welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
BG TOP
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 47 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 47 Гости :: 2 BotsНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Лиса О'Конъл
Страница 1 от 1
Лиса О'Конъл
by Амелия Понд Вто Дек 20, 2011 4:55 pm
Лиса О'Конъл
Прякори: Лиз ; [Обича да я наричат Лиса].
Години: 22
Раса: Човек
Външен вид:
Красива, дълга коса, спускаща се на букли по рамената и гърба и. Права или къдрава, все едно.. Тя винаги е очарователна. Предпочита косата си спусната, защото обича да усеща как нежните и кичури се спускат и докосват врата и. Цветът на косата и е лешников и почти винаги се забелязва приятния блясък.
Ръста и е нормален. Не е нито ниска, нито висока. Краката и са дълги и слаби. Талията и е добре оформена. Има лек бронзов загар.
Устните и са кърваво червени, плътни и изкусителни. Очите и са с бадемов цвят, но често го променят. Понякога са по-тъмни, а друг път просто решават да си поиграят и стават много светли. Лицето и е нормално.
Чертите и са колкото обикновени, толкова и неестествени. Ако се вгледаш добре, ще забележиш леките трапчинки, около устните. Как цвета на косата, очите, тялото дори и на устните се променя. Като, че ли всичко си има свой характер.
Характер:
Лиса има силен характер.
Приема мнението на другите, но не обича споровете. Почти никой не е способен на това, да промени вече зададеното и мнение. Човек на място е. Понякога е много буйна и агресивна. Често изпада в караници, породени от едното нищо.
Друг път е спокойна и добра. Разбира се със всички и не се кара с никой. Общо взето характера и е променлив.
Това от части е хубаво, но понякога и изиграва лоши шеги.
Не е от типа момичета, които са 'разглезените дъщери на тате'. Всъщност ненавижда такива. Свикнала е да се оправя сама. Трудно приема помощ, макар понякога да е наложителна. Почти никога не показва сълзите си пред други хора. Просто не е свикнала.
Понякога може да е пълна злобарка, но в никакъв случай не е кучка. Поне, когато няма причина. Държанието им към другите зависи от това, какво са заслужили. Държи се с всеки както заслужава.
Плюсът на променливият и характер е, че може да разбере почти всеки един човек и може да се приобщи към всички.
История:
[4.10.1989 - Поредната мъглива сутрин]
Измъчена, но щастлива на вид жена, седеше в болничното легло и гледаше през прозореца. Съзерцаваше последните птици, които вече отлитаха от това неприятно за тях място, и мислеше за следващите няколко часа. Една от най-големите и мечти щеше да се сбъдне. Щеше да роди своята малка дъщеричка, своето съкровище.
Но къде беше баща и? Закъсняваше ли? Да не би да беше попаднал в задръстване? Защо би оставил жена си сама?
Не. Лиса, както смяташе да кръсти момиченцето, щеше да отрасне без баща. Щеше да наблюдава другите деца, скачащи и играещи около бащите си, без да знае какво е чувството да имаш свой. Но тя щеше да е щастлива. Щеше да има една от най-добрите майки на света. Да, животът и вече беше плануван. Никога нямаше да и се позволи да страда.
[След няколко часа]
- Напъвайте, още малко. Още малко. - викаше доктора, който израждаше момиченцето. - Можете, още съвсем малко! - продължаваше да повишава задъхания си глас.
Нещо се беше усложнило. Раждането протичаше повече от обикновено. Жената вече беше с последни сили. Лицето и беше пребледняло.
***
- Извадихме бебето, но тече твърде много кръв. - викаше доктора към сестрите, а жената се оглеждаше изплашено и искаше да прегърне бебето си. - Няма да успеем да я спасим. - чу се още един вик
[Погребението на Рейчъл О'Конъл]
На гробището нямаше много хора. Всъщност почти никакви. Но нас не ни интересуват повечето хора. Нека да обърнем внимание на младата девойка, държаща красивото бебе в ръцете си.
Не, то плачеше. Не биваше да плаче. Нали винаги трябваше да е щастливо.
Усещаше липсата. Усещаше всичко. Никой не можеше да го успокои.
Сега щеше да остане и без майка. С какво го е заслужила?
[След 18 години]
О'Конъл седеше на дивана пред прозореца и замислено драскаше в някаква тетрадка.
През всичките тези години се беше научила да бъде силна. Да преживява всичко. Все пак беше успяла да има онова щастливо детство, макар и никой да не може да бъде щастлив без майчина ласка.. Без бащина обич. Беше отгледана от сестра си, която всъщност и беше сестра само наполовина. Да, и тя беше изгубила баща си. Техния баща. И тя беше нещастна, но се опита да даде всичко необходимо на Лиса. И успя. Почти.
Лиса и беше безкрайно благодарна, но сега.. Сега беше различно. Бяха претърпели скандал. Джейн, беше посегнала към наркотиците и неправилните хора. Това предизвикваше честите скандали в тяхната къща, в последната една година. Днес.. днес всичко беше пресякло границата. Джейн се беше изнесла, беше заминала със своя 'приятел' и беше оставила Лиса сама. Да, момичето беше останало без близки хора.
Тъжно и несправедливо.
От сега нататък всичко зависеше от нея самата. Тя решаваше какво да прави с живота си. Но тя знаеше.. знаеше, че ще се справи.
***
И се справи.
Прякори: Лиз ; [Обича да я наричат Лиса].
Години: 22
Раса: Човек
Външен вид:
Красива, дълга коса, спускаща се на букли по рамената и гърба и. Права или къдрава, все едно.. Тя винаги е очарователна. Предпочита косата си спусната, защото обича да усеща как нежните и кичури се спускат и докосват врата и. Цветът на косата и е лешников и почти винаги се забелязва приятния блясък.
Ръста и е нормален. Не е нито ниска, нито висока. Краката и са дълги и слаби. Талията и е добре оформена. Има лек бронзов загар.
Устните и са кърваво червени, плътни и изкусителни. Очите и са с бадемов цвят, но често го променят. Понякога са по-тъмни, а друг път просто решават да си поиграят и стават много светли. Лицето и е нормално.
Чертите и са колкото обикновени, толкова и неестествени. Ако се вгледаш добре, ще забележиш леките трапчинки, около устните. Как цвета на косата, очите, тялото дори и на устните се променя. Като, че ли всичко си има свой характер.
Характер:
Лиса има силен характер.
Приема мнението на другите, но не обича споровете. Почти никой не е способен на това, да промени вече зададеното и мнение. Човек на място е. Понякога е много буйна и агресивна. Често изпада в караници, породени от едното нищо.
Друг път е спокойна и добра. Разбира се със всички и не се кара с никой. Общо взето характера и е променлив.
Това от части е хубаво, но понякога и изиграва лоши шеги.
Не е от типа момичета, които са 'разглезените дъщери на тате'. Всъщност ненавижда такива. Свикнала е да се оправя сама. Трудно приема помощ, макар понякога да е наложителна. Почти никога не показва сълзите си пред други хора. Просто не е свикнала.
Понякога може да е пълна злобарка, но в никакъв случай не е кучка. Поне, когато няма причина. Държанието им към другите зависи от това, какво са заслужили. Държи се с всеки както заслужава.
Плюсът на променливият и характер е, че може да разбере почти всеки един човек и може да се приобщи към всички.
История:
[4.10.1989 - Поредната мъглива сутрин]
Измъчена, но щастлива на вид жена, седеше в болничното легло и гледаше през прозореца. Съзерцаваше последните птици, които вече отлитаха от това неприятно за тях място, и мислеше за следващите няколко часа. Една от най-големите и мечти щеше да се сбъдне. Щеше да роди своята малка дъщеричка, своето съкровище.
Но къде беше баща и? Закъсняваше ли? Да не би да беше попаднал в задръстване? Защо би оставил жена си сама?
Не. Лиса, както смяташе да кръсти момиченцето, щеше да отрасне без баща. Щеше да наблюдава другите деца, скачащи и играещи около бащите си, без да знае какво е чувството да имаш свой. Но тя щеше да е щастлива. Щеше да има една от най-добрите майки на света. Да, животът и вече беше плануван. Никога нямаше да и се позволи да страда.
[След няколко часа]
- Напъвайте, още малко. Още малко. - викаше доктора, който израждаше момиченцето. - Можете, още съвсем малко! - продължаваше да повишава задъхания си глас.
Нещо се беше усложнило. Раждането протичаше повече от обикновено. Жената вече беше с последни сили. Лицето и беше пребледняло.
***
- Извадихме бебето, но тече твърде много кръв. - викаше доктора към сестрите, а жената се оглеждаше изплашено и искаше да прегърне бебето си. - Няма да успеем да я спасим. - чу се още един вик
[Погребението на Рейчъл О'Конъл]
На гробището нямаше много хора. Всъщност почти никакви. Но нас не ни интересуват повечето хора. Нека да обърнем внимание на младата девойка, държаща красивото бебе в ръцете си.
Не, то плачеше. Не биваше да плаче. Нали винаги трябваше да е щастливо.
Усещаше липсата. Усещаше всичко. Никой не можеше да го успокои.
Сега щеше да остане и без майка. С какво го е заслужила?
[След 18 години]
О'Конъл седеше на дивана пред прозореца и замислено драскаше в някаква тетрадка.
През всичките тези години се беше научила да бъде силна. Да преживява всичко. Все пак беше успяла да има онова щастливо детство, макар и никой да не може да бъде щастлив без майчина ласка.. Без бащина обич. Беше отгледана от сестра си, която всъщност и беше сестра само наполовина. Да, и тя беше изгубила баща си. Техния баща. И тя беше нещастна, но се опита да даде всичко необходимо на Лиса. И успя. Почти.
Лиса и беше безкрайно благодарна, но сега.. Сега беше различно. Бяха претърпели скандал. Джейн, беше посегнала към наркотиците и неправилните хора. Това предизвикваше честите скандали в тяхната къща, в последната една година. Днес.. днес всичко беше пресякло границата. Джейн се беше изнесла, беше заминала със своя 'приятел' и беше оставила Лиса сама. Да, момичето беше останало без близки хора.
Тъжно и несправедливо.
От сега нататък всичко зависеше от нея самата. Тя решаваше какво да прави с живота си. Но тя знаеше.. знаеше, че ще се справи.
***
И се справи.
Амелия Понд- Брой мнения : 5401
Рожден Ден : 04.10.1996
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Hot or not ( за предишния )
» Потребител vs Потребител
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
» Какво ви събуди тази сутрин?
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
» Кой се казва така?
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
» Да броим до 9000.