Създаване на човек

Име: Сантана Ван дер Уудсен
*ако може да ми поправите името - Ван да е с главна буква*

Години: 17

Лик: Naya Rivera

Раса: Човек

Външен вид: Сантана е невероятно красива и чаровна. Получава всичко със своята мила усмивка. Има прекрасно бяло лице, искрящи сини очи и дълга, буйна, леко накъдрена руса коса. Серина притежава стройно и перфектно тяло. Има много дълги крака, за които всички и завиждат. Винаги се обила по последна мода и следи всички тенденции

Характер: Сантана е много добра с всички. Обича и харесва всички. Не мрази никого. Много рядко става злобна, но когато го направи по-добре да не се изпречваш на пътя и, защото е готова на всичко докато постигне целите си и не се спира пред нищо и никой. Голяма купонджийка е. Не пропуска парти. На тях винаги е в центъра на вниманието

История: Сантана е родена в Ъпър Ийст Сайд, Манхатън, Ню Йорк през 1994. Израстнала е в богаташкото семейство Ван дер Уудсен. Има по-малък брат Ерик, с който много се разбират. Сантанавинаги е била различна и модел за подражание на момичетата в гимназията. Тя винаги търси себе си, но не може да открие себе си. Започва кариера като модел. Участва в доста реклами. След това решава да се пробва като актриса и се включва в няколко високобюджетни блокбъстъра. Временно е и дизайнер. Дори прави свое ревю. Накрая решава да обикяла света. Отива къде ли не - Париж, Милано, Рим, Барселона, Лондон и още много други. Така един ден случайно попада в Мистик Фолс

Допълнителна информация: Серина е малко лигава, но в това е чара и.
Има малко кученце на име Пупи
Любимият и цвят е розово
Голяма фенка е на романтичните комедии, защото обича да се чувства щастлива с тях
Любимия и филм е "Невероятното приключение на Амели Пулен"
Пее и танцува много добре

Име
Ониксия Фарел
Години
16
Раса
Гимназист

Меките черти правят лицето й да изглежда миловидно, но често иззад палавата усмивка може да се покаже жестоката страна на Ониксия. Очите й са единственото нещо, което показват истинските й емоции. Може да е надянала безизразна маска на лицето си, но очите й винаги ще я издадат. Те могат да бъдат меки и блестящи, тогава цвета им варира от небесно-синьо, до синьо-зеленикаво. Но за сметка на милото й изражение, те могат да бъдат тъмни като езеро, изразяващи леденостудените й емоции. Дългите й тъмни къдрици, често биват смятани за пречка и връзвани на конска опашка.
Тялото й е атлетично. Ониксия не е много висока, по-често е определяна като миньонче. Но пък от своя страна, тя винаги е харесвала малките, сладки момичета. И макар да изглежда уязвима, в малката и фигура се крие много сила, и психическа, и физическа.

Палавия поглед, дръзкото вдигнатото носле и предизвикателната усмивка - това изражение понякога напълно изразява характера й...на моменти. Никой не може да я накара да направи нещо против волята й, която по някаква ирония на съдбата й е дадена в изобилие. Но въпреки това, като я опознае човек е мила и е готова на всичко, за да защити близките за нея хора.
Негативна черта от характера й е прекалената избухливост, но се учи да я овладява и вече сравнително рядко може да се вбеси...външно, но както винаги очите я издават и винаги си личи, когато е ядосана. Друг неин минус е агресивността. Не е чак толкова агресивна, но нищо не я възпира да извършва заканите, които казва - понякога дори става брутална. Не й пука особено ако някой говори за нея, но мрази това да става зад гърба й и определено не остава доволна ако този човек отрича. Готова е да го уважава само заради смелото заставане зад мнението си, без значение дали е казал нещо лошо за нея. За нея не е задължително един човек да й е приятел, за да заслужи уважението й.
Често е иронична, и дори достига до сарказъм, който е висшата степен на сатирата. Езикът й е малко остър, но все някак успява да го спре навреме ако усети, че попрекалява. Отчайващо искрена е.

~

- Мислиш, че можеш да ми я отнемеш Габриела? Наистина ли? За да стане като теб?
Русокосата жена на име Габриела се втренчи в по-възрастното си копие. Как можеше да има такава майка?? Спомни си един случай, когато беше малка - Анджелина Фарел я заведе при детския басейн за пръв и последен път. Още тогава тази жена не я биваше за родител. Малката Габи беше жадна. Много жадна. Излизаше от басейнчето през пет минути да казва на майка си, че е жадна. Но г-жа Фарел имаше твърде важен разговор с приятелката си и така и не заведе момичето си до чешмата, която беше в другия край на комплекса. А какво направи малкото русокосо момиченце? Какво друго освен да пие от басейна? И естествено в последствие да си докара няколко седмици на системи в болницата. И обвиненията на майка й. Още помнеше думите й. "Как може да пиеш от басейна? Да не си изгуби ума?". Сериозно ли? А не трябваше ли тя, като нейна майка да се поинтересува.
Габриела тръсна глава. Нямаше да позволи това да се случи с Ониксия, защото точно това се повтаряше. Анджелина беше алкохоличка, страдаше от биологично разстройство на мозъка и не пиеше хапчетата си, и както и при Габи обвиняваше Ониксия за всичко. Просто не беше възможно да остави малката си сестра да бъде подлагана на това.
- Да ти я отнема? Ти изобщо не се интересуваш от нея? Както не се интересуваше и от мен? Знаеш ли през какво преминава детето ти? Знаеш ли къде спи последните месеци? - сега вече наистина се беше ядосала.
- О естествено, че знам. За каква майка ме имаш? - типичния И-аз-мога-да-викам тон.
- Очевидно за такава, която не става за нищо. Ники спи в женския приют! Изненада за любящата майка.
Анджелина ни най-малко не се трогна. Напротив. Обърна се срещу Ониксия. И както винаги, започна да напада.
- Какво си мислиш, че правиш? Защо не се прибираш вкъщи, където е мястото на всички послушни деца? Знаеш кои момичета преспиват извън дома си...
Тъмнокоската вдигна виновно поглед. Не можеше да повярва, че майка й и сестра й си крещяха заради нея. Защо изобщо се случваше всичко това? Спомни си всички хубави моменти, които преди имаха... Когато семейството им беше нормално. Имаха си баща. Но след като той напусна майка им, нещата загрубяха. Харесваше й, когато семейството й беше нормално. Когато имаше топла вечеря и меки, чисти чаршафи, в които да се сгуши след като се беше нахранила. Доста далечни времена.
- Габриела върви си. - каза тихо Ники и хвана сестра си за ръцете - Ще се оправя с това, моля те.
- Не Ониксия. Няма да стане. Трябваше да се намеся преди много време.
- И какво ще правиш с едно 14-годишно момиче в дома си? Ти не можеш да се оправиш с 4-годишния си син и онзи негодник, неговия баща. - присмя се Анджелина на по-голямата си дъщеря.
Русокоската сведе поглед. Беше като огнедишащ дракон. Скоро щеше да избухне.
- Ти си отвратителна майка! - кресна Габриела - Много по-зле си от мен. Аз поне се опитвам. А ти си просто една алкохоличка!
- Никс, Ники...виж как ми говори. Заслужила ли съм това? Кажи ми момиче... - Анджелина гледаше детето си с широко отворени очи.
- Наистина ли? Откажи се Анджелина. - поклати невярващо глава по-голямата сестра - Всички знаем колко добра актриса си била навремето.
- Стига Габриела. Престанете! Плашите ме! Отиди си моля те. Казах ти, че ще оправя всичко това. - след тези думи се обърна към майка си - Ти си...нормална майка? Понякога...не си точно...
- О Я СТИГА! РАЗКАРАЙТЕ СЕ ОТ КЪЩАТА МИ! И ДВЕТЕ!
Очите на по-малкото момиче се насълзиха. Майка й отново обвиняваше нея. Може би наистина нямаше място тук. Тази жена не заслужаваше някой да се интересува от нея. Не й беше майка. Никога не се беше държала като нейна майка и никога нямаше да бъде. В интерес на истината Ониксия дори не се чувстваше тежко заради заминаването си. Това реши всичко. Тя грабна тюркоазения си сак и последва сестра си навън.
Беше бясна. Не можеше да повярва, че толкова време беше оставила тази жена да я мачка. Тя беше тиранин! Не заслужаваше да се нарича майка на когото и да било. Хладния нощен вятър духаше в лицето й и изсушаваше сълзите й още преди да се стекат по страните й. Тя спря за миг. Просто се закова на алеята. Погледна стария дъб в левия тъмен ъгъл на градината. Там правеха дървената си къщичка през лятото. Отмести поглед към пресъхналото езерце. Някога там идваха птици, които с Габриела хранеха. Сините й очите се сведоха надолу. Всъщност всички хубави спомени не бяха свързани точно с къщата... Бяха свръзани със сестра й.
- О боже! - възкликна тихо момичето.
Как досега не бе разбрала! Нищо в тази къща не я задържаше. Единствено сестра й я крепеше. Оттук нататък сестра й щеше да бъде единствения човек, пред когото е длъжна да се обяснява. Никой друг не го заслужаваше, още по-малко тази жена, останала в къщата...зад гърба й.
- Хайде Ники. - прегърна я през раменете Габриела - Не си струва да седим повече тук.

Веселият смях на трима човека огласяше спалнята. Две момичета, едното по-скоро жена седяха на двойно легло с кралски размер, а едно русо момченце стоеше между тях.
- Благодаря ти Габриела. Не мисля, че ако не беше дошла щях да посмея да направя това. Ти...ме спаси.
- Бях длъжна да го направя. Знам отлично през какво преминаваш. Не знаеш на какво ме подлагаше тази жена.
Русокосата жена прегърна малката фигурка в другия край на леглото. Ники изглеждаше толкова уязвима със честните си сини очи и гъстата тъмна коса, която сякаш беше завеса за предпазване от света. Изглеждаше мъничка... Сякаш отново бе просто дете... Габриела се усмихна, гледайки този малък лебед. Не можеше да си представи каква грешка щеше да направи, ако оставеше онази истерична жена да направи от този лебед малко грозно патенце. Сега, сестра й щеше да расте както всички други деца... Нормално.

1 година по-късно
Ониксия гледаше втренчено пред себе си.
Отново? Сериозно ли? На тази съдба не й ли писна да се подиграва с нея? Точно с нея, винаги с нея.
- Мога да не приемам работата в Сиатъл, скъпа.
- Не. Не може заради мен да изпуснеш такава възможност. - каза безизразно Ники, гледайки в краката на сестра си.
- Добре, но ела с мен. Ще се наредим някак си. В началото ще е трудно, но после всичко ще си тръгне постарому.
Защо Габриела приказваше така? Нищо нямаше да "си тръгне постарому". Просто вече не беше възможно. Тя никога нямаше да е същата.
- Габи, ти не разбираш. Нищо няма да е такова каквото е било. А и какво като дойда? Ти едвам ще намериш къща за теб и Сами, а сега и една 15-годишна тийнейджърка да ти виси на главата? Не става. Аз не искам. Ще се върна при мама.
- Абсурд! Няма да се връщаш при тази жена! Забранявам ти! Ако това е, което мислиш да правиш кажи ми още от сега, защото няма да има сила, която да ме спре да те взема с мен.
- Добре, добре. Успокой се. Няма да ходя при майка. Ще ида при приятелка. Ще отседна за малко у тях и когато ти подредиш нещата там, аз ще дойда. Така по-добре ли е?
- Има ли наистина при кого да отседнеш?
- Да, разбира се. Елеа, Дайана...има у кого.
Габриела Фарел погледна подозрително сестра си. В случай като тези Ники знаеше, че трябва да я гледа право в очите без да отклонява поглед. Единствено така щеше да издържи теста, на който бе подложена.
Сините очи на по-младото момиче бяха придобили гладкостта на лед. Дори и да излъжеше някого право в очите, беше възможно този някой да не разбере.
Още няколко мига продължиха да се гледат така. Няколко мига, в които сърцето на Ники подскачаше все едно, че играе ръченица.
- Добре. - каза най-накрая Габриела и отмести погледа си - Но искам да ми се обадиш, когато се настаниш. Искам да говоря и с родител.
"Родител..." помисли се тъмнокоската присмехулно "В приюта няма родители."
Да не би Габриела да си мислеше, че сестра й наистина ще отседне при приятелка? Каквито нямаше? Колкото до имената - беше лесно да ги измисли. А кой знае, можеше в женския приют да има момичета с имена като Елеа или Дайана...
Ето какъв беше плана на Ониксия. Щеше да иде в женския приют, където беше ходила преди сестра й да я вземе от майка им. Иначе нямаше къде другаде. Нямаше да позволят на едно 16-годишно момиче да живее само.
"Животът не е пич..." каза си мислено тъмнокоската. И хабер си нямаше какво щеше да прави оттук нататък.

Искате да сте такъв, защото
- Никога, във форумите с разни митически същества не съм била обикновен човек...и реших да пробвам...
Пък и за момента просто такъв искам да бъде героят ми.

Допълнителна информация:
- Има куче от породата хъски на име Рот. Козината му е кафява.
- Обича да чете много. Поглъща книгите една след друга.
- Обича всички цветове, но предпочитанията й варират от тюркоазено и лилаво до черно и сиво.
- Не е особено суеверна, но носи червено конче на ръката си.

Външния вид е на Jessica Stroup

Spoiler: