For the powerful, crimes are those that others commit.

От както се беше върнал в Мистик Фолс, една мисъл не спираше да го преследва, а именно смъртта на майка му. Преди години, когато той беше малък, в градчето не беше познато свръхестественото. Винаги си е мислил, че стои някой зад смъртта и, но никой не искаше да му повярва. Баща му избягваше по всякакъв начин темата, а сестра му се разстройваше винаги, щом Итън замесеше майка им в разговора. Полицията, според него, полицията криеше нещо. Не искаше да вярва, че изобщо не са разследвали случая. В последните няколко седмици, се бе замислил дали да не наеме някой частен детектив, да разследва случая, но разпитвайки доверени хора в града, реши че това не е най-удачния вариант за това мистично място. Трябваше да предприеме по-драстични мерки и колкото повече се бавеше, толкова следата по случая изчезваше. Добра се до номера на една жена, наемник, от онези които вършеха мръсната работа за пари и беше време да действа.
Разбраха се да се чакат в едно кафене в една уличка, близо до центъра, където можеха да обсъдят нещата спокойно. Не знаеше как се чувства, в момента, в който влезе в това кафене. Седна на едно сепаре в края и зачака. Оглеждаше се във всяко едно лице в кафенето, въпреки че не знаеше как изглежда тя. За момент се поколеба, та той никога не беше предприемал такова нещо през живота си. Винаги е водел еднообразен и скучен живот, в който избягваше да намесва излишно напрежение, но уви..Мисълта за смъртта на майка му го преследваше от повече от 20 години и ако не разбереше отговора, щеше да се побърка. Ако се откажеше сега, нямаше да го стори никога. Издиша тежко и се облегна назад, когато видя през вратата да влиза доста младо момиче, облечена в черно с дълги руси коси. Изглеждаше зашеметяващо и Итън никога не би предположил, че това крехко същество би могло да се занимава с подобно нещо, докато тя не се доближи до масата и не се представи.
- Итън Джоунс, приятно ми е - каза той и посочи мястото срещу себе си, на което покани момичето да седне.
В този момент се доближи сервитьорката с широка усмивка, за да вземе поръчката им.
- За мен едно чисто кафе - каза той набързо и погледна към събеседничката си.
От километри си личеше, че тя не е момиче, ма което му е приятно да седи и да си бъбри с хората. За това в момента, в който се отдалечи сервитьорката, Итън извади черна папка и я постави върху масата.
- Радвам се, че успя да дойдеш. Предполагам си доста заета тук.

- Да, не съм прибягвал до подобни услуги преди - призна той. - Обикновенно се справям сам.
Нямаше време за овъртане за това Итън отвори папката, която беше открил в офиса на баща си. Тази папка съдържаше всичко, за вампирката, която беше убила майка му или поне така мислеше той.
- Майка ми беше убита преди 25години - спря за секунда, като се вгледа в очите на госпожица Найт и продължи.
- Баща ми цял живот се е занимавал с лов на свръхестествени същества, предимно вампири. Майка ми обаче винаги е виждала доброто във всеки и това и е коствало живота. В старата къща, където живеехме, баща ми държеше жертвите си в клетка в мазето. По това време, в което е станал инцидента, там е била заключена една вампирка, която се е сближила с майка ми, а тя от своя страна я е поддържала жива - при самата мисъл му се повдигаше. Как би могла да прави подобно нещо?
- По това време, тази вампирка се е измъкнала от клетката, оставяйки тялото на майка ми безжизнено и изсушено там на пода - говореше с омраза, но трябваше да се контролира.
Придърпа папката към себе си и я отвори на първата страница, където беше залепена снимката на жената, разбила семейството му.
- Полицията твърди, че е нападение от животно, но това е невъзможно предвид "занаята" на баща ми и всички тези улики, кито имам тук.
Завъртя папката към Шер и я подбутна към нея, посочвайки снимката.
- Това е Катрин Пиърс и цялата информация, която е събрал баща ми преди повече от 20 години. Това че го е пазил в тайна от мен е защото не иска да се замесвам с тази Катрин. А щом баща ми се е страхувал от нея, предполагам е основателно.
Даде и няколко минути да разгледа папката. Не знаеше от какво се страхува баща му, но Итън нямаше да остави нещата така.
- Искам да ми помогнеш да я открием отново, трябва да разбера на 100% дали тя го е направила и ако е така, искам да приключим с нея.