Къщата на Дастан ибн Фадлан

Изглед отпред

Спалнята ми

Друга спалня

Ваната в банята

Селест отвърна, че не отказва алкохол. Поведох я към къщата ми. Пристигнахме и влязохме.
- Настанявай се - казах й. Отидох до бюфета и си налях ракия. Предложих питие и на нея. В това време в стаята влезе Хайрие. Коя е тя ли? 40 годишна жена, която ми помагаше с домакинството. Все пак това не е мъжка работа. Впрочем е наясно със съществуването на митичните същества и всеки ден пие върбинка. Повика ме в съседната стая, където беше Добродетелния. "Помоли" ме за услуга само за ден. Не бях особено очарован, но...Поговорих ме няколко минути и си тръгна си с думите: "не прекалявай с купона".А аз се върнах при Селест.

Аз помолих за водка ,не бях фенка на ракията.След краткото му отсъствие от стаята ,аз бях привършила с една бутилка водка и си бях съвсем доволна.Дастан влезе в стаята.
-Имаш проблем !!
Казах аз и се засмях ,завъртях се няколко пъти и обявих.
-Май се понапих !

Селест помоли за водка. През краткото ми отсъствие бе успяла да пресуши бутилката. И после аз съм пиел.
- Май се понапих - обяви тя.
- Не е голям проблем - засмях се. - Налях си чаша ракия и я изпих. - Но има и по-добър начин за приятно прекарване стига да си адекватна.
Приближих до нея и я целунах.

Овърнах на целувката му и леко се усмихнах.
-Е, този начин е добре познат ..
Засмях се.Налях си една чаша водка и отпих една глътка.
-Но знам само името ти ..не е достатъчно ..

Тя отвърна на целувката ми
Но каза, че знае само името ми и че това не е достатъчно.
Засмях се
- И аз знам само твоето. Квит сме.
Изпих още една чаша ракия

-А,не !Ти знаеш и как съм се превърнала и защо съм в града !
Намигнах му и отпих няколко глътки от водката.
-Едва ли искаш да знаеш на кои филми плача ..
Засмях се.

Засмях се.
- Знам и че обичаш водка. А ми стана и интересно на кои филми плачеш, кой ти е любимия цвят? А също знам, че добре...
Не довърших, просто я целунах
- Ако искаш да ме питаш питаш нещо давай.

Седях на канапето в хола, пийвах си ракия, замезвах с кисели краставички и гледах футбол по телевизията. Резултатът беше 3:1 за Реал Мадрид срещу Байерн Мюнхен. Аз впрочем бях за Реал.
Тъкмо поднасях краставичка към устата си, когато на вратата се позвъни. Хайрие беше в кухнята, приготвяше баклава, а тя прави много вкусна баклава, така че вероятно беше момичето, което трябваше да се нанесе.
- Аз ще отворя - казах на Хайрие и се запътих към вратата. Щом отворих видях Дейдре. Бях се запознал с нея на плажа преди време. Тя явно щеше да живее при мен.
- Здрасти - поздравих я. - Влизай.
Взех два от куфарите й, и влязохме вътре.

Беше време да се нанеса в новото си жилище, защото нямах намерение още дни да се шляя по улиците, баровете, хотелите ... и прочие, за да купонясвам, а след това да заспивам където ми скимнеше, така че беше време да отида на мястото, където се бях уредила. Ммм дам, обявите са страхотно нещо. От си намерих съквартирант де. Или по - скоро намерих някой, който си търсеше съквартирант?... Подробности.
В колата ми си стояха натъпкани куфарите, които отварях няколко пъти през изминалите дни колкото да се преоблека и общо взето само за това ги ползвах. Е, сега щеше да е време и да ги отворя, че и да си подредя всичките глупости, които бях помъкнала със себе си. Всъщност, щом се бях преместила на това място значи всичко щеше да си ми е нужно, така че едва ли щях да имам вещ, която да не влезе в употреба.
Тръснах глава, за да спра да мисля за глупости и натиснах звънцена на къщата пред, която се намирах. Този го познавах. Определено. Май още през първия ми ден тук го бях засякла на плажа, което нямаше лошо, защото сега щях да избегна хилядите глупости в които се състоеше запознанството. Хубавата страна на всичко беше в това, че и той бе върколак, така че едва ли щеше да се налага да измислям някакви извинения, когато се измъквам от къщата по време на пълнолуние.
- Здравей. - изчуруликах аз и веднага го последвах като мъкнех с мен още два куфара, които бяха толкова големи, че сигурно щях да успея да се побера в тях без никакви проблеми.

Куфарът се издигна нагоре, стигна до една точка и се заспуска бързо към земята. Стовари се отгоре й вдигайки облак прах. Все пак бе отлично затворен и не се разсипа. А, че щеше да се поизцапа не ме засягаше. Последваха го и останалите.
Целият багаж на бившата ми наемателка беше на улицата грижливо опакован.
Прибрах се в къщи, седнах пред компютъра и си отворих пощата