Touché

Сама...

А може би трябваше да бъде просто един мистес, една факла, която след време да угасне и всички да забравят за съществуването ѝ?!

Сякаш никога не е съществувала...

Размаха меча и косата ѝ пламна. Очите почервеняха, крилата я издигнаха във въздуха. Тя беше Флейм Хейз. Ловецът с пламтяща коса и огнени очи! Нейно задължение беше да спазва правилата, да не се отклонява от тях по никакъв начин, независимо каква е причината. Независимо кой.

Юджи...

Не! Последваха няколко пируета във въздуха, след което Шана кацна грациозно на земята. Размаха скорострелно меча, с тази сила можеше да разсече трима човека за няколко секунди.
- Туше! - изкрещя, докато си поемаше шумно въздух. Косите ѝ отново придобиха катранено черния цвят, очите потъмняха, крилата изчезнаха.
- Аластор, ще тренираме денонощно, ще овладея силата си и ще направим каквото е нужно. Ще се свържа с Вилхелмина, за да го намерим. Той... не може да е изчезнал, знам, че е някъде там. Юджи върна писмата, значи е там, въпреки че почти никой не го помни. Все едно не е съществувал.
- Той беше мистес, Шана. Ти си Флейм Хейз. Трябва да напишеш доклада, да се свържеш с Вилхелмина, знам че ще вземеш правилното решение, но трябва да спреш да се държиш като дете.
Избърса една сълза, стичаща се по бузата ѝ. Воините не плачеха, те не вземаха нищо прекалено навътре. Нямаше място за бурни емоции и помитащи чувства. Но тя... Тя го обичаше. И щеше да направи каквото е нужно, за да го върне обратно. Дори когато другите не вярваха, тя щеше да успее. Да им докаже, че никога не греши, да намери онзи, когото обича!

Да открие Юджи!