайки те. Обещавам ти Из, давам думата си.- тя кимна леко. Материализирах одеало върху нея. Сгуши се. Главата лежеше на гърдите ми. Наведох се и я целунах по челото. Скоро единственият звук беше спокойното й дишане. Призоваването помогна в изгасянето на крушката. Това щеше да бъде най- прекрасната нощ от месеци насам... О, Изабела... О, Из... Обичам те!

by **Сара Крес** Чет Юли 21, 2011 5:20 am

Изведнъж се събудих на същото място сгушена в Али. И двете бяхме добре сякаш нищо не ни се бе случило. Това ме успокои. Може да е било гаден сън - помислих си.
Не беше! Чудовище!
Гласът беше по-тих от преди, което ме успокои, но пак беше достатъчно силен, за да го чуя. Бързо се промуших зад няколко лавици с буркани. През процепите можех да видя лицето на Изабела, спокойствието, което Лусия даваше на съзнанието й. Усмихнах се леко. Тя успяваше, а аз само развалях тези моменти. Изнизах се навън и оправих роклята си. Мислех да се прибирам, но къде?! Али сигурно нямаше дори да ме погледне. Мразех се!
Изведнъж видях лицето й да се показва от вратата на мазето. Стори ми се, че беше леко замаяна.
- О, Али прости ми! - изплаках аз и я прегърнах.

by **Ally Stonem** Чет Юли 21, 2011 8:03 am

Помнех болката. Но бях спряла да я усещам. Сара ме прегърна, но тя ми беше причинила болка. Отдръпнах се от нея и със сълзи на очите започнах да говоря
- Ти си зла. Не искам да говоря с теб.
Тя се опита да ме прегърне, но аз долепих тяло до стената.
- Как можа да ми го причиниш? Нали бяхме приятелки?
Поклатих леко глава и тръгнах към вратата. Излязох от склада и видях Лусия. Бях обляна в сълзи.

by **Сара Крес** Чет Юли 21, 2011 8:12 am

Отново сама...Никога нямаше някой да ме харесва. Никога.
Никога!
Нашите гласове се покриваха. Започнах да се задушавам. Сълзите напираха. Всички ме мразеха. Вече нямаше човек на този свят, който да ме погледне. Нямаше къде да отида. Хванах се за стената и се опитах да си поема въздух. Една сълза се стече по бузата ми. След това още една я последва..и още една...и още една. С бавна стъпка се запътих към изхода. Хората дори не ме забелязваха. Бяха толкова щастливи на тази скапана вечер, че никой не забеляза червените ми насълзени очи или кръвтта по роклята ми.
Невидима! Както преди
Гласе се усилваше. Нищо вече нямаше значение. Излязох през вратата и тръгнах нанякъде. Всъщност дори не знаех къде отивам...Нямаше къде да отида...просто вървях безцелно. Вече бях напълно заличена от този свят...

by **Сорша Хейл** Чет Юли 21, 2011 8:21 am

Сорша реши, че е време да спре да се прaви на аутсайдер заради проблемите, които си се струпаха напоследък. Приготви се за партито и преди да излезе за последно се огледа в огледалото. Взе ключовете си за колата и тръгна. Когато пристигна паркира на едно от свободните места и влезе вътре. Видя толкова много познати, но в момента просто не й се разговаряше с никого. Не беше ли достатъчно това, че е тук? Поклати глава и отиде да си вземе чаша шампанско.

by **Queеn Infеcted.** Чет Юли 21, 2011 8:23 am

Поставих тялото на Изабела нежно на дивана. Бяхме прекарали цяла нощ сгушени. Станах и отидох до Али. Хванах я за ръката:
- Ела, да се поразходим.-тя кимна. Прекрачи и ме почака отвън. Приседнах до Сара:
- Пази Изабела за малко. Не я буди. Моля те!- тя се усмихна и ме прегърна. Ароматът и ме подлуди. Не отвърнах и излязох от стаята, хвърляйки последен поглед към НЕЯ. Обичах я.
- Али, ела!- двете се държахме за ръце и вървяхме из залата. Седнахме на два стола и Али ме прегърна. Попитах я:
- Боли ли те!- тя поклати глава:
- Целуни ме Луси! Моля те!- дължах й го. Допрях устни до нейните. Сигурно момите са били студени, но й действаха хипнотично. Отдръпнах се при вида на Наталия:
- Трябваш ми!- тя се обърна и примигна. Али повтори целувката.

by Наталия Нортман Чет Юли 21, 2011 8:32 am

Наталия отчаяно се чудеше къде да убие времето си.Беше дочула за партито послучай Мис Мистик Фолс и реши да се отбие.Влезе вътре и аурата на няколко вампира я удари право в лицето.Едната беше Изабела,която не изглеждаше добре и другата,която не бе виждала отдавна.Лусия я гледаше учудено и я повика при себе си.Русокоската знаеше,че има недовършена работа с нея и не се замисли,а тръгна нараво към нея.
-Виж ти..-измърмори тя и се загледа в другото момиче,което целуваше Лусия.
-И ти ми трябваше.-добави спокойно тя и се усмихна мило на вампирката..

by **Queеn Infеcted.** Чет Юли 21, 2011 8:43 am

- Али моля те върни се при Сара.- тя кимна и се запъти натам. Погледнах Наталия. Беше перфектна. Щеше да ми помогне да Я опазим. Попитах я:
- Как си?- тя мълчеше- Добре де добре, следвай ме!- въздъхнах и стигнах до една от стаите със стоката. Имаше алкохол- бам- златна мина! Наталия не чака покана и седна на един стол. Гледах я за минута после забих зъби в китката си. От там бликна кръв, алена кръв. Натиках ръката си в устата на Наталия. Тя пи и започна да отмалява. Свлече се от стола и пусна кожата ми. Беше мъртва. Предадох й съобщение " Намери ме като се съвземеш. Вещерската кръв е невероятна!". Върнах се сред тълпата. Китката ми беше зараснала.

by **Eric Northman** Чет Юли 21, 2011 9:07 am

Намъкнах се в някакви дънки и една бяла тениска и тръгнах към някакво прати парти по случай Мис Мистик Фолс..Влязох вътре и грабнах едно от питиетата,които разнасяше сервитьорката..Но буквално си го грабнах бях жаден на тема алкохол изпих го на екс и хвърлих чашата в стената и тя стана на сол..Започнах да се разхождам,за да видя някоя позната мацка...Съзрях Али..Усмихнах се перверзно и се приближих с бавна стъпка към него.
-Защо плачеш,сладурано?-повдигнах брадичката и..Плъзнах ръката си по тънкото и кръстче придърпах я и впих устни в нейните.Да джакпот.Целувката ми беше омагьосваща..
-По-добре ли си сега,сладкиш?-усмихнах се още веднъж и спуснах ръката си по-надолу и опипах задните и части
-Не..?-Неведох се още веднъж и я целуна по-страстно от предния..Избърсах сълзите и с ръката си..
-Такова хубаво момиче като теб не трябва да плаче..Хайде усмихни се!

by **Ally Stonem** Чет Юли 21, 2011 9:40 am

- Ерик?!
Попитах неуверено, а той само се приближи и ме целуна. Усмихнах се и нямаше следа от разстроената Али.
- Определено съм по-добре, но дай пак за всеки случай.
Обгърнах го с ръце и го целунах страстно. Ръцете ми започнаха да си играят с крайчето на тениската му.
- Сладкиш? Сладко..
Засмях се и го дръпнах за ръката. Тръгнахме към една стая и затворих вратата. Блъснах го леко към стената и продължих с целувките.

by **Eric Northman** Чет Юли 21, 2011 9:51 am

Ето такава реакция може да ме зарадва..
-Ах ти хитрушо!-тя ме дръпна за ръката и ме заведе в някаква стая..Трясна вратата..Тук определено беше по-добре..Придърпах я към себе си..Нежно свалих презрамката на рокличката и и я целунах по рамото,след което започнах да я целувам нежно по врата и се спрях на устните..Свалих и другата презрамка и роклята падна..Ръката ми плъзна по нежното и гръбче премести се на кръста и слезе по-надолу..С другата си ръка хванах главата и и продължавах да я целувам все така страстно..Имах нужда от това още от както се преместих тук,но получавах просто един нищо и никакви целувчици,кой би се задоволил от това..Ще ви кажа кой не би...Аз..!
-Сигурна ли си че го искаш,защото няма връщане назад..наясно ли си?-Усмихнах и се и облизах устните..Ръцете ми шареха по цялото и тяло..

by **Ally Stonem** Чет Юли 21, 2011 2:44 pm

- Искам го...писна ми само да се целуваме
Поклатих глава и го целунах страстно. Бях се променила, сега той щеше да крещи името ми, щеше да иска още...да остане без въздух. Вмъкнах ръцете си под тениската му и започнах да опипвам перфектно оформеното му тяло. Обърнах го и притиснах Ерик до стената. Разкопчах ризата му и на лицето му се появи усмивка. Същата тази, която подлудяваше. Беше толкова възбуден, аз също.
- Толкова си секси
Поклатих глава и го хванах леко за черната тениска, придърпах го към себе си и докоснах устните му със своите. Защо винаги ме караше да се предавам?

by **Eric Northman** Чет Юли 21, 2011 3:27 pm

-Така ли?-усмихнах се надъхано..Наслаждавах се на действията и беше толкова секси..Възбуждаше ме..Не издържах и прекъснах малката и игра..Хванах я за ръката и я притиснах силно в себе си..Откопчах сутиена си и го захвърлих на другия край на стаята..Прокарах ръце по гърдите и и я целуна по врата..Бутнах я на земята и заквърлих тениската си..Беше разкопчана и ме дразнеше...Демонстратично откопчах дънките си и ги събух ..Легнах върху нея и се отървах от розовите и бикини..Погледнах я и проникнах в нея..Започнах да се движа бавно като постепенно увеличавах темпото....Стоновете и ме възбуждаха и започнах да се двища още по-бързо..
-ЗНаеш ли само колко ме възбуждаш?

by Наталия Нортман Пет Юли 22, 2011 7:19 am

Наталия се събуди в някаква стаичка и се огледа объркано.Венците й пулсираха,а гърлото й гореше,но не както обикновенно.Надушваше кръвта на няколко човека,които бяха наоколо,но гладът й не беше за тях..Русокоската се изправи и се олюля,но успря да се задържи и се завлече към вратата.Имаше странното чувство,че нещо в нея се е променило,но не можеше да разбере какво.Лусия!Да,трябваше да намери Лусия..Излезе от задушното малко помещение и се заблъска в непознатите вампири,които я гледаха странно.
"Лусия..къде си" .. помисли си тя,надявайки се вампирката да я чуе и да дойде при нея..

by **Ally Stonem** Пет Юли 22, 2011 7:19 am

- Ммм..
Когато проникна в мен вълна на удовлетворение ме заля. Започнах да движа ханша си в по-бързо темпо от неговото. Складът сякаш беше пустиня, само леките стенания се чуваха, а глухото им ехо оставаше дълго след края им. Всяко негово докосване ми донасяше огромна наслада, това момче определено беше нещо. Целунах страстно устните му.
- Страхотен си
Прехапах устни и започнах да движа още по-бързо талията си.

by **Queеn Infеcted.** Пет Юли 22, 2011 7:36 am

Гласът й ме викаше. Хукнах към нея. Трябва да я намеря преди да свършила нещо ужасяващо кърваво и сценично. "Лусия, създала си нов! Ще те убия! Обещавам ти!". ТОЙ бе ядосан. Пукаше ми... Видях я. Хванах Наталия за ръката:
- Ела!- прошепнах. Затътрих я обратно в стаичката. Зъбите й бяха оголени. Гласът й беше дрезгав:
- Дай ми, моля те!- въздъхнах. Материализирах банки с кръв:
- Вземи!- тя се разбунтува и отказа да пие от тях. Хванах главата й между дланите си. Тя извъртя главата си и ме захапа за врата. Изпищях. Болеше, не й го позволявах! Бутнах я силно и тя се удари в стената. Изръмжах и притиснах раните си:
- Взимай банките!- тя беше разтроена...

by Наталия Нортман Пет Юли 22, 2011 7:43 am

-Не можеш..-изграчи тя и впи поглед в разкървеният й врат.Тя искаше още..О,колко много искаше,но явно Лусия нямаше да й даде.
-Не можеш да ме караш да пия тази отврат.-изсъска ядосано тя и захвърли банките в краката й.Гладът който изпитваше беше необикновен и русокоската се плашеше,но желанието за още надделя над страха.
-Моля ..-промълви тя и протегна ръка към Лусия,която я гледаше учудено и в същото време объркано.
-Трябва да ми дадеш.-изръмжа тя след като разбра,че Лусия нямаше намерение да й дава от кръвта си..В какво се беше превърнала?!Този въпрос се въртеше в главата й,и я тормозеше.
-Какво..какво съм аз?-проплака тихо тя и зарови ръце в русите си коси не смеейки да погледне към Лусия.

by **Queеn Infеcted.** Пет Юли 22, 2011 7:54 am

Седнах близо до нея и раздрах ръката си:
- Малко, иначе ще се пристрастиш!- тя не чака втора покана. Обясних:
- Ти си Пре-Инфектиран вампир. Безчувствена си и Безсмъртна . Можеш да убиваш всичко без мен и НЕГО. ТОЙ е Крал- Инфектиран вампир и е по петите ни. Трябва да го убием- което прочие е невъзможно.- тя пусна ръката ми и се облегна на стената:
- Това е друго нещо...- грабна банката и при първата глтъка ме замери с нея. Улових пакетчето във въздуха и материализирах кръвта насочена към мен върху стената.
- Не се бунтувай. Убивай вещици, те ще ти харесат.- тя въздъхна. Изгледа ме любопитно и попита тихо:
- Можеш ли да ме убиеш?- кимнах леко:
- Мога, но не искам!
- А ... Т...ТОЙ...- беше объркана. Отново кимнах:
- Може, но първо ще убие мен!

by Наталия Нортман Пет Юли 22, 2011 8:00 am

Кръвта се вливаше в гърлото на Наталия и замъгляваше умът й.След като пи достатъчно,за да се засити,тя пусна ръката а Лусия и я погледна..
-Няма да те убие.-изръмжа тя и се облегна на стената,гледайки Лусия,коят спокойно и обясняваше какво е,и какво може да прави.
-Ние..ние ще го убием.Аз ще съм с теб.-промълви тихо тя и се усмихна приятелски на създателката си.Отначало,когато Лусия започна да й разказва,русокоската се уплаши от себе си,но когато чу и за предимствата си,вече не й пукаше в какво се е превърнала.
-Има ли още..като мен?-полюбопитства тя и бавно се изправи пристъпвайки към Лусия.Най интересното бе,че Наталия ревнуваше.Искаше да е само тя..
-Само аз ли съм?-продължи да настоява тя и пристъпи пред вампирката,която мълчеше и я гледаше замислено.

by **Queеn Infеcted.** Пет Юли 22, 2011 8:07 am

- Всъщност да. Расата е затулена от векове. ТОЙ е решил да я затрие. Останал бе само ТОЙ, докато не се появих аз. Кралят се влюби в мен и ме направи Инфектиран вампир по изключение. Аз, ти и ТОЙ сме единствените. Не за дълго!- глава ми пулсираше от загубената кръв, чувствах се зле. Лусия, не прави глупости, не ме карай да ги убивам до един, Лусия МагКуин, убий я! Отвърнах му на глас толкова спокойно, че гласът ми бе дори весел:
- О, не, ние ще убием ТЕБ! - ехидна усмивка озари лицето ми. Не бях сама и ТЯ щеше да е в безопастност. Прехвърлих се в съаннието Й,беше спокойна.
- Отначало ловувай само нощем, само вещици, иначе ще ти се гади...- посъветвах Наталия.

by Наталия Нортман Пет Юли 22, 2011 8:18 am

-Но аз мразя вещици.-измърмори недоволно тя,но в същото време се усмихна.Беше се заклела,че след като се измъкне от гробницта ще си го върне на вещицата,която я бе затворила там..и сега и се отдаваше невероятна възможност.
-Те и техните магий..мразя ги,но все пак няма да стоя гладна.-промълви тя и се загледа в замисленото лице на Лусия.
-ТОЙ може да говори с теб?-попита учудено русокоската и се загледа в очите й..Щом можеше да говори с нея,какво му пречеше да говори и с Наталия.При самата мисъл,вампирката потръпна и отново погледна към Лусия.
-А с мен?С мен може ли да говори така?-попита плахо тя и отново седна на земята.

by **Queеn Infеcted.** Пет Юли 22, 2011 8:29 am

- Не, не може.- поклатих глава. Аз единствено мога да ГО чувам и това беше ужасно!
- АЗ мога да говоря с теб- виждаш ли. Тя се ококори:
- Как така?- Лесно е, аз съм създателят ти.. Взех едната банка и отпих. Имаше вкус на нещо наистина ужасяващо- Наталия бе права- отврат!
-Няколко дена, дори седмици пиех от НЕГО. ТОЙ е влюбен в мен, а аз в НЕЯ. - трудно е. Ще се справим!. тя кимна. Беше лесно. Отпих отново и се загледа пред себе си:
- Бях различна...

by Sponsored content

Парти по случай Мис Мистик Фолс

Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс

Re: Парти по случай Мис Мистик Фолс