Мишел Пфайфър

Мишел Пфайфър е смятана за една от най-добрите актриси на всички времена. Мишел Пфайфър е известна като актрисата с котешки очи, с деликатна женственост и с най-идеалните пропорции за красиво лице. Но освен това, Мишел Пфайфър е призната за една от най-великите актриси на своето време, за сексимвол на 80-те и 90-те години и за една от най-добре облечените знаменитости в Холивуд.

Мишел Пфайфър е оставила богата филмова биография зад гърба си, доказала е че не се страхува от професионалните предизвикателства и е наредила безброй статуетки в личната си витрина на славата. Мишел Пфайфър е сред малкото актриси, номинирани 6 последователни години за „Златен глобус” (1989 – 1994 г.). Освен това има 3 номинации за „Оскар” (1988, 1989 и 1992 г.), носителка е на 21 престижни отличия и е номинирана за други 20.

Парадоксално, Мишел Пфайфър не смята себе си за талантлива. Според нея цялата спечелена слава е един фарс, който тя поддържа със страха да не стане за смях. Открито признава, че изисква големите хонорари като компенсация за светската си популярност и че раздялата с обикновения живот, забулен в анонимност, е било доста трудно начинание.

Днес, след 31 години творческа дейност и навършила 52 години, Мишел Пфайфър продължава да привлича уважението и вниманието на обществото. Изглежда все така женствена както в първите си години изява, чувства се свободно и комфортно като знаменитост и продължава да прави житейските си избори – като всеки обикновен човек. Мишел Пфайфър е просто себе си!

Детство

Мишел Мари Пфайфър се ражда на 29 април 1958 г. в Санта Ана, Калифорния, САЩ. Има един по-голям брат и две по-малки сестри. Във вените й тече германска холандска, ирландска, швейцарска и шведска кръв. Израства в Мидуей Сити, Калифорния, където завършва гимназия.

След завършване на средното си образование, Мишел Пфайфър постъпва в колеж, където се учи за съдебен стенограф. Не след дълго тя решава да се пренасочи към актьорската кариера и се записва в няколко конкурса за красота. През 1978 г. Мишел Пфайфър печели титлата Мис Ориндж Каунти на едноименното карнавално шествие на красотата. При участието й в конкурса „Мис Лос Анджелис” малко по-късно, среща агент, с когото поема към Холивуд. Така Мишел Пфайфър се премества да живее в Лос Анджелис и започва да се явява на прослушвания за телевизионни реклами и филми.

Първи стъпки

В началото на актьорската си кариера Мишел Пфайфър участва в телевизионни сериали и играе малки роли във филми (сред които „Fantasy Island”, „Delta House” и „The Hollywood Knights”). Започва да взима уроци по актьорско майсторство, които й осигуряват ангажименти за още няколко продукции. През 1982 г. получава първата си голяма роля - в мюзикъла „Grease 2”. Филмът обаче се оказва провал и участието на Мишел Пфайфър спъва по-нататъшните й ангажименти.



Все пак, след много обмисляне, през 1983 г. режисьорът Брайън Де Палма дава шанс на Мишел Пфайфър с поддържаща роля във филма „Scarface”. Проектът се превръща в хит, а младата актриса получава положителни отзиви от критиката. Това привлича още няколко предложения и въпреки че филмите, в които участва до 1987 г. й носят скромен успех, те й помагат да се утвърди като актриса. Най-голямото професионално постижение за Мишел Пфайфър до този момент идва през 1987 с участието й в касовия хит „Вещиците от Ийстуик” (където си партнира със звездите Джак Никълсън, Шер и Сюзън Сарандън). Така Холивуд отваря вратите си за нея.

Вкусът на славата

През 1988 г. Мишел Пфайфър получава първата си номинация за „Златен глобус” (за най-добра актриса) за ролята си в комедията „Married to the Mob”. Същата година се снима в „Tequila Sunrise” (където си партнира с Мел Гибсън и Кърт Ръсел) и „Dangerous Liaisons” (който й носи награда BAFTA за най-добра поддържаща актриса и номинация за „Оскар” за най-добра поддържаща актриса).

През 1989 г. с участието си в „The Fabulous Baker Boys” (за който взима уроци по пеене и изпълнява всичките песни на героинята си), Мишел Пфайфър се затвърждава като актриса с голям потенциал. В следващите две години тя е сред номинираните за най-добра актриса на всички престижни филмови награди и получава повечето от тях (включително „Златен глобус”). Междувременно, през 1989 г. Мишел Пфайфър дебютира и на театралната сцена с ролята на Оливия в пиесата на Шекспир „Дванадесетата нощ”, отново получавайки негативни отзиви от критиката.



В периода 1990 – 1993 г. кариерата на Мишел Пфайфър е в невероятен подем. Тя се снима в множество проекти (сред които „The Russia House”, „Frankie and Johnny” и „Love Field”), продължава да бъде номинирана за „Златен глобус” и „Оскар” и печели награда „Сребърна мечка” за най-добра актриса на фестивала в Берлин през 1992 г. Същата година приема ролята на Жената – котка във филма „Batman Returns”, която в комбинация с изразителните й и идеално оформени котешки очи, превръщат образа в класика. През 1993 г., за ролята си в „The Age of Innocence” на режисьора Мартин Скорсезе, Мишел Пфайфър получава награда на филмовия фестивал във Венеция и шестата си номинация за „Оскар”.

Упоритостта и таланта на Мишел Пфайфър са допринесли за успеха на множество холивудски продукции. Филми като „Wolf” (1994 г.), „Dangerous Minds” (1995 г.), „Up Close & Personal” (1996 г.), „One Fine Day” (1998 г.) и „The Story of Us” (1999 г.) не биха били същите без нейното присъствие. През 2000 г. Мишел Пфайфър си партнира с Харисън Форд в ужаса „What Lies Beneath”, а следващата година – с Шон Пен в „I Am Sam”. След участието си в „White Oleander” през 2002 г. обаче, се отдава на 4-годишна творческа почивка, за да се посвети на семейството си.

През 2007 г. Мишел Пфайфър се завръща в светлината на прожекторите с две роли - във филмовата версия на мюзикъла от Бродуей „Hairspray” и във фантастичната продукция „Stardust”. Може би почивката и презареждането с творческа енергия правят изявите й толкова забележителни, че същата година тя получава и едни от най-големите отличия сред актьорската гилдия – собствена звезда на Холивудската алея на славата. С нови сили, Мишел Пфайфър приема участие и във филмите „I Could Never Be Your Woman” (2007 г.), „Personal Effects” (2009 г.) и „Chéri” (2009 г.). За представянето си в последния, Мишел Пфайфър най-сетне бива призната като неделима част от холивудската гилдия, чието отсъствие от екрана е явно осезаемо.

Личен живот

В самото начало на актьорската си кариера, ш един от часовете по актьорско майсторство, Мишел Пфайфър среща актьора и режисьор Питър Хортън. Двамата сключват брак през август 1981 г., работят заедно по няколко проекта и през 1988 г. решават да се разделят, тъй като се оказва, че са отдадени повече на кариерата си, отколкото на брака си.

През 1989 г. Мишел Пфайфър започва 3-годишна връзка с актьора и продуцент Фишър Стивънс. Двамата се срещат на Нюйоркския шекспиров фестивал, където участват с пиесата „Дванадесетата нощ.

През 1993 г. Мишел Пфайфър отива на среща с непознат в лицето на телевизионния сценарист и продуцент Дейвид Кели. През март същата година актрисата осиновява едно момиченце. Оказва се обаче, че двамата не са сами и не успяват да се опознаят.

Така следващата седмица Кели кани Мишел Пфайфър на кино и двамата започват сериозни отношения. На 13 ноември 1993 г. сключват брак и кръщават осиновената дъщеричка на Пфайфър с името Клаудия Роуз. През август 1994 г. Мишел Пфайфър забременява и през 1995 г. ражда сина им Джон Хенри.