Създаване на Древен Вампир.

by **Изaбелa** Съб Окт 15, 2011 10:12 am

First topic message reminder :

Бланка:
1. Име.
2. Години.
3. Дарба.
4. Външен вид. (поне 10 реда.)
5. Характер: (поне 10 реда.)
6. История: (поне 20 реда)
7. Допълнителна информация:
8. Снимка. (задължително посочете името на човекът на снимката)

П.С. – В Историята задължително се описват отношенията му с Ребека, Илайджа и Клаус, както и останалите древни.

За да бъдете одобрени трябва да имате поне още един друг профил във форума, където да имате над 2000 мнения. Пишете ми от него на ЛС кой е вашият нов герой, за да бъде одобрен.

Ако вече сте създали Древен Вампир в темата за обикновени вампири ми пишете ЛС, за да ви добавя към групата на Древните и да ви сменя ранга!

by **Изaбелa** Чет Авг 16, 2012 9:38 am

Мелани можеш да имаш само една дарба.

Sahara Evangeline,

Изабела написа:
За да бъдете одобрени трябва да имате поне още един друг профил във форума, където да имате над 2000 мнения. Пишете ми от него на ЛС кой е вашият нов герой, за да бъде одобрен.

by **Sahara Evangeline.** Чет Авг 16, 2012 9:39 am

Погледни в Summer Wish List.

by **Изaбелa** Чет Авг 16, 2012 9:45 am

Дам, сега видях (: Одобрена си.

by **Melanie Weenstone.** Чет Авг 16, 2012 9:53 am

Едитнах го

by **Изaбелa** Чет Авг 16, 2012 9:56 am

Одобрена си (:

by **Christopher Reed.** Чет Авг 16, 2012 12:14 pm

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_m3eqx3ZfZ21r6l5mno1_500

1. Име:
Кристофър Рийд.

2. Прякор:
Крис

3. Раса:
Древен вампир

4. Годни:
21/ Твърде много, за да ги помни

5. Дарба:
Материализиране.

6. Външен вид, Характер, История:
Кристофър се бе подготвял с дни за въпросната битка и когато най - накрая тя настъпи притеснението започна да го обзема. Той бе отличен войн, затова й му бяха заръчали да се погрижи за войската, да ги направлява. Именно това го тревожеше.. Не желаеше да е виновен за нечия смърт, освен за собствената си..
Той пристъпи с видим ентусиазъм пред войската си. Русите му коси се разхвърчаха, развеани от вятъра.. Сините му очи решително се впиха в далечината. Там ги чакаше врага, който по нищо не ги превъзхождаше. И въпреки това притеснението му нарастваше, сякаш знаеше, че нещо ще се случи... Цялата войска го гледаше в очакване да зададе командата си, усещаха притеснението му.. Тези които го познаваха по - добре знаеха от какво всъщност се страхува, а другите.. Те вече бяха приели мисълта, че са обречени на сигурна смърт.
- Братя мои ! - гърленият му глас се извиси над всички останали възбудени шепоти , принуждавайки ги да затихнат. - Днес ще сразим врага ! Ще зарадваме императора , убивайки най - подлия му враг и ще се приберем при децата и жените си ! - кратката му реч бе подкрепена с хиляди викове и овации .. Крис започваше да забравя за тревогите си, вдъхновен от собствените си думи.. Приближи се до белият жребец и пъргаво се покачи върху него. Тялото му трептеше от възбуда. Бе повярвал в себе си, вярваше, че ще победят....
Битката бе в разгара си. Византийците повеждаха , превъзхождаха врага си, който сякаш нямаше край. Мракът започваше да се спуска , а Крис се зае да обмисля временно отстъпление. Въпреки сигурната им победа той бе предпазлив. Не искаше да загуби още от хората си, предпочиташе да обмисли всичко, да се погрижи за загубите.. Искаше всичко да е идеално, победата да е гарантирана и лесна. За пръв път командваше той, отказваше да приеме, че все пак бе загубил стотина човека..
Всичко се преобърна само за миг невнимание... Кристофър усети острата болка в стомаха си и мигновено разбра какво се случва. Бе пропуснал да отбегне удара и сега си плащаше за това си невнимание.. Тялото му инстинктивно се изви, съзнанието му се замъгли. По устната му се стече струйка алена кръв. Въздухът не достигаше до белите му дробове за няколко секунди. За миг бе решил , че това е края..
- ОТСТЪПЛЕНИЕ !! - изкрещя тъмнокос мъж, който мигновено отстрани нещастникът дръзнал се да докосне приятеля му.. Войската се разбяга в обратна посока, докато тъмнокосият и друг рус, по - възрастен не измъкнаха Крис от бойното поле... Непрогледният мрак пречеше на възбудените им съзнания да мислят. Командирът отказваше да се предаде. Беше му трудно да се движи , тялото му отказваше, да издържи..
- Оставете ме.. Време е да умра.. - промърмори задавено.. Вече бе свикнал с тази мисъл, искаше му се да се потопи в сладкото спокойствие на смъртта..
- Не , Крис ! Толкова пъти си ни спасявал.. - промърмори тъмнокосият и внимателно се постави Кристофър върху купчина листа. Усмихна се и леко потупа бузата му. - Ще се приберем, ще вдигнем пир.. Ще има бира , жени.. - опитваше се да му припомни хубавите неща в живота, да го принуди да се бори..
- Където и да отида.. винаги ще има жени ! - тихият му немощен смях се разнесе наоколо... Изведнъж всички замлъкнаха. Чу се шум, сякаш някой се приближаваше. Възрастният и русокосият застанаха нащрек. Всичко приключи за секунди. Младо момче , по - младо дори от Крис ги бе убило със светкавична скорост. Спря се до листата , устните му бяха окървавени, а дрехите разпокъсани..
- Ти ли си смъртта ? - попита Кристофър с видно любопитство. Безстрашният му поглед се впи в сините очи на момчето. То се засмя тихо..
- Искаш ли да бъдеш спътник на смъртта ? Нейн брат, син ? - попита с кадифения си омаен глас..Гледаше Кристофър право в очите, но не въздействаше на мисленето му по никакъв начин.
- Какво ще спечеля аз ? - попита самодоволно , знаейки че нямаше какво да му предложи..
- Животът .. - прошепна примамливо.. - Видях те на бойното поле.. Беше невероятен, бореше се за живота си.. - усмихна се сигурен в отговорът му, който драстично щеше да се промени.. Крис не очакваше този удар под кръста.. Обичаше животът повече от всичко останало. Дори душата си бе готов да продаде, за да живее , независимо как и къде..
- Да.. Искам.. - заяви и затвори очи.. Усещаше болката, но не обръщаше внимание.. Знаеше, че ще живее..

Вървеше бавно , сдържано.. Приближаваше се към красивото "цвете". Косите й бяха златни. За пръв път можеха да останат сами.. Тя знаеше какво иска от нея, знаеше също и че трябва да го направи.. Приближи се и нежно целуна крехката й ръка. Тя трепна при допира на студената му кожа. Госпожицата знаеше за малката му тайна, страхуваше се от него и същевременно бе влюбена. Влюбена в прекрасното му лице..
- Защо го правите ? - попита с тънкото си гласче, гледайки го право в очите. Той можеше да види страха й и въпреки това я искаше.. Желаеше я точно тази вечер, без значение къде и как..
- Аз съм труден характер, скъпа ми Елизабет.. Преди бях мечтаният мъж за Вас, но вече съм твърде непостоянен. Обичам хубави жени, точно като теб.. Аз не съм добър човек и ти го знаеш. Мога да те прекърша като вейка , стига да пожелая. Държиш се непристойно.. Сякаш съм водно конче, късаш крилата ми. Не мислиш ли, че е жестоко ? Не .. Недей да плачеш, Бети.. Знаеш, че съм лош. Защо дойде с мен, след като не желаеш да ми се отдадеш напълно ? Аз убивам за забавление, нямам сърце, а душата ми е загубена отдавна.. Нима искаш да живееш с човек, който не старее ? Ти ще погрознееш , ще заприличаш на майка си.. А аз ще си стоя такъв.. Млад.
- Стига ! Стига ! Престани ! - изхлипа и заблъска с малките си юмручета по гърдите му. Той я обви с ръце, знаеше че се държи зле, но имаше причина.. Това бе той.. Надменен, самовлюбен.. Нямаше да се промени, никога ! И двамата го знаеха...

7. Допълнителна информация:

- Обожава да пуши, трудно е да го видите без цигара в уста..

8. Ликът, който използвате:
Ryan Gosling

by **Изaбелa** Чет Авг 16, 2012 12:18 pm

Одобрен си (:

by **Xavier Le’roux.** Чет Авг 23, 2012 8:32 am

Hello, there sweet humans

Име:

Хавиер Леро

Години:

25

Раса:

Древен вампир

Дарба:

Ледена ефира

Лик:

David Beckham

Външен вид:

Косата мy е тъмно руса, в зависимост от светлината се променя, а лятото изсветлява до светло русо. Погледът му покорява всяка жена и това е съвсем разбираемо, все пак цветът на очите му е необикновен- графитно-сиви. Сякаш нереални, момичета се влюбваха само като го погледнеха. Усмивката му беше ослепителна, с два реда бели зъби, а двете трапчинки допълваха картинката, от където и да се погледнеше. Висок около 195 сантиметра, а тялото му е перфектно оформено. Всъщност беше перфектното момче, мечтата на всяко добро момиче и фантазията на всяко лошо.

Характер:

Той е с репутация на лошо момче, но не е пълен арогантен задник като всички останали. Хавиер е най-лошия и получава винаги своето отмъщение. Много добър в манипулирането на хората, когато поиска. Той трудно се доверявате на хората, дори собствената си създателка Тейлър. Ината и твърдоглавостта му надминават дори любовта му към болката. Всеки човек или друго същество, което е убито от него до сега, е било обезобразявано до неузнаваемост. Никой до сега не се е осмелявал да го попита защо. Интересен факт за Хавиер – през целия си живот не е проронвал нито една сълза.

История:

Атина 345 пр.хр.

В столицата на Древна Елада заможно семейство очаква раждането на своя първи син. Момчето води щастлив живот, обрижван с любов и внимание от родителите. Расте, хубаве, всичко върви по вода. Една топла сутрин докато се разхожда из близките гори, вижда девойка. Очарован от красотата й, той не пропуска шанса си да се запознае с нея. От този ден двамата стават неразделни. Хавиет първоначално се влюбил в нея, но с времето чувствата му към Тейлър се избледняват, защото осъзнава, че тя го приема като свой брат. Момчето се разболява от тежка болест, неизвестна на лечителите в града. За това Тейлър решава да го превърне във вампир, намирайки вещица, това е единствения шасн да спаси живота му. Остава заедно почти 2 века, след което пътищата им се разделят. Хавиер трудно приема липсата на по-голямата си сестра, но той знае, че не е единствен. С годините той се усъвършенства уменията си на вампир. С разрепението на създателката си сменя фамилията си на Леро, ставайки част от семейството й. През хилядолетията обикаля света като не за държа много, много на едно и също място. Изпълва детската си мечта да обиколи света. Една вечер докато запива в поредния бар, получава смс от Тейлър, която го кани в малко градче, носещо името Мистик Фоллс. И така той се озовава в него, търсейки любимата си сестра.

Допълнителна информация:

Няма си ни най-малка идея, че Тейлър има сестра.
Цялото му тяло е в татуси.
Пуши като комин, рядко можете да го видите без цигара.

by **Изaбелa** Чет Авг 23, 2012 8:45 am

Одобрен си (:

by Михаил Княжевич Съб Сеп 01, 2012 8:30 am

Име: Михаил Княжевич
Години: 33 човешки/ 666 вампирски
Раса: Древен вампир
Дарба: Владее стихията на огъня
Не съм много убеден дали мога да използвам Alexander Skarsgard, затова и ще се въздържа от описанието на външния вид (ако може ще го добавя)
Характер:
Манипулативен и параноичен. Вижда врагове във всеси. Няма приятели и не умее да обича. Изпитва удоволствие само тогава когато отнема живота на поредната си жертва. След себе си оставя единствено разруха и страх. Не обича да говори, винаги е кратък и ясен в изказванията си. Лъже, предава и унищожава без дори да му мигне окото. Не изпитва угризения... Просто се наслаждава на вечността!
История:
Михаил Романов е роден в богата вампирска фамилия позната в цяла Русия. Не е тайна за никого произхода на всеки един член на фамилия Романови, но те не са като другите вампири, защото са миролюбиви и са вегетарианци. Имат позиции сред обществото и участват в политиката на страната. Идеята им е да направят възможно съжителството между хората и вампирите. Противници на тяхната доктрина както от човешка, така и от вампирска страна правят заговор за политически преврат и избиването на фамилията. Малко след раждането на Михаил в семейното имение нахлуват силите на друга мощна вампирска фамилия, която иска да избие човечеството и да изгради единна и чиста вампирска раса. В същото време в Русия се прави преврат и се сваля от власт руския княз който до този момент е защитавал фамилия Романови. Фамилията е избита от вампирите. Ранена със сетни усилия бабата на Михаил успява да го скрие в гората от надвисналата опастност. Изпаднала в безисходица и умиращи от глад бабата е принудена да убие случайно преминаващ човек и да нахрани с него умиращия от глад Михаил. Така той е захранен с човешка кръв и с това се слага край на вегетарианството му. Ден след това тя умира от раните си, Михаил е намерен и отгледан от вълци до своята десета годишнина, когато е намерен от фамилията избила семейството му. Те разбират, че той няма спомени за своя произход и е кръвопиец и решават да го отгледат вместо да го убият. На 100 годишният си рожден ден случайно попада в забранената библиотека на фамилията, където намира записки за участта на своето семейство. Изпада в ярост, но е успокоен от своята любима, в която е влюбен от самото пристигане във фамилията. При една от поредните битки между вампирите и кръстоносните набези изпратени от папата, Любимата му Льона е убита и тогава яростта на Михаил няма кой да я спре. За първи път в този момент открива че притежава силата на огъня и без да се замисля изпепелява цяла дивизия от армията на кръстоносците, както и своите събратя. След този момент известен като Михаиловата сеч, Романов напуска страната криейки се от преследващите го както кръстоносни, така и вампирски сили....
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 ERICSM33

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 ERICSM33

by **Queеn Infеcted.** Нед Сеп 02, 2012 2:14 pm

За да създадеш древен вампир героят ти трябва да бъде на повече от 2000 години.
Да имаш друг герой тук с повече от 2000 мнения и да пратиш лично до мен или другата админка.

by **Cara Coburn.** Съб Ное 17, 2012 9:04 am

Име. – Дàниел Моро
Години. 26/Unknown
Дарба. - Илюзии
Лик. - Ashton Kutcher

Външен вид.
Случвало ли ви се е, когато някой ви погледне, да се почувствате напълно погълнати от него, от самото излъчване на даден човек? Е, Дàниел бе точно такъв. Притежаваше онзи магнетичен поглед, с който сякаш привличаше околните към себе си. А думите му, понякога тъй сладки, успяваха да минипулират всеки и да го накарат да се чувства като истински бог. Дàниел бе висок около 1,89 м. , а тялото му бе не особено слабо, изписано в мускули, които излъчваха малка часица от силата, която притежаваше. Кестенявата му коса почти винаги бе на бодлички, но стила му през вековете се бе променял многократно. Очите на древния бяха в бадемовидна форма, а цветът им бе тъмно кафяв, като на различната светлина понякога се случваше да изглеждат и катранено черни. Над тях плавно се извиваха нормални на дебелина вежди, в същия цвят като косата му. Носът на Дàниел бе прав и малък, а устните му – розовенеещи, плътни и средни на дебелина, като долната му устна бе по-дебела от горната. По лицето му рядко имаше брада, но дори тя да присъстваше, кожата му си оставаше гладка и мека като коприна.

Характер:
Дàниел не бе от онези мъже, които се оставяха да бъдат водени лесно за носа. По-скоро бе властен и горделив, напълно олицетворяващ мъжкото достойнство и чест. Древният често пъти бе прям и никога не оставяше дадено нещо недовършено. Той се славаше с чувството за свобода, което го изпълваше отвътре и бе напълно неподчинен на никого. Правеше това, което сметнеше за правилно, дори когато на другите им изглеждаше съвсем грешно. Тъмнокосият вампир мразеше до побъркване лицемерието и лъжите, а когато някой сметнеше, че може да го изиграе, често пъти заплащаше с цената на живота си. Дàниел бе от онези хора, които държаха на думата си, макар често да сменяха настроението си. Държеше на своето и никога не се отказваше от нещо, което иска. Бе способен да мрази от дъното на душата си, но също така можеше и да обича с цялото си сърце. Дори да не го признаваше, вампирът бе добър по душа, макар всеки един миг от живота си да опитваше да подтисне човешкото в себе си. Като цяло, Дàниел можеше да разкаже всичко за себе си, но в края на деня все още оставаше един напълно непознат човек.

История:
Всичко започна през една мразовита зима, когато първородния син на семейство Моро проплака за пръв път. Гласът му огласяше цялото помещение, а усмивките по лицата на родителите му не стихваха. Бяха прекалено горди с него, бяха щастливи, че след толкова дълго опитване да имат деца, съдбата ги даряваше със син. Дàниел бе първото и единствено дете в семейството, което го бе превърнало в абсолютен егоист. Той получаваше всичко, което поиска, до най-малкия каприз. И това, че семейството му бе богато, спомагаше за това. Докато растеше, момчето бе буйно и непокорно, вършеше бели и често биваше овикван от баща си, защото успяваше да пресече границата на допустимото. Той бе умен и интелигентен, бе научен на обноски. Бе превърнат в истински джентълмен, който знаеше как да се отнася с околните, още повече с жените около себе си. Дàниел бе женкар и всички бяха наясно с този факт. Изминаха години, той се научи на много неща, успя да оправдае гордостта на родителите си. Но един ден бе повален на легло от страшната треска, която взимаше жертви в града. Най-неочаквано изпадна в кома, бе на крачка от смъртта.
Изминаха дни, седмици, в които той продължаваше да е прикован на легло, а когато се събуди, нищо не беше същото. Най-добрата му приятелка лежеше до него, гледайки го някак странно. Дàниел усещаше остра болка в гърлото си и неистова жажда за кръв. Изправи се и започна да разпитва. Анастасия му призна, че майка й е вещица и ги е превърнала във вампири, за да могат да бъдат заедно завинаги, а той се разгневи. Двамата бяха прекарали една нощ заедно, малко преди да се разболее. И той й каза, че я мрази, защото не го е оставила да умре, а го е превърнала в чудовище. Дàниел избяга от дома си, замина далеч, обикаляше по света, а сега е в Мистик Фолс, решен да започне нов живот.

by **Jennifer ♥** Съб Ное 17, 2012 9:17 am

Одобрен си.

by Татя Петрова. Нед Апр 07, 2013 4:00 am

1Име:
Татя Петрова

2.Години:
18/Неизвестни

3.Раса:
Древен вампир

4.Дарба:
Призовавае

5.Характер:
Хъх, ами характерът и' е лесно променим.В един момент е ангел в друг дявол, не се ядосва лесно тя е спокоен човек.Привърженица на тишината!
Единственото лошо качество в характерът и' е че лесно се привързва а най-лошото е че винаги е наранявана.
Татя е трудна за разбиране, за да се изрази преобръща изреченията си в загадки, трябва добре да я познаваш за да разбереш мисълта й. С две думи тя е мистерия трудна за разгадаване.
Между другото за древен вампир се очаква да е студена и безсърдена, но при нея не е така. Тя е момиче с голямо сърце.Би дала дори живота си за близък човек.

6.Външен Вид:
Барби достатъчно ли е ?
Висока, стройна с префектно тяло абе модел! Косата на момичето се спуска почти до кръста и винаги е накъдрена.Много рядко се случва да не я къдри .. мм да когато бърза за някъде.Очите й са шоколадово кафяви а усмивката и', за милиони!
Води се по модата и обича да експериментира с нея.Стилът и' е леко странен, но пък обръща погледите след себе си.

7.История:
Имало едно време две племена които постоянно враждували и не можели да се споразумеят.За да прекратят враждата двете главни семейства в двата рода стигнали до решение. Да оженят децата си!
Татя била против, но имала ли е право на избор ? Не.
Трябвало да уважи решението на родителите си. Но просто не могла. Ден преди сватбата Татя събрала багажът си и вечерта избягала. Бягала с часове, вървяла с дни храната и' свършила а водата била на приключване.
Докато вървяла през горите и' причернява и припада, когато се събужда е заобиколена от цяло семейство. Татя се привързва към това семейство, дори се влюбва в двама от синовете на Естер, Никлаус и Илайджа!
Те я притискат да избере между един от двамата, но е трудно за нея. Вечерта в която се решава да им каже че не може да избере между тях, ги намира мъртви .. всички най-добрата и' приятелка Ребека, мъжете в които е влюбена .. братята им, всички!
Татя прекарва цяла вечер пред езерото при което се срещали, най-накрая решава да сложи край на живота си.Точно преди да влезне в езерото Клаус се появява пред нея и без никакви приказки и' дава от кръвта си и прекършва вратаи'. Ден по-късно когато Татя е будна всички се опитват да и' обяснят какво се случва, но тя не иска да възприеме факта че е чудовище на мрака.
Годините минавали и може да се каже че живяли щастливо докато Клаус не затворил всички в ковчези!Дори Татя.
Не знайно как ковчегът на на Татя бил отворен, нея я нямало а камата стояла в средата!

8.Допълнително:
-Обича да прекарва времто си на спокойни места четейки книга.
-Пие.
-Не е голяма купонджийка.

9.Лик
Нина Добрев

by **Alex Dupre** Нед Апр 07, 2013 4:40 am

Този герой е зает. :3

by **Danielle McStell** Пон Май 27, 2013 1:44 pm

Име

19\NA
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_mauyxo0KyE1rz2cbjo2_500

Раса

контрол над четирите природни стихии + останалите вродени дарби на древните вампири.
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Stefan_and_damon

Външен вид

В действителност той изглежда като един двадесет годишен младеж, който е в
началото на разцвета на живота си.

Той е висок мъж, който обича да носи дънки, кецове и къси тениски като разбира
се за декорация често добавя тъмни очила. Трудно бихте подминали такава личност
или по точната фраза е, че едва ли една такава личност като него би останала
незабелязана.
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_llagh7p0cM1qdoecso1_500

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_llagh7p0cM1qdoecso1_500

Характер
Ако трябва да дадем точно определение за него като човек бихме могли да кажем,
че е "между доброто и злото".

Роден е на 14 февруари, но действително годината не е напълно изяснена. Той е
от семейството на древните вампири превърнати от могъща вещица.

Когато става на 19 години обаче се налага да бъде превърнат в вампир тъй като
над селото му започва масово нападение от върколаци.

Дълго той обикаля света, дълги периоди от живота му са изпълнени с кръв и
омраза към околните, но успява да се запознае с различните култури и да посети
едни от най-красивите места в света.

обичам древните вампири и дарбите им и смятам, че те са велики и почти
непобедими същества, тосущ такъв какъвто иска да е и Даниел.

Допълнителна информация

- Обича флиртовете.

Снимка
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_led4snCi1B1qdowa9o1_500

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Tumblr_led4snCi1B1qdowa9o1_500

by **Elijah Mikaelson.∞** Сря Юли 24, 2013 10:17 am

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 UvwCD0t

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 OF27o7o

Elijah Mikaelson.

I WON'T LET THESE LITTLE THINGS SLIP OUT OF MY MOUTH

✘ Кратката версия на това ка к той стана вампир е,че баща им се изплашил от възможността върколаците да наранят семейството му за това като ги подмамил да изпият кръвта на невинно момиче и после ги промуил през сърцата им с мечът си...Баща им ги направил по-силни,по-бързи и вечни.Погрижили се всичко което може да ги убие да изчезне,майка им била убита,според Клаус от баща им,за това Ребека и Илайджа му повярвали,сключили пакт да са винаги заедно и да си помагат.След време Клаус разказал на брат си за това че е полу върколак,но тази част от него е заклучена от силна магия и ще им трябва кръвта на двойничка,за да премахнат магията.Илайджа веднага се съгласява да помогне на брат си докато не откриват момичето.Катерина Петрова,тя е опдлъгана да им гостува,но не подозира,че ще загуби животът си.С времето Илайджа развива чувства към тази жена,но нещата се объркват.Катерина става вампир и започва да бяга от ядосания Клаус,докато Илайджа вижда за ръв път брат си в истинската му светлина.

Отново минават години,но плановете на Илайджа да се отърве от Клаус не са хванали прах.Той открива двойницата на Катерина-Елена Гилбърт и й предлага сделка.Да я използва като примамка за да може да хване Клаус в капана си.Нещата стават още по-сложни от предният път,защото има повече хора и не хора замесени,а Елена се вмъква под кожата на Илайджа и получава пълното му доверие,както и той нейното.Но се провалят в опита си да спрът Клаус,той получава каквото иска,а Елена губи още един роднина,но за сметка на това Кол,Фин и Ребека са в градът и семейството е почти цяло-липсват мама и татко.
Създаване на Древен Вампир. - Page 4 C1fVHHf

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 C1fVHHf

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 MO6jzJ9

23 години Original Vampire. FC: Daniel Gillies

by **Jennifer ♥** Сря Юли 24, 2013 10:24 am

Одобрен си. Smile

by **Amara** Вто Фев 04, 2014 1:46 pm

Amara

once ime i was real, i will be real once again

19/1274 original | nina dobrev | dreams about future; fire; empathy |

I'm looking at an angel аnd believe me when I say. She got that whole place blowing.
Тя спеше. Лицето й бе придобило топъл, приветлив вид, нямаше го усещането за студенина, което те превземаше щом те погледне с големите си кафяви очи. В момент като този, хората можеха да се заблудят относно характера й, да я сметнат за ангел. А тя в никакъв случай не беше такава. Сърцето й бе черно, мрачно и безчувствено. Тя бе от типа жени, които можеха да те изненадат във всеки един момент. На лицето й често бе онази усмивка, която лъжливо примамваше хората към нея. Амара не бе от доверчивите, не беше лесно някой да я заблуди и измами.
Имаше дни, в които сякаш тъмнотата напускаше сърцето й и тя се превръщаше в напълно нов човек. В малко момиче, нуждаещо се от подкрепа и защита. Допускаше хората около нея да видят добрината й, да разберат, че „монетата” има и друга страна. Страна, която бе толкова чиста и неопетнена, невинна и искрена. Амара изгледаше напълно уязвима и беззащитна, сякаш и най-малкото нещо е способно да я пречупи. А тя, тя се бореше с тази си страна. Опитваше да я изтръгне от себе си, защото се страхуваше, че ако си позволи да чувства, да й пука за някого, един ден ще го изгуби и няма да може да понесе загубата му. Чувстваше се слаба, когато позволяваше на някой да надникне в душата й и да види колко е лесно да я наранят всъщност. Дани не позволяваше някой да й противоречи и да успорва заповедите й. Беше импулсивна, водеща се от първичните си инстинкти. Амара имаше онази искра в очите си, която издаваше, че е необикновена. Че е невъзможно някой да я укроти и подчини на себе си. Тя бе напълно необуздана, никога не се отказваше и не позволяваше да властват над нея. Беше като диво цвете насред пустинята.
This is my perfect nightmare. So when will i wake up and scream: No way, no way, no way!
Празнина, мрак, студенина. Това бе всичко, което се бе настанило удобно в съня й. Една огромна черна дупка, в която тя пропадаше. Не виждаше нищо и никого, бе напълно сама и нямаше кой да я спаси. Викаше и крещеше, но никой не я чуваше. И тогава някой хвана ръката й. Издърпа я от бездната, в която се намира и я върна към живота. Кожата му бе мека, топла. Но точно, когато повдигна поглед, за да види лицето на мъжа, на своя спасител, всичко изчезна.
Амара рязко отвори очи и надигна слабото си тяло до седнало положение. Кестенявата й права коса бе паднала от двете страни на лицето й, нежно галеше раменете на момичето. Няколко капчици пот се бяха появили по челото й, а очите й объркано обикаляха из стаята, сякаш за да й напомнят, че това бе само кошмар. Ръцете й стиснаха недоволно белия чершаф, с който бе завита, смачквайки го агресивно в ръцете си. Въздъхна тежко и поклати глава. Отново отпусна тялото си назад, впервайки поглед в мрака, очаквайки изгрева на слънцето, което да приветства новия ден. След по-малко от час, прекаран въртейки се в голямото си легло, Амара отново заспа, но този път тъмнината не бе придружила съня й. Всъщност, тя не сънува нищо повече. След няколко часа отново щеше да се събуди, щеше да облече дрехите си и да се усмихне.

by **Jennifer ♥** Вто Фев 04, 2014 2:10 pm

Одобрена. <3

by **Sophie Romola.** Нед Фев 09, 2014 4:53 am

Създаване на Древен Вампир. - Page 4 Large

Sophie Romola || 19/X|| Original vampire || fire&creating illusions || amber heard

+ амбициозна; смела; тактична
- егоистка; саркастична; недоверчива

Смъртта й малко или повече съответстваше на цялото й съществуване и същност, а именно трагична. София е родена в Челтнъм, Англия в семейството на любяща и грижовна майка и работлив баща. Внезапно майка й получила инфаркт и починала, което довело до огромна драма в семейството. Наложило се Софи да бъде отгледана основно от бавачки, защото баща й трябвало да поеме и задълженията на вече починалата си съпруга. Русокоската нямала много различни занимания от четенето и стрелбата с лък. За разлика от повечето си връстници, тя просто била доста интелигентна и затворена в себе си след инцидента в семейството. През по-голямата част от човешкия си живот била самотна и меланхолична. Смъртта й връхлетя близките й като непредвидена буря. Тъкмо беше навършила деветнадесет, най-накрая избягала от кошмарите и продължила напред, готова да замине за Лондон, където да учи и да се установи. Никога повече не била намерена. Всъщност нямало никакви доказателства, че Софи наистина е мъртва, но е по-лесно да си представим това, от колкото, че е вампир, нали?

• every saint has a past
Винаги съм си мислела какво ли щеше да стане, ако имах обикновен живот. Нали се сещате - порастване, преминаване през толкова много необмислени грешки, някои от които са напълно незначителни, а други живото променящи. Съществуване без контрол над съзнанието на останалите, без убиване на невинни хора, неподозиращи за съществуването ми. Може би щях да се омъжа, да имам деца. Всъщност със сигурност щеше да стане така, защото с баща като Артър Ромола нямаше да имам особен избор. Не ме разбирайте погрешно, той беше добър човек, много добър човек. Изключително амбициозен и отдаден на семейството си, винаги опитващ се да осигури най-доброто за него. В живота си имаше само едно единствено разочарование - раждането ми. Или по-скоро раждането ми като момиче. Неговата най-съкровена мечта била да има син, продължаващ така аристократичния и чистокръвен род. Но все пак той е отличен актьор, винаги е прикривал този свой копнеж доста умело, а аз от своя страна правех всичко възможно, за да го карам да се гордее с мен, компенсирайки по всевъзможни начини качествата, които Артър е очаквал цял живот да има детето му. Занимавала съм се с какво ли не, стигнах и до стрелбата с лък, което всъщност доста ми харесваше. Пораснах внезапно. Започнах да имам самостоятелен живот, бях готова да отида в друг град, за да започна образованието си и да поема своя път. Но тогава се случи именно това, което преобърна цялото ми съществуване. Една вечер бях нападната от... вампир. Всичко това ми е доста замъглено в съзнанието, защото страхът беше превзел тялото ми. Но моментът, който си спомням най-добре, е съжалението на похитителя ми. Желанието му да ме спаси. Точно така се преобразих в това, което съм в момента. Избягах от родния си дом, не се върнах повече никога. Хората там си мислеха, че съм мъртва. И по-добре.

• every sinner has a future
Никога не съм искала да стана вампир и бих направила всичко, за да прекратя този свой живот. Мисли, които не споделям с никого, които са скрити дълбоко в душата ми и не смятат да излизат на бял свят. Защо? Защото вече се промених. Малкото момиченце изчезна, заменено от безчувствената жена с ледена обвивка, недопускаща никого до себе си. През годините съм се справяла само и единствено сама, не съм разчитала на никого. Уверих се, че това е правилният път, единственият начин за оцеляване.
Живях на различни места, срещах различни хора. Всичко това ме промени. Жаждата за кръв обземаше цялото ми съзнание и единственото нещо, за което копнях, беше да убивам. Преминах през този период. Скитайки и бягайки от ловци, се озовах тук, в Мистик Фолс.

p.s. ако може да ми смените името на Sophie Romola. ?

by **Jennifer ♥** Нед Фев 09, 2014 5:06 am

Съжалявам, но трябва да имате 2000 мнения от друг герой, за да създазете Древен.
Също така Амбър е заета, за съжаление заетите ликове в момента не са готови, но моля да погледнете темата за активност. Smile

by **Sophie Romola.** Нед Фев 09, 2014 8:12 am

Специално проверих темата предварително и не видях да е заета.
Колкото до расата, съжалявам, не знаех, нека тогава е обикновен вампир.

by **Jennifer ♥** Сря Фев 12, 2014 12:25 pm

Ой, моя грешка. Извинявай. :3
Одобрена. <3

by **Rider.** Пон Авг 18, 2014 11:54 am

name:Rider Alexander age: N/A FC: Colton Haynes gift: obsession

Чувствах тази стая по- тясна от когато и да било. Мразех мириса на застояло, не понасях и факта, че беше просто шепа въздух залостена между четири стени. През последните няколко години прекарвах почти целите си дни тук, в едно меланхолично и неопределимо настроение. Изморявах се.
Прокарах пръсти през мръсно кремавата си коса и изпъшках, определено вече не можех дори да понасям мястото, след всичкото време прекарано тук, то се превърна, от отдушник в който можех да си почина от Света, в мой затвор, дори и без решетки, достатъчна беше и старата дъбова врата, отделяща ме от реалността и запращаща ме в един мой свят, жалко, че вече не бях убеден до колко той беше по- добър от истинския, всеки ден ставаше все по- трудно да живея така. Хранех се, но удоволствието бързо се изпаряваше и оставаше само едно чувство на...не, не беше вина. Не изпитвах такива емоции от векове, но въпреки това, някакво неизвестно чувство ме изяждаше.
Синеещите ми очи се открояваха в тъмната стая, рязко контрастиращи с атмосферата. Изсумтях и лека усмивка заигра на устните ми при тази мисъл, Наистина започвах да приличам да болнав и отчаян поет, а?. Изсмях се гърлено на собствената си шега и ехото обиколи на няколко пъти стаята преди да се разпръсне,, сякаш никога не беше съществувало.
Не помнех как станах Древен, ако този въпрос ви е на езика. Дори не помня майка си, баща си, или който и да било от миналото си. Ето това причиняват няколко твърде неуспешни сделки с Дявола. Сигурно бях направил твърде много грешки в миналото си, а греховете се натрупваха за секунди, съответно не изгарях от желание да се задълбавам в миналото си, главно от страх, че то щеше да е по- ужасно от всичко което можех да си представя, а да се виждаш в най- лошата си светлина никога не беше приятно.
Помнех откъслечни неща от живота си, естествено, какво по- голямо наказание от грехове от това? Да знаеш, но въпреки това не и да можеш да разбереш спомените си, беше ужасно, може би точно това ме беше тикнало в това състояние на отчаяние и самосъжаление.
Не понасях Мистик Фолс. Беше твърде префърцунен град за вкуса ми. Не можех да се насиля да отида и на един от онези рождени дни, или на приветствено парти, дори и на бар, не понасях запотените тела кълчещи се по плотовете, или хормоните които хвърчаха. Наречете ме старомоден, но непълнолетни глупачки не привличаха вниманието ми.Дори кръвта им беше непоносима, евтиният алкохол, смесен с какви ли не вещества ми причиняваше гадене и оставяше остатъчен вкус, не беше онази металична еуфория която изпитваш когато погълнеш чиста и свежа кръв, ами по- скоро погнуса от това което се разливаше в системата ти.
Причините да се върна тук бяха неизвестни дори и за мен, бях се озовал тук когато за пореден път сключих сделка с Дявола, мамка му, на хората започваше да им става хоби да ме убиват, а дори не помнех лицата им, иначе със сигурност нямаше да седя спокойно, безучастен към всичко което се случва в живота ми, щях да ги преследвам, докато параноята не ги обземаше, докато всяка клетка на тялото им не зажелаеше смъртта, в моментът в който това се превърнеше в техен избор, техен иск, това щеше да е моментът в който...
край.

by Sponsored content

Създаване на Древен Вампир.

Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.

Re: Създаване на Древен Вампир.