„Да помним Сара“ - Крис Муни

Да помним Сара

От автора на „Изчезналите”
Шестгодишната Сара изчезва безследно, докато се пързаля на шейна заедно с най-добрата си приятелка. Разследването тъпче на едно място, а единственият заподозрян, бившият свещеник Джона, когото подозират в отвличането на други две деца преди години, е на смъртно легло, болен от рак. Бащата на Сара вече пет години издирва дъщеря си, твърдо решен да намери начин да изтръгне истината от Джона, преди да я е отнесъл със себе си в гроба.
Крис Муни живее край Бостън със семейството си и е автор на четири романа за Дарби МакКормик. Той е голямата надежда на американската криминална литература и огромните тиражи на книгите му са на път да я оправдаят.

„Да помним Сара” те обладава, измъчва, изтръгва ти душата… Прекрасно написан трилър, най-добрият, който съм чел през тази година.
Харлан Коубън

Откъс:

Обръща поглед назад, към шейната, с надежда да открие мънички следи от стъпките на Сара. От снега, точно до шейната, стърчи нещо. Вдига го и почиства.
Очилата на Сара.
Трепетът в сърцето се превръща в леден, болезнен тътен. Скача на крака и от гърлото му излита писък:
– САРА, КЪДЕ СИ?
Моля ти се, Боже, нека се обади!
От всички страни коли напускат паркингите и чакат своя ред да се включат в бъркотията по „Ийст Дънстабъл“, пълзейки сантиметър по сантиметър.
Може да е там.
Не, отвръща Майк на този мощен, пълен с паника, глас. Сара няма да мръдне оттук без мен или Бил.
Ами ако все пак?
Препъвайки се в снега, Майк тича към една хонда, паркирана наблизо. Блъска по прозореца, докато непознатият мъж с бейзболна шапка на „Ред Сокс“ смъква стъклото. Неговият син, на вид около четиригодишен, седи до бащата.
– Момиченце в розов екип – проговаря Майк. – Беше ей там, точно до оная шейна.
– Не съм я видял.
– Сигурен ли сте?
– Едва виждам колата пред себе си.
– Не мога да я открия. Помогнете ми да я намерим, моля ви.
Мъжът кимва. Майк тича към „Ийст Дънстабъл“, като се промъква между колите, а в гърдите му се свива все по-твърда топка.
Тук трябва да е, Сара е тук някъде.
– Съли! – крещи Бил. – Съли!
Един форд се готви да излезе на „Ийст Дънстабъл“, когато Майк изскача пред него с вдигната ръка. Шофьорът смъква стъклото, а колите отзад надуват клаксони. Майк разпознава човека – работи в склада за дървен материал. Били Някойси.
– Какво се е случило?
– Не мога да намеря дъщеря си – отвръща Майк. – Носи розов екип.
– Не съм я виждал. Да помогна ли?
Майк кимва и казва:
– Направи ми услуга. Запречи улицата с колата и кажи на всички какво е станало.
– Нямаш проблем.
– И проверявай задните седалки, а също под колите – може да се е ударила или нещо подобно.
Хората излизат от колите и ругаят Майк, искат да се разкара от пътя. Майк се готви да спре друга кола, когато Бил се измъква иззад снежна завеса, хванал Пола за ръка.
– Намерих очилата ѝ до шейната – казва Майк. – Пола, какво стана там? Кажи ми какво се случи.
Пола се свива при тези думи.
– Съли, успокой топката малко...
– Сара не вижда без очила.
– Знам.
– Много я е страх, когато не вижда.