Творенията на една вещица...

Тук ще пускам своите понякога не толкова сполучливи теорения...

Ето част от историята, която пиша:
„Какво забога си мислех! Дойдох на това място въпреки съпротивлението на всяка една частица от тялото си. И закакво? Само за да открия колко малко знам за себе си и да видя как моя обичан свят от лъжи се разпада на милиони малки пърченца. Не мога да повярвам колко сляпа съм била за да не забележа колко лъжи ме заобикалят. Наистина имах и хубави моменти, но нищо от случилото се нямаше да стане, ако не бях упорствала. Но трябва да започна отначало, за да ме разбрете...”
Саманта Уилър затвори дневника си и отиде до другия край на голямата стая. Там имаше огромен албум със красива кожена обвивка.
„Странно как петнайсет години живот могат да се поберът в един албум.” Усмихна се тя и отиде до огледалото.
В него тя видя едно момиче, което бе доста красиво, но никога не го признаваше. Тя имаше сиви очи, вкоито сякаш вилнееха оръгани, но понякога от тях сиеше топлина, която може да те стопли и в най-мразовития ден. Русата й коса бе вързана във опашка, която стигаше до средата на гърба й. Изведнъж усмивката на лицето й помръкна. Тя бе видяла една снимка отпреди два месеца.
От нея се усмихваха същите очи, които гледаха снимката в момента. Сам стоеше пред голяма къща, а до нея бяха жена със същите очи и мъж със късо постригана руса коса. Това бяха нейните родители пред новата им къща. Изведнъж спомените връхлетяха момичето.
Сам стоеше на задната седалка на колата и огромна усмивка огряваше лицето й.
-Не мога да повярвам, че се местим да живеем тук!- каза щасливо тя, неподозивайки какви последствия ще има това нейно решение.
-Можехме ли да не го направим следкато ни убеждава с месеци- усмихна се майка й
-Пристигнахме.- каза бащата на Сам и спря пред голяма и красива къща.
Без да чака, Сам влезе във новата си стая. Там всичко беше чудесно, но...
-...Стаята е жълта.- каза тя.- Искаше ми се да е синя!
След тези думи светлината в стаята угасна, макар да беше ден. Само след няколко секунди светлината отново се появи и заслепена Сам видя, че стаята е синя...
-...Тогава разбрах, че има нещо гнило в живота ми.- каза сама на себе си Сам.

Ми засега е малко еднотипно...дай нататък да видим как ще се развият нещата

яко е