welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
BG TOP
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 48 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 48 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Безкрайните пътечки.
2 posters
Страница 1 от 1
Безкрайните пътечки.
by Саманта Блек Вто Дек 20, 2011 2:37 pm
Хората ходеха, ходеха, ходеха.
Уханието на ягоди и ванилия се разнасяше от всяко едно цветче паднало на земята, всичко беше толкова нежно и крехко. Земята беше поръсена с падналите от дърветата розови и бели цветя. Всеки би могъл да се промъкне без да го чуят.
А беше толкова студено.
Можехте да ходите с часове, но никога нямаше да стигнете до края на пътеката.
Maлки жълтеникави звездички излизаха от земята се устремяваха към небето. Падащи звезди.
Успех с това.
Уханието на ягоди и ванилия се разнасяше от всяко едно цветче паднало на земята, всичко беше толкова нежно и крехко. Земята беше поръсена с падналите от дърветата розови и бели цветя. Всеки би могъл да се промъкне без да го чуят.
А беше толкова студено.
Можехте да ходите с часове, но никога нямаше да стигнете до края на пътеката.
Maлки жълтеникави звездички излизаха от земята се устремяваха към небето. Падащи звезди.
Успех с това.
Саманта Блек- Брой мнения : 4092
Re: Безкрайните пътечки.
by Savannah. Чет Яну 05, 2012 5:58 am
Miq Music
Мия вървеше през тази картина. Реална или не и доставяше удоволствие. Ягоди и ванилия. Мразеше ягоди, но това ухание...сякаш можеше да я подтикне да направи всичко. А ванилията..едно от любимите и неща я караше да лето в облаците. Малките златни..всъщност те нямаха цвят, бяха прекрасни.. не можеше да ги опише нито един цвят. Падаха нежно и оставаха по пухената снежна завивка на пътечката. Защо без край. Мия се чудеше дали я бяха нарекли така, защото просто хората не можеха да си обяснят, или защото бяха прекалено мързелими да се опитат да стигнат до края!? Това беше един труден въпрос. Но ароматите във въздуха я накараха да забрави всичко. Знаеше, че не бива, но какво пък един блъжен миг на покой не е навредил на никой. Не усещаше студа. Макар, че се бече вкочанила, тя не усещаше. Очите и бяха широко отворени и броблясваха, а едната и ръка се беше протегнала опитвайки се да хване някоя от падащите звездички. Най- накрая една падна в ръката й. Големите и красиви очи се разсшириха от удивление. Малката звездичка грееше така силно, и толкова спокойно стоеше като новородено в ръцете на майка си. Тогава Мия направи нещо което не биваше да прави. Пусна малката звездичка в джоба на палтото си и продължи да ходи, а ароматите които галеха кожата и действаха като опият. Тя видя някакво момиче. Беше седнала на един камък...дори и камъните тук бяха прекрасни. Мая отиде до момичето и я гледаше вцепенено, оплъшено и любопитно като малко дете. Най- накрая Мия подаде едната си ръка напред в знак на това, че иска да се запознаят, но не каза нищо само стоеше и я гледаше с онази смесица от детски емоции.
Мия вървеше през тази картина. Реална или не и доставяше удоволствие. Ягоди и ванилия. Мразеше ягоди, но това ухание...сякаш можеше да я подтикне да направи всичко. А ванилията..едно от любимите и неща я караше да лето в облаците. Малките златни..всъщност те нямаха цвят, бяха прекрасни.. не можеше да ги опише нито един цвят. Падаха нежно и оставаха по пухената снежна завивка на пътечката. Защо без край. Мия се чудеше дали я бяха нарекли така, защото просто хората не можеха да си обяснят, или защото бяха прекалено мързелими да се опитат да стигнат до края!? Това беше един труден въпрос. Но ароматите във въздуха я накараха да забрави всичко. Знаеше, че не бива, но какво пък един блъжен миг на покой не е навредил на никой. Не усещаше студа. Макар, че се бече вкочанила, тя не усещаше. Очите и бяха широко отворени и броблясваха, а едната и ръка се беше протегнала опитвайки се да хване някоя от падащите звездички. Най- накрая една падна в ръката й. Големите и красиви очи се разсшириха от удивление. Малката звездичка грееше така силно, и толкова спокойно стоеше като новородено в ръцете на майка си. Тогава Мия направи нещо което не биваше да прави. Пусна малката звездичка в джоба на палтото си и продължи да ходи, а ароматите които галеха кожата и действаха като опият. Тя видя някакво момиче. Беше седнала на един камък...дори и камъните тук бяха прекрасни. Мая отиде до момичето и я гледаше вцепенено, оплъшено и любопитно като малко дете. Най- накрая Мия подаде едната си ръка напред в знак на това, че иска да се запознаят, но не каза нищо само стоеше и я гледаше с онази смесица от детски емоции.
Savannah.- admin
- Брой мнения : 9860
Рожден Ден : 12.08.1999
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Hot or not ( за предишния )
» Потребител vs Потребител
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
» Какво ви събуди тази сутрин?
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
» Кой се казва така?
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
» Да броим до 9000.