;Clockwork angel;

by **Jonathan Chang.** Сря Ное 09, 2011 2:58 pm

1-ва глава от моите и Тошините тъпотии! SPOILERRRR DUUU CLOCKWORK ANGEL!

-Моят ангел-каза тя
Теса разтвори пръстите си за да погледне крехката фирурка отново, а тя изгледаше точно както винаги-малките деликатни ръчички придържаха здраво меча, а финото лице бе безизразно и сковано.
Все още не разбираше какво бе стано вчера с ангела, но не бе и повдигнала въпроса.
Знаеше, че всички са прекалено заети и притеснени от сегашните обстоятелства, за да търсят обяснение на случилото се. А й самата Теса не бе завладяна от мисълта да разбере от къде се появи силата на тази малка фигурка. Това, в момента, й се струваше като нищожен "проблем".
-Красив е-мелодичният глас на Джем я откъсна от мислите й
Устните на Теса се изкривиха в насилена усмивка.
Джем винаги бе толкова мил и нежен с нея...за разлика от Уил. Щом дори си и помислеше за него й се повдигаше. Как се бе подиграл с чувствата й...
Изведнъж мисълта, че е съвсем сама я обзе напълно. Нямаше ги родителите й, но имаше Нат и леля Хариет. След това и леля й си отиде и остана само брат й, но той я предаде. Чак сега разбра, че си няма никого. Уил се бе държал изключително грубо с нея, Хенри до сега не бе показвал голям интерес към компанията й, Джесамин не я харесваше особенно много, и чувствата им бяха споделени, а Шарлот съвсем скоро щеше да й гръмне главата от нейните си проблеми, камо ли от тези на Теса.
-Нека не ти се натрапваме.-каза Джем-Хайде, Чърч.
Той бързо тръгна към вратата, следван по петите от котката.
-Джем?-гласът на Теса прозвуча глухо-Н-ние сме приятели нали?
Момчето се усмихна топло и кимна .
-Разбира се, Теса.-беше последното, което каза и излезе
Изглежда можеше само на него да разчита, че ще я разбере. Другите щяха само да я изслушат, да кимнат замислено с глава и да добавят:Да, разбирам те, скъпа, но въобще няваше да вникнат в положението й. Нямаше да почувстват болката й.
Но Теса не ги обвиняваше. Самата тя не би се изслушала. Кой го интересуваше сега какво става между нея и Уил. Да не говорим, че единственния съвет който щяха да й дадът би бил да го забрави. Може би дори и Джем се преструваше, че я слуша и че го интересува. Или по-скоро го бе грижа за Уил, от колкото за нея. Беше ли грешка решението й да остане тук? Щеше да е по-добре да си намери работа като прислужница в богата къща. Работата щеше да държи настрани мислите й за ловци на сенки. Щеше да намери покой поне за малко, нали?
Теса тръгна нерешително към вратата, но се сети, че може би ще срещтне Уил из коридорите и се прикова на мястото си. Беше я срам от него, въпреки, че тези чувства би трябвало да са негови. Но нима той познаваше това чувство? Срам?
Теса пое решително дъх и тръгна надолу по овивните стълби.
Вървеейки по дългия и мрачен коридор пред нея се изправи дребната фигура на Шарлот.
-Теса-проговори първа жената-Тъкмо реших да те потърся. Искаш ли да споделиш чаша чай с нас в трапезарията?
Нас.. И Уил се броеше в нас. Отново започна да й се повдига, но въпреки това кимна:
-С удоволствие-отвърна
Преглътна буцата заседнала в гърлото си и тръгна с плавни стъпки към Шарлот.
Не трябваше да показва колко я беше наранил с поведението си Уил.
-Надявах се да не се сърдиш, че започнахме без теб.-каза Шарлот щом двете рамо до рамо тръгнаха надолу по стълбите
-Н-няма нищо...
Теса прочисти гърло, засрамена колко несигурен звучеше гласът й.
-В прочем-продължи жената щом се спряха под големите дървени врати на трапезариата-Знаеш ли къде е Уил.
Знаеш ли къде е....Уил? Теса неусетно направи стъпка назад, като рефлекс, самозащита, при споменаването на името му.
-Н-не...Няма ли го?-учуди се тя
-Всъщност не...Безследно изчезнал е..-отговори ловеца на сенки със шеговит тон и отвори широко вратите-Ето ни и нас.
Дребната жена се спусна бързо в огромната стая, заобикаляйки Джесамин, която стоеше срещу Джем, минавайки покрай Хенри и седна на обичайното си място:
-Благодаря, че ни изчакахте.-вметна тя с престорена усмивка на лице
Теса тръгна след нея и се настани на стола до Джем.
Погледа й се плъзна към огромните прозорци откриващи мрачна гледка към дъждовния двор на Института. Къде бе тръгнал Уил в такова време?
-Не се притеснявай за него...-прошепна Джем едва доловимо, така, че Теса, в първия момент, дори не разбра, че говори на нея-Не е малък. Ще се справи за две минути и без мен. Все пак, нали се скитосва из Лондон по цели нощи. Сигурно е излязъл на разходка. Пък и предпочита скоч пред чай, нали знаеш?
-Предполагам....
-Не е нужно да предполагаш, така е-увери я момчето
Теса бе сигурна, че това нехайство за случващото се от страна на лоците на сенки беше просто маска, за да не я натоварват допълнително. Но това въобще не я успокояваше, напротив, караше я да се чувства още по-нервна. Може би единственно Джесамин не намираше голяма трудност в коментирането на новата си розова рокля. Шарлот кимаше рязко, показвайки уж интерес към историята на копринените панделки по фустата. Разбира се че това не я интересуваше. Та тя дори не обичаше да си купува дрехи, камо ли да говори за тях с Джесамин. За разлика от тях двете, Хенри видимо не следеше разговора, а съвсем безцеремонно витаеше някъде другаде.
Джем задържа погледа си върху Теса още само за секунда, всякаш очаквайки тя да продължи разговора, но щом това не се случи, се извърна отново напред към блондинката.
-И тогава продавачката...онази с рижавата коса, ми каза, че е изключено да ми стане и аз-пламенно обясняваше Джесамин-й казах, че е не е вярно. И тя каза:о, не, а аз:о, да. И тя:о, не, аз:о, да!...Джинджифилови деца...О, Хенри, не се засягай!, но тя така ме ядоса. И заявих, че повече няма да стъпя в магазина им.
Шарлот отпи от чая си и съвсем сдържано заяви:
-Джеси, ти самата беше на мнението, че една дама не би трябвало да се впуска в спорове.
-Но тя направо ме вбеси, Шарлот!-отговори Джесамин светкавично бързо-Това не ме прави по-малко дама....
Джеси започна да диша тежко. Изражението и бе повече от объркано, защото нещото към което се стремеше винаги е било да е изискана дама.
"Ако Уил беше тук със сигурност щеше да каже:"Джеси е простачка " и тя щеше да се побърка" помисли си Теса, но след секунда разтърси глава, за да се отърве от мислите за него.
-Спокойно, Джеси-усмихна се Джем-Имала си право да се ядосаш.
Теса много добре знаеше, че той не е на това мнение, но просто искаше да усмири Джесамин. Дори и тя самата, която не се определяше като дама, разбираше че това е неприсъщо поведение за една госпожица.

***
Теса и начина по който не спираше да мисли за Уил...Всичко това го вбесяваше толкова много. До някъде ревнуваше и двамата. Уил бе негова територия и само той можеше да се притеснява за него, а същевременно искаше теса да интересува малко повече от парабатая на своята любов. "Любов"...Нима Джем щеше да срещне тази дума някога отново в живота си...оставащият му мизерен, кратък, нещастен живот.
Теса не спираше да се върти нервно пред прозореца, което караше не само Джем да побеснее. Шарлот на няколко пъти най-любезно й предложи да се настани в някое от креслата, да се качи в стаята си или да изпие още един чай в кухнята, но тя отказа. Тогава ръководителката на института реши да отстъпи и да се качи в кабинета си.
Джеси изнервничи около двадесет пъти и също се оттегли когато дъжда спря. Планираше отново да тръгне на лов за морета от розова дантела. А Теса продължаваше да шава напред-назад очаквайки Уил.
Джем въздъхна за миг и без да продума излезе на двора. Къде за бога бе Херондейл? Не можеше ли просто да си стои в стаята и да се пропива там? Трябваше ли цяла вечер да спи по кръчмите или в локвите на разбитите улици?
Може би го бе твърде грижа...Самият Уил бе изгубил интерес към парабатая си преди много време, а защо и Джем да не го направи? Точно това заслужаваше, Херондейл-факта, че вече няма семейство, да го фрасне здраво в зачервената от алкохол мутра.
В гъстата мъгла се заформи тъмна висока, слаба фигура, леко прегърбена и накуцваща. Джем въздъхна отново, този път по-тежко и ядосано. Скръсти ръце и направи няколко бързи крачки към мистериозната мъжка фигура. Съвсем скоро тя се открои разкривайки опърпаният, мокър до кости Уил Херондейл. Джеймс се спря на мястото си с недоволно изражение, изчаквайки парабатаят му да се приближи и да спре, за да поговорят. Но той не го направи. Уил сякаш дори не забеляза Джем, просто го подмина, отдръпвайки съвсем внимателно рамото си, за да не се сблъскат.
-Уил?-изсъска ядосано Джем извръщайки се към момчето целеустремено към Института-Къде беше?
Не миришеше на аклохол...значи се бе бил с някой, така ли да разбира?
Не получи отговор на въпроса си. Джем се затича след Уил продължавайки да го засипва с въпроси, но този път на по-висок тон.
-Да му се невиди, Уил, отговори ми!-извика-Къде беше? Вече не си дете. Разбираш ли!? Имаш отговорности тук и не може просто така да се скиташ по улиците без да осведумиш Шарлот какво си наумил!