Кървавото градче.

Глава първа
Част първа

Тъмната нощ беше обгърнала малко градче насредата на нищото . Мъглата задушаваше всичко около себе си и ако мислиш , че това е история за любов , радост и пеперудки , жестоко се лъжеш . В тази история картината е мрачна , а на около се чуват единствено писъците на хората които си помислиха че са това е просто игра.
Надвисналата вечер прикриваше злия поглед на Джейд . Детството си той беше прекарл в това малко градче и сега имаше да отмъсти на толкова хора които го бяха наранили .
Спусналата се мъгла обви Джейд . Пълната луна светна още по-ярко . Вълците започнаха да вият. Беше време ! Джеид трябваше да върне болката която хората му бяха причинявали толкова дълго време .
Първата беше Алисън Джаред . Момиче което си помисли че манията на Джейд по смъртта беше само мода.Не ! Тя грешеше и щеше да усети студеното, като думите и преди
години ,острие.
Джейд нахлу през малкото ,покрито с бели пердета ,прозорче. Лунната светлина огря красивото лице на спящото като малко дете момиче . Джейд не можеше дори да се помръдне ! Той беше потресен . Момичето което мразеше се бе превърнало в красив ,спящ ангел. Но за жалост на Алисън ,това не го спря , само го забави . Джейд спря, наведе се целуна гладкото и чело и вдигна на горе острия си нож . Светлината от лунното светило се отрази , проблясна и почти събуди спящия ангел . Тогава в главата на Джейд мина една единствена мисъл „ Как бих могъл да го направя” . Да ! Той можеше ! Щеше да го направи . И в същия момент острието отново проблясна и сложи край на живота на един красив ангел .
Да ! Това беше края на момичето което си мислеше че играта на която си игра с Джейд , ще остане не наказана. „ Жалко ! Беше наистина хубава .” – помисли си убиеца и се върна през малкото прозорче покрито с бели ,изцапани с кръв пердета.

п.п адски е сакато написано,за това си го псувайте на воля

некст искам още убииства

О повярвай ми из много са...на всичкото отгоре убивам реални хора Само да видиш как убих учителкта си по химия!

Искам НЕКС! З А Д Ъ Л Ж И Т Е Л Н О !!!

Глава първа
Част втора

Дори звук не се чуваше от улиците. Носеше се лек пролетен аромат . Ноща вече беше отминала . Всички бяха разбрали за случилото се.Целия град скърбеше , но не и Джейд .
Той се беше скрил в покрайнините на града и спокойно проучваше следващата си жертва.Ерик Ганев . Така омразния му учител по физическо .Когато Джейд беше малък чуваше единствено упреците и подигравките на този човек, който си мислеше че повече нямаше да се срещнат . Жестоко се лъжеше!
И така Джейд дочака падането на ноща . Когато мъглата отново забули града , луната блесна като голумо котешко око и всички заспаха , беше времето на Джейд.
Къщата беше същата покрай която минаваше всеки божи ден и чуваше подигравките от страна на „безгрешния” Ганев . Вратата беше отключена „Странно” – помисли си Джед . Влезе вътре и видя грохнал старец проснал се пред т елевизора „Ясно” – прошепна Джейд , едва ли толкова стар човек би си спомнил да заключи вратата . Джейд бутна заспалия и той се събуди . Ококори очи. Вторачи се в убиеца и промълви :
- Джейд ??
- Да ! Сега ще получиш това което си търсеше преди години! – И Джейд отново посегна с ножа.
- Не ! Моля те момче . Спри ! Не може ли да забравим всичко ?
- Твоя живот приключи старче ! Слагам край на подигравките които обичаш да отправяш към малките и безащитни деца.- За втори път той вдигна студеното острие , то проблясна и загуби блясъка си. Вече беше изцапано с кръвта на един възрастен и забравящ човек .Жалко, но не и за Джейд.
Той отново се върна през открехнатата врата но този път я заключи. Както заключи и спомена за подигравките на вече станалия храна за червеите учител .

А горещи сцени да очаквам ли или само убииства? Нещо друго освен нож ще ползва ли?

Не ножа му е любим..а имаше една гореща сцена ама я цензурирах Поне в тая глава...за другата специално за теб ще напиша

Йеей! Тогава щом няма да смени ножа, не може ли по няколко пъти да ръга жертвите

Е чакай и ше видиш бе..то тва само първа глава

Работата беше ясна . „Сериен убиец„ – беше първото което си помисли полицията . Но изтрадалото дете не беше само едно . Към злия план на Джейд се присъедини и Алекса . Съдбата на Джейд я беше последвала и не я беше оставяла и за секунда. Тя беше преживяла всички подигравки и упреци които Джейд беше чувал стотици пъти зад гърба си .

Новата нощ смирено падна . Тишината покри всичко. Градът заспа.Единственият шум беше тежкото дишане на Джейд и тихото говорене на Алекса .Бяха тръгнали към следващата си жертва . Побойника на училището .Джаред.
Джаред имаше семейство и си живееше сщастливо . Може би да го убият беше леко наказание за нощите които той не ги оставяше да спят . Да този път те щяха да извършагт нещо още по-тежко. Нещо което можеше да роди единствено извратен и болен мозък .Или пък просто достатъчно изстрадал човек като Джейд и дори като Алекса.
Намериха и къщата на поредната жертва .Джаред повдигна Алекса и те заедно влязоха през прозореца на детската спалня. Не те нямаше да убият децата. Едва ли някой би го направил.
Влязоха в спалнята . Там в спокойната тишина спяха Джаред и съпругата му.Гениалният мозък на Алисн вкара в действие плана . Тя запуши с кърпа устата на жената . Джейд довърши започнатото. Острието отново проблясна и сложи край на поредният , макар и невинен живот.
Убийците отново избягаха през прозореца на стаята в която спяха нищо не подозиращите деца.Сутринта за тях щеше да бъде тежка.
Изгревът отново заля малкият град , но тишината беше поразина от мъжки вик . Викът на един побойник който плати за всичко което някога беше сторил.

Супер е! Искам повече да пишеш за това какво са им сторили на Джейд, иначе е много готино Уу а Алекса и Джейд ще нали?!

Предвидено за втора глава За сега ще се задоволиш с тези описания

Първа глава
Част четвърта

Малкото градче беше потресено от случилото се. Никой не вярваше че нещо такова може да е в близост до тях. Улиците бяха празни . Повечето хора си събираха багажа с цел да ибягат , а други просто си мислеха , че ще се отървът . На новата нощ щеше да донесе две нищо не подозиращи жертви.Хора които бяха на мнението , че ще се отървът.
Лара беше млада , на не чак толкова добра жена. Както преди , така и сега тя обечаше да обижда и дразни хората. За това нямаше много приятели .
Когато Алекса живееше в града посстоянно бе потъпквана от хора обичащи Лора заради интелигентноста й . Или по-скоро привидната интилигентност .Лора постоянно преписваше или получаваше отговорите от Алекса и след това я правеше глупавата в очите на хората . Но сега Алекса се върна и с помоща на Джейд щеше да си отмъсти , малко или много.
Джейд имаше друг план . Той също включваше него не чак толкова обичан от всички съученищ. Питър . Да, Питър си въобразяваше че като опропасти вещите на Джейд , щеше да направи същото с душата му. Той грешеше! Беше грешял през всичките тези години ! Щеше да продължава да греши или пък не.
Ноща отново се спусна и се обви около очакващия следващия труп , град. Луната светна и също зачака да се отрази за пореден път в острието на убиеца.
Алекса нетърпеливо нахлу в домът на спящата Лора.Из къщата се носеше лек ванилов аромат и всичко на около беше розаво . Това отврати Алекса.
Джейд я последва бавно , уравновесено и спокойно . Вече беше убивал толкова много пъти и знаеше , че няма смисъл да се бърза . Краят беше само един, смърт.
Джейд реши да я изчака в малката розова гостна. Тръпки го побиха като прозря с какво удоволствие щеше Алекса да убие Лоран . Втози момент се чу писък и веднага заглъхна . Понесе се лек неприятен полъх . Да това беше края на поредния нещастен живот , но още един щеше да го последва.
Когато стигнаха къщата на Питър , Джейд спокойно влезе през отключената врата.
-Как може да си толкова спокоен? И кой глупак би оставил вратата отключена при такъва ужасни събития ?-прошепна Алекса .
- След още няколко убийства това вече няма да ти прави впечатление.- отвърна Джейд и се озова в спалнята на Питър .
Телевизорът още работеше . Издаваше тихи , леки и преспиващи звуци.Всеки на мястото на Питър би заспал. Джейд както винаги вдигна острието и без да събуди жертвата я прониза.Той мразеше да вижда изражението на хората.
Острието прониза плътта , но този път не проблясна . Луната се беше скрила.Кръвт от жертвата потече и направи белите дрехи на Джейд , малинено червени.
Тъмната нощ за пореден път приведства своите жертви.

Невероятна историйка...давай некст

ееей пз ..въобще не е сакат0 написаноо супер ее ..!

Тъмното було на ноща падна не само навън , но и в сърцето на Джейд . Потънал в мислите си той потръпна .Да не би безчувственият убиец да го хвана страх ? Уплаши ли се ? Или постро осъзна , че всичко е твърде рисковано ?
- Какво има? – попита Алекса.
- Нищо важно аз просто....- той замълча. Затвори очи и потъна в мисли.
- Уплаши ли се ? – изненада се Алекса.
- Какво ? Естествено , че не ! Но следващата жертва ....ще ми е трудно да я убия.
- Ще помогна . Нали за това съм тук.
- Не! – отсече рязко и безкомпромисно Джейд- Ще го направя сам !
- Добре де не ми се карай . – тросна се Алекса и изхвърча от стаята като мълния бързаща да разсече някое дърво.
Сковано Джейд се повдигна и излезе през вратата .Тръгна към поредната си жертва през падналия , студен мрак.Застана пред бялата къща и зачака . Дори той сам не знаше какво чака.Изведнъж на прозореца се показа един доста познат образ. Елза.
Тя слезе долу , отвори вратата и се хвърли на вратът на Джейд . Самата тя не знаеше че приветства смъртта.Агнето само покани вълкът в кушарата.
- Какво правиш тук ?
- Ами аз ....аз ... – Джейд не знаеше какво да каже.Беше загубил ума и дума.
- Какво , какво ти? – Елза видимо се притесни , после прозре истината . – не ти си убил всички! Как можа ! Разкарай се !!! – Елза зпочна да крещи панически , хвърляше всякакви предмети по стоящие като скала Джейд. После спря. – Аз съм следващата , нали ? Но защо ?
Джейд я погледна студено. В очите му проблясваше омраза но и съжаление.
- Знаеш . - И той погледна още по кораво , все едно в него нямаше душа.
- Моля те ! Недей .
- Думите нямат смисъл . Няма да ме спреш . – Гледаше я все едно искаше да я изяде.Тръгна към нея с бавни стъпки.
- Стой далеч ! – Елза започна да пристъпва назад.
Дори не знаеше какво и крои Джейд.Той я погледна още по свирепо и се нахвърли върху нея като кръвожаден звяр . Елза започна да крещи с всичка сила , но нямаше кой да я чуе.
Той я помъкна по стълбите. Просна я на леглото и разкъса дрехите и . Елза започна да крещи още повече ,но това само засилваше възбудата на Джейд . Дори не се стараеше да бъде нежен за момиче чиито дни бяха преброени . Още по настоятелно се нахвърли върху нея като парче месо и най – брутано я изнасили.
Без сили тя промлви само едно :
- Просто свършвай по-бързо.
- Щом искаш . – той я погледна отново кораво и студено .
- По – бързо моля те !
Джейд се доближи до ухото й.
– Това е краят . Твоят край . – И вдигна острието . То проблясна и сложи край на поредния живот .

[flash][/flash]

Тази част беша най готината Некст..

Много е яко!! Некст!!

Некст!

Оооооооооо Съгласна с Нат. Нексттт!

Ади деее, кога ще дойде 2-ра глава???

Джейд вървеше по тихите улици , потънал в мисли за случилото се преди малко. Все още не осъзнаваше какво бе направил. Просто вървеше ли вървеше към единственото място , където се чувстваше в безопастност – гората .
Седна до едно дърво и мълчаливо гледаше огромната като пита луна. За пръв път от толкова много време , той се почувства гузен. Силно болка прониза вледенената му душа , но едва ли това би го спряло. Чувстваше вятъра , злобния поглед на миловидната луна .
Изведнъж една студена ръка го згабчи и разтърси , но той дори и не трепна. Ръката затанцува пред него , но той просто стоеше и гледаше злобното око на луната.
- Не ми казвай че съжеляваш ! Просто не го прави ! – чу се тънкия глас на Алекса .
- Да не казвам какво ? –бавно заговори Джейд , отърсвайки се от обзелия го ужас .
- Ти не ме ли слушаш ?
- Сигурно не . Какво правиш тук ? Как ме откри ?
- На теб нещо май ти куца ! Как така съжеляваш за нещо което се превърна едва ли не в твое хоби ! – Алекса го гледаше ужасена . Дори тя бе потресена от чувствата които Джейд изпитваше . Той я погледна , изправи се бавно и промълви :
- Дори най-твърдите скали все някога се чупят .
- Виж ! Ти трябва да продължиш ! Трябва да си силен за да завършим плана си ! Трябва да им отмъстим ! – Алекса го гледаше с поглед , с който само една сестра може да гледа брат си .
- Добре . – лицето му отново се стегна и застина в безмилостна гримаса – Така да бъде ! Още тази вечер ще отърва света от още една ненужна твар ! – Още веднъж погледна Алекса и тръгна с решителна крачка към града.Спътничката му се усмихна зловещо и закрачи след него.
След малко вече вървяха по тясните улици на малкия град . И точно тогава видяха цяла група момичета. Не кои да е а мажоретките , които ги бяха тормозили през всички тези години докато бяха ученици в гимназия .
- Охо шесторно убийство ! – Възкликна Джейд . Алекса го погледна смаяно.
- Мисля че са седем . – мерна ги с поглед и отново се втренчи в него.
- Шест , седем , няма значение ! Всечке ще умрът ! Само гледай ! – на лицето му блесна лукава усмивка , в ръцете му се появи най-верният му другар – ножа , краката му се раздвижиха и той се затича към нищо не подозиращите жертви.
Те се разпищяха и разбягаха , но бяха прекалено бавни за да надбягат хладнокръвния убиец . Кръвта бликна на всякъде . Оттичаше се в канавките , засъхваше по улицата , а смехът на Джейд отекваше в ноща. Алекса все още гледаше смаяно , но го разбираше. Да тя го разбираше , чувстваше се точно като него .
Последната жерттва се опитваше да избяга но така и не успя . Джейд я хвана , вдигна острието и застина . Втренчи се в отражението на злобния поглед на миловидната луна , но хрипанията на жертвата го окопитиха. Той замахна , видя усмивката си в острието и още по доволен уби и последното момиче. Изтупа изцапаните си с кръв дрехи и спокойно тръгна към обежището си .

Страшна е! Некст!