The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.

Join the forum, it's quick and easy

The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.
The Vampire Diaries RPG Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Другарче за РП
NO MERCY EmptyСъб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс

» Hot or not ( за предишния )
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Потребител vs Потребител
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Опиши предишния с първата буква от ника му.
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс

» Какво ви събуди тази сутрин?
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Кой се казва така?
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс

» Какво има на бюрото до компютъра ви?
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

» Да броим до 9000.
NO MERCY EmptyПет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс

BG TOP
BGtop
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 37 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 37 Гости :: 3 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm

NO MERCY

2 posters

Go down

NO MERCY Empty NO MERCY

Писане by Tayllor Le'roux. Нед Фев 12, 2012 11:43 am

Беше обикновен студентски ден. Саманта стоеше на една пейка и разглеждаше мъжките наоколо и си търсеше поредната жертва. Свалеше се като плейбойката на университета. Нея избощо не я засягаше това. Дори се радваше, че когато минеше през група хора всички си шушукаха и я зяпаха с отворена уста. Обичаше да събира погледите на околните. Мислеше се за велика и беше. Новото й приятелче се казваше Симо. Той се гордееше с това, че има толкова известна приятелка. Нямаше против, че тя е спала с почти всички мъжки из университета, защото той беше на същото дередже. Двамата си бяха най-голяма конкуренция.. Околните си мислиха, че се състезават , кой ще направи повече бройки. За сега бяха наравно. Поне така казваше Саманта. Беше спала с над 100-на само за година. Неговата бройка беше същата. Просто бяха един за друг. Нямаше , кой да им стъпи на малкия пръс. Зипо и Вико беше разбрала за идването им още преди всички. Щяха да пристигнат в четвъртък, тя знаеше и от няколко дена се подготвяше за тяхното идване. Мина понеделник, вторник, сряда и дойде денят. Сами се събуди към 12:30, главата я цепеше яко и тя не знаеше къде се намираше, дори не помнеше къде е била снощи. В леглото не беше сама, нищо ново. Завъртя се бавно и погледна фигурата, лежаша до нея. Взираше се няколко минути, опитваше се да го разпознае, но просто бяха поредните изгубени минути. Бутна го като го помоли да си тръгва, защото имаше да се потготвя за Големите. Момчето, да беше момче, на 15-16 макс. Тя се засмя и се помисли, че може да я съдят за педофилство, защото в петък тя щеше да навърши 21. Отново закъсняваше за лекции. Изобщо не й пукаше, защото трябваше да се стегне малко. Влезе в банята, като си взе един ледено-студен душ, за да се пооправи малко. Излезе като се уви тялото си в една къса, бяла кърпа, едва покриваше сладкото и стегнато дупе. Сами тръгна към гардеробната си и започна да търси какво да си облече. Намери един корсет и бая къса пола. Сложи си корсета, който беше черен с розови връзчици. Полата беше около педя, черна и прилепнала. Двете очартаваха уникално добре оформеното й тяло. Всички мислеха, че гърдите й са силиконови, но не бяха , просто Бог е бил в добро настроение и я е надарил. Беше отвикнала да носи бельо , мислеше го за бесмислено. И ето, че дойде времето да започне да си оправя косата. Беше дълга почти го кръста й. Беше с уникален син цвят, който отиваше само на нея. Всички женски й завиждаха за това. Бяха се опитвали да постигнат като нейния, но без полза. Седна на стола пред голямото си огледало и започна да си оправя косата. Изправи я й после си направи няколко къдрички. След което сложи малко грим, колкото да подчертае естествената й красота. Сложи обувките си, които бяха високи и тънки токчета с връзки, увиващи се около перфекните й глезени. Полата и обувките подчертаваха дълги й крака. Абе тя беше просто мечтата на всяко момче. И към 14:30 излезе от тях като шофьорът й я чакаше пред хотела. Качи се й му се усмихна, тъй като беше минала й него. Момичето беше разбила доста сърца и не знаеше кога ще й го върнат. За това просто избягваше да се влюбва, в който и да е. Симо беше същия. Двамата, не можеха да се нарекат гаджета, а просто приятели с облаги. И така към 15;00 тя беше пред университета. Влезе през вратата и всички, които бяха по коридорите спряха да говорят и я гледаха жадно, докато минаваше през тях. Шумът на токчетата й отекваше в мъртвата тишина. Тя отиде до шкафчето си като взе една тетрадка и химикал и тръгна към кабинета, в който имаше час. И така с няколко часа закъснение, тя накрая влезе. Всички се обърнаха, за да видят кой влиза. Беше тя. Перфекното момиче, мачкщо всичко, което се надуваше. Седна на последния чин като се загледа. Започна да разглежда хората, седящи на чиновете, отляво надясно. Забеляза две нови лица. Това бяха те, Големите. Саманта им се усмихна, след което повече не ги отрази, докато не свършиха всички лекции. Зипо, беше с добре сложена мускулна маса. Бялата тениска, прилепнала по цялото му тяло, я възбуждаше ужасно много. Зелените му очи, които я изпиваха с поглед, просто я влудяваха, а катранено черната му коса се спускаше по перфекните му изваяни рамене. Момчето до него се казваше Вико. Очите му бяха черни, а косата два тона по-тъмна от русото. Действаше й по същия възбуждаш начин както брат му. И така края на лекциите настъпи. Саманта както винаги си слагаше гланц за устни, когато двамата тръгнаха към нея. Походката им просто я влудяваше. Караше я да изтръпне. Движеха се толкова перфектно. Бавно, съблазнявашо. От телата им просто се лееше сексуалност. Застанаха пред нея и зяпаха като хищник дебнеш жертвата си. Но не знаеха, че те бяха нейната плячка. Но скоро щяха да разберат. Сами приключи с гланца си и каза със спокойнен и така предизвикателен глас:
„-Е, момчета с какво мога да ви бъда полезна”
Те се спогледаха и Зипо каза:
„-С тялото си”
А Вико го перна зад врата и допълни:
„-Мацо, съжалявам, за държанието на брат ми, но просто трудно може да ти се устой. Аз съм..„
Тогава Тя ги прекъсна и каза:
„-Вико и Зипо”
След което прокара езика си по устните и ги сви в една сладка, крива усмивка и стана от стола и взе тетрадката си и допълни:
„-Спокойно, знам за всички нови, защото Тати притежава университета”
След което тръгна към вратата, защото там я чакаше Симо. Тя се усмихна и им помаха за „чао”, след което се затича към приятеля си и му се метна и започнаха да се натискат пред погледа на всички . А двамата братя, запяха перфектния й задник като се спогледа и тихо си казаха:
„-Приятелю, тази е само моя, дори мисли като мен , защото явно мрази бельото."
А двамата плейбойчета отдавна бяха тръгнали към Тоалетните, защото не се бяха виждали от няколко дена и имаха работа за вършене. А Зипо и Вико бяха останали на само с мечтите си.

7


Бележка от автора:
Ако има интерес, ще пусна още глави
Tayllor Le'roux.
Tayllor Le'roux.
original
original

Брой мнения : 14018

Върнете се в началото Go down

NO MERCY Empty Re: NO MERCY

Писане by Savannah. Нед Фев 12, 2012 11:48 am

нвуоуихтж;,иухж lowe уникалноо е! Inloved Monkey
Savannah.
Savannah.
admin
admin

Брой мнения : 9860
Рожден Ден : 12.08.1999

Върнете се в началото Go down

NO MERCY Empty Re: NO MERCY

Писане by Tayllor Le'roux. Нед Фев 12, 2012 12:01 pm

Зипо и Вико стояха в кабинета и чакаха момичето да се появи, но от нея нямаше никаква следа. Накрая те се заговориха за футбол и тръгнаха към игрището. Мислеха да влязат в отбора. Имаха се за звезди, но не знаеха какво ги очаква. Докато си вървяха всички момичета се обръщаха и ги зяпаха. Една от много зяпане се вблъсна в един стълб. Двете момчета живи и непокътнати стигнаха до футболното игрище и какво да видят. Игрището беше заето от мажоретния състав. Двамата се спогледаха и се замислиха дали да не отидат и да се запишат. Накрая се решиха и тръгнаха към тях. Главната мажоредка продължаваше да командори, но когато ги видя, спря всичките си действие. Колената й омекнаха и тя падна на земята. Двамата се затичаха към нея и започнаха да я разпитват дали е добре. Първоначално тя беше в някакъв шок. Не можеше да помръдне, не можеше да каже и думичка, все едно беше видяла извънземни. Красиви извънземни. Не беше свикнала да й обръщат внимание, защото всяко такова беше при Саманта. Зипо я хвана за раменете и нежно я разтърси, за да може да се озсъзнае. И ето ефектът беше на лице.
„-Момиче, добре ли си ??”- запитая я Вико като и помогна да се изправи..
„-Какво стана с теб??- продължи с безсмислените си въпроси.
„-Мисля, че съм добре! Не знам какво ми стана, но не съм свикнала момчета като вас да ми обръщат внимание!”- каза тя като бузите й порозовяха. Зипо се усмихна и попита:
„-Можем ли да се включим в състава, защото трябва да си губим по някакъв начин времето”-след което по лицето му се изписа една съблазнителна и предизвикателна усмивка, на която никой не можеше да устой. Ето, че й тя не се цепеше от колектива. Джулия се усмихна и кимна. За съжаление, започваше да се стъмва и момичето се извини и си тръгна. Запознаха се с целия състав и Зипо предложи да ходят някъде на кафенцета-мафенцета. И след като не получиха отказ всички тръгнаха надолу по улицата като не спираха да се смеят.


В ТОАЛЕТНАТА. (през това време)
Двамата плейбои влязоха в тоалетната като продължаваха да се целуват. Всяка целувка беше по-страсна от предишната. Ако някой ги видеше, щеше да каже, че не бяха се виждали от век. Симо се бореше с връзките на корсета й , докато тя разкопчаваше панталоните му. Симо бутна вратата и й тегли ключа. След което той остави Сам облегната на стената, а в краката им вече лежаха дрехите. Телата им бяха жадни едно за друго. Саманта беше облегнала гърба си на студената стена. Хладнината, която излъчваше я караше да настръхва, а междувременно той обсипваше врата й със страсни целувки като понякога я хапеше. Той се беше спуснал межку краката й като ближеше п*тката й като си помагаше с пръсти. Симо умело използваше езика си. Не беше като преди сега го правеше с много повече страст, явно я беше изревнувал от Големите и сега искаше да и покаже кой командва парада. Вкарваше ту бавно и нежно пръстите си в нея, ту грубо. Саманта и оставеше малко и той го разбра, защото тя едва издържаше да не си затвори краката. Беше сложила едната си ръка на главата му като нежно прокаржаваше пръсти през косата му. Тя беше още по-черна от тази на Зипо, а сините му очи по светли дори и от небето, в тях човек просто можеше да се загуби. Момичето се отпусна в ръцете му, защото краката й едва я държаха. Симо я претисна плътно към стената като опря ръцете й на студента повърхност като постави неговоти върху гладката й мека кожа и бавно и плавно й го вкара отзад. Като всеки тласък, беше по-бърз и по-силен от предишния. Момичето прехапа долната си устна, опитвайки да заглуши стенанията си, докато той отново продължаваше да я целува по врата, раменете и гърба й. Това я влудяваше, имаше чувството, че се намираше в Рая. Мъжеството му беше толкова перфектно. Достатъчно голямо , за да я задоволи без да я наранява. Можеше да го прави с него постоянно и по всяко време и място. След още няколко тласъка той свърши в нея, като хвърли презерватива в коша, а момичето се свлачи на земята и задиша очестено. Трябваше й време, за да си върне нормалното дишане. Приятелчето й през това време се обличаше. Много повече го харесваше без дрехи. На Сами й се искаше да му разкъса черната прилепнала тениска и да гали релефното му тяло. Момичето разтръска главата си като започна да се облича. Пристегна корсета на макс, след което нахлузи полата си и застана пред огледалото като започна да се оправя. Сами излезе първа, защото нямаше намерение да стой сто часа и да го изчака да се наконти. Вървеше бавно и спокойно към лимузината и обмисляше плановете за партито си. Все пак човек веднъж ставаше на 22. Накрая стигна до колата си отново обирайки всички погледи. Тя игнорира всички освен един. Бавно тръгна към него и му се усмихна и като стигна до него с равномерна, плавна и елегантна походка като мушна една бележка в панталона му. Когато той се усети какво стана тя вече беше на 20 метра от него и нямаше смисъл да я гони. Той бръкна в джоба си и искара едно листче, на което беше записан номера и адреса й. На лицето му се плъзна една дяволска усмивка и той се изгуби някъде в мрака. Когато момичето влезе в колата си изкара телефона за да си разгледа фейсбука, защото сега и се освободи дупка в графика. Накрая пристигнаха до хотела. Преди да излезе се усмихна на шофьора и му помаха. Бавно изкара двата си крака и стъпи стъбилно на плочките. Сами продължаваше да върви с високо вдигната глава, без да й пука за никого. Портиерът й отвори вратата като я огледа жадно, от главата до петите. Тя влезе в асансьора, набра цифровия код и започна да се движи бавно нагоре към апартамента си . Асансьорът спря и тя свали обувките си като ги метна на пода и седна на дивана като си пусна Тв. След няколко часа се беше унесла в съна си , докато той не беше прекъснат от телефона и...
Tayllor Le'roux.
Tayllor Le'roux.
original
original

Брой мнения : 14018

Върнете се в началото Go down

NO MERCY Empty Re: NO MERCY

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите