Scream ^^

Чувството е описано много образно. Хареса ми насищането на чувствата. Имам само един въпрос - това бял стих ли е или начало на разказ?

По скоро началото на недовършен разказ иначе имам4165163 бели стихове които ве струват...

И аз помислих, че е разказ. Белите стихове са доста специфични. Въпреки че нямат рими, това изобщо не значи, че нямат ритъм и ритъма в тях е особено важен.

Да си призная в момента чувам за тези бели стихове всъщност те какво представляват?

Много е хубаво

Мерсиии обикновено съм много самокритична ( въпреки че класната ми твърди обратното) всъщност изобщо не го харесвам нооо...

Бели стихове са... Ох, как да го обясня? Най-елементарното е, че са стихове в които няма рима. За по-нагледно давам примери.

Бял стих:
Красотата и Грозотата
Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга:
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си; и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне хората бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.
от „Странникът“ на Джубран Халил Джубран

***

Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.
^На К. от Пушкин

Не случайно избрах Пушкин, защото той е един от малкото поети, които с лекота боравят със звучността и ритмиката на самите думи.

Прекрасно еееее... Толкова е звучно и изобщо представяш си всичко сякаш си там... И първото много ми харесва!!!

Удивително е

На руски е по-добро. Ако някога ти се отдаде възможност да четеш Пушкин в оригинал непременно го направи. Превода е просто бледо подобие.

Честно казано съм попадала на Пушкин и наистина много ми харесва, но всъщност знам ли, винаги съм признавала поетите, но никога не ми се е отдавало. Как наместват тези рими, какво правят един господ знае, но винаги съм им се възхищавала!!

Сляпата страна

Доста често много от нас живеят изпъстрен с емоций живот, но малко виждат и другата, сляпа страна. По начало сляпата страна е онази другата част от живота която много така и не виждат.Всички живеем в разкош и с милиони приятели
но никой не си е задавал въпроса кой е там....
Слънцето се появяваше над Ню Йорк . Беше рано сутринта когато колите започнаха да пъплят по улиците като малки буболечки, тръгнали към крайната си цел. Времето бе топло- краят на май донесе на нюйоркчани слънчево и горещо време.
Бруклинският мост усети първите топли слънчеви лъчи, които го погалваха , сякаш беше наивно момче, което усещаше момичешка ласка и се поддаваше. Скоро бе напълно огрян от жестоката светлина на слънцето и цял Ню Йорк се пробуди.


Това е една от най- жестоките простотии които някога съм писала... Има и една още по- жестока, но тя е дълбока засекретена. На критиките най- много се радвам!

С риск да ме набиеш, Емоции се пише с И, а не с Й.
Иначе не е лошо, в смисъл бива те за описания и явно имаш очи за подробностите. наистина трябва да почнеш с бели стихове или мини приказки. Чела ли си нещо на Николай Райнов?

Така, няма да те бия спокойно! Яката ми куца правописа и не си първата която ми го казва... Лееки насоки ако може към негови произведения? Ти си злато!!

Аз, лично му харесвам Богомилските легенди(това е сборник), но зависи от настройката, може и приказките да ти харесат.

Животът се върти като ескалатор в МОЛ.Да, животът ни се бе превърнал в една размазана картина, която преминаваше покрай нас. Безпаричието, комерсиалността и монотоността ни бяха обгърнали и се бяха превърнали в наша клетка . Да, тази клетка беше като стая, но не от онези големите и красиви стая с кралско белите мебели, а гола с безцветни стени,с едно малко прозорче и без врата. На прозорчето едно бледо цвете..

Не питайте защо ми хрумна, просто бях в много странно настроение... И да отново не е довършено! Приемам коментари и критики на драго сърце!!

Аз ще критикувам (сори, зодия дева съм и съм голям педант):
1) ескалаторите не са ли онези подвижните стълби? Някак не ми се връзва метафората с въртенето. В зависимост от това, което искаш да кажеш можеш да използваш "въртележка в лунапарк" или "вятърна мелница"
2) Клетката е хубаво сравнение, но в комбинация със стаята се обезсмисля. Трябва да си избере едно от двете.

Иначе като идея е добро. Критиката към материалната пристрастеност на модерното общество е оригинална идея и можеш да я развиеш до есе. Не прави като мен да си зарязваш разказите на средата.

Трагично е! Не мога да си събера мислите на едно място! Блъскам си главата и пак не мога.. И никога, ама никога не си довършвам разказите!!

Понякога дори когато сме сред множество от хора, пак се чувстваме сами. Животът ни поднася всякакви обрати- радост, тъга, болка, гняв, суетта, подлост. Нима животът бе загубил своя смисъл? Нима вече нямаше надежда, че все още съществуват хора, които вярват в истинския живот и свободата?

Случайно дошла мисъл от недовършен разказ....

Писането е лудост

Писането е лудост. Защо точно лудост? Нима да живеем в монотонното и безцветго ежедневие не е лудост? Аз бих го определила точно като такова – скучно , безцветно и еднообразно. Нима всеки, който има необятно въображениние, който има талант, няма право да се отдаде на тази лудост да пише?
Разбира се,че може! Стига да има смелост и талант... Но кой пише в днешно време? Само литературните критици , писателите , великите умове. Не бих казала. Всеки човек може да пише , стига да го желае! Всеки може да се отдаде на тази луда страст, която не се води от ума, за нея няма граници, тя се води от сърцето, от това което ни казва то! Щом вземем лист и химикал да можем да напием нашите мисли и чувства, независимо какви са те. С какво ни помага писането? Ние живеем във високотехнологичен и модерен свят. В този свят ние сме като опитни мишки, които са роби на технологийте... Прекарваме ежедневието си през Facebook.Twitter и Youtube, за нас всичко съществува в мрежата, включително и книгите!Живеем в онлайн свят където намираме всичко, което ни е нужно.


Да поясня това е едното, другата част която бе публикувана ме мързеше да я преписвам на компа едно от малкото ми довършени произведения

Наистина мисля, че е хубаво да се пробваш с бели стихове. Малко ровене по речници, малко четене на класическа поезия... Ще ти обогати речника и ще видиш езика в нова, по-красива светлина...
Имаш потенциал, не го погубвай. Запази чувствата и емоциите, които искаш да опишеш и ги претвори в по-художествени думи. Иначе това, което чета до тук е на ниво публицистика. От теб ще стане отлична журналистка.

Дам, ето го огромния ми проблем- липса на речник и как да кажа... Невъзможност да опиша чувствата + разхвърляните ми мисли е равно на почти никакво творчество. Иначе мерси смятам да се занимавам с журналистика!

Евала! Аз не мога да описвам грозни и тривиални неща. Просто не мога. Прекалено поетична душа съм, ако не е с някакви красиви думички и рими, просто не ми получава. Много уважавам хората, които могат да се откъснат от този стереотип. Браво.

Аз пък се кефя на твоите творби. Никога не ми е идвало отвътре да пиша рими, какво правите как го правите, как ги нареждате тези рими един господ знае! Много ми е интересно да чета поезия и изобщо. За мен поетите са творци, които са с невероятно безкрайно въображение и душа. Те са като един Колумб- преоткриват все повече нови и нови хоризонти, а тези хоризонти се намират в техните души и сърца!! За това винаги ще харесвам стихотворенията ти!