Кристиан Вокил

Christian Vokill. написа:
Звездите в мен

Тя се влюби в звездите в мен. Сама ми го сподели.
Запознах се с нея още докато бях в гимназията. Бях две години по-голям от нея, точно това беше и причината поради, която приятелите ми се учудиха, че ходя с нея. Всъщност често ме ебаваха, че си играя със зайчетата. Само, че тя не беше зайче, а и да беше, това не бе най-важното. То беше, че е моя. Доказвах го постоянно на всеки. Постоянно се сбивах заради нея и заради едва не ме изключиха от училище. Обичаше звездите. Всъщност прекарах безброй вечер буден, за да науча шибаните наименования на съзвездията.
Загубих зрението си в трети курс в университета. Започнах да живея в света на сенките. Едва завърших след това. Беше трудно, но гледах да не се оплаквам.
Никога не съм бил от циврещите цървули.
От тогава минаха десет години.
От отдавна беше минало времето, в което се сбивах заради нея.
Имахме две деца. И двете момичета. И двете руси като нея. Всяка вечер я карах да ми ги описва, за да знам колко красиви ставаха. Винаги ми казваше, че приличат на мен, но знаех, че ме лъже. Често ме лъжеше и, че не плаче, но слухът ми се бе изострил и лесно дочувах тихите й хлипове, заразяващи понякога къщата ни.
Вечер я прегръщах както преди, целувах я както преди, но самата тя не беше както преди. Беше започнала да се боядисва, вече косата й не миришеше на сладкото Долче, а на боя за коса. Започна да носи все по еротично бельо, усещах го с пръстите си когато го свалях. Свали диоптричните си очила, закри нежните си очи с лещи. Само, че и това както останалите промени в нея не бяха за мен, знаех го.
Имаше си любовник. Може би от половин година беше с него. Първият й любовник, понякога си мислих, че заради това плачеше. Може би се чувстваше някак виновна. Но аз никога не й казвах нищо по темата, оставях я да си мисли, че съм в невидение. Е, да по-рано казах, че не съм от циврещите цървули, но това не значеше, че изобщо не съм цървул нали така? Задоволявах се и с това вечер да се прибира в моята къща, да ляга в моето легло.
Децата ни заминаха в университет. С нея се засичахме единствено вечер. И то не винаги.
По цял ден беше на работа, аз приемах пациентите си вкъщи. Опитвах се да укротя всички техни демони, приемайки ги в мен, записвайки ги на диктофона. След всяка сесия, започвах да пия все повече, започвах и да работя повече. Правех програмата си така, че по цял ден да съм зает. Не исках да мисля как тя отново е при него.
Беше друг, да, но нямаше значение. Много по-млад със сигурност от мен. Нямаше моята побеляла коса, нито моите вредни навици. Винаги се е дразнила, че пуша, ала знаех, че след секса с него и тя пушеше. От неговата цигара вероятно.
Именно тези горчиви мисли ме караха да пия. Всяка вечер, преди тя да се прибере (а тя се прибираше адски късно), сядах на пияното и пиех. Не свирех, разбира се, от третия й цървул насам, не отварях дори капака му, защото тя спря да ме кара. Оставях там бутилката, чашата, пепелника и кутията си с цигари заедно със запалката. Онази гравираната, която тя ми беше подарила за втората ни годишнина. С показалеца си още можех да усетя тънките букви по златната повърхност.
Вече бях изпил достатъчно, за да бъда тотално фиркан. В момент на глупост свалих халката си и започнах да я въртя върху черното пиано. От години тя не носеше своята.
С пръст я изстрелях на земята. Чух как гръмогласно пада на пода, а после се губи някъде из дългите влакна на килима.
Чух колата й.
Чух как се бави преди да слезне. Изобщо не й се прибираше.
Влезна и хвърли ключовете си настрани на масичката до вратата. Извика няколко пъти името ми и аз скоро се появих пред нея.
- Пак си пил... - вместо състрадание, в гласа й се долови нотка досада.
Издиша шумно, а аз си поех плитко дъх. Пак беше боядисана. Пак вонеше на него.
- Пак си го чукала. - изсъсках пияно срещу нея за първи път, а тя се вкочани на място.
Свих клепачите си срещу нея, скривайки мътните си грозни очи. Преди казваше, че вижда звезди в тях. Щом те побеляха, тя изгуби първата си звезда.
Излязох от стаята, а тя се направи, че не е чула киселата ми реплика.
След един час бях достатъчно изтрезнял, за да тръгна нагоре по стълбите и да бъда сигурен, че няма да се пребия. Изкъпах се набързо и без да изчаквам още мократа ми коса да съхне, си легнах.
До нея.  
Образно казано, защото леглото ни беше два на два. Беше го поръчала когато изгуби втората.
Аз легнах по гръб, а тя на ляво с лице към мен. Наблюдаваше ме, усещах ядосания й поглед към мен. След малко се обърна по гръб точно като мен, а аз чух тихото тупване на ръката й върху матрака. Тънките й пръсти бяха толкова близо до мен, че не издържах на напрежението и хванах малката й ръчичка в моята.
Тя не се дръпна, може би защото беше твърде объркана, а аз изучих меката й кожа. Изведнъж я дръпнах плавно към мен, а тя отново се понесе по течението, без да се възпротиви. Обърнах се на дясно и скръстих напрегнато вежди, от което и челото ми се сбръчка. Пръстите на лявата ми ръка се спуснаха по лицето й. Не мърдаше, знаеше, че така се опитвах да я видя, да изуча всяка нейна нова плитка бръчица. Ръката ми се спусна по косата, а тогава браздите на моето чело станаха заплашително дълбоки. Чак сега осъзнавах колко много беше постригала иначе дългата до малко над кръста й коса. Стиснах челюст и продължих до края на новата й прическа. Този път тя свършваше до рамената й.
- Честито... - тихо я поздравих с пресъхнали я си глас.
За момент останахме така. Едната ми ръка оставена на малкото й рамо, а другата-хванала я за китката.
Впих пръстите си във ваниловата й кожа. Дръпнах я към мен, а тя остави дланта си на гърдите ми несигурно. Аз не се спрях, борех се за последната звезда в нея. Бързо минах над нея, оставяйки тялото си между недоволните й от допира с мен бедра. Наклоних се да я целуна, а тя хвана едната брадясала страна на лицето ми. Стиснах и двете й малки ръце в едната си длан.
Целунах я бавно и тя отговори плахо. После вкарах езика си нагло в устата й, но тогава тя го захапа силно. Не от желание, а вероятно по-скоро от погнуса.
Зашлеви ме през лицето и затрепери.  Освирепял се спуснах към шията й, задирайки с лицето си нежната й кожа. Скъсах нощницата й ядосано, а тя изпищя.
Всичко в мен започна да дими.
Отворих очите си, тя заплака. Преди си мислих, че плаче за тях, за черните нюанси в тях, в които ми казваше, че обича да си почива, губейки се.
Сега можех да си представя си колко ли травмираща е гледката на белите ми ириси, трептящи от гняв и възбуда срещу лицето й. Избута двуметровото ми тяло от нея, а аз паднах по гръб с прехапани устни.
Тя седна на ръба на леглото и заплака. Отначало тихо, но след това започна и да вика. Да ме ругае и хвърля възглавници по мен. Станах на крака и вдигнах ръце срещу нея в разтворени длани.
- Стига, малката, успокой се! - тъй като бях лесна мишена, телефонът й се заби малко по-надолу в дясното ми рамо.
- Кучи син! Не ме наричай никога повече така! - пискливо произнесе.
Физиономията ми се промени, а стойката прегърби заплашително.
Чух как бягащите й стъпала стигнаха до банята се заключиха там.
Прекосих ядосано спалнята ни и напсувах нещото, в което ритнах крака си. Протегнах се за дръжката на вратата, но завъртайки видях, че е заключена.
- Отключи шибаната врата! - смениха се настроенията в мен и ударих с длан по дървото. - Отваряй, проклетата врата, кучко!
Юмруците ми започнаха да се заудрят по масивната преграда.
- Кажи ми само как те чука. - задъхано започнах да крещя. - Кажи ми този път какъв е цвета на косата ти защото прости ми, но НЕ МОГА ДА Я ВИДЯ.
Задъхвах се и шептях, а когато си поемех по-дълбок дъх, продължавах да превъртам, крещейки.
- За НЕГО ли ревеш сега, а? - хвърлих се напред и тя поддаде, отваряйки се.
Стоях минута на прага, слушайки баладата на топлите й сълзи.
Обърнах се и седнах на земята, облягайки гърба си на стената. Без да виждам, знаех, че красивото й лице е мокро. Подуших и кръвта ми по кокалчетата на двете ми ръце.
Кръвта спря, за нейния плач почивка нямаше.
Тя остана в банята.
Плака цяла нощ.
Аз не помръднах и за минута от там, защото знаех, че това е последната ни вечер.
Установих, че съм забравил как изглеждат звездите.
За жалост не можех да се докосна до онези на небето, за да се досетя за облика им и със сигурност не можех да погаля, тези в нея. Не бе останала и една при мен. А липсващите им места горяха гърдите ми като белина
Може би тя не даваше своите на другите, които оскверняваха красивото й тяло, но по-тъжното беше, че бях сигурен, че във всички тях тя намираше моите звезди.
А те имаха сетивата за тях.
И за черните й бикини...
Пропилените звезди в мен.

Christian Vokill. написа:

Не говоря в думи, запиши си,
само мечти имам, думите ги цапат.

Последното нещо, което помня е онзи в Ню Джърси,
разказва ми как коня си обича, а аз се чудя какъв ли кон в Джърси търси.
Искам пак под червените звезди* да го срещна онзи
да го питам коня му дали го обича и от помпата* остават ли белези.

Мери* в джоба ми постоянно се крие,
чака около устните ми хартиеното й тяло да се навие.
намига и бедро еротично вдига,
всичката ми мъка бързо задига.
На сутринта мътно се будя,
в кухнята как съм се озовал безсмислено се чудя.

Брадата дразни грохналото ми лице,
Марли звучи и забавя ритъма на ускореното ми сърце.
Пръстите ми нервно барабанят по дънковите ми крака,
"Моля слезнете, това е последната спирка."

Джърси е далече, решавам да скрия лицето си в някой космос*
влизам в бар, тихомълком заключвам досадните мисли в термос.
Някакво бяло момиче с нарисувана усмивка ми духа.
Хващам я за косата, за Мери без изобщо да ми пука.

Тръгвам си и прибирам се пак при Мери.
Целувам я, тя гори в ръцете ми.
Цялата я взимам,
в задимените й извивки цяла нощ се взирам.

Оглеждам се и виждам, че около мен мечти се гонят.
Разбирам, че за онзи мечтата е конят.
Защото хората обичат мечтите и за друго май не се милее,
а за цената на мечтата, никой не се жалее.

И коня е мечта, а аз съм един бездарник с писалка
без муза, но пък с надежда, ала може би твърде малка.
И с мастило драскам надрусаните си сънища,  
и плувам в сините небеса* в името на една проклета жена.

*
Мери -трева
Сини небеса; Червени звезди -ЛСД
Космос - кокаин
Помпа - спринцовка