Nympho in a world of walking Skeletons .

by **Ая.** Пон Май 02, 2011 2:36 pm

Соу... това е старо... МНОГО СТАРО.. повече от половин година ( може би..честно да си кажа... не си спомням хД )
Знам, че има мноооого правописни грешки, повторения ии.. абе схвана. хД тааа... да знаете, че въобще началото е съвсем различно оот идеята ми за останалата част от фика. хД Соу.. знам, че е тъпо.
Приемам всяяякакви критики. хД тааа.... енджой. хД

Глава Първа

Той бавно се приближаваше към мен. Шепнеше нещо, но не можах да разбера какво. Беше толкова красив. Кестенявата му коса беше леко разрошена, а сините му очи се взираха в мен. Усмихна ми се. Веднага почувствах познатите до болка пеперуди в стомаха си. Чак сега забелязах, че беше чисто гол... всъщност и аз бях. Кой беше той ? Сигурна бях, че никога преди не съм го виждала... Но защо ми беше толкова познат. Започна да ме целува грубо и...
Алармата иззвъня. Аз станах задъхана и потна от леглото ми. Поредния сън... всъщност кошмар. Това определено беше кошмар. Поседях още няколко секунди така. Трябваше да се върна в реалността. Бавно станах и нахлузих пухкавите ми пантофи. Отидох до огледалото и се загледах в изражението си.
Аз бях прекалено бледа с милион лунички, които трябваше да скрия с фон дьо тен, дълга на леки вълни, кестенява коса. Въздъхнах разочаровано и погледнах часовника закачен на стената. Мамка му! Закъснявах за училище. Отново. Бързо облякох старите ми, вече протъркани дънки и черната ми прекалено голяма, черна тениска с голям червен надпис „ AC/DC “ . Оставих както винаги косата ми пусната и рошава, взех си чантата за училище и и слязох долу.
Маргарет и баща ми закусваха в кухнята. Баща ми, както обикновено се беше зачел за поредната глупост на някой политик във вестника, а Маргарет...тоест жената, която би трябвало да замества майка ми правеше палачинки. Когато ме видя ми се усмихна широко и ми подаде пълна чиния с палачинки, заляни с шоколад. Направих се, че не я видях и отворих хладилника. Извадих едно студено кенче бира и се усмихнах извинително на баща ми, който се гласеше да ми каже „ От сутринта почваш. Не мога да повярвам, че дъщеря ми е такава пияница. „
- Закъснявам за училище. Чао, Тате. – смъмрих и целунах баща ми по челото. Бързо излязох от къщата и тръгнах към училището.
***

- Това ти се превръща в навик, Кайла. – каза строго учителката и ми направи знак да седна. Мразех госпожица Блъд. Беше непоносима. Имаше се за перфектна и мразеше всички. Плюс това няма никакво право да ми се кара, че съм закъсняла. Можеше къщата ми да се е подпалила и цяла сутрин да съм се опитвала да намеря тялото на баща си. Седнах на последния чин до прозореца и извадих някаква смачкана тетрадка и химикалка. Госпожица Блъд се бе увлякла в разказа си за това как по нейно време децата проявявали интерес към литературата... или нещо от този сорт. Отворих тетрадката и започнах да скицирам госпожата. Висока...Слаба, но с огромен задник... Очилата... Сивата вдигната на конска опашка коса, тънките злобни устни намацани с ярко червило и най-важното.. Огромната пъпка на брадата. ( с малки косъмчета ) Усмихнах се на моето произведение на изкуството и се загледах през прозореца. Навън валеше дъжд и не се виждаше останалата част от сградата на училището заради гъстата мъгла. Обожавах това време. Най-накрая звънецът би. Следващите два часа минаха по същия начин.. Вече беше време за обяд. Най-омразната част от деня. Влезнах в препълнения стол и седнах на масата забутана в ъгъла да Кейтлин и Алек.
- Здрасти. – поздравих и отхапах една голяма хапка от сандвича ми и продължих да се взирам в него. Дълго време не последва отговор и аз вдигнах поглед. Двамата се бяха загледали някъде. По принцип нищо не им правеше чак такова впечатление. Проследих погледите им. На масата на Ерик и Мишел седеше някакво момиче, което преди не бях виждала. За пояснение... Ерик и Мишел са най-известните в училището. Не, Ерик не е капитан на футболния или баскетболния отбор... Той е „Артист”. Не много добър, според мен, но никой не ми иска мнението. Мишел е както вече всички се досетихте.. капитан мажоретния състав... Но въпросът е коя беше тази ? От това, което виждах от нея беше изключително красива, с хубава фигура. Явно не само аз мислих така. Почти всяко момче тук си точеше лигите пред нея. Беше и хубаво облечена с кестенява коса. Друго не можах да видя.
- Отиди при тях! - побута ме Алек. – Трябва да я огледаш по-добре... да чуеш за какво си говорят! – продължи като дори за секунда не отлепи очи от брюнетката.
- Какво ? Да не си си изгубил ума няма да отида та... – преди да довърша той ме бутна и аз станах от масата. Погледнах го злобно и бавно тръгнах към тях. Направих се, че си изпускам нещо точно пред масата и се заслушах в разговора им.
- Моля ? Не, мисля, че ще пропусна... Имам планове след училище. – каза брюнетката и стана. Взе си таблата и помаха на Ерик и Мишел. Кой отказваше на Мишел ?! Очевидно не знае в какво се забърква.
- Ъм...Мога ли да помогна с нещо ? - вдигнах глава и се смразих. Не можах да помръдна. Там седеше брюнетката. Сега успях да и видя лицето отблизо. Не бях виждала по-красив човек. Ето защо си е говорила с Мишел. Все пак Кралицата си говори само с наистина красивите хора. Момичето ме гледаше в очите и ми се усмихваше мило. Няколко секунди просто седях и я зяпах.Чувствах познатото чувство в корема си... Все едно щях всеки момент да повърна... Но не беше така. Това бяха пеперуди в корема. Колко бавно анализирах тази мисъл само. Все едно някой бе натиснал пауза на живота ми... И изведнъж всички мисли започнаха да прехвърчат през главата ми толкова бързо. Свят ми се зави. Никога не бях чувствала нещо подобно. Но, защо ? Може би... не... не е възможно.. това става само в приказките и филмите на Дисни. Не беше възможно. Това е реалността, Кайла. Не е някой сън. – Изгуби ли нещо ? – тръснах глава и бавно се изправих.
- Аз... Не... Ъм... – не успях да продължа... дори се учудих, че когато си отворих устата излезе звук от нея. Тя въздъхна, но продължи да ми се усмихва мило. Опитах да и отвърна на усмивката. Тя леко се изкикоти и си подаде ръката към мен.
- Здравей. Аз съм Емили. Днес ми е първия ден тук. – отново леко се изкикоти и аз бавно поех ръката и` като не спирах да я гледам втренчено в сините очи.
- Аз... Аз съм Кайла. – усмихнах и се. – Ами... Ако няма къде да седнеш .. можеш при нас .. – смотах и и` показах къде сме седнали. – Ако не искаш да си със смотаняците, разбирам. – леко се засмях.
- Глупости ! – зарадва се тя. – С удоволствие ще седна до вас. Все пак изглеждате най-свестни от тук. – огледа се. – Имам същата тениска. – посочи тениската ми и ми се усмихна... Това чаровна усмивка ли беше ?! Този ден става все по-странен и по-странен. Стигнахме до масата ни и трябваше да посрещна учудените изражения на Кейтлин и Алек.
- Кейтлин, Алек, това е Емили . – представих ги и те веднага завързаха някакъв разговор, но вече не ги слушах. Загледах се през прозореца замислено. Какво се случи току що ? Може би полудявах. Или бях изяла нещо лошо... или... няма нормално обяснение за това ! Погледнах още веднъж Емили... Тя също ме гледаше и ми се усмихваше.
- Искаш ли навън за една цигара ?
Отново същото чувство. Всъщност то не беше спирало. Просто беше намаляло. Кимнах, защото не бях сигурна дали ще мога да проговоря.
Тръгнахме към изхода. Аз вървях плътно зад Емили и търсих цигарите си по всичките джобове. Най-накрая напипах кутийката, когато Емили ме хвана за ръката и ме натика в женската тоалетна... Бързо заключи вратата и провери дали всички кабинки са празни. Щом разбра, че сме само ние тук тя бързо се приближи към мен и ме целуна.
Целувката и` настойчива, искаща още и още. В този момент всички мисли от главата ми се изпариха. Притисна ме към стената и продължи да ме целува, надолу по врата. Едната си ръка я зарови в косата ми, а с другата започна да да разкопчава дънките ми. Тих стон се откъсна от устата ми, а Емили ме погледна в очите и сложи показалец пред устните си в знак да замълча. Беше права.. можеше някой да ни чуе. Тя се усмихна и пъхна ръка в гащите ми, а аз и помогнах да съблече тениската си.
Никога не бях и помисляла, че жена може да ми достави удоволствие до сега. Изстенах тихо в ухото и`.
Изведнъж се потропа на вратата и се чу гласа на Мишел:
- Има ли някой вътре ? – Емили се разкиска и продължи да ме целува преди да съм успяла да кажа нещо.
Долепих тялото си колкото е възможно по-близо до това на Ем и тя леко изстена. Звънеца би и ние се спогледахме. Ем въздъхна, но побърза да ми се усмихне.
- Ще се видим следващото междучасие, секси. – прошепна и отново ме целуна. Облече си тениската, оправи си косата и излезе. Останах няколко минути там седнала на пода. Какво се случи току що ?! И то с жена ?! Докоснах си устните с показалец и се усмихнах. Току що го направих с най-красивото и сексапилно момиче в училището. Оправих се и излязох от тоалетната. Там седеше Мишел и шушукаше с приятелките и` от волейболния отбор.
- Ти ли беше тази която току що се... сещаш се... с новата ? – погледна ме тя смаяна. Аз вдигнах рамене и самодоволно се усмихнах. Почувствах се добре... даже доста. Вдигнах вежди закачливо и я подминах.

През останалите часове около мен само се шепнеше и ме гледаха странно. За пръв път се говореше за мен. Не знаех дали това е добре или зле, но поне за пръв път клюка за мен беше вярна.
На връщане от вкъщи доста хора предложиха да ме закарат до нас, но аз им отказах. Това беше един велик ден!