Добре дошла Луси

by **Сара Крес** Пон Юни 20, 2011 11:48 am

Това е парти по случай завръщането на нашето Буги!

Добре дошла Луси House-party-wallpapers_6898_1152

Забавлявайте се! yeah

by **Queеn Infеcted.** Пон Юни 20, 2011 12:01 pm

Глад. Мъст. Лудост.
- Сигурна ли си, че си добре? Изглеждаш различна!- усмихнах се. Беше препълнено. Партито беше по случай официалното ми завръщане- да Лусия МагКуин си е вкъщи. Инфектирана, безсмъртна, безчувствена и леко пристрастена, но си е тука:
- Home, Sweet Home!- засмях се и изпих още едно питие. Сара ухаеше на човек. Подлудяваха ме всички тука. Всичко ухаше добре- върколаци леко студена кръв, вампири- леко горчива , като черен шоколад, разтопен върху възбудено тяло, вечери- ухаещи на плодове, хора- умирах! Беше ми задушно. Изпих поредната чаша.
- Да танцуваме!- задърпах я към дансинга. Някой ми натика микрофон. Музиката спря. Усмихнах се, мамка ти Сара Крес!
- Здравейте на всички, уважавам присъствието ви! Радвам се, че се завърнах обратно в града- прожекторите ме дразнеха, търсех Я!- Щастлива съм, че не сте ме забравили.- някой извика:
- Къде беше красавице!?- замръзнах на място и казах с леко студен тон:
- Нека ви разкажа друг път!- след поредната усмивка ми взеха микрофона и махнаха светлините. Отдъхнах си. Официално се завърнах- каква грешка!

by **Сара Крес** Пон Юни 20, 2011 12:06 pm

Смеех се с цяло гърло! Луси ми беше като втора майка. Сара се усмихна, когато Лусия се шегуваше така!
- Липсваше ми - казах аз я прегърнах. Двете отидохме на дансинга и пеейки започнахме да се въртим в кръг. Мина доста време откакто се разделихме.
- Аз си поживях малко у вас - усмихна се глупаво Сара. - Нали пак ще си ме приютиш? - тя се гушна в нея и продължи да танцува. Имаше си я за едно мече, което има бонбонки, които раздава!

by **Изaбелa** Пон Юни 20, 2011 12:07 pm

Изи не беше забравила името и, нито вида и, нито онова, което беше направила, под някакво странно, едва ли не паранормално влияние. Не се побираше в ума и, действията и, бяха толкова нелепи и безрасъдни. Беше дошла тук без никакъв повод или основателна причина, просто сякаш нещо я беше сграбчило, напъхало в черна сатенена рокля и домъкнало на това парти. Взе едно питие от сервитьора, който обикаляше, сякаш беше зомбиран и го изгълта набързо. След това отново го постави на таблата. Оглеждаше се наоколо, но не можеше да срещне нито едно познато лице. Сякаш се беше изгубила. Тръгна несигурно към бара с питиетата.

by **Ally Stonem** Пон Юни 20, 2011 12:14 pm

Бях разбрала, че има някакъв купон по случай завръщането на някакво момиче. Не го познавах лично, но все пак реших да отида. Облякох си някаква червена рокля и докато вървях към мястото на купона, паднах няколко пъти. Още не бях свикнала да ходя на токчета, бях толкова срамежлива...не бях свикнала да съм на 19. Предложиха ми някакъв коктейл, но аз отказах. Взех си един сок и бавно отпих, наблюдавайки Лусия...момичето, което се беше завърнало кой знае от къде.

by **Tayllor Le'roux.** Пон Юни 20, 2011 12:29 pm

Ех, ех Тейлър, пак беше изкуфяла. От няколко дена насам се носеше слух, че някакво момиче, се в града. Приятелите ѝ бяха направили парти за този случай. Тей си мечтаеше за такива приятели. Едвали скоро щеше да си намери. Събуди се сутринта от смс, който беше поканата за партито. Цял ден се вя у дома си и малко преди да почне купона, реши, че е време да се оправи. Накъдри набързо косата си, гримира лицето си и облече къса, прилепнала, черна рокля. Сложи високи обувки и се качи в колата си. Потегли към партито. Пътува около 10 минути и се озова пред клуба. Слезе, мятайки ключовете на пиколото и влезе в клуба. Обстановката се беше нажижила. Имаше всякакви същества. Вампири, върколаци и най-вече хора, а парещата болка в гърлото ѝ не си тръгваше, колкото и коктейла да изпиеше. Отиде и седна на бара, поръчвайки си Сухо Мартини. Чашата беше оставена на бара почти моментално. Отпи малка глътка, а погледа ѝ обикаляше тълпата, търсейки позната личност.

by **Queеn Infеcted.** Пон Юни 20, 2011 12:40 pm

Усетих я! Цялото помещение се изпълни със сладострастния й аромат- сякаш това беше най- прекрасното нещо. Движеше се безцелно- към питиетата. И тя ли беше на няколко. Отблъснах Сара дори леко грубо. Не отговорих на въпроса й "Луси накъде!?" Изминах разстоянието почти бягайки. Тълпата не се отмести лесно, но с няколко "Извинете ме..." и няколко "разкарай се идиот такъв ТЯ е тук" на ум се добрах до нея. Беше с гръб към мен. Цялото ми същество повтаряше едно" Бягай Лусия! Бягай!" Протегнах ръка, но я дръпнах малко преди тя да се обърне. Закова се на мястото си. Русата й коса падаше на вълни покрай лицето й. След толкова скитане след цялото чудо- тя стоеше пред мен- леко уморена, леко отнесена, но все пак тя! Тя миришеше на мен- сигурна бях! Очите ни не мигаха, сърцата не се докосваха, но ние знаехме всичко. Тя бе усетила, че не съм просто вампир. Заекнах:
-И..заа..бела- преглътнах шумно. Усещах погледа на Сара върху нас. Ако не бяхме на парти и нямаше толкова много хора щях да я награбя на секундата. Силна болка в главата. Сбърчих чело. Тя потрепна- усети част от болката. Той знаеше- "Намерих ли ви кучки!" Гласът развали цялата хармония.

by **Изaбелa** Пон Юни 20, 2011 12:55 pm

Не можеше да помръдне. Сякаш тялото и, повлияно от тази невидима сила, сега беше напълно обездвижено, неподвластно на съзнанието. Тя стоеше пред нея, някак различна, но в същото време същата, каквато беше и в деня на първата им среща на гробищата. Лусия. Името и я караше да трепери. Какво беше направило това момиче с нея? Какво и беше сторила? Сякаш я беше лишила напълно от разсъдъка и. Иначе никога не би направила подобно нещо, никога дори не би си го помислила.
- Добре дошла... - промълви и се опита да се приближи до нея, но се страхуваше от последствията. - ... Луси. - допълни тихо.

by **Ally Stonem** Пон Юни 20, 2011 2:16 pm

Не познавах никой, имаше толкова много хора, но все пак някои се открояваха от другите. Искаше ми се да поздравя някой, но тъй като имаше доста хора гледах да не говоря, за да запазвам контрол. Взех си един коктейл ,,Манхатън'', седнах на бара и се загледах в нищото. Беше ми много тъжно, напоследък спомените за баща ми се връщаха отново и отново.

by **Queеn Infеcted.** Пон Юни 20, 2011 3:07 pm

Ухаеше на познатия аромат. Тя се приближаваше- това беше знак, че трябва в най-скоро време да изчезна- можех да сторя лоши неща ако останех. Светът се завъртя. Мозъкът ми бягаше по пода долу и не искаше да ме слуша ни най- малко. Светът се въртеше. Това беше Изабела- ТЯ, намерих Я. Прошепнах:
- Бягай от тук, трябва да бягаш!- приближих се към нея още повече:
- Изи...-протегнах ръка...

by **Доун МагКуин-Нортман** Вто Юни 21, 2011 2:33 am

Бях поканена на парти по случай завръщането на някаква Лусия..Не я познава,но щях да се запознае..естествено..Влязох вътре и замръзнах на мсто..Беше наистина необикновено..и толкова невероятно..Направих няколко крач навътре..Очите ми зашариха из цялото помещение..След като се осъзнах...Направих още няколко крачки..Взех си нещо за пиене и започнах да обикалям докато не намеря Лусия...Тъй като не я познавах това щеше да е много трудно..Накрая се отказах и сенах....Надигнах чашата и изпих питието на екс..Захвърлих чашата на някава масичка..И отново се замечтах нанякъде...

by **Теса Алварадо** Вто Юни 21, 2011 2:38 am

Поканиха ме на някакво парти по случай завръщането на Лусия,май я познавах,бяхме се срещали преди време.Реших да я уважа и да отида,можеше и да не познавам никой,но видях познати лица,като Сара и Алисия.Сестра ми изглеждаше изнервена ,но защо ли?Тръгнах към нея и я поздравих
-Али? Какво ти е мила?
С поглед потърсих и Лусия,но не я видях

by **Сара Крес** Вто Юни 21, 2011 2:49 am

Лусия се отправи към една жена. Косата и се спускаше до раменете. Познавах тези руси коси. Това беше, беше Изабела. По лицето на Сара се стече сълза. Сара разбута хората наоколо и се втурна към Изабабела. Лусия седеше там и си говореше с нея.
- Иза...бе.бе..ла?! - погледнах я аз учудено в дълбоките й очи и я прегърнах.
Лусия ме гледаше стреснао. Дано не провалях някакъв важен разговор.
- Аз такова..само да те видя! Махам се! - прошепнах тихичко. Последният път се бях изнесла. Най-вероятно вече не бях здобре дошла, където и да беше тя.

by **Доун МагКуин-Нортман** Вто Юни 21, 2011 3:09 am

-Теса...не..онази твоя двайничка налии?-погледнах я леко стреснато...
-Вече на никой не мога да вярвам..
Станах и се отдалечих малко....Докато вървях на зад се блъснх в някакво момиче..
Обърнах се...Беше с руса коса и изглеждаше леко срасната..
-О извинявай...не те видях..-погледнах момичето..леко притеснено..

by **Теса Алварадо** Вто Юни 21, 2011 3:11 am

Алисия явно е срещнала Ария
-Али аз съм!Нали не те е наранила?
Тя тръгна на някъде,тази жена ще си изпати ако нарани сестра ми,тръгнах след нея,а тя се блъсна в някого
-На мен можеш сестричке,познаваш ме!

by **Дастан ибн Фадлан** Вто Юни 21, 2011 3:17 am

Бях получил картичка с покана за парти по случай завръщането на някаква си Лусия. Не я познавах, но обикновено не пропусках партита, така че реших да отида. Облякох се, оставих Хайрие да се грижи за дома ми и тръгнах.Пристигнах и се огледах. Не мога да не призная, че украсата беше направена с вкус. Изпих 50 грама ракия и се облегнах на стената.

by **Изaбелa** Вто Юни 21, 2011 10:22 am

Изабела се опита да спре Сара. Искаше да говори с нея, но малката се смеси с тълпата и изчезна. Сякаш се изпари. Вампирката се обърна готова да си тръгне, но се спря. Заради Лусия. Отиде до и започна да говори бързо, несвързано, като се задъхваше, сякаш изискваше усилие да и обясни.
- Виж Луси, не знам какво ми стана тогава. Съжалявам. Много съжалявам. - повтори няколко пъти. Стана и горещо, после студено, после не можеше да разбера какво се случва. Хората кръжаха край нея като пчели.
- Аз не исках това да се случва. - прошепна тя и се опита да намери нещо, за което да се хване. - Наистина не исках.

by **Queеn Infеcted.** Вто Юни 21, 2011 12:06 pm

Не била искала това да се случва!? По дяволите. Бях прецакана!
- Какви ги приказваш!?- болката ме убиваше. Беше толкова силна сякаш великански ръце те стискат и ти не можеш да дишаш. Главата ми щеше да се пръсне.
- ТЕ са след теб! ТОЙ ще те намери! ТЕ ще ни убият! И ДВЕТЕ!- последното го изкрещях с пресипнал глас. Залитнах. Подпрях се на нечия ръка- Изабела. По мен пропълзяха хиляди малки мравчици и пеперуди запърхаха в стомаха ми! Покрай мен мина мъж с чаша в ръка- водка. Познавах мъжът или не съвсем. Взех му я и се усмихнах:
- Забрави!- той кимна и си продължи без въпроси. Изабела ме гледаше с широко отворени очи:
- Ллл...- прекъснах я:
- да, да знам!- ударих чашата на екс и мозъкът ми се изясни. Не можех да се напия, но алкохолът ми действаше добре!

by **Изaбелa** Вто Юни 21, 2011 12:09 pm

На Изабела и беше доста трудно да възприеме казаното от Лусия.
- Как така ще ни убият? Кой? Защо? - започна да задава въпроси, потънала в някаква безнадеждна паника. Взе чашата и и я бутна в нечии ръце, след това я хвана за раменете, дръпна я настрани, далеч от шумотевицата и я разтърси силно. - Казвай!
Едва я познаваше, не се бяха виждали от толкова много време и изведнъж тя се завръщаше с гръм и трясък и с подобни новини. Може би просто не беше на себе си? Из нямаше представа какво се случва и как е успяла да се забърка в това убийство, без да подозира, без да има на идея защо по дяволите някой ще иска да я убива. Никакво обяснение не можеше да бъде сътворено от въображението и.

by **Queеn Infеcted.** Вто Юни 21, 2011 12:33 pm

Ставаше ми все по гадно. Сякаш една стая ставаше все по- малка:
- Изабела аз не съм про...ААа!... сто вампир!- изстенах. Когато казвах истината ТОЙ ми го причиняваше- Аз съм... не мога да ти кажа. Просто... Ти не трябва да знаеш. Трябва да бягаш! Знам, че имаш чувства към мен иначе ТОЙ нямаше да те иска!- добрах се до една стена прививайки се. Дишах тежко. Ако сега убиех някого- щяха да ме разкрият. Не знаех как да се владея- не, Знаех! Обърнах се към Изабела:
- Не пищи!- и напъхах езика си в гърлото й. Целувката беше ненормална. Тя стоеше и не мърдаше. Не беше правилно- На кой му пукаше!?

by **Изaбелa** Вто Юни 21, 2011 12:37 pm

Стоеше вцпенена и не мърдаше. Не знаеше какво да направи. Объркването и беше безкрайно, думите на Лусия чужди, неразбираеми, но същевременно се притесняваше за нея, виждаше болката, която вампирката изпитваше при всяка една дума, борбата за въздух и тази да се контролира, емоциите си, тялото си, жаждата си. Ставаше и лошо. Отдръпна се.
- Как така да бягам, Лус? - попита тя.
Да изостави целия си живот тук, заради някакви предупреждение от вампирка, която наистина не изглежда на себе си.
- Луси! - извика тя. - Кой е той? - продължи с въпросите, въпреки че знаеше колко и е трудно да отговори, но какво можеше да направи?! Нищо. Нищо не знаеше, нищо не можеше да направи. Напълно безполезна и непотребна. Недоумяваше как това се беше случило и как се беше стигнало до тук? Какво беше направила, за да бъде "избрана"? Кое я беше направило жертвата?

by **Сара Крес** Вто Юни 21, 2011 1:30 pm

Алисия Алварадо написа:-Теса...не..онази твоя двайничка налии?-погледнах я леко стреснато...
-Вече на никой не мога да вярвам..
Станах и се отдалечих малко....Докато вървях на зад се блъснх в някакво момиче..
Обърнах се...Беше с руса коса и изглеждаше леко срасната..
-О извинявай...не те видях..-погледнах момичето..леко притеснено..

- Няма проблем - усмихнах се нервно.
Момичето продължи да ме гледа. Може би се притесняваше да не съм разляла джина си върху роклята си.
- Наистина няма проблем. Оценявам загрижеността ви! - усмихнах се. - Мисля, че съм ви виждала - отбелязах, но след това като се замислих май не се бяхме срещали.
- В този случай аз съм Сара - подадох приятелски ръка аз.

by **Queеn Infеcted.** Вто Юни 21, 2011 2:31 pm

Изабела написа:Стоеше вцпенена и не мърдаше. Не знаеше какво да направи. Объркването и беше безкрайно, думите на Лусия чужди, неразбираеми, но същевременно се притесняваше за нея, виждаше болката, която вампирката изпитваше при всяка една дума, борбата за въздух и тази да се контролира, емоциите си, тялото си, жаждата си. Ставаше и лошо. Отдръпна се.
- Как така да бягам, Лус? - попита тя.
Да изостави целия си живот тук, заради някакви предупреждение от вампирка, която наистина не изглежда на себе си.
- Луси! - извика тя. - Кой е той? - продължи с въпросите, въпреки че знаеше колко и е трудно да отговори, но какво можеше да направи?! Нищо. Нищо не знаеше, нищо не можеше да направи. Напълно безполезна и непотребна. Недоумяваше как това се беше случило и как се беше стигнало до тук? Какво беше направила, за да бъде "избрана"? Кое я беше направило жертвата?

Изабела не разбираше, а и защо й беше. Та тя... Какво исках от нея да ме слуша? Тя да не би да беше длъжна да ме последва някъде:
- Виж Изабела съжалявам, не очаквам да ме последваш. Ок, не разбираш ясно. Ще им се предложа. После ще ме убият и готово, мислех, че ме разбираш.- силна болка. Знаех, че трябва да й го кажа преди да изчезна:
- Аз не съм вампир, нито която и да е позната раса аз съм "Инфектирана" - последната дума й я казах мислено чрез телепатия. Тя се ококори. Лицето ми се промени, сега щях да си платя за голямата си уста. Паднах на колене, изпищявайки. Създадох невидима стена между нас , за да могат другите да не виждат нищо или да случайно да дочуят нещо. Болеше, но не повече от кладата:
- Убиха ме, на практика бях мъртва. Изпекоха ме на клада, заради връзката ни! Оцелях и ме преобразиха, но сега искат и теб- няма да го позволя. За да се спасиш трябва или да ме убиеш или да се предам на НЕГО. Съжалявам Изабела.

by **Доун МагКуин-Нортман** Вто Юни 21, 2011 2:38 pm

-Алиясия..-усмихнах се..
Прокарах френския си маникр по прилепналата рокля и се почувствах неловко, но защо!? Цялата тази атмосфера беше странна, та къде е била тази, ъъ, Лусия?
- От тук ли си!?- ара кимна.
- Да си вземем по питие?- засмях се. Неловка ситуация- беше думата , която ми хрумваше

by **Изaбелa** Вто Юни 21, 2011 2:40 pm

- Чакай! Никой няма да умира. - възкликна Изабела.
Забеляза, че Лусия успя някак да ги откъсне от останалата част от клуба.
- Та тук е като Содом и Гомор, едва ли сме единствените, които... - тя млъкна. - Защо точно нас? Кой е ТОЙ? Как така си се спасила?
Тя бълваше въпроси. Седеше на колене пред Лусия и държеше лицето и в ръцете си.
- Луси, няма да те убия! - почти извика. Беше твърдо решена на това. - Нито ще се предаваш на някого. Ще останеш жива и здрава, цяла целеничка. - уверяваше я тя. - Ще се справим.
Ще се справим с какво? С кого! Кой ги преследваше? Кой се опитваше да ги накаже заради нещо толкова глупаво, за такова дребно зло?!

by Sponsored content

Добре дошла Луси

Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси

Re: Добре дошла Луси