Supernatural

by **София Уайлд** Вто Яну 31, 2012 1:48 pm

Нъх, нъх, нъх Sara smilie

В my free time си драскам разни тъъпички историйки, та реших да споделя тъпотията с вас! boogie

Ще сложа първата глава и според мненията ви ще се реши дали да продължа Sara smilie

by **София Уайлд** Вто Яну 31, 2012 2:24 pm

Here we go..
Supernatural Heartwallpaper02

by **София Уайлд** Вто Яну 31, 2012 2:24 pm

Героите.

by **София Уайлд** Вто Яну 31, 2012 2:25 pm

1. Запознанство
Klare's POV

-Днескашният следобед ще бъде много дъждовен. Не забравяйте чадърите си.. - телевизорът беше толкова усилен, че още с влизането си разбрах прогнозата.
-Здрастии, татко! - почти дотанцувах до него.
-Здравей, мила. Много сме щастливи днес,а? - намали телевизора той.
-Мне, най-обикновен ден, пълен с простотии.
-Нали свършвате в 13:00? Къде си била 4 часа?! - попита с подозрение той, а аз се разсмях.
-Спри с тез реторични въпроси, бях у Линдз - казах аз, насочвайки се към кухнята - Писахме си домашните. И за твое успокоение-нямам гадже. Нямам и намерение да имам. - Засмях се, представяйки си физиономията му в този момент. Отворих хладилника и грабнах портокаовия сок. Бележката за съботния купон като по чудо още стоеше на вратата му. Нашите отиват на вилата всеки уикенд, а аз и брат ми (естествено) се възползваме максимално от това. Доста деца биха ни завидели за родителите. Досега не съм чувала нечий баща да купува алкохол, чиято стойност е равна на тази на месечните ми джобни. Е, освен моя(нашия).
Грабнах две чаши и отидох в хола. Баща ми наистина гледаше учудено. Засмях се и му налях сок. Легнах на фотьойла, използвайки облегалката за ръце като възглавница и кръстосах краката си във въздуха.
-Като говорим за момчета.. - отпих внимателно от сока. Баща ми ме стрелна с подозрителен поглед и едва не се задавих от смях. Оставих чашата на масата до мен и продължих: - Днес дойдоха двама братя. Тед и.. ъъъъ.. а, да: Тед и Грег.
-Новите съседи? Семейство Скот. Да, те имат двама сина. Вчера бях с бащата на Линдз и ги засякохме в супермаркета. Поканиха ни у тях в Петък за вечеря. Много за симпатични.
-О! Супер. - успях само да кажа аз.
-Хей! - мама влезе и сгъна мокрия си чадър. Навън се задава един огромен тъмен облак и вече превалява. Дано брат ти е у някой негов приятел...
-Да бе! Дано да е някъде наваън, без чадър! Да му се развали прическата дано! - казах аз, докато се опитвах да намеря някоя удобна поза на фотьойла.
-Иска ти се! - брат ми влетя в стаята, а татко се изкикоти.
Джъстин се доближи и ме разроши.
-Сега ти ще изхвърлиш боклука.. - започна да злорадства той
Изпъшках и го избутах
-Гадняр..
Грабнах боклука и ядосано тряснах вратата. Звукът от трясването обаче се заглуши от мощен гръм.
Тъкмо пресякох и естествено точно тогава заваля пороят. Отидох и ядосано хвърлих торбата.
-Заповядай - чух мек и нерешителен глас, някакси познат. Изведнъж спря да вали. Обърнах се и видях Тед да държи един чадър над главата ми.
-О! Ъ... аз... не, мерси. Къщата е наблизо, не съм от захар - усмихнах му се аз.
-Няма проблем - подаде ми го той. - Ти имаш по-голяма нужда от него. - Виж ти, сладкият съсед се оказа джентълмен. Късметлийка съм..
-Благодаря ти. Но кога да..
-Петък? Спокойно, и тогава времето ще е такова. - отговори бързо той - Ъм, трябва да тръгвам.. - каза той и закрачи към близката къща. Вървеше съвсем спокойно, нищо че валеше сякаш ти изливат цяла кофа вода върху главата. Още по-странното беше, че когато стигна до вратата беше напълно сух. Вторачих се невярващо, но той вече беше влязъл. Красив мираж, който за секунди изчезна..
Стоях неподвижна няколко секунди, докато гласът на брат ми не ме стресна.
-Хайде, ще ти се развали прическата!! - разсмя се той и остави вратата отворена.

by **София Уайлд** Нед Фев 12, 2012 1:48 pm

2. Невъзможно
Klare's POV

Пресякох и влязох. Струи вода се изливаха от чадъра. Оставих го и отидох да погледна бележките на хладилника. Мисля, че купонът у нас беше точно в Петък..

Събота 20:00 !
Пиене - Джъстин !!
покани - 11а, 11б, 12б, 12в
ПП: Почистване по къщите : 54899249

Отдъхнах си. Щеше да е малко трудно да съм на две места едновременно.. Или щеше да се наложи през 10 минути да подтичвам от едната в дугата къща, рискувайки (и без това с малкото си късмет) да ме блъсне някоя кола.
-Миличка откъде взе този чадър? - попита замислено баща ми
-О! Чадъра ли? Ами.. - да кажа ли за Тед.. мне, баща ми ще провали вечерята с тъпите си подозрения. Все пак беше един незначителен чадър, но..
Надписът за съботния купон внезапно изчезна и аз се втренчих глупаво в празната бележка. Направо се изпари..

"Линдз ми го даде."

Ококорих още повече очи. Аз ли полудявах или бележката наистина сама се написа?! Всъщност идеята за Линдз беше добра..
-Ами Линдз ми го даде.
-Така ли? Кога се видяхте? - опа.. Тъпа Клеър! Никога повече не слушай бележки..! Божичко, полудявам!!

"Учехте заедно, дала ти го е за всеки случай ако завали."

Ипъшках. Имаше логика.
АЗ?! Слушам бележка?!? Тъпа, розова, залепена за хладилника бележка ми дава съвети в лъжите?!
Изругах тихо. Единствения начин да се измъкна беше..
-Татко, нали досега учихме заедно? Даде ми го за всеки случай ако завали!
-А! Е, добре.. - хвана се той

Взех бележката и я намачках. Написах нова за купона и изтичах към вратата.
-Знаеш ли... смятам още сега да й го върна. - викнах и грабнах чадъра. Взех и този на татко, нищо че вече бях мокра.
-Защо сега? Още ва.. - тряснах вратата и се затичах към съседната къща. Звъннах на звънеца и, слава богу, Линдз беше сама.
-Няма.да.повярваш.какво.стана.току-що!! - казах аз, едва поемаща си дъх, а тя ме гледаше с ококорени очи.
-Доообре, влез.. това ще бъде интересно. - Тя ме дръпна и затвори вратата с подозрение.
-Пила ли си? - тя вдигна вежда. Аз й отговорих със същия жест. Представих си как бях нахлула и как е изглеждало отстрани. Въздъхнах и седнах до масата.
-Не съм пияна.. - опитах се да изглеждам нормално. Тя ме погледна очакващо, когота заглавието на нова ТВ програма във вестника изчезна и на негово място вече пишеше "Не й казвай, моля те!"
И сега какво?! Да крия лудостта си от най-добрата си приятелка ли?! Та тя ми беше като сестра. Бутнах ядосано вестника и той тупна на земята. Линдз ме изгледа странно, но не каза нищо. Това ставаше сериозно и имах странното чувство, че Тед е замесен.. Може би първо трябваше да поговоря с него?... глупости!! Той не ми е никакъв. Сигурно ще ме помисли за луда..
-Е..? - попита ме тя.

by **София Уайлд** Нед Мар 11, 2012 2:33 pm

3. Тя
Ted's POV

-Тед.. - извика брат ми и веднага прочетох мислите му. Грабнах чантата и излетях от нас, оставяйки майка ми да се бори с гърчещия се Грег. Ако не усещах това, което усеща и той, щях да си помисля че умира. И без това вече се превърна в ежедневие да го гледам, докато получава видения.
След 20 секунди вече бях на магистралата на изхода на града. Дочух нечии стъпки на около 215 метра зад гърба, след това зареждане на пистолет. Наведох се, изваждайки един кинжал от чантата и го хвърлих. Звукът от счупването на реброто му ме накара да се усмихна. Озовах се при него, докато той още се бореше за живот. Хванах острието и го извадих от тялото му. Проглушителен вик последва в тишината.
-Къде е? - яростта в тона ми не го изплаши. Той и без това щеше да умре, и го знаеше. Гневът ми продължи да расте, хванах и счупих ръката му. Той изкрещя, докато се давеше със собствената си кръв. - Къде е Салватор? - Притиснах рамото му и той отново изпищя. Гърчеше се от спазмите, които му причинявах. Знаех много добре кой е зад мен и какво иска, но продължих да го измъчвам.
-Тед, остави го да умре. - каза баща ми с равен тон. Знам, че не си такъв. Остави го.
Не можех да не му се подчиня. Изправих се бавно и без да се обръщам, закрачих към града. Баща ми го уби бързо, за да не се измъчва и докато се обърна, вече беше изчезнал заедно с трупа.

Продължих да вървя по магистралата, превъртайки най-ужасяващия си спомен отново и отново.
Трябваше да се измъкна от този мислов капан. Трябваше да изпълзя от гадната дупка, в която ме тикна Салватор само за броени секунди. Виждах себе си, коленичил до трупа, отново и отново..
Дочух нечий смях около нашата къща. Беше на около 5 км и първоначално помислих, че това е баща ми. После се приближих и разбрах, че е г-н Роджърс.
Видях я, мокра до кости. После я видях болна. Нямаше вечеря у нас, нито пък купон у тях. Реших да си спечеля една покана за предстоящото парти и влязох в близкия магазин. Грабнах първия чадър и платих на касиерката.
Изчаках я да излезе и тръгнах с човешка походка към нас. Намусените й черти ме развеселиха, поне доколкото можех да бъда развеселен в този момент. Изчаках я и й дадох чадъра.
джентълмен?!
мислите й определено бяха много ... тинейджърски. Но имааше нещо необикновено в начина й на мислене. Имаше нещо необикновено в самата нея..
Ооо, влюбеното заблудено момченцееее
ГРЕГ, ВЪН от главата ми!
-Ъм, трябва да тръгвам - казах й аз, обмисляйки как ще просна брат ми на пода след малко. Закрачих с човешка походка в дъжда, опитвайки се да изглеждам колкото се може по-нормално.
Явно нещо не ми се получи, явно и тя се оказа доста наблюдателна, за да види, че съм още сух.
Заключих вратата и затворих очи. Да предодвратя нечия болест, добре. Да си спечеля покана за купон, много добре. Момиче да ме помисли за джентълмен, отлично. Но защо по дяволите все накрая го оплесквам.. Опитах се да изтрия споменът й или поне една част от него... опитах.

by **София Уайлд** Нед Мар 11, 2012 2:35 pm

3. Тя
Ted's POV
(продължение)

-Много лошо.. - промърмори Грег, четейки мислите ми.
-Не съм влюбено заблудено момченце - изръмжах му насреща.
-Я се спрете и двамата. - промърмори майка ми докато готвеше.
-Та той не може да заличи спомените й защото вече са намесени чувства, как по дяволите да се успокоя?! - извика Грег. След секунда се чу как някакъв прибор падна на земята. Баща ми вече беше пред мен. О, страхотно..
-Тед. - кара той с равен глас
-Знам. - Знам, че обещах да не намесвам човешки момичета.
-За бога, все едно сме извънземни! - размята ръце Грег.
-А какво сме? - обърнах поглед към него и той млъкна
-Ловци. - отговори спокойно баща ми. - Ловци с дарби. - завъртях очи Гледай си работата.
-Тед. - Грег ме погледна съсредоточено за секунда и отскочи назад. - Боже, той ще го направи.
-Само гледай. - отговорих тихо.

-Миличка откъде взе този чадър?
-О! Чадъра ли? Ами.. ами Линдз ми го даде.
-Така ли? Кога се видяхте?
-Татко, нали досега учихме заедно? Даде ми го за всеки случай ако завали!

Грег, татко и майка ми стояха и ме гледаха втренчено.
-Той е ненормален - обърна се Грег и отиде нанякъде.
Баща ми и майка ми не казаха нищо. Просто всички се пръснаха из къщата. Стоях още няколко минути, втренчен в една точка. После се запътих към стаята си.
-Няма да вечерям - промърморих зад гърба си и изкачих стълбите.

Стаята ми, както винаги, беше подредена като музей. Легнах на леглото, на което още не бях спал. Но нямах намерение да си почивам. Имах намерението да бъда в ума й цяла вечер, колкото и несправедливо да беше спрямо нея.

Затворих очи и се потопих в нейния свят, забравяйки миналото си, забравяйки враговете си, забравяйки къде съм... забравяйки кой съм аз.

by **София Уайлд** Нед Мар 11, 2012 3:06 pm

4. Чужди мисли
Klare's POV

-Аз.. ъъ.. ами.. - стоях и гледах глупаво най-добрата си приятелка - такова..
-Клеър!
-Чудех се дали си си харесала някой от сем. Скот - казах думите на един дъх. Тя ме изгледа странно
-Клеър, та те вчера се нанесоха! .. А и определено това не е причината, поради която нахълта така. Да не си си харесала някой Скот?
-Аз? Ненене - разсмях се аз и завъртях глава, продължавайки стреснато да отричам. Тя избухна в смях.
-Почти ми изкара акъла заради едно момче - тя се разсмя още повече
-Май... ъ... не мисля, че има такова нещо. - станах и взех чадъра. Нямаше да я лъжа, просто щях да пропусна някои неща. - Дойдох да ти върна чадъра. Мерси, че ми го даде преди малко, когато свършихме уроците, защото се опасяваше да не ме навали дъжда докато се прибирам - връчих й го с усмивка, а тя спря да се смее и се ококори объркана
-Аз... ти... какво?!
-Просто... срещнах Тед Скот... и валеше ... а той имаше чадър и ми го даде... А аз казах на татко, че ти си ми го дала, защото разбере ли ще провали цялата вечеря с подозренията си дали сме гаджета, той дали пуши, дали пие, има ли хубави оценки или ще му "развали" татковото момиченце.
-Каква вечеря ?! - попита тя учудено - За бога, Клеър, говори смислено!
-Амии поканени сме утре на вечеря у семейство Скот. Мислех да те питам какво ще обличаш, но очевидно баща ти е пропуснал да ти спомене..
-Ами да.. очевидно - повтори тя замислена. След това сякаш електрически шок мина през тялото й - Грег!! Поканени сме на вечеря при Грег!?! Божичко, какво ще облека!?! - стана тя и започна да обикаля стаята.
-Да не си си харесала някой Скот? - цитирах я аз и имитирах нейния глас. Тя се спря и ме погледна строго - Не е смешно! Не си ли го виждала? Толкова е красив..
Завъртях очи и се разсмях. Бях толкова успокоена, че избягах от темата. Не можех просто да изтърся на Линдз, че ми се привиждат надписи. Това си беше еквивалентно на доживотен затвор в лудницата..
-Е, госпожица Красота. Утре след училище ще те направя на Мис Свят - казах й аз, а очите й светнаха.
-Суперр! - подскочи тях и започна да се разхожда из стаята, отброявайки на пръсти какво ще правим - Значи ще си напишем домашните за около 2 часа. После отиваме на шопинг до 5.
-Ли..
-Трябва да звънна за час при фризьорката.
-Ли.
-О, по дяволите, няма да остане време за маникюра!
-Ли!
-Да - обърна се рязко тя.
-Разбирам, че го харесваш, но не прекалявай.. Плюс това не смятам, че е безоп.. както и да е.
-Какво, какво? - тя се приближи до мен и сякаш ме изучаваше с очи. - Клеър, откакто си влязла нещо те тревожи.
-Нее, нищо. - казах спокойно аз, но наистина исках някъде наоколо да има бележка. Очите ми започнаха безгрижно да претърсват стаята.
-Можеш да ми имаш доверие. - каза тя, впила сериозен поглед в мен.
-Аз.. - бележкааа..., вестник? Тетрадка? Скицник?! - Оф.. добре, може би малко го харесвам. Но това е защото съм романтичка, а той ми даде чадъра си и използва онази гадна замайваща усмивка - тя се усмихна до уши
-Неустоими са, нали? - Да, също така подозирам, че са извънземни!
-Не, просто ти си здраво хлътнала! - разсмях се аз - Тази вечер ела у нас, ще ти направя маникюр и ще си бъбрим - очите й веднага светнаха. Запътих се към вратата - Сега тръгвам. И дойдох само за да ти върна чадъра, не забравяй!
-Ще дойда към 21:00.
-Добре, ще те чакам - целунах я аз и излязох навън. Още валеше, затова се усмихнах доволно и отворих чадъра.

to be continued..

by **София Уайлд** Пон Мар 12, 2012 2:36 pm

4. Чужди мисли
Ted's POV (продължение)

Усещах брат си в стаята ми, въпреки, че бях в нейния свят. Усещах, че е сигурен. Усещах, че той ме разбира.
-Мисля, че трябва да поговориш с нея. - каза той бавно, осъзнал, че съм излязъл от главата й.
-А аз не мисля, че идеята е добра. Ще се преместим някъде другаде и след време ще я забравя.
-Усетих го, Тед.
-Усетил си малка искра, не ми помагай да я превърна в буен огън, моля те.
-Аз мисля, че не е искра. И смятам, че е късно да ходим където и да било.
-Различна е.. - започнах да се оправдавам аз, но знаех, че не това всъщност е причината. Беше наистина различна. Но също така беше изключително умна, неземно красива.. а в сиво-сините й очи имаше толкова съвършенност и разбирателство.
-Полека само да не се опариш. - усмихна ми се Грег. Да бъда с нея щеше да е повече от предизвикателство. Тя бе толкова невинна и .. човечна. Аз всеки ден убивах, и независимо, че убивах лошите, това ми доставяше удоволствие. Бях толкова коравосърдечен, студен.. Аз бях лед, а тя огън. Това щеше да бъде най-невъзможната любов. Всеки миг, всяка секунда, в която щеше да е с мен, тя би била в опасност. Затова и родителите ни забраниха да намевсваме хора.
...Родителите ни..
-Аз ще говоря с тях, спокойно. - успокои ме Грег. - От теб се иска само да отидеш и да опиташ. Знаеш много добре, че ще те изслуша. Не е нужно да го виждам в бъдещето, за да те уверя. Просто подбери думите си и говори искрено.
Той ме потупа братски и слезе долу. Направих дълбока въздишка и отново влязох в ума й.

Klare's POV

Влязох вкъщи и оставих чадъра. Отидох в детската и започнах да оправям леглото си, когато чух шум от тупване. Заобиколих леглото и видях малката ми тетрадка по изобразително, в която така и не писах нищо. Отворих я и не бях изненадана, че вътре пишеше нещо.

Здрасти..

Не знаех какво да правя. Бях сама, заобиколена от обикновеното, от нищо неподозиращите ми родители, брат и най-добра приятелка. Всеки би го описал като лудост. Включително и аз, ако не се случваше на мен. Обаче се случваше на мен. И точно в този момент това ми се стори като най-обикновеното нещо. Хванах химикалката.

Здравей

Аз съм Тед.

Досетих се.

Настъпи кратка пауза и се зачудих дали не трябваше да оставя подозренията за себе си. Тъкмо когато мислех да попитам как го прави, той написа написа ново изречение.

Мога ли да дойда при теб?

Да, разбира се.

Станах от бюрото и се запътих към вратата. Но в момента, в който се завъртях и тръгнах, се блъснах в нещо.. в някого. В него. Първоначалната ми реакция беше да изпищя, но той беше по-бърз и запуши устата ми.
-Мога да обясня - каза той на милиметри от лицето ми и ме пусна.
-По-добре започвай - отговорих му с треперещ глас. Чак сега се усетих, че при сблъсъка инстиктивно бях сложила ръце на гърдите му. И те още стояха там.. Бързо се отдръпнах от него и бузите ми поруменяха.

by **София Уайлд** Пон Мар 12, 2012 3:31 pm

5. Откровености
Ted's POV

Още преди да стане от стола си, аз се материализирах в стаята й. Приближих се към нея и се опитах да я успокоя, за да не се изплаши. След като се блъсна в мен, обаче, осъзнах че нещо се е объркало. Сложих ръка на устните й секунда преди да изпищи. А сега? Стоях в стаята й, запушил устата й, за да не пищи, готов да й обясня, че нещо не ми е в ред, имам дарби, убивам без да ми мигне окото и на капак на всичко я харесвам..много.
-Мога да обясня. - казах аз, но изобщо не си вярвах.
-По-добре започвай. - Тя стоеше на сантиметри от мен, не можеше да спре да трепери. Ръцете й се бяха вкопчили в блузата ми. Тя се отдалечи и бузите й поруменяха. Божичко, колко красива беше. А аз бях в дома й, готов да разруша нормалния й живот заради егоизма си. Исках моментално да се дематериализирам и да избягам в друг континент, но едно гласче в главата ми, ми казваше, че вече беше късно.
Опитах се да я накарам да седне, но нещо в нея блокираше половината ми свръхвъзможности. Реших, че щом ще й казвам тайната ще го направя колкото се може по-... човешки. Обещах си, че повече няма да използвам дарбите си върху нея, но веднага върнах думите си назад, защото нейният свят, нейните мнисли и нейните емоции бяха толкова.. нормални, те бяха моето спасение в края на деня, моята почивка.
-Защо не седнеш? - предложих мило, а тя дори не се поколеба и веднага се запъти към леглото. Взех стола от бюрото й и седнах срещу нея.
Приближих се към нея. Имах чувството, че колкото по-малко разстояние имаше между нас, толкова по-спокойна беше тя. Загледах се в искрящите й сини очи. Очаквах в тях да видя страх, но открих единствено очакване.
Никога не си бях представял такава ситуация. Никога не си бях и помислял, че ще се влюбя толкова внезапно в едно напълно непознато момиче и че ще разруша нормалния й живот. Но ето, че сега вече беше прекалено късно.
Тъкмо се чудех как да започна разговора, когато тя ме изпревари.
-Значи.. оставаш сух в дъжда, можеш да пишеш бележки от разстояние и да се появяваш от нищото в чужди стаи.. - тя млъкна за момент и се замисли - Така изредено всичко звучи напълно невъзможно и откачено.
-Не. Аз съм ненормален. И е много опасно човек да бъде покрай мен. - обобщих набързо всичките си мисли, като силно се надявах да е разбрала какво всъщност намеквах. В очите й се виждаше болка. Погледът й беше толкова лесно разгадаем. Нужен ми беше само един миг, за да разбера как се чувства тя. Всичко беше там, в синята дълбина.
-Защо? - попита ме накрая тя.
-Защото моят свят е много по-опасен от твоя.
Тя сведе глава и се замисли за нещо. Живота си давах, за да вляза в ума й, но си бях обещал да не го правя.
-Имаш ли други.. способности? - наруши тишината тя. Леко се подсмихнах, представяйки си реакцията й, когато се озовем на другия край на света за една секунда.
-Почти всичко, за което можеш да се сетиш – отговорих й с предизвикателен тон аз.
-Местене на предмети? – вдигна вежда тя. Веднага до нея във въздуха се оказа малката тетрадка, чрез която си общувахме допреди малко. Тя ококори очи и се отдръпна. След време се реши и протегна ръка, за да я докосне. Бавно я свалих на леглото до нея и зачаках следващата й идея.
-Четене на чужди мисли? – попита невярващо тя. Засмях се на тона й и й отговорих.
-Мислиш си за пица с царевица и бекон.. оригинално – тя също се засмя, но не можа да скрие колко изненадана беше.
-Добре.. какво още можеш? – продължи да любопитства тя.
-Не ти ли идва малко в повечко за една вечер?
-Не. – Бързо отговори тя. Усмихнах се и й отговорих.
-Мога много неща.. всичко, което може да бъде променено с мисъл например. Но не мога да връщам времето назад или да накарам земята да спре да се върти, за да бъде постоянно ден. Относително е.
Тя беше напълно поразена. Настъпи неловка тишина. Чувах само дишането и сърцебиенето й. Седях и я гледах как осмисля всичко. Можех да стоя така дни наред. Тя забеляза как я гледам и се изчерви. Тишината се превърна в неловка, затова след време реших да я наруша.
-Искаш ли да ти покажа нещо повече от местене на тетрадки?
Тя дори и не се поколеба и веднага ми кимна. Подсмихнах се и я вдигнах, а тя ококори очи.
-Само недей отново да пищиш. – предупредих я аз и още преди да е могла да ми отговори, се материализирах в залата на училището. Пуснах я и изчаках да осмисли къде сме.
Отново предотвратих писъка й. Засмях се и пуснах устата й.
-Ти май не обичаш да слушаш какво ти се казва.
-Как по дяволите.. – тя се въртеше и дишаше учестено.
-Ти поиска.. – вдигнах невинно рамене, а тя се разсмя. Дишането й се успокои.
-Да, но не предполагах, че ще се озовем в училище за по-малко от секунда..
-Добре тогава – отговорих аз и понечих да я вдигна.
-Не, не, не, не.. – задърпа се тя, а аз се засмях – предпочитам да вървя. Пътя е 20 минути.
Не казах нищо, а просто се запътих с усмивка към изхода. Тя се поколеба за миг, но ме последва.
-Кога разбра, че си способен на всичко това? – попита ме тя, когато излязохме и се запътихме към къщата.
-Не се бях замислял за това.. – отговорих й искрено аз. От толкова малък бях свикнал с войната и дарбите, че не помнех кога е започнало всичко. – Може би е вродено.. способен съм на тези неща откакто се помня.
-Не си ли спомняш?
-Не.
-Тогава какво те е накарало да ги откриеш?
Ами от малък убивам феруси заедно със семейството си, за да спасим вас, обикновените хора, и за да си отмъстим за Емили.
Не, определено нямаше да й кажа това. Да знае, че съм ненормалник с дарби й беше повече от достатъчно. Нямаше да й казвам, че на всичко отгоре съм и убиец. Но тя все още чакаше отговор.
-Приятелката ти ще позвъни всеки момент на вратата. Трябва да те върна.
-Отговори ми. – тя се дръпна и ме погледна. Опитах е отново да я хвана, но тя беше инат. Стоеше на пет метра от мен със скръстени ръце и нямаше намерението скоро да си тръгне. Не исках да съм груб.
-Не ме карай да трия спомените ти. – блъфирах, като много добре знаех, че не мога. Но тя не знаеше.
Отпусна ръцете си и се доближи към мен, като не отделяше поглед от очите ми. Сърцето блъскаше в гърдите ми все повече и повече, докато лицето й не се оказа на сантиметри от моето. Едва дишах, а тя стоеше и ме гледаше с все същия безмълвен поглед, на една целувка разстояние.
След няколко секунди се осъзнах и я вдигнах преди да направя някоя глупост. Оставих я на леглото миг преди Линдзи да влезе в стаята и се материализирах на същото място, на което стояхме преди момент.
Задишах дълбоко и гледах в земята. След няколко секунди се оправих и тръгнах. И не отивах вкъщи. Много добре знаех къде отивах. Запътих се към единственото място, където отивах когато не знаех какво да правя. Свих надолу и се спуснах през гората. Долу, близо до реката. Веднага видях името й, написано на студения камък. Студен, точно като нея.
-Това беше грешка. Голяма грешка. И за първи път в съществуването си не мога да я поправя, Емили.
След секунда брат ми се материализира до мен и сложи ръка на рамото ми.
-Не беше грешка, Тед. И съм сигурен, че и Емили би ти казала това. Постъпи правилно, братко. Хайде да се прибираме.

by Sponsored content

Supernatural

Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural

Re: Supernatural