Създаване на човек

by **Aля Салваторe** Нед Юни 13, 2010 7:17 am

First topic message reminder :

Ако искате да си останете човек пишете в тази тема ..

by **Alexandrina Du Val** Сря Авг 27, 2014 5:08 am

Име: Александрина Дю Вал.
Години: 22
Раса: човек
Външен вид: Алекс е от онези жени след, които всеки мъж се обръща, но това по никакъв начин не я смущава. Тя е с дълга, слънчево руса коса, която носи по всевъзможен начин. Очите и са сини и доста големи, каращи хората да се давят в тях.
Алекс не се срамува от тялото си и доста често носи къси дрехи.
Характер: От малка е доста твърдоглава. Обича винаги да става на нейната и рядко се вслушва в това какво хората и говоря. Човек на адреналина е. Понякога е доста студена към хората, но друг път е мила и добра. Обича да се забавлява и да ходи на шумни места. Може да не млъкне с часове.
История: Когато Алекс е била на 13 губи родителите си в катастрофа и остава сама с по-големия си брат. Все някак се справяли и той давал всичко за това тя да е добре и да се чувства щастлива. В един момент обаче брат и започнал да излиза все по-често през нощта и Алекс забелязвала това. Криел се денем и стаята му приличала на гробница. Един ден влязла рязко в стаята му, без той да знае, че тя е вкъщи и видяла как брат и гризе шията на доста красива дама. Отвратила се от гледката и ужасно много се изплашила от това в какво се е превърнал човека, който правил всичко за нея. Същата вечер Алекс чака брат си да слезе за вечеря, но той не слиза. Брат и изчезва. Колкото и трудно да и е било приела, че брат и е такъв и започнала да го търси по целия свят.
Искате да сте такъв, защото .. ми харесва :Д
Допълнителна информация: Алекс има лош навик - пуши.
Снимка: Kate Upon
Създаване на човек - Page 35 Images?q=tbn:ANd9GcRi7tEmADosQT1T2aJyOG24nfZKeIZ0kD-tKjHoGGsvK8RIiTqimw

Създаване на човек - Page 35 Images?q=tbn:ANd9GcRi7tEmADosQT1T2aJyOG24nfZKeIZ0kD-tKjHoGGsvK8RIiTqimw

by **Jennifer ♥** Сря Авг 27, 2014 5:11 am

Одобрена си,добре дошла! Smile

by **Анастасия Соколова** Пон Сеп 01, 2014 4:23 pm

Анастасия Соколова / 25 / criminal / Ksenia Solo

- Пожалуйста, не уходи.* - майчиният глас наруши тишината с тъгата си и умолителното звучене.
Момичето обаче бе решено - щеше да напусне дома си и да поеме пътя на самотния оцеляваш; на вълка единак, който вече бе готов да се спусне в тежката реалност на мафиотския свят.
- Я должна идти, но я вернусь. Вскоре. Очень скоро.** - заговори спокойно, целейки да успокои старата жена макар и с явни лъжи.
Щеше да се върне ли? Съмнително. Почти напълно изключено. Навярно щеше да се изгуби по скитническия си път, да бъде погълната от приключенията и работата си, а може би дори убита от някой неприятел. Но трябваше да тръгне. Искаше го.
Целуна майка си по челото, сякаш за последно, а после тихомълком излезе.

* Моля те, не тръгвай.
** Трябва да тръгна, но ще се върна. Скоро. Много скоро.

Пет години бяха изминали от тогава. Времето и обстоятелствата бяха превърнали Настя именно в това, в което самата тя целеше да се превърне – опитен наемник, убиец, шпионин. Все неща, който изключително много се търсеха в днешно време, от които печелеше доста и които очевидно й се отдаваха. Да, въпреки миловидното изражение и привидната крехкост, това наистина й се отдаваше. Още от ранното си детство бе свикнала с грубостта на живота и приемаше всичко изключително лесно, дори почти хладнокръвно. Единствено бе останало да привикне с бойните умения и оръжията, но това се случи учудващо бързо и в рамките на тези 5 години се бе усъвършенствала до толкова, сякаш от дете я бяха обучавали.

Така и не изпълни обещанието към майка си – не се върна, дори не се обади. Не, че не я обичаше. Животът с нея обаче никак не й харесваше. Майка й предвиждаше за Настя сигурност, защита и уж добро бъдеще – нещо, което бе почти невъзможно за положението им, особено при липсата на средства и мъжка подкрепа в семейството. Иронията на съдбата бе, че баща й бил някакъв богаташ, който обаче отказал да понесе отговорността си (за да не съсипе репутацията си със слухове, разбира се) и който Анастасия така и не бе виждала на живо. Не е нужно да споменавам, че не носеше фамилията му, нали?

Бе оставила миналия живот назад, сякаш се стараеше да забрави първите си двадесет години. Сега имаше добра (от финансова гледна точка), макар и не особено законна работа (никак даже). Въпреки това я бяха наемали дори полицаи, за да върши мръсните им сделки или да приеме ролята на шпионин. Получаваше поръчки от мафиоти, нежелаещи да рискуват разкритието си, както и от богати личности, които се стараеха да не опетнят репутацията си. Хора всякакви, при това с още по-разнообразни цели и твърде нелицеприятни начини за постигането им.

През свободното си време Настя работеше в баровете – барманка, сервитьорка, танцьорка – всичко, което й даваше уж постоянни доходи, уплътняваше времето й, прикриваше другата й професия, а й често даваше алиби в критични ситуации. Все пак никой пияница не помнеше от колко до колко точно си бил в бара и дали не си изчезвал случайно за половин час.

by **Jennifer ♥** Пон Сеп 01, 2014 4:26 pm

Добре дошла <3

by **Queеn Infеcted.** Пон Сеп 01, 2014 4:27 pm

Jennifer написа:Добре дошла <3

Изпревари ме хд
Добре дошла и от мен

by **Cecilia dark Bloom** Вто Окт 28, 2014 5:30 pm

-Nina Agdal

Име:Сесилия дарк Блоом

Вид:Човек

Рождена дата: 01.01.1993

Външен вид:Барби ? Не ! Категорично. Кой харесва барбита ? С тяхното зловещо до някъде изражение, фалшива усмивка, която не свалят от силиконовите си лица и няма как да пропусна кльощавите им и анорексично слаби тела."Красотата", за която повечето мъже в 21 век се оглеждат. Както и да е. Сесилия. Нейната красота ти действа, като свежа алпийска глътка въздух или може би, като бриз, който те разхлажда за кратко през горещите лета, и те кара да го желаеш по-силно.Красотата и' е толкова опияняваща и завладяваща, като нещо забранено, а забранените неща са най-сладките и най-желани.Подтикват към греха и към грешното.Сесилия е като порцеланова фигурка, толкова прецизно и внимателно изваяна.Кожата и е мека, като кадифе с малко тен, или както аз обичам да го наричам "целуната от слънцето".Това, което те пленява и те разконцентрира са нейните устни.Те са плътни и леко розовеещи, а смехът и' той идва, като градец в ноща.Смехът и е заразен, когато Сесилия се смее те инфектира със смехът си и те подтиква към усмивки и най-вече смях.Цветът на очите и се променя, като хамелеон, който мени окраската си но в повечето време са пъстри със златисти отенъци.Косата и', е като нежна, копринено мека и златиста завеса спускаща се надолу по раменете и'.Сесилия, е като пролетта.Дългоочаквана, пленяваща, чиста и божественно красива.

Характер:Характерът и е рядко срещан.Сесилия е срамежлива и няма как да не го забележиш.Изчервяването, гледане в различни посоки, нервното въртене на кичур коса, пръстен или гривна, принуден и ироничен смях.Няма как да не изпуснеш гласът и', който се понижава и понякога дори е нужно да я помолиш да повтори.Тя е невинно, добро и любвеобилно човешко същество.Радостта и', е като на малко дете, което за пръв път вижда, и се наслаждава на снегът.Тя е човек, който забелязва малките неща, благодарна е за тях, и винаги им се наслаждава. С невероятното си чувство за хумор, Сесилия може умело и бързо да поправи всяко настроение. Понякога може да бъде, като дете.Инатлива, сърдита така все едно са и отмъкнали бонбоните от ръцете. Прави точно това, което и е казано да не прави. Разбира се, тя може да бъде толкова лоша, колкото и добра.Може да бъде студена и безчувствена жена, която без да се замисли може да изкара всичките ти кирливи ризи на показ. Думите и могат да те ударят със силата на куршум.Бързо и тихо, нанасящи ти неописуема болка.Ранява душата ти! Сесилия притежава тази страна, но случаите, в които я е показвала можете да преброите само на пръстите на едната си ръка.Сесилия е целеустремена и решителна личност.Сарказмът и' може да е най-приятната форма на остроумие плюс това е страхотен мотиватор.

История:Сесилия е израснала в богато семейство на творци и артисти.Родителите и почти никога нямат свободно време, което да прекарат с децата си.Дори и да имат те намират извинение или излишна работа, с която да се занимаят.На всички празници залите в къщата им са красиво украсени спрямо различните празник, но винаги са тихи, празни и някак зловещи.
Сесилия смята за майка прислугата, която е посветила целият си живот в отглеждане и изграждане на Сесилия и брат и', като личности.Нещо, за което биологичната и' майка никога нямаше време.Може да звучи, като лудост и пълна безмислица, но тя обича повече прислугата дала и' любов и възпитание, вместо майката, която и е дала живот, но оставила я без закрила и топла майчина прегръдка.Всичко това не повлиява на Сесилия психически, тя си е все същото радостно и щастливо момиче.Това че родителите и ги няма доста често на масата не я притеснява вече.Тя гледа на тях като познати до болка непознати, които споделят една къща.Тя е достатъчно щастлива с досадния си по-голям брат, който винаги я тормози и прислугата.Когато бе малка, Сесилия се стараеше да бъде винаги първа в училище и с много труд постигаше това.Хвалеше се на майка си и баща си, но те сякаш бяха глухи и слепи за нея.Сега тя смята, че е била доста глупаво и наивно дете, като е мислила че родителите и' ще и' обърнат желаното внимание.Тя се стараеше, и учеше упорито за да им се докаже, но и това не бе достатъчно.Сега това не я интересува,тя учи и прави всичко за себе си, не за да се докаже пред родителите си, защото честно казано тяхното мнение, не вълнува сърцето и'.Тъжен момент бе, онзи в който тя, Сесилия напусна къщата за да учи надaлеко от дома.

by **Eric Northman.** Сря Окт 29, 2014 6:54 am

Одобрена си, добре дошла. Smile

by **Veronica. ∞** Пет Ное 14, 2014 8:35 pm

Онези две големи очи, чийто цвят се образуваше от танца на ледено и сапфирено синьо, които просто те наблюдаваха с интерес.
Онези плътни пепеляворозови устни, които рядко разкриваха своята тайна, а именно очарователната усмивка, в която се разтягаха.
Онази дълга блестяща коса, лееща се на тежки къдрици и следяща всяко едно нейно движение.
А гласъст й.
Гласът й.
Веднъж заговореше ли, вече си пленен. Меден тембър, думите й се лееха като песен, а закачливата и дори леко натрапчива саркастична нотка, криеща се във всяко изречение, можеше да те побърка.
Връщане назад няма.
Омагьосан си, признай си. Влюби се в нея още щом я погледна в очите. Изгуби се в тях, опитвайки се да определиш какъв точно нюанс на небесното притежават. Търсейки цвета, не осъзна как сребристият отблясък на светлината те направи неин.
А тя е просто човек.

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_mj0ejzMbo31r25rnmo1_500

veronica sparks | 22 | human | kaya scodelario

Имам нужда от спасение.
Може би заради това си водя дневник от вече година. Но сега е различно. Или по-скоро тогава беше различно. Бях щастлива, безгрижна; животът ми най-накрая беше придобил някакъв смисъл и изглеждаше, че нещата започват да се нареждат. Аз и цялото ми семейство бяхме заслужили точно този живот след всичко, което преживяхме. Предпочитам да не говоря какво се крие зад последното словосъчетание. Това винаги ме е напрягало, натъжавало и въобще ме е водело до крайни полярни настроения, повечето от които се смесваха с агресия. Избягвам да говоря за детството си, навлизайки в спомени от началните години, както много обичат да правят повечето хора.
Затова никой не ме познава. Не позволявам на хората да прескочат с лека ръка високите метални огради около душата и сърцето ми. Наранявана съм прекалено много пъти, не ми се рискува отново.
Три дни. Днес, на тази дата, отбелязваме три дни от смъртта на майка ми. Денят на нейното погребение. Трябваше да облека роклята, която лежеше напълно забравена върху табуретката в стаята ми, но нещо ме свиваше отвътре всеки път, щом понечех да го направя. Сякаш в момента, в който съм готова, започва ужасът. Ще трябва да сляза долу, при всичките ми близки, приятели и познати, да получа десетки съболезнования от лели, чиито имена вече дори не си спомням, а след още много сълзи най-накрая ще се насочим към гробищата. Ще трябва да гледам как заравят собствената ми майка, а в същото време да съм подкрепата, опората на по-малката ми сестра. Понякога просто искам да избягам.

Направих го. Избягах. Не знам как, защо или къде ще отида, но избягах. В момента, в който погребението приключи, събрах всичките си неща. Усещах, че това е правилното нещо. Не можех повече да страдам, да съсипвам живота си и да гледам как всички около мен правят същото. Искам място, където да не познавам никого и никой да не познава мен.
Влакът ми пристигна. Ще пиша още, когато се настаня в купето.

by **Eric Northman.** Съб Ное 15, 2014 4:21 am

Одобрена си, добре дошла.

by **;ophelia** Съб Ное 15, 2014 12:13 pm

"-Защо пушиш толкова бързо? - попитах.
Тя ме погледна и разля устни в широка усмивка, толкова широка, че би изглеждала глупаво ако не беше неуспоримото изящество на зелените и' очи. Усмихна се с цялото си задоволство на малко дете на Коледа и каза:
- Вие пушите, за да се насладите. Аз пуша, за да умра."
** Из "Къде си, Аляска"

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_mkhjvitvLc1rct9gjo2_250

ophelia howe rohnan | twenty - one | human | as Freya Mavor

- дневниците на Офелия -

Още от съвсем малко момиченце знаех, че съм различна. Другите деца излизаха навън да играят, да ритат топка, да си играят с кукли "Барби", да взимат пластмасови бебета преструвайки се на майки, докато аз ... аз просто седях в стаята си, всеки ден по цял ден и рисувах. Рисувах кръгове. Всеки един с точен диаметър пет сантиметра, не спирах да ги рисувам докато листа не потъмнееше целият, а след това взимах нов и повтарях. Всеки ден, това се бе превърнало в мое ежедневие. Рисувах мистериозните кръгове и всеки ден майка ме питаше какво означава.
- Животът е един кръговрат, винаги се връщаш на мястото от където си тръгнал.
отговарях и' аз, а тя ме гледаше учудено.
"Прекалено си мъдра за възрастта си" повтаряше ми, но това не бе истина, просто не бях запленена от лигавите неща, които изкушаваха всяко осемгодишно. Да точно така, по това време бях на осем, преживявах смъртта на сестра си. Смърт която за жалост бях причинила аз. Майка никога не ме обвини гласно, но аз можех да прочета обвинението в очите и', страхът и' от мен.
- Направих и' услуга, тя страдаше. Не се чувстваше на себе си в това тяло, в това хартиено и прозрачно тяло.
казвах на майка щом ме погледнеше с онзи осъдителен поглед и повдигах рамене. Наистина я бях накарала да се страхува от мен и това доведе до смъртта и'. Смърт причинена от самата нея ...
Рутината продължи и след това, докато накрая не реши да измени позиция, превръщайки се в борба за живота ми всеки ден. Живот, който лично аз се опитвах да отнема всеки ден, но нещо ме спираше...

- Убий ме. Обещавам, няма да се върна като призрак или нещо подобно, просто ме убий, няма да изпитам болка, няма да те виня за това от ония свят. Хайде угоди ми.
Момичето извиваше устните си в доволна усмивка, че почти бе изпълнила мисията си, че почти бе стигнала целта си. Нямаше какво да я направи по - щастлива.
- Не. Не мога. Не ме карай.
- По дяволите, Томас! Не бъди слабак, просто го направи или ще си намеря някой друг за целта!
Думите и' излязоха под формата на недоволен вик от устните и'. Търпението и' се изчерпваше, не можеше да чака повече. Искаше да го изпита... трябваше да го изпита. Онова чувство, когато смъртта те обгръща в красива и студена прегръдка. Искаше да усети как животът и' се изнизва от смъртоносна рана, която Той бе причинил.
- Защо искаш да умреш, Офелия. Та ти си толкова млада, все още не си видяла нищо от света и вече си готова да го напуснеш?
Момчето - притежател на тъмна коса и сини като океана очи каквито и самата тя притежаваше се приближи няколко крачки по - близо до нея, хващайки я за ръка, а сините му ириси се приковаха убедително в нейните. Той се опитваше да и' приложи някакъв трик, но тя бе толкова отдадена на каузата си, че едва ли нещо би и' повлияло.
- Искам да изпитам онова чувство. Когато си на прага на смъртта - искам да усетя как живота просто преминава през мен и си отива. Да усетя студенината, да усетя какво е да висиш на косъм, какво е да стоиш между двете граници.
- Но не би ли искала да се върнеш, за да разкажеш?
- Не.
- Защо?
- Защото това ще е прекалено лично изживяване, за да бъде споделено с някой.
Отвърна му тя толкова строго и убедително. Офелия Хоул Ронан бе странно момиче още от детство, но след като бе видяла собствената си майка как се беси на полилея сякаш мислеше, че е родена за същата съдба, да отнеме живота си, да си причини болка. Мислеше, че е родена да умре и всеки ден се опитваше да постигне това.
- Добре, не разказвай, но се върни при мен. Не можеш да ми го причиниш Ронан. Изживей това което искаш, бъди между двете граници, но ми позволи да те върна.
Парещи следи оставаха по кожата на младежа, а единственото което блондинката направи бе да го погледне с почуда и да свие устните си. Тя се доближи до него поставяйки ръка на рамото му и този път нейните ириси бяха тези които приковаха неговите.
- Добре, ще го отложим с още малко ... трябва ти още малко време да свикнеш, но ще свикнеш обещавам ти. Смъртта е лесна за приемане. Аз се научих да го правя, ще се научиш и ти.
Тъмнокосата се повдигна на пръсти, обвивайки ръцете си около врата на момчето; притискайки тялото си до неговото, а устните и' нежно се докоснаха до неговите. Обичаше го ... Но въпреки това бе готова да го остави с лека ръка, защото бе такава, защото болката и смъртта бяха над всичко. Защото най - сладкото занимание за нея бе да гледа собствената си кръв как изтича през вените и', как собственото и' тяло губи силите си, как по кожата и' излизаха разни синини и отоци, как живота просто я напуска, докато не я зашлевеше отново толкова силно, че да се просмуче обратно в нея. Но този път тя искаше да го направи правилно, да не се върне отново.

by Гост Съб Ное 15, 2014 12:23 pm

Одобрена си,добре дошла!

by **Allison;** Съб Ное 22, 2014 7:56 am

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_ncuct8xmPp1qlt39u

Allison Lanaster|Human/Works like a antropologist|20|Willa Holland

- Тялото на госпожа Ланкастър беше намерено обезобразено в дома й миналата вечер. В дома нямало никой друг освен нея и мъжа й. Съседи чули викове и истиречни крясъци, докато накрая всичко не замлъкнало. Обадили се на ФБР и решили сами да видят какво се случва и защо изведнъж е станало толкова тихо. Когато отишли там заварили мъжът да лежи над тялото на жена си и да яде от плътта й. Това не се случва за първи път и вероятно няма да е за последен. - брюнетката изключи телевизора и метна дистанционното към стената. Не можеше да повярва на случилото се. Как беше възможно собствения й баща да направи това с майка й? Изобщо беше ли възможно все още да съществуват прояви на канибализъм в света?
***
- Госпожице, нямате правото да сте тук. - сърдитият тон на мъжа, който според брюнетката беше афроамериканец и на не повече от тридесет години я изкара от заниманието й. Беше застанала над едно от телата и го разглеждаше внимателно. Поредната жертва на някой психопат, а доколкото виждаше, не просто я е убил, ами се беше и изгаврил с тялото й, след което беше решил да премахне кожата и да остави само мускулите. Беше отвратителна гледка, но Алисън се беше нагледала достатъчно на такива зрелища.
- А Вие трябва да внимавате да не погубите веществени доказателства, полицай ... Джонсън. - Ланкастър замлъкна за момент и след това се обърна лице в лице към мъжът и по някаква необяснима причина се беше оказала права. Униформенят стоеше и я гледаше леко изненадано, докато не реши да й даде да се доизкаже. - Първо не доближавайте местата на които е възможно да има отпечатъци, независимо какви са. Второ - ако се загледата малко по-внимателно ще откриете, че жертвата е била изнасилена. Била е убита с лопата, като първият удар е бил в краката, за да не даде на жертвата да зе движи, вторият е бил в кръста и последният - в главата. Можете да видите как на места има охлузвания и прочие. - момичето замлъкна и се усмихна ангелски на полицаят.
***
Алисън Ланкастър е най-младият антрополог.

by Гост Съб Ное 22, 2014 10:52 am

Одобрена си,добре дошла!

by **Vanesa Campbell** Нед Ное 23, 2014 8:02 am

Име: Vanesa Campbell (Ванеса Кембъл)
Години: 16
Раса: Човек
~~Дарба:~~
Външен вид: Не много висока, някъде около 1.65. Слаба. С кестенява коса, която на моменти е права, на моменти чуплива. Обича да се разхожда с пусната коса, за да може вятърът да вее косите й. Светъл цвят на кожата и кафяви като горещ шоколад очи. Сравнително малки устни. Има вежди с леко изразена чупка, които й придават мистериозен вид. Няма част от тялото си, която да не харесва, постигнала е перфектно тяло.
Характер: Добър слушател е, идеален приятел, но и отвратителен съперник. Не се ядосва лесно, но ядосаш ли я веднъж, трудно ще се сдобрите отново. Тя е търпелива и дружелюбна. Смела е. Пада си по рисковете, макар и да знае, че може да се опари от тях. Милостива е към тези, които нямат домове, храна, семейства, защото тя самата няма семейство. Обича изненадите, но мрази да е център на вниманието. Харесва малките мили и от сърце жестове, които правят за нея.
История: Родена в Мистик Фолс на 1 Януари в недалечната 1998 година. Родителите й загиват в семейна катастрофа, където тя са спасява по някаква магическа случайност. Остава сама с брат си, който не е пътувал по времето на инцидента. Той е няколко години по-голям от нея и поема грижите по живота и образованието й. Семейството им държало на традициите и отпразнуването на празниците. До ден днешен Ванеса и единственият й останал роднина се придържат към тези обичаи, така радват родителите си дори, когато не са живи. Двамата разбират за съществуването на свръхестествените същества, когато Ванеса се обвързва с момче от гимназията, нейн съученик. Връзката им приключва, заради тайната му, а тя и сега не може да преодолее тази новина. Всеки ден, минавайки през улиците на градчето, тя се оглежда и пази от опасността.
Искам да съм такава, защото ролята на човек сега е най-трудна.
Снимка: Danielle Campbell
Създаване на човек - Page 35 Danielle_Campbell_photoshoot_8

Създаване на човек - Page 35 Danielle_Campbell_photoshoot_8

Създаване на човек - Page 35 Danielle-campbell-jsquared-2014-photoshoot_2

by **Queеn Infеcted.** Нед Ное 23, 2014 8:39 am

Vanesa Campbell написа:Име: Vanesa Campbell (Ванеса Кембъл)
Години: 16
Раса: Човек
~~Дарба:~~
Външен вид: Не много висока, някъде около 1.65. Слаба. С кестенява коса, която на моменти е права, на моменти чуплива. Обича да се разхожда с пусната коса, за да може вятърът да вее косите й. Светъл цвят на кожата и кафяви като горещ шоколад очи. Сравнително малки устни. Има вежди с леко изразена чупка, които й придават мистериозен вид. Няма част от тялото си, която да не харесва, постигнала е перфектно тяло.
Характер: Добър слушател е, идеален приятел, но и отвратителен съперник. Не се ядосва лесно, но ядосаш ли я веднъж, трудно ще се сдобрите отново. Тя е търпелива и дружелюбна. Смела е. Пада си по рисковете, макар и да знае, че може да се опари от тях. Милостива е към тези, които нямат домове, храна, семейства, защото тя самата няма семейство. Обича изненадите, но мрази да е център на вниманието. Харесва малките мили и от сърце жестове, които правят за нея.
История: Родена в Мистик Фолс на 1 Януари в недалечната 1998 година. Родителите й загиват в семейна катастрофа, където тя са спасява по някаква магическа случайност. Остава сама с брат си, който не е пътувал по времето на инцидента. Той е няколко години по-голям от нея и поема грижите по живота и образованието й. Семейството им държало на традициите и отпразнуването на празниците. До ден днешен Ванеса и единственият й останал роднина се придържат към тези обичаи, така радват родителите си дори, когато не са живи. Двамата разбират за съществуването на свръхестествените същества, когато Ванеса се обвързва с момче от гимназията, нейн съученик. Връзката им приключва, заради тайната му, а тя и сега не може да преодолее тази новина. Всеки ден, минавайки през улиците на градчето, тя се оглежда и пази от опасността.
Искам да съм такава, защото ролята на човек сега е най-трудна.
Снимка: Danielle Campbell

Одобрена, добре дошла!

by .... Пет Дек 12, 2014 5:17 pm

Аз съм Катерина Петрова и съм оцеляваща. Моето семейство ме предаде. Бях пропъдена в Англия. Там хванах окото на един от височайшите на име Клаус.
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w87OHtQ1so10o6

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w87OHtQ1so10o6

- От къде идваш, Катерина. – попитаме той.
- Нова съм в града,господарю. – отговорих му.
- Катерина е от България. – брат му – Илайджа заговори. Имах афера и с двамата ,но да си призная повече харесвах Илайджа даже мисля, че започвах да се влюбвам в него. Докато не осъзнах какво бяха и двамата и какво искаха от мен. И тогава започнах да бягам, като луда.
Тичах из горите на Англия. Чувах Илайджа ,как ме викаше, но не спирах. Нямаше да позволя да ме убият за някакъв си безсмислен ритуал или каквото там беше. Не ме интересуваше просто трябваше някак си да оцелея.
- Безсмислено е да бягаш. – викна Майкълсън – Клаус ще те намери където и да си. – знаех, че така ще стане ,но трябваше да опитам, нали?
Намерих една малка къщичка навътре в гората.
- Моля помогнете ми!- започнах да удрям по врата. Докато една баба не ми отвори врата.
- Кажете?
- Моля, помогнете ми. Моля ви! – едно младо момиче се появи и я погледна в очите и след това и каза да се оттегли – Дрегор ме праща тук. – Дрегор беше още един авер, който завладях с моята красота за да ми помогне в бягството ми. Оказа се ,че момичето му беше сестра.
Опитах се да си срежа вените ,но преди цялата и кръв да изтече и да умра Роуз –сестрата на Дрегор ми даде да пия от кръвта ‘и и раните заздравяха.
- Никой не може да избяга от Клаус. Може би ако те върнем обратно ще се смили над нас – имах чувството ,че ще се срине от нерви след малко.
- По-добре да умра от колкото да се върна при него. – и след един час се обесих. Пих от кръвта на бабата и трансформацията завърши. Бях вампир.
- Мили Господи Клаус ще ни убие. – започна да вика Роуз, когато ме видя.
- По-добре вие да умрете отколкото аз – и избягах обратно в България.
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w206tU01so10o6

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w206tU01so10o6

Не ви разказах най-хубавата част от историята. Уби ги. Уби цялото ми семейство. Само за да ме върне обратно.
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7wgza6Rg1so10o6

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7wgza6Rg1so10o6

През 1864 година заминах в Мистик Фолс и отседнах в имението Локууд, което по това време принадлежеше на семейство Салваторе. Представих се за закачлива млада дама ,която в същото врем е студена, пресмелива и притежаваща лукави черти от характера. Не им казах, че съм вампир, представих се ,като сирак от времена на кампанията в Атланта. Успях да ги омая и двамата с помощта на моя чар, но не знаех, че и аз ще се влюбя...и в двамата. В крайна сметка разбраха ,че съм вампир и ме заловиха –поне така всички си мислеха-. Глупавия Деймън за малко да развали плана ми, като си беше, Деймън. Убиха ги и двамата, но не знаеха, че им бях дала от кръвта ми. И заминах. Оставих да си мислят, че съм в изгоряла гробницата с останалите вампири.
Гледах себе си. Винаги ще гледам себе си.
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7vk4FrKc1so10o6

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7vk4FrKc1so10o6

Върнах се обратно в Мистик Фолс след един век и повече. Бях разбрала, че имам двойница в която са се влюбили и двамата Салваторе и трябваше да я отстраня. Започнах да играя моите любими игрички. Разрязах пръстите на чичото на двойницата ми. Представях се за нея. Затвориха ме в гробницата в ,която трябваше да бъда, но и от там се измъкнах.
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_ncsx2qXepZ1qlt39u

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_ncsx2qXepZ1qlt39u

Винаги печелих, защото не позволявах любовта да ми се изпречи нито гледах назад. Клаус се завърна да ми отмъсти. Измъкнах се. Отново. Загубих толкова много. Моята сянка живееше по-добър живот отколкото аз. Но Елена –моята двойница- имаше всичко и не е защото беше добро момиче, което заслужава щастие, а защото открадна моето. Аз нямах нищо, но исках да го променя, като я убие и за малко да го направя. Чувствах сърцето ‘и в ръцете си.
- Чао, чао, малко момиченце. - казах със самодоволната си усмивка преди да извадя сърцето от гърдите ‘и. Но тя набута лека за вампиризъм в едно малко стъкленото шишенце в устата ми и го счупи. И тогава започна третия ми нов живот, като жалък човек.
Имам врагове навсякъде. Като човек не мога да се защитавам. Слаба съм.
Оцелях след раждане, смъртта на цялото ми семейство и в петстотин годишно бягане от безсмъртен хибрид.

АЗ СЪМ КАТРИН ПИЪРС И СЪМ ОЦЕЛЯВАЩА! И ВИНАГИ ЩЕ ОЦЕЛЯВАМ!
Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w9ob7xE1so10o6

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_inline_nc7w9ob7xE1so10o6

*Видях, че момичето ,което ползва Катрин не е била активна от 25-ти ноември и реших, че е свободна. Извинявам се ако не е. Smile

by **Eric Northman.** Съб Дек 13, 2014 5:21 am

Както забелязваш форума не е особено активен, Катрин е мой герой, отделно не знам кой герой си гледала, но последното влизане е на 10 декември.
Промени си героя и си одобрена. Smile

by **katherine cliff.** Пет Яну 16, 2015 7:32 am

K
A
T
H
R
I
N
E

Вечерта не беше една от най-приятните и топли, с които се бе сблъсквала Катрин наскоро. Може да се каже, че бе една от най-неприветливите. Катрин можеше да чуе свистящия вятър в ушите си, можеше да усети колко режещо студен беше. Облечена в кожено яке и пъхнала небрежно ръце в джобовете на дънките си, тя вървеше нито много бързо, нито много бавно. Пръстите на ръцете и' бяха изстинали, студени и леко зачервени. Брулещият вятър бе сковал тялото и', бе разрошил неимоверно много черната и' коса, но вместо да се прибере в дома си на топло, момичето продължаваше все така упорито да върви бързо към целта си. А каква беше тя? Нещо, което и самата Катрин бе в процес на разгадаване. Кати бе упорит човек, инат и дори и да усещаше лицето си изпръхнало, а други части от тялото си изобщо да не ги усещаше, щеше да бъде трудно да се откаже от това, което бе замислила, от мястото, към което се бе запътила по това време. Макар че самата тя си нямаше и на представа къде отива. Но това беше подробност. Една малка и незначителна подробност, която не касаеше никого другиго, освен нея. А на нея не и' пречеше ни най-малко, че върви безцелно в студената октомврийска вечер, по чиито улици не се мяркаше жива душа. Тази подробност между впорочем също не пречеше на госпожицата. Обичаше да бъде сама, да размишлява. А тази вечер съзнанието и' беше завладяно от двама удивително привлекателни мъже, от двама изключително опасни мъже. Не можеше да проумее как винаги изпитваше по-силни влечения точно към тези, към които не биваше да чувства нищо друго, освен омраза и непоколебимост. А вместо това Катрин беше слаба. Двадесетгодишната брюнетка се обезоръжаваше всеки път, когато някой от тях се изпречеше пред очите и'. Този факт не и' харесваше. Не и' харесваше и това, което правеха, тези, на които помагаха. Но не можеше да направи нищо.
Може би това бе една от причините тази вечер да бъде сама, самотно да върви по тъмната алея, вперила невиждащо погледа си право напред. Това не бе от най-разумните неща, които можеше и някога бе правила. Беше разсеяна, но това не пречеше да гледа къде върви. Не пречеше да види приближаващото се момче, преди да усети как то се блъсна в нея. Блъсна се в нея. Катрин не обичаше да бъде блъскана, бутана или производни. Особено когато алеята, по която вървеше в момента, да бе напълно празна. Въпросното закачулено момче спокойно можеше да направи двекрачки в страни. Не и' стана никак приятно, нямаше да му се развика за това, може би наистина не бе усетил. Или пък не?
Кати чу произнесеното с половин уста извинение, очите и' доловиха виновния и извинителен син поглед, вперен за секунди в лицето и' . Госпожицата присви очи, сбърчи недоволно вежди и остана миг-два замислена.
- Недей. - проговори тихо след няколко секунди, но все пак достатъчно силно, за да може отдалечаващото момче да го чуе. Катрин се обърна към въпросната фигура и впери погледа си в тъмното петно, което се предполагаше, че трябва да бъде гърба му.
- Видях те.
Много добре знаеше, че щеше идеално да разбере какво има предвид. Много добре знаеше какво бе взел от джоба на якето и'. Не беше нещо кой знае какво, но не това бе важното. По-сериозният и', по-висок тон целеше да го стресне, да го сплаши. Така като го гледаше, едва ли имаше повече от петнадесет. Можеше спокойно да бъде наркоман - не че Катрин имаше нещо против тях - но погледът му, очите му бяха прекалено чисти, за да бъде зависим. Но това каква беше нямаше значение за нея, тя просто си искаше това,което момчето си бе присвоило и което в този момент се намираше в неговия джоб. Нищо друго.

- - - - - - - NAME: KATHERINE CLIFF.. -- AGE: 24.. -- HUMAN. -- FC: CRYSTAL REED

//ако може да ми промените името на katherine cliff.

by **Thea O'Konoel.** Чет Яну 29, 2015 11:52 am

Одобрена си,добре дошла!

by **little bird;** Съб Фев 21, 2015 8:14 am

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_n2wnk2C0dv1smxx4oo4_250

Създаване на човек - Page 35 Tumblr_ne2xn7uIlu1srq2dko2_250

el ena and cain

[portrayed by gabriella wilde and jamie campbell bower | unknown, looks 20 | human /with a gift/ | shapeshifting]

Каква съм? Жълта или лилава? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала и ме задушиха в прегръдката си? Докосване ли съм, или дъх, попиващ по устните ти, изгрев, или смях в череши? Дали не съм наркотик, или замайване, или страх? Мирис ли съм на тишина? Точка ли съм, или многоточие, въпрос или отговор? Вдъхновение ли съм, или нахвърляни, нелепи мисли на лист? Или пък съм листа? Момент на лудост. Къде започвам и свършвам аз? Имам ли граници и какво са те? Отчаяние ли съм, или силна и кратка, нестихваща, но само за миг любов? Дали съм истинска, или съм плод на собственото си въображение? Какви са въобще всичките тези думи? Какъв е вкусът ми? Горча ли ти, или те карам да се усмихваш? Мога ли да се изтрия, ако поискам? Или пък да бъда, каквато пожелая във всеки миг, различна?

Сънувам често. Теб. Помниш ли? Помниш ли ме? Разбира се, че не. Ти си само отломка на някогашно съществуване, изгнила в слепотата на заблудата в очите ми. Един размил се във времето силует. Ах, помниш ли? Не? Аз обаче помня. Помня допира на топлата ти ръка, която стисках толкова силно, опасявайки се да не ми избягаш. А ти сякаш отгатнал опасенията ми, се отскубна и побягна, въвличайки ме в една безспирна гоненица. Няма декор, няма и театър. Ние сме просто два отдалечаващи се бледи силуета, загнездени в съзнанието на света, ако той има такова. С теб сме едно цяло. Ала нещо се обърка. Изморих се да бягам. Не, чакай, не си отивай! Не ме оставяй! Времето спря. Ала късно е. Ти потъна в мрака..

Анемична душа.
Анемични мисли.
Заразени със спомена за аромата й.
Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Поредна безсънна нощ. Коя ли е подред? Имаше ли значение? Цигара. Последна дръпка. Пое дима жадно, толкова, че изгуби удоволствието. Ала и цигарата не помогна. Ароматът й бе полепнал по гърлото му, можеше да го усети по кожата си, по дрехите си, сладникавият мирис се бе пропил в съзнанието му. Затвореше ли очи имаше чувството, че се задушава. Побъркваше се. Лежеше в тъмнината, а самотата разкъсваше душата му на миниатюрни частици. Бавно. Мъчително. Тя бе обладала мислите му, сънищата му. Не можеше да заспи. Ставаше от студеното легло и нервно крачеше из малката стаичка. Дълго. Безпаметно дълго. Ръцете му нервно затрепериха, докато правеше опити да се добере до временното си спасение. Цигара. Поредната цигара. Първа дръпка. Малко й остава. Обречена е.

Знаеше всичко за всички, но не и коя беше тя. Ала не се и интересуваше толкова. Защото бе по-лесно да живее някой чужд живот, от колкото да мисли за своя. Откриваше смисъла на своя иначе безсмислен в животите на другите. И се чувстваше добре. Чувстваше се неспособна да устои. Дали беше грешка? Може би. Ала тази грешка, я поддържаше, даваше й неподозирани сили. Просто не успяваше да разбере как така се получава, че винаги грешеше. Всяка нейна дума, всяка стъпка, всичко, което правеше или не правеше, беше грешка, поредната грешка в живота й. И тя не знаеше как да спре да греши. Как? Как? Как да се справи, когато целият й свят се разпадаше; когато самата тя се разпадаше на парчета; когато всички бяха толкова далеч и сякаш никой не успяваше да разгадае докрай мислите й, чувствата й, нея… Да, за това откриваше утеха в това да живее нечии чужд живот, отколкото своя.

Помниш ли?
Помниш ли ме?
Разбира се, че не.
Че дори и аз не помня вече.

by **Savannah.** Съб Фев 21, 2015 8:56 am

Одобрена си, добре дошла!

by **Elizabeth.** Съб Мар 28, 2015 6:06 am

elizabeth griffin, 22, human, willa holland

Вечерта не беше една от най-приятните и топли, с които се бе сблъсквала Елизабет наскоро. Може да се каже, че бе една от най-неприветливите. Елизабет можеше да чуе свистящия вятър в ушите си, можеше да усети колко режещо студен беше. Облечена в кожено яке и пъхнала небрежно ръце в джобовете на дънките си, тя вървеше нито много бързо, нито много бавно. Пръстите на ръцете и' бяха изстинали, студени и леко зачервени. Брулещият вятър бе сковал тялото и', бе разрошил неимоверно много тъмнорусата и' коса, но вместо да се прибере в дома си на топло, момичето продължаваше все така упорито да върви бързо към целта си. А каква беше тя? Нещо, което и самата Елизабет бе в процес на разгадаване. Елайза бе упорит човек, инат и дори и да усещаше лицето си изпръхнало, а други части от тялото си изобщо да не ги усещаше, щеше да бъде трудно да се откаже от това, което бе замислила, от мястото, към което се бе запътила по това време. Макар че самата тя си нямаше и на представа къде отива. Но това беше подробност. Една малка и незначителна подробност, която не касаеше никого другиго, освен нея. А на нея не и' пречеше ни най-малко, че върви безцелно в студената октомврийска вечер, по чиито улици не се мяркаше жива душа. Тази подробност между впорочем също не пречеше на госпожицата. Обичаше да бъде сама, да размишлява. А тази вечер съзнанието и' беше завладяно от двама удивително привлекателни мъже, от двама изключително опасни мъже. Не можеше да проумее как винаги изпитваше по-силни влечения точно към тези, към които не биваше да чувства нищо друго, освен омраза и непоколебимост. А вместо това Елизабет беше слаба. Двадесетгодишната брюнетка се обезоръжаваше всеки път, когато някой от тях се изпречеше пред очите и'. Този факт не и' харесваше. Не и' харесваше и това, което правеха, тези, на които помагаха. Но не можеше да направи нищо.
Може би това бе една от причините тази вечер да бъде сама, самотно да върви по тъмната алея, вперила невиждащо погледа си право напред. Това не бе от най-разумните неща, които можеше и някога бе правила. Беше разсеяна, но това не пречеше да гледа къде върви. Не пречеше да види приближаващото се момче, преди да усети как то се блъсна в нея. Блъсна се в нея. Елизабет не обичаше да бъде блъскана, бутана или производни. Особено когато алеята, по която вървеше в момента, да бе напълно празна. Въпросното закачулено момче спокойно можеше да направи двекрачки в страни. Не и' стана никак приятно, нямаше да му се развика за това, може би наистина не бе усетил. Или пък не?
Елайза чу произнесеното с половин уста извинение, очите и' доловиха виновния и извинителен син поглед, вперен за секунди в лицето и' . Госпожицата присви очи, сбърчи недоволно вежди и остана миг-два замислена.
- Недей. - проговори тихо след няколко секунди, но все пак достатъчно силно, за да може отдалечаващото момче да го чуе. Елизабет се обърна към въпросната фигура и впери погледа си в тъмното петно, което се предполагаше, че трябва да бъде гърба му.
- Видях те.
Много добре знаеше, че щеше идеално да разбере какво има предвид. Много добре знаеше какво бе взел от джоба на якето и'. Не беше нещо кой знае какво, но не това бе важното. По-сериозният и', по-висок тон целеше да го стресне, да го сплаши. Така като го гледаше, едва ли имаше повече от петнадесет. Можеше спокойно да бъде наркоман - не че Елизабет имаше нещо против тях - но погледът му, очите му бяха прекалено чисти, за да бъде зависим. Но това каква беше нямаше значение за нея, тя просто си искаше това,което момчето си бе присвоило и което в този момент се намираше в неговия джоб. Нищо друго.

by **Thea O'Konoel.** Съб Мар 28, 2015 6:09 am

Одобрена си,добре дошла Smile

По правилата на форума ще трябва да променя името ти да започва с главна буква. Smile

by **Kelsea.** Вто Апр 07, 2015 5:48 am

Име:
Келси Емери
Години:
24
Раса:
човек
Дарба:
хххх
Външен вид:
Келси е ниска за възрастта си, но
това никога не й е пречило.
Косата й е кестенява, но харесва да слага червеникав мат, когато има време за разкрасяващи процедури. Носи я на естествени къдрици или вързана на опашка. Очите й са пъстри,
преливат от кафяво в зелено.
Обича семпли дрехи, особено когато работи. Слаба, но не прекалено, Келси има извивки, които ефирна красива рокля подчертава невероятно.
Характер:
Келси е труден характер. Трудно се доверява на хора след трагедията в миналото й. Отговорна е и никога не неглижира задълженията си. Не е особено духовита, по-скоро дразнещо саркастична. Твърдоглава и амбициозна. От малка не изоставя зададена си задача, дори това да краде от съня й.
История:
Родена и отрасла в най-обикновено семейство. Майка продавачка и баща, който се занимава с недвижими имоти. Като малка има много приятели, обича да празнува и да се забавлява.
Но....
Да, онова "но".
Но живота й се променя. Една нощ, решила цялото й бъдеще. Приятелка на майка й се оказва превърната във вампир и майката на Келси я кани в къщата им... Келси е в стаята си, когато чува писъка. На стълбите заварва баща си, който тича към килера в който държи пушката си. Той поглежда към нея и отваря устни, готов да се провикне, да й каже да бяга. Но дори не успява да започне преди новородената вампирката да захапе гърлото му и да раздели главата от тялото. Келси замръзва на прага на врата си. Цялата трепери к не знае какво се случва. Иска да пищи, но не може. Иска да бяга но не може. Не може да помръдне и мускул докато гледа ликвата кръв. Очите на баща й, които глвдат към нея невиждащо.
Тогава чудовището тръгва към нея. Върви към не и протяга червени ръце към нея. "боя. Боя... Това е боя. Не е кръв", повтаря си Келси в опит да се свести, да избяга. Да оживее.
Тогава чудовището се удря в невидима стена пред нея. Удря се и не може да мине. А час по-късно слънцето изгрява и Келси се спасява.
Година по-късно, прекаране в домове за деца и по съдилища, Келси се настанява при вуйчо си - частен детектив и полицай, който участва в разследването на убийствата на родителите.
Келси посещава психиатър, който се опитва да я убеди, че това, което е видяла не е истина, а начин ума й да оправдае случилото се. Баща й прерязва гърлото на майка й, а след това се самоубива... Макар никой да не можеше да обясни как тялото и главата са били разделени. Някои казваха, че се самообесил с телена връв и накрая тежестта на тялото му е казала думата си. Но къде беше тази тел? И къде беше приятелката? Безследно изчезнала. Прекратено разследване...
Но години по-късно, когато става на 15, Келси открива множество притеснителни дневници в кабинета на вуйчо си. Оказва се, че той е ловец на вампири. И през всички тези години е знаел, че тя казва истината. След този ден Келси се посвещава в семейния бизнес и завършва образованието си на 17. Записва се в школа за полицаи и две години по-късно е повишена от пътен полицай в отдел убийства, след множество опити от нейна страна. До самия успех.
Премества се в Мистик Фолс след като открива улики, че приятелката на майка й живее тук. Мисията й е да я открие и убие. А след това да предотврати такива неща да се случат отново. В записките на вуйчо си открива множество улики, че този град е населен с вампири . Работи две години в полицейското отделение. Наскоро шерифът умира. А тя е назначена за на негово място.
Допълнителна информация:
Вуйчо й има голяма колекция омагьосани вещи, като една от тях е сребърна китайска пръчка, която може да се използва и от хора за правене на прости заклинания чрез използване на определени руни, изписани в книга. Келси често използва този магически предмет и й помага в много случаи. Тя обаче няма представа, че вътрешността на пръчката със заострен връх е пълна с кръв на древен вампир, която помага на повечето заклинания/руни да действат.
Също така тя рисува много красиво и обожава да чете криминални романи.
Причината поради която оцелява като малка е защото нейната стая е част от къщата, преди да бъдат добавени допълнителните стаи.
Снимка:
Lily Collins
Създаване на човек - Page 35 Lily-Collins-photo-2013

Създаване на човек - Page 35 Lily-Collins-photo-2013

by **Thea O'Konoel.** Вто Апр 07, 2015 6:31 am

Одобрена!

by Sponsored content

Създаване на човек

Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек