welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
BG TOP
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 63 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 63 Гости :: 2 BotsНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Life sucks and then you die!
+6
Светлана Салватор
Сара Крес
Моника Крес
Alena Le'roux.
Nadia Petrova
Елена Иванович
10 posters
Страница 1 от 1
Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Сря Сеп 01, 2010 7:09 am
Научи ме
След тебе аз да чувствам не умея.
След тебе зад маска желязна се крия.
Всичко след себе си опустошавам.
Всеки, който ме обикне наранявам.
След като ме лъжеше, че ме обичаш,
след като ме лъжеше, че в мен се вричаш,
и аз да лъжа се научих.
И аз да скривам сълзите си научих!
Сега дори не те мразя,
но в на друг краката няма да лазя.
Няма да обичам, както някога обичах те.
Ще наранявам, както някога ти нарани мен!
След тебе аз да чувствам не умея.
След тебе зад маска желязна се крия.
Всичко след себе си опустошавам.
Всеки, който ме обикне наранявам.
След като ме лъжеше, че ме обичаш,
след като ме лъжеше, че в мен се вричаш,
и аз да лъжа се научих.
И аз да скривам сълзите си научих!
Сега дори не те мразя,
но в на друг краката няма да лазя.
Няма да обичам, както някога обичах те.
Ще наранявам, както някога ти нарани мен!
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Nadia Petrova- Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995
Alena Le'roux.- Брой мнения : 10453
Моника Крес- Брой мнения : 193
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Съб Сеп 11, 2010 1:51 pm
О, мерсии!!! Ще пускам още, дано и останалите ви харесат.
Fear
И какво сега?
Търся те в нощта..
Не те намирам..
В черупката от самотата си умирам..
Търсиш ме и ти.
И въпреки, че сме оплетени в безброй лъжи
май все още се обичаме.
Само дето го отричаме.
И точно се намериме
и тъмнина обгръща ни.
Отново губя те,
пред нас има безброй стени.
И пак се будя от кошмара,
в който теб те няма, а едновременно си там.
И пак писъкът ми стаята оглушава.
Писък от страхът на човека да е сам.
Fear
И какво сега?
Търся те в нощта..
Не те намирам..
В черупката от самотата си умирам..
Търсиш ме и ти.
И въпреки, че сме оплетени в безброй лъжи
май все още се обичаме.
Само дето го отричаме.
И точно се намериме
и тъмнина обгръща ни.
Отново губя те,
пред нас има безброй стени.
И пак се будя от кошмара,
в който теб те няма, а едновременно си там.
И пак писъкът ми стаята оглушава.
Писък от страхът на човека да е сам.
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Сара Крес- Брой мнения : 14475
Рожден Ден : 08.08.1994
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Нед Сеп 12, 2010 4:01 am
Ето и още едно. Не е ново, но ми е от любимите ^^
Спомен
Спомена любим от век далечен
в моето сърце аз пазя.
Ще остане той там вечно.
Колкото и мрачно бъдещето да изглежда.
Спомена е весел, спомен красив.
Дори може да се каже, че е малко игрив.
Спомен за една любов голяма.
Спомен за една любов без драма.
Помниш ли целувките ни страстни?
Помниш ли леките, невинни ласки?
Помниш ли нашата пейка?
Помниш ли символите издълбани на нея?
Аз помня, да помня колко те обичах.
Помня как винаги във теб се заричах.
Сега се засмей, на спомена любим,
защото спомени много,
но малко толкова красиви.
Не плачи, помни за мене,
както съм била,
не както съм сега.
Помни ме красива, и влюбена жена.
Твоята жена, на тебе посветила своята душа.
Но знаеш, детската любов отлита.
Като птичка в мрежа се заплита.
А спомена винаги в сърцето ще седи.
Спомен за онези дни щастливи.
Спомен който ни развеселява.
Който красивото в душите ни оставя.
Спомен
Спомена любим от век далечен
в моето сърце аз пазя.
Ще остане той там вечно.
Колкото и мрачно бъдещето да изглежда.
Спомена е весел, спомен красив.
Дори може да се каже, че е малко игрив.
Спомен за една любов голяма.
Спомен за една любов без драма.
Помниш ли целувките ни страстни?
Помниш ли леките, невинни ласки?
Помниш ли нашата пейка?
Помниш ли символите издълбани на нея?
Аз помня, да помня колко те обичах.
Помня как винаги във теб се заричах.
Сега се засмей, на спомена любим,
защото спомени много,
но малко толкова красиви.
Не плачи, помни за мене,
както съм била,
не както съм сега.
Помни ме красива, и влюбена жена.
Твоята жена, на тебе посветила своята душа.
Но знаеш, детската любов отлита.
Като птичка в мрежа се заплита.
А спомена винаги в сърцето ще седи.
Спомен за онези дни щастливи.
Спомен който ни развеселява.
Който красивото в душите ни оставя.
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Сара Крес- Брой мнения : 14475
Рожден Ден : 08.08.1994
Светлана Салватор- Брой мнения : 4116
Ewa Green- Брой мнения : 321
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Чет Сеп 23, 2010 1:41 pm
Мерси, мерси!
Ето най-новото творение, което се надявам да стане нещо по-дълго.
Дори не го познавам, а започвам да треперя щом го видя в другият край на коридора. Зелените му, проницателни очи просто ме убиваха с погледа си.
Миналата седмица, когато тичах към часът си по История се сблъсках с него от невнимание. Мястото, където ме докосна болеше като от изгорено. Продължих бавно надолу по коридора, тъй като цялата треперех и имах познатата бучка в гърлото си, и онова странно чувство на тежест в гърдите. Можех поне да си отдъхна, защото той също бързаше за час и не ми обърна внимание.
-Внимавай! - провикна се само и продължи по пътя си.
Стараех се да не я забелязвам, да не мисля за нея, да не я доближавам. Щом се изпречеше на пътя ми веднага усещах страхът и от мен. Дори Филип беше забелязал, че я отбягвам, а това беше странно. Той беше страшно отвеян.
-Хей ку*ко - провикна се той срещу мен и ме изкара от мислите ми. - Какъв ти е проблемът с онази? Всяка друга би забил с удоволствие.
-Не ми допада - излъгах.
-О-о-о, я стига! Та тя е секси, пич. Излагаш се!
Извъртях очи отегчено и не му отвърнах. Ако го бях направил щяхме да спорим до довечера. Освен това беше прав, тя беше секси, но беше недостъпна. Или аз бях страхливец. О, я стига, дори не знаех името и!
Ето най-новото творение, което се надявам да стане нещо по-дълго.
Грешно
Предговор
Тя
Предговор
Тя
Дори не го познавам, а започвам да треперя щом го видя в другият край на коридора. Зелените му, проницателни очи просто ме убиваха с погледа си.
Миналата седмица, когато тичах към часът си по История се сблъсках с него от невнимание. Мястото, където ме докосна болеше като от изгорено. Продължих бавно надолу по коридора, тъй като цялата треперех и имах познатата бучка в гърлото си, и онова странно чувство на тежест в гърдите. Можех поне да си отдъхна, защото той също бързаше за час и не ми обърна внимание.
-Внимавай! - провикна се само и продължи по пътя си.
Той
Стараех се да не я забелязвам, да не мисля за нея, да не я доближавам. Щом се изпречеше на пътя ми веднага усещах страхът и от мен. Дори Филип беше забелязал, че я отбягвам, а това беше странно. Той беше страшно отвеян.
-Хей ку*ко - провикна се той срещу мен и ме изкара от мислите ми. - Какъв ти е проблемът с онази? Всяка друга би забил с удоволствие.
-Не ми допада - излъгах.
-О-о-о, я стига! Та тя е секси, пич. Излагаш се!
Извъртях очи отегчено и не му отвърнах. Ако го бях направил щяхме да спорим до довечера. Освен това беше прав, тя беше секси, но беше недостъпна. Или аз бях страхливец. О, я стига, дори не знаех името и!
Елена Иванович- Брой мнения : 432
-hayley;- Брой мнения : 2907
Рожден Ден : 05.05.1015
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Сря Сеп 29, 2010 1:19 pm
Глава 1
На бързо, за всичко
Мислите ми препускаха бързо. След минута вече не помнех какво съм си мислел преди малко. Урокът по Химия вече го знаех на изуст, бях го преминавал десетки пъти.
Забравих да се представя. Името ми е Михаил, роден съм в Русия през 1889 година. Не, не съм най-старият човек на света, просто съм вампир. Родният ми глад е Санкт Петербург. Уча в Лондон и се води, че съм предпоследна година в гимназията "Архангел Михаил", по-точно съм на 17 човешки години.
Между другото, това училище не е като останалите. Дори много малко хора знаят за него, а тези които знаят си нямат и представа какво се крие вътре. Сигурно и вие щесе запитате, както всеки друг. Училището е за вампири, върколаци, *сукубуси, дори феи ако щете. Изобщо всякакви свръхестествени същества, за които някой някога е мислил. Доста рядко човек успяваше да влезе в тази гимназия. В моят клас няма нито един, а изобщо в цялото училище се броят на пръстите на двете ръце.
Звънецът за началото на поредният час проби ушите ми. Мамка му на глупавият свръхслух! Влезнах в кабинетът по "Изучаване на свръхестественото", който се преподаваше само на нас, хората се отделяха в различен кабинет. Моите сили бяха въздух и вода, освен всички други глупости, които даваше предимството да си чистокръвен.
Забравих да спомена, че име два вида вампири, съществуващи на земята. Чистокръвните и създадените. Разликата е очевадна! Чистокръвните са потомци на първите вампири. И не, първият вампир не е Граф Дракула! Първият всъщност са първите и са трима, от където произлизат и днешните двадесет фамилии, които управлявам расата ни. Валериус Ремус, Далия Верса и Симеон Летви - никой не знае дали са живи и дали изобщо някога са съжествували. За тях има само древни писания, и се смятат за наши светци. Още една подробност - ние сме безсмъртни. Напълно безсмъртни, не можем да умрем, никога! Слънчевите лъчи не ни изгарят, чесъна не пари очите ни, дървен кол в сърцето не може да ни разпръсне на прах. Както вече споменах, ние, чистокръвните имаме сили. При всеки е различна комбинация, някои владеят само един, а има и много редки случаи в които се сливат три елемента.
Сега е ред на създадените. Те са ухапани и са в средата на всичко. Ако се пазят, могат да живеят вечно, ако ли не всяко нещо, което убива човека, може да убие и тях. Не остаряват, остават в същият вид, както когато са били ухапани. Създават се от чистокръвни и помежду си. Не владеят силите на елементите и са малко по-слаби от нас. Общо взето се убиват изключително лесно и нямат кой-знае-колко добра физика. Хранят се само с човешка кръв, не могат да приемат друга храна. Докато ние можем и без нея, но е деликатес за нас.
Първият създаден е Пандора. Някак си е жива и до днес, макар според нейните истории самият Валериус я е създал още преди Новата ера. Изключително красива е, силна колкото всички създадени на куп, прелестна, умна и мъдра. Тя е техният идол, и честно казано доста чистокръвни се страхуват от нея.
Освен нас още има върколаци. За разлика от легендите, видовете ни се разбират изключително добре. Те имат способност да се превръщат във вълци, една идея по-големи от обикновените. Човешко око не може да ги различи, но те са много по-свирепи и силни дори и да не им личи.
Сукубусите са изключително секси, това го признавам, феите също, но са доста дребни за вкуса ми. А момчетата им са пълна скръб, горките...
*Сукубус - Сукубите са женски демони. Те се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.
На бързо, за всичко
Мислите ми препускаха бързо. След минута вече не помнех какво съм си мислел преди малко. Урокът по Химия вече го знаех на изуст, бях го преминавал десетки пъти.
Забравих да се представя. Името ми е Михаил, роден съм в Русия през 1889 година. Не, не съм най-старият човек на света, просто съм вампир. Родният ми глад е Санкт Петербург. Уча в Лондон и се води, че съм предпоследна година в гимназията "Архангел Михаил", по-точно съм на 17 човешки години.
Между другото, това училище не е като останалите. Дори много малко хора знаят за него, а тези които знаят си нямат и представа какво се крие вътре. Сигурно и вие щесе запитате, както всеки друг. Училището е за вампири, върколаци, *сукубуси, дори феи ако щете. Изобщо всякакви свръхестествени същества, за които някой някога е мислил. Доста рядко човек успяваше да влезе в тази гимназия. В моят клас няма нито един, а изобщо в цялото училище се броят на пръстите на двете ръце.
Звънецът за началото на поредният час проби ушите ми. Мамка му на глупавият свръхслух! Влезнах в кабинетът по "Изучаване на свръхестественото", който се преподаваше само на нас, хората се отделяха в различен кабинет. Моите сили бяха въздух и вода, освен всички други глупости, които даваше предимството да си чистокръвен.
Забравих да спомена, че име два вида вампири, съществуващи на земята. Чистокръвните и създадените. Разликата е очевадна! Чистокръвните са потомци на първите вампири. И не, първият вампир не е Граф Дракула! Първият всъщност са първите и са трима, от където произлизат и днешните двадесет фамилии, които управлявам расата ни. Валериус Ремус, Далия Верса и Симеон Летви - никой не знае дали са живи и дали изобщо някога са съжествували. За тях има само древни писания, и се смятат за наши светци. Още една подробност - ние сме безсмъртни. Напълно безсмъртни, не можем да умрем, никога! Слънчевите лъчи не ни изгарят, чесъна не пари очите ни, дървен кол в сърцето не може да ни разпръсне на прах. Както вече споменах, ние, чистокръвните имаме сили. При всеки е различна комбинация, някои владеят само един, а има и много редки случаи в които се сливат три елемента.
Сега е ред на създадените. Те са ухапани и са в средата на всичко. Ако се пазят, могат да живеят вечно, ако ли не всяко нещо, което убива човека, може да убие и тях. Не остаряват, остават в същият вид, както когато са били ухапани. Създават се от чистокръвни и помежду си. Не владеят силите на елементите и са малко по-слаби от нас. Общо взето се убиват изключително лесно и нямат кой-знае-колко добра физика. Хранят се само с човешка кръв, не могат да приемат друга храна. Докато ние можем и без нея, но е деликатес за нас.
Първият създаден е Пандора. Някак си е жива и до днес, макар според нейните истории самият Валериус я е създал още преди Новата ера. Изключително красива е, силна колкото всички създадени на куп, прелестна, умна и мъдра. Тя е техният идол, и честно казано доста чистокръвни се страхуват от нея.
Освен нас още има върколаци. За разлика от легендите, видовете ни се разбират изключително добре. Те имат способност да се превръщат във вълци, една идея по-големи от обикновените. Човешко око не може да ги различи, но те са много по-свирепи и силни дори и да не им личи.
Сукубусите са изключително секси, това го признавам, феите също, но са доста дребни за вкуса ми. А момчетата им са пълна скръб, горките...
*Сукубус - Сукубите са женски демони. Те се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Съб Окт 09, 2010 6:04 am
Глава 2
Приятелство, любов и още нещо
Прозявката ми оглуши стаята и Филип направи физиономия.
-Пич, как можеш да спиш толкова много? Цяла нощ, в часовете също... Не си в ред!
Изгледах го кръвнишки и зарових лице във възглавницата.
-Човече, това че ти не спиш повече от пет часа в денонощието, не значи че останалите нямат нужда от сън.
Да, освен това снощният купон ме беше изтощил. Когато с Фил се прибрахме в апартамента към четири сутринта бяхме капнали. Въпреки това в девет той вече беше не само буден, а облечен и готов да излиза. И както обикновено само аз го бавех.
-Ставай, закъсняваме! - измрънка той с леден глас и ме замери с един химикал, който му беше под ръка. Станах пъшкайки, нямах никакво желание. Понеделник никога не ми е допадал като ден, а поради факта, че бях спал едва три-четири часа, падна още повече в очите ми. Облякох се и се измих на бързо, набутах две-три тетрадки в чантата и с ядосаният ми съквартирант излезнахме. Когато стигнахме в "Архангел Михаил" ... Сесилия Грейс! Това бе най-секси момичето в цялото училище, беше сукуб и никога не си поплюваше. А най-хубавото е, че беше моя.
-Михаил! - извика тя, когато ме видя и се хвърли на вратът ми. Прелестната ми Сесилия. Вярно, че малко ме изтощаваше нощем, но иначе беше чудесно гадже. Забравих да спомена, че с нея ходим. - Съжалявам, че не дойдох снощи, бях заета. Провери си пощата!
-Няма проблем миличка, ще ти простя довечера - усмихнах и се, целунах я по бузата съвсем невинно и тръгнах към кабинета по Математика. Филип и Сесилия не бяха с мен, тъй като имахме различни часове. Беше ми толкова скучно...
Бианка се беше излегнала на леглото ми почти чисто гола. Влезнах вътре и когато я заварих така очите ми се разшириха до големината на ябълки.
-Михаил.. - измърка тя със сладкия си френски акцент - Връщай се, искам пак.
Без да се замисля скочих в леглото и започнах нежно да целувам голото и тяло. Точно започнах да се разсъбличам, когато...
...усетих учебник по главата си.
-Миха! - извика насреща ми госпожата, която също беше рускиня и имаше забележим акцент. Единствено тя ми викаше така, на останалите тук им беше трудно да го произнесат правилно. - Пак спиш! Това, че си знаеш, не значи че трябва да проспиваш часът.
Спосителният звънец би и от Математиката всички се отправихме кой-на където знае. Голямото ни междучасие беше 40 минути и всеки можеше да прави каквото реши през това време. Аз отскочих до вкъщи и седнах на компютъра. Оставаха ми 35 минути, и мисля, че имах достатъчно време. "Имате две нови съобщения" - се изписа на екрана, когато влезнах в пощата си.
"Скъпи, съжалявам, че не мога да дойда на купона довечера, но баща ми има работа в Ливърпул и настоя да отида с него. Обичам те, ще се видим в Понеделник." Е, предполагам Сесилия това имаше пред вид под "Провери си пощата!". Тя беше наистина верен сукубес. Задоволяваше се само с мен, за разлика от останалите ми познати от вида и, както и *инкубусите.
"Г-н Иванович, канен сте на прием, по случай осемнадесетия рожден ден, както и приемането на г-ца Моника Пиърс като равноправен член из водещите фамилии на Вампирското общество. Приемът ще се състои на 22-ри Септември. Начало: 18:00ч. във имението "Сън Райз". Искрено ваш: Джордж Пиърс".
Мразех тези събирания, правещи се няколко пъти в годината. Скоро и аз щях да стана на 18 и същото нещо щеше да се подготви и за мен. Тогава ще трябва да ходя на още повече приеми и още повече ще си умирам от скука. Погледнах часовника. Оставаха ми още 20-ина минути от междучасието. Докато минах да си взема нещо за хапване, ми оставанаха само 5 и хукнах към училище. Имах Бойни изкуства с онзи цербер Робъртс. Тя щеше да ме разпъне на кръст ако закъснеех за часът и дори за секунда.
Бързах толкова, че даже забравих да заключа вратата...
*Инкубите - мъжки демони от митологията.Счита се, че се хранят с енергията на спящите жени, с които се съвкупляват нощем. Когато Инкуб преспи с жена, тя не си спомня това, а ѝ се струва, че е сънувала.
Приятелство, любов и още нещо
Прозявката ми оглуши стаята и Филип направи физиономия.
-Пич, как можеш да спиш толкова много? Цяла нощ, в часовете също... Не си в ред!
Изгледах го кръвнишки и зарових лице във възглавницата.
-Човече, това че ти не спиш повече от пет часа в денонощието, не значи че останалите нямат нужда от сън.
Да, освен това снощният купон ме беше изтощил. Когато с Фил се прибрахме в апартамента към четири сутринта бяхме капнали. Въпреки това в девет той вече беше не само буден, а облечен и готов да излиза. И както обикновено само аз го бавех.
-Ставай, закъсняваме! - измрънка той с леден глас и ме замери с един химикал, който му беше под ръка. Станах пъшкайки, нямах никакво желание. Понеделник никога не ми е допадал като ден, а поради факта, че бях спал едва три-четири часа, падна още повече в очите ми. Облякох се и се измих на бързо, набутах две-три тетрадки в чантата и с ядосаният ми съквартирант излезнахме. Когато стигнахме в "Архангел Михаил" ... Сесилия Грейс! Това бе най-секси момичето в цялото училище, беше сукуб и никога не си поплюваше. А най-хубавото е, че беше моя.
-Михаил! - извика тя, когато ме видя и се хвърли на вратът ми. Прелестната ми Сесилия. Вярно, че малко ме изтощаваше нощем, но иначе беше чудесно гадже. Забравих да спомена, че с нея ходим. - Съжалявам, че не дойдох снощи, бях заета. Провери си пощата!
-Няма проблем миличка, ще ти простя довечера - усмихнах и се, целунах я по бузата съвсем невинно и тръгнах към кабинета по Математика. Филип и Сесилия не бяха с мен, тъй като имахме различни часове. Беше ми толкова скучно...
Бианка се беше излегнала на леглото ми почти чисто гола. Влезнах вътре и когато я заварих така очите ми се разшириха до големината на ябълки.
-Михаил.. - измърка тя със сладкия си френски акцент - Връщай се, искам пак.
Без да се замисля скочих в леглото и започнах нежно да целувам голото и тяло. Точно започнах да се разсъбличам, когато...
...усетих учебник по главата си.
-Миха! - извика насреща ми госпожата, която също беше рускиня и имаше забележим акцент. Единствено тя ми викаше така, на останалите тук им беше трудно да го произнесат правилно. - Пак спиш! Това, че си знаеш, не значи че трябва да проспиваш часът.
Спосителният звънец би и от Математиката всички се отправихме кой-на където знае. Голямото ни междучасие беше 40 минути и всеки можеше да прави каквото реши през това време. Аз отскочих до вкъщи и седнах на компютъра. Оставаха ми 35 минути, и мисля, че имах достатъчно време. "Имате две нови съобщения" - се изписа на екрана, когато влезнах в пощата си.
"Скъпи, съжалявам, че не мога да дойда на купона довечера, но баща ми има работа в Ливърпул и настоя да отида с него. Обичам те, ще се видим в Понеделник." Е, предполагам Сесилия това имаше пред вид под "Провери си пощата!". Тя беше наистина верен сукубес. Задоволяваше се само с мен, за разлика от останалите ми познати от вида и, както и *инкубусите.
"Г-н Иванович, канен сте на прием, по случай осемнадесетия рожден ден, както и приемането на г-ца Моника Пиърс като равноправен член из водещите фамилии на Вампирското общество. Приемът ще се състои на 22-ри Септември. Начало: 18:00ч. във имението "Сън Райз". Искрено ваш: Джордж Пиърс".
Мразех тези събирания, правещи се няколко пъти в годината. Скоро и аз щях да стана на 18 и същото нещо щеше да се подготви и за мен. Тогава ще трябва да ходя на още повече приеми и още повече ще си умирам от скука. Погледнах часовника. Оставаха ми още 20-ина минути от междучасието. Докато минах да си взема нещо за хапване, ми оставанаха само 5 и хукнах към училище. Имах Бойни изкуства с онзи цербер Робъртс. Тя щеше да ме разпъне на кръст ако закъснеех за часът и дори за секунда.
Бързах толкова, че даже забравих да заключа вратата...
*Инкубите - мъжки демони от митологията.Счита се, че се хранят с енергията на спящите жени, с които се съвкупляват нощем. Когато Инкуб преспи с жена, тя не си спомня това, а ѝ се струва, че е сънувала.
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Сара Крес- Брой мнения : 14475
Рожден Ден : 08.08.1994
Re: Life sucks and then you die!
by Елена Иванович Съб Ное 06, 2010 12:10 pm
Хей, радвам се, че ви харесват моите умопомрачения. Понеже някой го мързи да преписва на копма, сигурно ще почакате за 3-та глава на "Грешно". Но за сметка на това, ето едно стихотворение от тези дни.
Леден свят
В един сив и леден свят
всичко е студено и замръзвам.
Във един прокълнат и тъмен свят
аз просто нищо не виждам.
Не виждам пътя, който е предначертан за мен.
Не виждам, изпускам възможност след възможност
всеки Божи ден.
После ми остава само края на нощта,
вижда ми се по-светла дори и от деня.
Тогава имам време да размисля,
преди да се пръсна на хиляда парчета.
Имам време всичко да премисля,
и идва деня, изпълнен пречупени павета.
И аз се спъвам в тях, падам в пропаст безкрайна,
защото заминава си последната ми нощ омайна...
Слънцето изгрява,
аз замръзвам в този сив и леден свят,
докато не дойде следващата нощ
и ме облее със желание за живот.
Леден свят
В един сив и леден свят
всичко е студено и замръзвам.
Във един прокълнат и тъмен свят
аз просто нищо не виждам.
Не виждам пътя, който е предначертан за мен.
Не виждам, изпускам възможност след възможност
всеки Божи ден.
После ми остава само края на нощта,
вижда ми се по-светла дори и от деня.
Тогава имам време да размисля,
преди да се пръсна на хиляда парчета.
Имам време всичко да премисля,
и идва деня, изпълнен пречупени павета.
И аз се спъвам в тях, падам в пропаст безкрайна,
защото заминава си последната ми нощ омайна...
Слънцето изгрява,
аз замръзвам в този сив и леден свят,
докато не дойде следващата нощ
и ме облее със желание за живот.
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Джъстин Бибър- Брой мнения : 507
Елена Иванович- Брой мнения : 432
Re: Life sucks and then you die!
by Лекси Уайлд Пон Ное 08, 2010 7:49 pm
Супер са наистина! Не съм прочела цялата история, само част, но прочетох стихотворенията, и те бяха страхотни! =))
Лекси Уайлд- Брой мнения : 134
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
» Hot or not ( за предишния )
» Потребител vs Потребител
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
» Какво ви събуди тази сутрин?
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
» Кой се казва така?
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
» Да броим до 9000.