Изоставена !

Слънчевите лъчи се озоваха в стаята на момичето .
Докоснаха я нежно , а след това тя леко отвори големите си сини очи .
Надигна се от леглото и се огледа . Всичко е същото , нищо не се е променило.
Очите й леко се насълзиха .
Една сълза се стече по лицето й.
Тя осъзнава , че не може без него , иска да го види , но не може .
Чувствата й не се променят , не може да го забрави .
Усилията й не помагат , той все едно я е пленил .
Тя не може да мисли за нищо друго , не иска да знае нищо за никого , освен за него .
Не може да удържи на болката .
Заключва се в стаята си , не излиза с приятели , не яде .
Самотна е . Не приема реалността .
Нищо вече не е важно ,не може да й помогне , освен завръщането на определеното момче .
Но той вече я е забравил .
Агресията в нея надделява.
Тя става злобна, отблъсква приятелите си .
Започва да се очуждява , самотна е .
Не може да погледне друго момче , не може да разбере , че всичко е свършено .
Надява се някой ден , той да се върне при нея , но това е само мечта , а мечтите не винаги се сбъдват .
Макар и да е така , момичето не спира да вярва , че той ще се върне , че ще я потърси .
Сълзите стават неизменна част от ежедневието й , не се усмихва .
Чувства празнота . Къде ли ? Там от лявата страна , там където е сърцето й или поне е било.
Защо се случва всичко това ? Защо всичко лошо се случва на нея ?
Момичето не може да си обясни .
Не може да разбере , все още е дете , но е дете с големи мечти .
Не мечтае за обикновените неща като телефон , или лаптоп.
Мечтае за нещо , което е разбило сърцето й .
Мечтае за най-невъзможното .
Минават седмици , месеци , сезони , но тя не се променя .
Седи свита на един дървен стол близо до прозореца в стаята си , и се взира , там в далечината с надеждата да го види .
С надеждата той да я помни ,да не я е забравил .
С надеждата да дойде при нея и да я прегърне .,да я целуне .
Да стопли студеното й сърце .

С изминалите години , момичето пораства, вече е на осемнадесет , но тя не го забравя .
Не е поглеждала никой друг .
И си остава с надеждата , че все някога той ще се върне за нея .
Ще се върне и ще я целуне .
Тя все oще седи на онзи дървен стол , седи и гледа през прозореца .
През мислите й преминават думите ‘Дали някога ще го видя отново?’

пп;Това е 2 нещо , което някога съм писала , моля ви не му се смейте.хдд