Пътешествие до луната

Такам ...това е домашното ми по БЕЛ..гледах да е по детско и без кървища,за да не получи г-жата сърцетуп,понеже много си го обичам...Е,какво мислите?

Пътешестве до луната

Беше средата на Август. Слънцето нахлу през малкото прозорче на стаята на Томи и го разбуди от полезния за него осем часов сън. Детето се протегна леко в леглото,изправи се и напъха малките си крачета в меките и топли пантофки. Малчугана се запъти към кухнята. Днес щеше да закусва с любимя си корнфлейкс „Марсиянци”,както правеше всяка събота. От месеци мечтаеше,че ще му се падне малкия лунен кораб, награна във всяка втора кутия. Томи мислеше,че винаги първи взима кутията си,защото така и не получи своя кораб. Беше опитал какво ли не...Чакаше някое дете да вземе кутия преди него. Взимаше по две кутии наведнъж. Дори проверяваше тежеста на конрфлейкса. Но нито веднъж не му се беше паднало,малкото лунно корабче.
Детето отвори чисто новата си кутия. Вече се беше отказало от търсенето на совалката. Започна бавно да изсипва съдържанието на пакета в купичката си. Тогава нещо голяма цопна и разплиска млякото му. Томи бръкна в купичката и извади така бленувания лунен кораб. Мъникът скочи и започна да подскача весело с играчката в ръка. Сега,той беше най-щастливото дете на земята,но ако не побързаше с преобилчането,майка му щеше да се прибере и щеше да го накаже.
Томи бързо се запъти към своята стая. Радоста премина отново в лека сънливост. Момченцето отвори вратата и лек студен полъх развя косата му. „Толкова студено,а е Август!” - помисли си детето и влезе в стаята си..или по-скоро пропадна в нея. Прекрачването на прага му струваше падане в огромен кратер. Детето се изправи и огледа „стаята си”. Но това не беше неговата стая, а планетата за която бяха учили в училище. Как се казваше... „Луната” прокънтя мисъл в малката му главичка. Но как се беше озовал там?
Томи потърка очи с малките си ръчички и се огледа. Не можеше да повярва,къде е попаднал. Изведнъж пред него изскочи малко,синьо,пухено кълбо. С очи,нос и уста.
-Момо? – избоботи съществото срещу детето. На свой ред,момченцето се стресна и изпищя. Започна да бяга към стените на кратера.
-Момо,момо? – летеше зад него топката. Томи се спря,малко преди наклона и се обърна към съществото. Извънземното го дари с една весела усмивка. „Е,може и да не е злонамерено.” – помисли си детето и се усмихна.
-Аз съм Томи от Земята и идвам с мир! – сложи ръка на сърцето си и изрече репликата,която беше чувал хиляди пъти във фантастичните филми.
- Момо? – прозваня пак тънкия гласец на пухеното нещо. То направи въпросителна физиономия и се приближи до детето.
- Майк си ли търсиш? – попита Томи,малкото синьо топче.
- Момомомо! – заподскача пухчето и започна да клати глава. Е,то явно разбираше какво му говори детето,но детето не можеше да го разбере.
- Искаш ли да си поиграем? – усмихна се детето на извънземното. Съществото на свой ред отново заподскача около Томи. Явно беше съгласно.
Малчугана и пухчето се изкатериха до ръба на кратера. От там се разкри чудесна гледка към Земята.
-Там живея аз. – посочи с пръст детето,голямата планета срещу тях. Леко се натъжи. Дали сега майка му го търсеше? Даи се беше притеснила? Виковете „Момомо” на топчицата,го извадиха от мислите му и той хукна след нея. Тичаха,скачаха и се търкаляха заедно. Томи вече се измори и реши да се пребере в пренеслата се на луната,къща.
- Имам нужда от сън. – каза момченцето на извънземното. Пухчето се наведе и взе едно бляскаво камъче. Подаде го на Томи,а той веднага го разпозна. Беше лунен камък. Майка му беше разказвала за тези камъни. Детето го прибра в джобчето на пижамата си и се запъти към къщата. Легна в легълцето си и мигновенно заспа.
-Томи хайде!Вече стана късно! – чу се гласът на майка му.
-Мамо! – извика детето и изприпка при нея. Но нали той беше на Луната? Нима беше сънувал?
Томи се върна обратно в стаята си,за да се преоблече. Тогава от джобчето на пижамата му изпадна нещо. Малко камъче. Същото като онова в съня му. Но щом камъчето беше тук,то значи всичко е било реалност? Мъничето видя захвърленото корабче на земята. По него имаше прах,но този прах не беше обикновенн. Томи знаеше,че това е прашец от Луната.


П.п Не знам дали това е редактирания текст или не, за това сори ако има грешки.

Супер еее,,,аз иначе давам кървавите си истории с вампири хич не ми пука за госпожата Много е хубаво само не разбрах как се врща момчето "Детето го прибра в джобчето на пижамата си и се запъти към къщата. Легна в легълцето си и мигновенно заспа. " незнам ако ви е гадна даскалицата може само заради тва да ти свали от оценката,,,Иначе като цяло е много свежо и сладко а и извънземното също